Р Е Ш Е Н И Е
№ 2971
гр. Варна, 19.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6414 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е за делба във фазата по извършването.
С
влязло в сила решение № 3820/ 25.10.2016г.,
поправено с решение №3879/ 27.10.2016г. постановени по гр.д. № 6414/2016г. по описа на ВРС, XLI-ви
състав е допуснато извършването на съдебна делба между Б. К.К., с ЕГН **********
***, С.К.К., с ЕГН ********** и С.В.К., с ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес *** на следните недвижими имоти:
***
с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №***г. на изпълнителен директор на АГКК, с предназначение жилищна
сграда – еднофамилна, със застроена площ по скица *** кв.м., брой етажи ***
изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ по скица *** кв.м. при
съседи имоти с ид.№№ ***, ***, ***, *** и ***, с административен адрес ***;
***
с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №***г. на изпълнителен директор на АГКК, с предназначение жилищна
сграда – еднофамилна, с площ по скица ** кв.м., изграден в поземлен имот с
идентификатор № ***, с площ по скица *** кв.м. при съседи имоти с ид.№№ ***, ***,
***, *** и ***, с административен адрес ***, при квоти: *** ид.ч. за Б.К.К., ***
ид.ч. за С.К.К. и ***ид.ч. за С.К.К. и С.В.К. – в режим на СИО.
Във
втората фаза на производството са приети претенции по сметки между страните,
както следва:
·
Претенция по сметките с правно основание чл.30,
ал.3 ЗС за сумата *** /***/ лева, предявена от Б.К.К. срещу С.К.К. и С.В.К.,
представляваща половината от стойността, с която се е увеличила стойността на
имота вследствие извършени в периода от ***г. до ***г. подобрения, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от днешното съдебно заседание до
окончателното плащане. В условие на евентуалност на основание чл.61, ал.2 ЗЗД
ответниците да заплатят на ищцата сумата от *** /***/ лева, представляваща
половината от стойността на извършените разходи, описани в молбата-становище
ведно със законната лихва, считано от днешното съдебно заседание до
окончателното плащане.
·
Претенция по сметките с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС за сумата 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за ползване за времето, през което ищцата е била лишена да ползва
съсобствените имоти за срока от датата на поканата - *** год. до датата на днешното съдебно
заседание, ведно със законната лихва, считано от днешното съдебно заседание до
окончателното изплащане.
·
Претенция по сметките с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за всяка закъсняла вноска за дължимите месечни плащания, считано от ***
год. до датата на днешното съдебно заседание, изчислена за всяко отделно
плащане от датата на падежа на всяко от плащанията до датата на предявяване на
претенцията.
В проведеното на ***. открито съдебно заседание е
прието увеличение на претендираната от ищцата сума за увеличената пазарна
стойност на имота в съответствие със заключението на вещото лице, като
неправилно в протокола е записано, че ищцата увеличава претенцията си по
сметките от *** до размер на *** лв., тъй като претенцията е за *** от
увеличената стойност на имота – *** лв.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и
нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
прекратяване на съсобствеността:
Досежно
поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност в хода на производството са
допуснати и приети три съдебно-технически и оценителни експертизи.
Според
заключението на в.л. В.Я. допусната до имот жилищна сграда е реално поделяема
на два дяла, като вещото лице е представило към заключението схеми на дяловете.
При изслушването вещото лице заявява, че според предложеното поделяне на имота
на два дяла за първия дял складовото помещение ще бъде в двора, а на дял втори
санитарния възел е в двора на сградата.
В
заключенията си в.л. Т.О. и П.М. посочват, че жилищната сграда е неподеляема.
Вещите лица заявяват, че помещенията на първия етаж на сградата не отговарят на
изискванията за жилище, а изградените в двора външна баня и тоалетна и други
постройки не са посочени в решението по допускане на делбата и не се
съобразявани от вещите лица при преценка възможността за поделяемост на имота.
По
отношение поделяемостта на допуснатата до делба жилищна сграда съдът приема, че
сградата е неподеляема, като кредитира заключенията на в.л. О. и М. и не
кредитира заключението на в.л. Я.. В заключението на в.л. Я. е предвидено като
част и от двата дяла да са постройки, които не са включени в предмета на делото
и за които не е установено по делото, чия собственост са и при какви дялове.
Изградените в дворното място постройки, извън изрично посочените в решението по
допускане на делбата не са част от предмета на делото и не могат да бъдат
използвани при обособяване на дяловете на страните при положение, че не е
установена собствеността върху същите. В този смисъл изградените в двора
постройки, извън изрично допуснатите до делба, не могат да послужат за
складовото помещение и санитарен възел за обособяване на два дяла.
По
отношение на допуснатия до делба гараж, същият също е неподеляем според
заключенията на вещите лица, които в тази им част не са оспорени от страните и
няма основание да не бъдат кредитирани.
Никой
от съделителите не е направил искане за поставяне на имотите в негов дял,
поради което прекратяването на съсобствеността върху същите следва да бъде
извършено чрез единствения възможен способ – изнасяне на имотите на публична
продан. Налице са и двете кумулативно предвидени в чл.348 от ГПК предпоставки
за изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан – имотите са
неподеляеми и не могат да бъдат поставен в дял на някоя от страните.
По
исканията за сметки:
От
показанията на разпитаните по делото свидетели водени от ищцовата страна и от
заключенията на вещите лица се установява, че ищцата е извършила ремонт в имота
през 2010г. като в заключенията на вещите лица са дадени оценка на стойността
на извършените подобрения към датата на извършването на същите, както и размер
на увеличената стойност на имота следствие на подобренията. Тъй като имота е
реално неподеляем, то извършените в части от същия подобрения увеличават
стойността на имота и ползват всички собственици, поради което неоснователно се
явява възражението на ответниците, че подобренията са извършени само в частта
ползвана от ищцата. С извършените от ищцата подобрения в имота е увеличена
пазарната стойност на целия неподеляем имот, включително и частите на
останалите съсобственици – ответниците, поради което и същите дължат на ищцата
половината от увеличената стойност на имота – съразмерно на дела си. Съгласно
разрешението дадено с Тълкувателно решение №85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, ако съсобственикът е извършил подобренията като
съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на
останалите съсобственици; и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е извършено
със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за
неоснователното обогатяване ако останалите съсобственици са се противопоставили
на извършването на подобренията. От събраните по делото доказателства и
изявленията на страните настоящия съдебен състав приема, че подобренията са
извършени от ищцата със съгласието на ответниците. В периода на извършване на
подобренията съделителите са живели в имота и извършването на подобренията от
страна на ищцата в помещенията, които ползва
е ставало известно на ответниците още от момента на извършването им,
поради което не може да се приеме, че ответниците не са взели никакво отношение
към извършваните в имота подобрения. При липса на данни и дори твърдения за
противопоставяне от страна на ответниците за извършване на процесните
подобрения следва да се приеме, че подобренията са извършени със съгласието на
ответниците, които са считали, че ищцата прави подобрения в части от имота,
които ще и бъдат поставени в дял. При извършване на делба на жилищната сграда
чрез изнасяне имота на публична продан всички съделители ще се ползват от
увеличената стойност на имота, следствие на извършените от ищцата подобрения и
следователно дължат на ищцата заплащане на тази увеличена стойност съразмерно
на дела си.
По
размера на увеличената стойност на имота следствие на извършените от ищцата
подобрения са приети заключенията на в.л. О. и М.. Настоящия съдебен състав
приема, че увеличената стойност на имота е *** лева, съобразно заключението на
в.л. М., тъй като в заключението си в.л. О. достига до изводи за увеличената
стойност на сградата въз основа на приетата от него пазарна оценка на сградата
в размер на *** лева, в която част заключението му не се кредитира от съда.
С
оглед изложеното приетата по делото претенция по сметките в размер на *** лева
се явява доказана по своите основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
По
делото е приета и претенция по сметките за сумата от *** лева, представляваща
обезщетение за ползване за времето, през което ищцата е била лишена да ползва
съсобствените имоти за срока от датата на поканата - *** год. до ***., ведно със законната
лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане.
Ищцата
е представила нотариална покана изпратена до ответниците и получена от тях на ***г.,
с която ги кани да ѝ заплащат обезщетение в размер на *** от пазарния
наем на имотите, за това, че е лишена от достъп до имотите.
Ответниците
представят изпратена по пощата на ***г. и недостигнала до ищцата покана за
доброволно уреждане на отношенията, в която твърдят, че части от жилищната
сграда се ползват от ищцата – две сутеренни стаи и две стаи на горния етаж.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответниците
ползват сами допуснатия до делба гараж в период по-продължителен от 10 години,
но по делото липсват доказателства дали цялата допусната до делба жилищна
сграда се ползва от ответниците. Напротив, в заключението на вещото лице П.М.
се посочва, че помещенията на сутеренния етаж и една от стаите на втория етаж,
която е със самостоятелен достъп от двора се ползват от ищцата Б.К.К., която е
осигурила достъп на вещото лице до тази част от имота.
Хипотезата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай
на общата забрана за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Правото
на парично обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС е регламентирано като средство за
защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на
цялата вещ от един от съсобствениците. За да възникне задължението на
съсобственика, който ползва веща да заплаща парично обезщетение, е необходимо
съсобственикът, който не ползува вещта, да му отправи писмено искане. По своя
характер искането представлява едностранно волеизявление, от което да се вижда,
че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение от
ползващия имота съсобственик. За да възникне
задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез
лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те
общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е
равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на
обезщетение.
Ищцата
Б.К.К. е поканила ответниците да ѝ заплащат обезщетение на ***г., като от
тази дата ответниците биха изпаднали в забава и биха дължали обезщетение за
лишаването ѝ от възможността да ползва имота. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са дадени под страх от наказателна
отговорност и от незаинтересовани от изхода на спора лица и няма основание да
не бъдат кредитирани от съда, се установява, че ответниците са ползвали
допуснатия до делба гараж, в който е паркиран техен лек автомобил син на цвят,
поради което и исковата претенция в тази част се явява доказана по своето
основание. Неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищцата, че е
лишена от възможността да ползва допуснатата до делба жилищна сграда.
Действително ищцата твърди, че ответниците ползват и жилищната сграда и отправя
нотариална покана до тях за да ги постави в забава, но липсват каквито и да
било доказателства, че целия имот се ползва от ответниците. Твърдението на
ответниците в отправена на ***г. и недостигнала до ищцата покана, че ищцата
ползва части от жилищната сграда отговарящи на дела ѝ се потвърждават и
от посоченото в заключението на в.л. М., че сутеренния етаж и една от стаите на
втория етаж се ползват от ищцата.
Приетата
за разглеждане претенция по сметките с правно основание чл.31, ал.2 ЗС се явява
основателна до размер на *** лева и следва да бъде уважена до този размер, а за
горницата над тази сума до пълния претендиран размер от *** лева претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Ответниците
са ползвали допуснатия до делба гараж и дължат на ищцата обезщетение за
лишаването ѝ от възможността до ползва гаража за периода от ***г. до ***г.,
като при определяне размера на дължимото обезщетение съдът кредитира
заключението на в.л. П.М. като по-пълно и подробно мотивирано в тази му част.
С
достигане на поканата до ответниците за изплащане на обезщетение за лишаване на
ищцата от възможността да ползва допуснатия до делба имота и не изплащане на
дължимото обезщетение в размер на *** лева месечно, ответниците са изпаднали в
забава и дължат обезщетение за забава за всяка дължима вноска за периода от
падежа на същата до ***г. Изчислено в програмен продукт Апис Финанси общия
размер на дължимите обезщетения за забава е *** лева, до който размер исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над
тази сума до пълния претендиран размер от *** лева да бъде отхвърлена като
неоснователна.
На
основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 4 на сто върху стойността на дела му. При определяне пазарната
стойност на допуснатите до делба имота съдът кредитира заключението на в.л. П.М.
като най-пълно и подробно обосновано в тази му част.
Съделителите
следва да заплатят и държавна такса за всяка една от предявените претенции по
сметки, като държавната такса следва да се възложи върху ищеца за
неоснователната част от исковете и върху ответниците, съобразно дължимия от тях
размер за основателната част от исковете. Съобразно изложеното Б.К.К. следва да
заплати държавна такса в размер на *** лева според размера на дела си, държавна
такса в размер на *** лева съразмерно на отхвърлената част от претенцията за
сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и 46.19 лева съразмерно на
отхвърлената част от претенцията с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съделителя
С.К.К. следва да заплати държавна такса в размер на *** лева съразмерно на дела
си. Съделителите С.К.К. и С.В.К. следва да заплатят държавна такса върху
стойността на дела им в размер на *** лева, както и държавна такса върху
уважената част от приетите срещу тях претенции по сметките в размер на *** лева
/*** лв. по претенцията с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, *** лева по
претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и *** лева по претенцията с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД/.
Ищцата
е направила искане за присъждане на направените от нея разноски въз връзка с
приетите и разгледани по делото претенции по сметки. Съобразно представения
списък по чл.80 ГПК, доказателствата към същия и допълнително внесения депозит
за възнаграждение за вещо лице общия размер на направените от ищцата разноски е
*** лева. Съразмерно на уважената част от приетите претенции по сметки в полза
на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на *** лева, които да се
възложат в тежест на ответниците.
С
протоколно определение от ***г. е определено възнаграждение на вещото лице по
допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза в размер по-голям от
внесения от страните депозит, като всяка от страните е задължена в срок от
7-дни от датата на съдебното заседание да представи доказателства за довнесен
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на *** лв. Тъй като
ответниците и до момента на постановяване на решението не са представили
доказателства за внасяне на определения допълнителен депозит, то те остават
задължени за разноските и следва на основание чл.77 ГПК да бъдат осъдени да
заплатят същите по депозитната сметка на ВРС
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следните недвижими имоти:
*** с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г. на изпълнителен директор на
АГКК, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ по
скица *** кв.м., брой етажи ***изградена в поземлен имот с идентификатор № ***,
с площ по скица *** кв.м. при съседи имоти с ид.№№ ***, ***, ***, *** и ***, с
административен адрес ***;
*** с идентификатор № ***.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г. на изпълнителен директор на
АГКК, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, с площ по скица *** кв.м.,
изграден в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ по скица *** кв.м. при
съседи имоти с ид.№№ ***, ***, ***, *** и ***, с административен адрес ***.,
при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при
продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а
именно: *** ид.ч. за Б.К.К., *** ид.ч. за С.К.К. и *** ид.ч. за С.К.К. и С.В.К.
– в режим на СИО.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** и С.В.К., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. К.К., с ЕГН ********** *** сумата
от *** /***/ лева, представляваща половината от стойността, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие извършени в периода от ***г. до ***г.
подобрения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до
окончателното плащане, на основание чл.30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** и С.В.К., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. К.К., с ЕГН ********** ***
сумата от *** /***/ лева, представляваща обезщетение за ползване за времето,
през което ищцата е била лишена да ползва съсобствения гараж с идентификатор № ***
за срока от датата на поканата - ***
год. до ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до
окончателното плащане, на основание чл.31, ал.2 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за сметки за лишаване от възможността да
ползва и двата допуснати до делба имота над тази сума до пълния претендиран
размер от *** лева.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** и С.В.К., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. К.К., с ЕГН ********** ***
сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане за всяка закъсняла вноска за дължимите месечни плащания за
срока от датата на поканата - *** год.
до ***г., изчислена за всяко отделно плащане от датата на падежа на всяко от
плащанията до датата на предявяване на претенцията, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
сметки над тази сума до пълния претендиран размер от *** лева.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** и С.В.К., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. К.К., с ЕГН ********** ***
сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща направени в
производството по сметките разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. К.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, такса в размер на *** /***/ лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела и от делбените имоти, както и
държавна такса в размер на *** лв. /*** лева и *** стотинки/ съобразно отхвърлената
част от исковете с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, на
осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, такса в размер на *** лв. /***
лева и *** стотинки/, представляваща 4 % върху стойността на дела.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** и С.В.К., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС, такса в размер на *** лв. /*** лева и *** стотинки/,
представляваща 4 % върху стойността на дела и от делбените имоти, както и
държавна такса в размер на *** лв. /*** лева и *** стотинки/ съобразно
уважената част от исковете с правно основание, чл.30, ал.3 ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, на осн.
чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** и С.В.К., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната
власт, по депозитна сметка на ВРС сумата от *** /***/ лева, представляваща
разноски, за които ответниците са останали задължени към датата на
постановяване на решението, на основание чл.77 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: