РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Русе, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500890 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Н. Д., ЕГН: **********
срещу решение № 1243/27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 1307/2024 г. по
описа на Районен съд Русе, с което е отхвърлен предявения от нея срещу
Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Русе,
представлявано от директора И. Х. Д. иск за установяване на трудов и
осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР за периода от 22.12.2017 г. до
04.12.2019 г. в “Евротрейд Булкомерс” ЕООД с ЕИК********, на длъжност
„с.“ като неоснователен. Излага доводи за неправилност на решението, като
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката моли въззивният съд да
отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло
претенцията й.
1
Въззиваемата страна Териториално поделение на Национален
осигурителен институт гр. Русе, представлявано от директора И. Х. Д.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд правилно и законосъобразно, зца което излага
подробни мотиви. Претендира разноските по делото.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от ищеца, така и от
ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях относими към
спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е
приложил относимите материалноправни норми. За да отхвърли ищцовите
претенции съдът е приел, че същите са неоснователни и недоказани.
Правилно и законосъобразно е приел, че доказателствената сила
на представената в оригинал трудова книжка, както и два броя удостоверения
УП-2 и УП-3, са оборени и извършеното от ответната страна оспорване на
отразеното в тях е успешно. Същото не кореспондира с представените от
ответната страна писмени доказателства относно констатациите на
проверяващите органи на НОИ във връзка с изразходването на средства по
фондовете на ДОО. Няма събрани доказателства изобщо дружеството да е
реализирало приходи, да е изплащало трудови възнаграждения, да е
развивало стопанска и търговска дейност. По делото не са ангажирани
доказателства за реално извършени дейности от ищцата като счетоводител,
спецификата на която дейност предполага такива да са налице. Както
правилно е посочил първоинстанционният съд при това положение
представените документи дори и подписани или не от управителя на
дружеството В. не доказват твърдението на ищцата, че същата реално е
полагала труд по трудово правоотношение през процесния период, което е
2
задължителна предпоставка да се приеме, че има качеството на „осигурено
лице“ по смисъла на пар. 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Следва да се отчете и обстоятелството, че при направеното
оспорване на вписванията и подписа на управител в трудовата книжка на
жалбоподателката Ц. Н., последната въпреки указаната й доказателствена
тежест и последици, не внася определеното възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на назначената съдебно-почеркова експертиза, която да даде
отговор на поставените въпроси относно авторството на изпълнените подписи
за управител на дружеството. В проведеното на 09.09.2024 г. открито съдебно
заседание Н. изрично заявява: „Реших да не плащам за графологичната
експертиза, защото не съм видяла лично дали управителят е подписал моята
трудова книжка или някой друг я е попълнил и подписал….. Самият
работодател е несериозен и не мога да разчитам на това какво тогава той е
подписал. Имам подписани документи, но не съм сигурна дали са подписани
от него. Не съм го виждала той лично да я подписва. Пред мен нищо не е
подписвал.“ Всичко това се случва след като по други дела се установява, че
вписаният като управител на дружеството Й. В. всъщност е лице, което живее
в приют за бездомни и няма представа за осъществяваната от негово име
дейност, както и заключения на вещи лица, че В. не е полагал подписи в
трудовите книжки на лица, също имащи претенции за установяване на трудов
стаж в същото дружество.
Съдът с нарочно определение отново изрично е указал на
ищцата, че с оглед откритото производство по чл. 193 ГПК за оспорване
истинността на представените писмени доказателства, удостоверяващи трудов
стаж, при положение, че не бъде внесен определения депозит за изготвяне на
експертиза, съдът ще приеме, че оспорването е успешно, т.е. , че те не са
подписани от управителя В. Депозит не е внесен и експертиза няма изготвена.
Изхождайки от тези обстоятелства, първоинстанционният съд е
счел, че искът да бъде признато за установено в отношенията на страните, че в
периода от 22.12.2017 г. до 04.12.2019 г. Ц. Н. Д., ЕГН: ********** е работила
по трудово правоотношение като счетоводител в “Евротрейд Булкомерс”
ЕООД с ЕИК ********, следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя този изводите на
първоинстанцонния съд. Същите се подкрепят и от представените по делото
3
писмени доказателства за извършени проверки, частична ревизия по разходите
за ДОО на „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД гр. Русе, Ревизионен акт за начет №
РА-5-21-00842853/18.11.2020г. и задължителни предписания за заличаване на
подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, както и влезли в сила задължителни
предписания № ЗД-1-21-00842916/18.11.2020г. и № ЗИ-1-21-
01000851/10.09.2021г. за заличаване на подадени данни за 42 лица, в т.ч. и за
ищцата Ц. Н. Д. за исковия период.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни
наведените във въззивната жалба възражения относно това, че посочените от
ответната страна заверени преписи от: 3аповеди № ЗP-5-21-
00738097/23.03.2020 г. и № CЗ-5-21-00842261 /17.11.2020 г., 3aдължитeлни
предписания по предписания № 3Д-1-21-00842916/18.11.2020г.; Анализ към
ревизионен акт № PA-5-21-00842853 от 18.11.2020г.; Мотивирано заключение
по чл.110, ал.2 от КСО; Разпореждане № PЖ-5-21-00851473 от 08.12.2020 г.;
3адължителни предписания № ЗИ-1-21-01000851 от 10.09.2021 г.;
Определение № 3463 от 17.05.2021 г. на АССГ, 61 състав, по адм.д. №
3956/2021 г. и т.н. нямат никаква връзка с предмета на делото, и не се явяват
доказателства по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗУТОССР.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд,
като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
В тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната
страна разноски, които се претендират за осъществено представителство от
юрисконсулт. Справка по чл. 80 ГПК няма представена.
Мотивиран така, Русенски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1243/27.09.2024г., постановено по
гр.д. № 1307/2024 г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Ц. Н. Д., ЕГН: ********** да заплати на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Русе
сумата 300,00 лв разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
предвид ограничението на чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5