Р Е Ш Е Н И Е
№ 260570 / 17.5.2021г.
гр. Перник, 17.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6575 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Т.Д.В., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. К. П., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник,
с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата от 1180.04 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 03.02.2004
г. до 21.04.2006 г., сумата от 150.89
лева – обезщетение за забава за периода от 03.04.2006 г. до 19.05.2006 г. и
сумата от 29.62 лева – разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 31.05.2006 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2006 г. по ч.гр.д. № 3173/2006
г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 1327/2015 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването на сумите по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищеца е
образувано изп.д № 1327/2015 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев. Твърди се, също
че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 3173/2006 г. по описа на РС Перник, за процесните суми.
Уточнява се, че за процесните вземания е имало и предходно изпълнително дело -
№ 483/2007 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. Посочва се, че последното е
перемирано на 17.03.2010 г. като от тогава до образуване на делото при ЧСИ
Бадев не се извършвани действия по принудително изпълнение.
Доколкото от
прекратяването на първото изпълнително дело до образуване на второто са изтекли
повече от три години, то ищецът счита, че процесните вземания са погасени по
давност. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
претенциите се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се
твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка единствено факти и
обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3173/2006 г. по описа на РС Перник.
На следващо място се твърди, че дори
след изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се дължи,
макар да е погасено правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в
процесния случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно
вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание, проведено на 19.05.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуален
представител на ответника не се явява в насроченото открито съдебно заседание,
Изразява писмено становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 483/2007 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното
дружество е депозирана молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание срещу ищеца за вземанията, които са предмет на
настоящото производство. В тази връзка по подадената молба районният съд е
издал определение от 01.06.2006 г. по ч.гр.д. № 3173/2006 г. по описа на РС
Перник. Доколкото определението е влязло в сила, по делото е издаден
изпълнителен лист от 05.06.2006 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 26.09.2007 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена
Добренова, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
483/2007 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до него е изпратена и покана за доброволно
изпълнение от 04.10.2007 г., като са налице данни, че същата е връчена на
длъжника при условията на отказ.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело да са
постъпвали каквито и да било суми за погасяване на задължението. Такива
твърденията не се навеждат и от страните.
Въз основа на изпълнителния лист от 05.06.2006 г. по
молба на взискателя ответник от 23.09.2015 г. срещу ищеца е образувано и второ
изпълнително дело – изп.д. № 1327/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В
молбата на ЧСИ е възложено да извърши проучване на имущественото състояние на
длъжника и да предприеме действия по принудително изпълнение, в това число като
наложи запор на вземания на длъжника. По изпълнителното дело са извършвани
справки за имущественото състояние на длъжника като до него е изпратена и покана
за доброволно изпълнение от 19.10.2015 г., която няма данни да е връчена на
длъжника.
Установява се също, че на 19.10.2015 г. от ЧСИ е
наложен запор върху пенсията на длъжника, но е върнат отговор, че същата е в
размер под несеквестируемия минимум. Няма данни по изпълнителното дело да са
постъпвали каквито и да било суми за погасяване на задължението. Такива
твърденията не се навеждат и от страните.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от
ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 05.06.2006 г.,
издаден по ч.гр.д. № 3173/2006 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания /изп.д. № 1327/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев също е
перемирано/.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. В тази връзка следва да
се отбележи, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес
от предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на
вземанията си принудително, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че изпълнителният
лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, а не след исково
производство. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433,
т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие /по тези въпроси е постановено Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид
възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за
нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, действително може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по
което е издаден изпълнителният лист. В случая обаче доводи за погасяване на
вземанията преди издаване на същия не се излагат в исковата молба по делото.
В конкретния
случай по делото се установява, че с оглед влязлото в
сила съдебно определение е издаден изпълнителен лист от 05.06.2006 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на 26.09.2007 г.
при ЧСИ Елена Добренова е образувано изп.д. № 483/2007 г. В тази насока следва
да се отбележи, че между датата на издаване на изпълнителния лист – 05.06.2006 г.
и датата на образуване на изп.д. № 483/2007 г. – 26.09.2007 г. е изминал период
от година и няколко месеца. По посоченото изпълнително дело не са
извършвани никакви изпълнителни действия, доколкото от направените справки е
установено, че длъжникът няма секвестируемо имущество.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно
образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва
давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения
съдът приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 26.09.2007 г. – с образуването на изп.д. № 483/2007 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК
/чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на 26.09.2009 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на
уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Такова искане взискателят е направил само в молбата
за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на
справки за имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на
съобщение до НАП, до НОИ и Община Перник съответно получаването на уведомление
от агенцията, НОИ и писмо от общината, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 483/2007 г. е било
висящо в периода от 26.09.2007 г. до 26.09.2009 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление
на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла давност /същата е
била спряна/. От 26.09.2009 г., когато за процесните вземания е започнала да
тече нова давност, до 23.09.2015 г. /образуването на изп.д. № 1327/2015 г. по
описа на ЧСИ Бадев/ не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от 26.09.2009
г. до 23.09.2015 г. са изтекли повече от пет години, то исковете следва да се
приемат за основателни. В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса относно
приложимата спрямо вземанията давност.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че наложеният по второто изпълнително дело запор
от 19.10.2015 е без правно значение, доколкото същият е наложен след погасяване
на вземанията по давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 54.42 лева, 48 лева такси за два броя
копия от изпълнителни дела и 350 лева разноски за адвокатски хонорар. Посочените
разноски са действително извършени и с оглед изхода на делото следва да бъдат
присъдени на ищеца изцяло – т.е. общо 452.42 лева.
Претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото същият надвишава минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на иска с
около 24 лева.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Д.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, следните суми: сумата от 1180.04 лева – главница, представляваща
стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 03.02.2004 г. до
21.04.2006 г., сумата от 150.89 лева
– обезщетение за забава за периода от 03.04.2006 г. до 19.05.2006 г. и сумата
от 29.62 лева – разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата 31.05.2006 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2006 г. по ч.гр.д. № 3173/2006 г. по
описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 1327/2015 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Т.Д.В., с ЕГН: ********** сумата от общо 452.42 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.