Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч,31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 20/2022
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано
е по жалба от Д.А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** чрез адвокат Б.Ц. от
ЛАК с адрес ***, ст. 402 срещу Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерски съвет
на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”,
участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия
проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния
проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след
пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и област Велико
Търново, в частта му касаеща определяне на размера на паричното обезщетение по
отношение на имот с идентификатор 40261.21.24,
находящ се в землището на с.
Крушуна, община Летница, област Ловеч, представляващ земеделска
територия с начин на трайно ползване - НИВА с
площ на имота 9,497 декара, засегната площ – 3,494 декара,
площ за отчуждаване – 3,494 дка, за който е определено обезщетение в
размер на 1898,00 (хиляда
осемстотин деветдесет и осем)
лева.
С жалбата се иска отмяна на решението в оспорената
част като незаконосъобразно и връщане на административната преписка на
административния орган за постановяване на решение, с което Д.А.М. да бъде
обезщетен по реда на чл. 42а, ал. 1 от Закона за държавната собственост с
равностоен поземлен имот от ДПФ. Алтернативно се иска изменение на решението в
обжалваната част, касаещо размера на паричното обезщетение.
Жалбоподателят – редовно призован – не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от упълномощени адвокати, които поддържат
жалбата. Претендира присъждане на направените разноски съгласно приложен
списък.
Ответникът
по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се
представлява в съдебно заседание. В становището, с което е препратена жалбата
до съда, излага съображения за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – редовно призован – не изпраща представител в
съдебно заседание. Представил е становище чрез пълномощник, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
жалбата. Моли да бъде потвърдено изцяло решението на Министерски
съвет в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд - Ловеч намира
жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок
по чл. 38, ал. 2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения
акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на
процесния имот, част от който се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по
същество е основателна.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти
и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални
обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра
на РРБ и Министъра на финансите.
С Решение №
250/25.04.2013г. на Министерския съвет (л. 136) републикански път А-2
„София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“,
е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за
национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.
С Решение № 794/16.11.2021г.
на Министерски съвет на Република България в оспорената му част, е определено
обезщетение в размер на 1898,00 лева за отчуждаване на 3,494 дка от притежавания от жалбоподателя
поземлен имот с идентификатор 40261.21.24, целият с площ 9,497 дка. Имотът се намира в
землището на с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, и преди влизане в сила на
ПУП-ПП е представлявал земеделска земя – нива от III категория.
Обжалваното решение № 794/16.11.2021 г. е издадено от Министерски
съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което
означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.
То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С
него е отчуждена част от недвижим имот,
който е собственост на жалбоподателя.
Оспореното решение на Министерски съвет е със
съдържанието, регламентирано в чл. 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е
държавната нужда, за която се отчуждава частта от имота, неговия вид,
местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на
имота.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието
на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в случая такъв
е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021 г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство (л. 137 и сл. и
л. 233 и сл.), предвиждащ изграждането на национален обект: „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от
идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след
пресичането с път ІІІ-303).
В производството по издаване на обжалвания акт са спазени
административнопроизводствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.
34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено
мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.
Към него са приложени необходимите документи,
посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили
предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са
приложили съвместен доклад.
Решението е разгласено по реда на
чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.
34а, ал. 4 от ЗДС приложения.
В табличен
вид са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена
е финансова обосновка , възлагателно писмо, както и оценка на имотите
/оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, извършена
в административното производство, конкретно за процесния имот оценката е на лист
125-гръб от делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за
землището на с. Крушуна, в което се засягат земеделски територии, в това число
и относно поземления имот на жалбоподателя, е определено при осигурено
удостоверение от Службата по вписванията - Ловеч, придружено с копия на всички
вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск с
пълната информация, предоставена от Служба по вписванията - Ловеч, отговарящи
на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §1а, т.2 от ЗДС, като оценката е
извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на
възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска
територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на
§1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със
земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г.
Съгласно чл.
32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически
лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и
равностойно обезщетение.
Във връзка с
оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС, както и
заключение при което оценката е определена като се използват като пазарни
аналози само двете сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи
земеделски земи с начина на трайно ползване ниви в землището на с. Крушуна,
обективирани в нотариални актове № 16, вх. peг. № 5692 от 17.11.2020 г. на СВ -
Ловеч и № 176, вх. peг. № 2112 от 12.05.2020 г. на СВ - Ловеч (л. 391-395).
Съгласно т.
1 и т. 2 от заключението с вх. № 1271/21.03.2022 г. (л. 444-447), изготвено от
вещото лице по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. с §1а от ДР на ЗДС, при
използване на същите пазарни аналози като тези, съдържащи се в оценителския
доклад до административния орган, пазарната цена за отчуждаваната част от 3,494
дка от процесния имот с идентификатор 40261.21.24 в землището на с. Крушуна е
543,16 лв./дка или общо 1898,00 лв. Представени са общо 21 броя сделки, от
които в оценката са използвани само 3 броя сделки като пазарни аналози,
отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Останалите 18 броя
сделки не са използвани като пазарни сделки, тъй като при някои от тях има
извършени сделки на идеални части, други представляват констативни нотариални
актове, възбрани, договори с Община Летница, сделки със застроени имоти и
други. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение
от вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са
описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението. От последното се
установява, че пазарната стойност на отчуждаемата част от имота, определена по
правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с решението на МС в оспорената
му част.
По повод
молба с вх. № 1047/07.03.2022 г. от ПП на жалбоподателя (л. 389) вещото лице е
дало отговор и на поставената в т. 3 от заключението задача, а именно -
оценката да бъде определена като се използват като пазарни аналози само двете
сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи земеделски земи с
начина на трайно ползване в землището на с. Крушуна, обективирани в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 16, вх. peг. № 5692 от
17.11.2020г. на СВ - Ловеч и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 176, вх. peг. № 2112 от 12.05.2020г. на СВ - Ловеч (л. 391-395).
Жалбоподателят е обосновал искането си с твърдението, че в оценителния доклад,
използван от административния орган, като пазарни аналози не са съобразени тези
сделки, в които са включени земеделски земи – ниви, какъвто е и отчуждавания
имот.
Съгласно т.
3 от депозираното заключение вещото лице е определило пазарната стойност на
частта от недвижимия имот, предмет на отчуждаване, като за пазарни аналози са
използвани всички сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи
земеделски земи с НТП ниви, както следва: Нотариален акт № 16 от 17.11.2020 г.
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 176 от 12.05.2020 г.,
като при този начин на изчисление за землището на с. Крушуна е определена
осреднена цена от 809,98 лв./дка равностойно парично обезщетение, като
обезщетението за отчуждаемата част от процесния поземлен имот 40261.21.24 е
следната: 3,494 дка х 809,98 лв/дка = 2830,00 лв. Оценката е изготвена по реда
на чл. 32, ал. 2 във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са използвани за пазарни
аналози цитираните два нотариални акта с предмет на продажба ниви.
Настоящият
съдебен състав счита, че неправилно административният орган не е използвал като
пазарен аналог посочения от жалбоподателя нотариален акт от 12.05.2020 г. (л.
394-395), който съдържа сделки с ниви – НТП като на отчуждавания имот. Съдът приема,
че т. 3 от заключението на вещото лице е изготвено при поне два пазарни
аналога, които включват изобщо ниви, респективно е спазено изискването за
използване на имоти с еднакво предназначение, начин на трайно ползване и
сравнително сходни характеристики. Това заключение се явява най-близко до
определянето на равностойно обезщетение, така че жалбоподателят да може да
закупи подобен имот със сходни характеристики на отчуждения му.
Законът не
дава легална дефиниция на понятието „имоти с подобни характеристики”. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015г. на ВАС по т.д. № 6/2014г.,
сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно
ползване и предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Не се
посочва изискване за идентичност в категорията на имотите, а само сходен начин
на трайно ползване и предназначение. Този критерий изисква да се сравнят
пазарните цени на други имоти, различни от отчуждавания, но със сходни
характеристики и начин на трайно ползване, за да бъде оценката на подлежащия на
отчуждаване имот актуална и съответна на цените на свободния пазар, което
означава, че срещу получената в обезщетение сума лицето, чийто имот или част от
имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши, в същия момент (на отчуждаването),
на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на
потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.
При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Т.е., целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Изложеното
налага извод, че така определеното от административния орган обезщетение в обжалваното решение не води до
постигане на целите на закона, а именно да се получи равностойно парично
обезщетение от собственика на земята. В подкрепа на изложеното е и Решение на
ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по
съединени жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл.1 от
Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за
отчуждените им земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв
размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото
имущество, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС,
поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти –
земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност,
ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
С
обжалваното решение размерът на равностойното парично обезщетение за
отчуждавания имот е определен въз основа на две сключени сделки с имоти с НТП
ливади и без да бъде взета предвид сделката, обективирана в НА от 12.05.2020
г., в която се включени имоти със същия начин на трайно ползване като имота,
обект на отчуждаване – ниви. С оглед на това, съдът счита, че сделките,
обективирани в НА 56/22.12.2020 г. и НА № 57/22.12.2020 г. не следва да бъдат
вземани предвид, тъй като от една страна същите имат за предмет имоти – ливади,
които са с напълно различен НТП от отчуждавания имот, а от друга - целта на
закона е определяне на равностойно обезщетение, като е очевидно, че при тези
конкретно сделки цената е значително занижена спрямо останалите сделки, т.е.
при тях не е налице реално отразяване на пазарните цени.
С оглед на
горното съдът възприема оценката по т. 3 от заключението на вещото лице, и
изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради което
приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за имота е в размер
на 809,98 лв. на декар, или общо 2830,00 лв. за 3,494 дка отчуждаема част от
процесния имот.
Това
означава, че Решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като
определеното обезщетение за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това
налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част
от ПИ с идентификатор 40261.21.24, находящ се в землище село Крушуна, община Летница,
област Ловеч, представляващ нива с площ за отчуждаване от 3,494 дка и цена на
обезщетението в размер на 1898,00 лв. се увеличи размера на определеното
обезщетение от 1898,00 лв. на 2830,00 лв.
Съдът намира
за неоснователно направеното в жалбата искане за отмяна на решението на МС в
обжалваната му част и определяне на обезщетение по реда на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС предвижда, че когато
за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се
отчуждават принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски
земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави
имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии
- държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите,
предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за
отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или
части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл.
32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя
оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и
е разпоредил за отчуждената част от имота жалбоподателят да получи равностойно
парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа,
проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВАС: Решение № 12982 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2018 г.,
Решение № 1828 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2018 г., Решение №
12495 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2018 г., Решение № 7568 от
21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2018 г. и др.
Отделно от
горното, видно от предоставената справка от ОДЗ Ловеч – писмо с изх. № ПД-01-18-1/07.03.2022
г. (л. 386-387 и л. 429-430), поземлените имоти държавна собственост –
земеделски земи - ниви, находящи се в землището на с. Крушуна, общ. Летница,
обл. Ловеч са едва 5 бр. Доколкото, видно от приложението към т. 1 от
процесното решение на МС, земеделските земи, респективно части от тях,
подлежащи на отчуждаване в това землище са 155 бр., евентуалното изследване с
оглед извършването на преценка досежно приложението на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС за
землището на с. Крушуна на практика значително би затруднило процедурата по
отчуждаване. Предвид броя на наличните земеделски земи – държавна собственост в
това землище, би било невъзможно да се приложи разпоредбата на чл. 42а, ал. 1
от ЗДС по отношение на всички собственици на отчуждени имоти, респективно
административният орган трудно би могъл да извърши обоснована преценка на кои
точно собственици да се предоставят имоти – държавна собственост като
равностойно обезщетение по чл. 42а, ал. 1 от ЗДС.
При този
изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в общ размер на 690,00 лв., от които: 10 лв. – внесена
държавна такса, 380 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. – внесен
депозит за вещо лице. Видно от приложените на л. 437 и л. 438 по делото договор
за правна защита и съдействие и платежно нареждане, договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 380,00 лв., а не както е претендирано в
представения от ПП на страната списък – 400,00 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с
път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията
на област Ловеч и област Велико Търново, В ЧАСТТА му, касаеща определяне на
размера на паричното обезщетение по отношение на имот с идентификатор 40261.21.24,
находящ се в землището на с. Крушуна, община Летница, област Ловеч, представляващ земеделска
територия с начин на трайно ползване - НИВА с
площ на имота 9,497 декара, засегната площ – 3,494 декара,
площ за отчуждаване – 3,494 дка, за който е определено обезщетение в
размер на 1898,00 (хиляда
осемстотин деветдесет и осем) лева, собственост
на Д.А. М., ЕГН ********** с постоянен
адрес:***, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение на 2830,00 (две
хиляди осемстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на Д.А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** деловодни
разноски в размер на 690,00 лв. (шестстотин и деветдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от
него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: