РЕШЕНИЕ
№ 3852
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116562 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, против А. П. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.03.2020 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който постигнали съгласие кредиторът да
отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000 лева, който да бъде изплатен на 24
броя равни месечни вноски – в срок до 15.03.2022 г., всяка в размер на 367.66 лева. Сочи се,
че ГПР бил определен въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника.
Твърди се още, че при сключване на договора било установено и задължение за
заплащане на „Такса ангажимент“, която се заплащала при сключване на договора и се
удържала от кредитора при усвояване на заемната сума. Поддържа, че лихвеният процент по
кредита е фиксиран за срока на договора.
Сочи се, че уговорената сума била преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора. В чл. 5 от договора за кредит било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Излага, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1
януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за
забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен по посочения начин.
1
Ищецът уточнява, че претендира обезщетение за забава в размер на 577.05 лева за
периода 15.05.2020 г. – 16.04.2021 г., което е начислено върху главницата от 6000 лева.
Твърди, че по кредита не е извършено нито едно плащане от ответника. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, която в настоящия случай сочи, че е 15.05.2020 г., вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Твърди се, че е изпратена покана
за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като поканата
е получена от длъжника на дата 15.10.2020 г. при условията на фингирано връчване.
Посочва, че претендираната главница в размер на 6000 лева е формирана от
непогасените вноски по кредита за периода 15.04.2020 г. – 15.03.2022 г. Претендира и
възнаградителна лихва в размер на 936.35 лева, която е формирана от непогасената част от
вноските за лихва за периода 15.04.2020 г. 15.10.2020 г. Поддържа, че вземането за
възнаградителна лихва се основава на чл. 3 от процесния договор, като лихвата е формирана
от ГПР и ГЛП.
Уточнява, че ГПР се изчислява индивидуално за всеки един кредит и показва
действителното му оскъпяване, като към лихвения процент по кредита се добавят и всички
останали разходи, свързани с него. Твърди, че ГПР е общата цена на кредита за потребителя,
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит.
Посочва, че съгласно договора ГПР е в размер 37.03 %. Сочи, че ГЛП е цената, която
потребителят заплаща за използване на кредита за период от една година, като в конкретния
случай размерът е 28.14 %.
За неплатените суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4572/20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 7178/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.
състав, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000
лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от
06.03.2020 г.; сумата от 936.35 лева – възнаградителна лихва за периода 15.04.2020 г.
15.10.2020 г., както и сумата от 577.05 лева – обезщетение за забава за периода 15.05.2020 г.
– 16.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме,
че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
съдържанието на представените от ищеца с исковата молба документи. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7178/2021 г. по описа на ПРС, V гр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 4572/20.05.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
2
срещу ответника, за следните суми: 6000 лева – главница, дължима по Договор за кредит
***** от 06.03.2020 г., предсрочно изискуем, 213.48 лева – застрахователни премии, 936.35
лева – възнаградителна лихва за периода 15.04.2020 г. – 15.10.2020 г., 577.05 лева -
мораторна лихва от 15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до
окончателното погасяване.
Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
С влязло в законна сила Определение № 5957/01.06.2022 г., е върната исковата
молба вх. № 61532/20.10.2021 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
ЕИК *********, против А. П. А., ЕГН **********, само в частта по предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове за вземания по договор за кредит от
06.03.2020 г., като недопустима, като производството по гражданско дело № 16562/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVІІI гр. състав, е прекратено само за посочените
претенции.
В настоящото производство предявените исковете за сумите 6000 лева – главница,
дължима по Договор за кредит **** от 06.03.2020 г., предсрочно изискуем, 936.35 лева –
възнаградителна лихва за периода 15.04.2020 г. – 15.10.2020 г., 577.05 лева - мораторна
лихва от 15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното погасяване,
са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими, тъй като са
предявени в срок, имащо за предмет част от същите вземания, които са предмет на
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
Договор за потребителски заем № **** от 06.03.2020 г. между страните, по който е
предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, която е усвоена и е настъпил
падежът; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по
основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и
правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване
на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и
настъпване на падежа за погасяването му. В негова тежест е да докаже осъществяване на
твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора, за която ответникът е уведомен.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.03.2020 г. между
ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
********* – като кредитор и ответникът А. П. А., е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № **** от 06.03.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 6000 лева, с месечна вноска от 367.66 лева, с брой на вноските –
24 месечни вноски, с падеж: 15.03.2022 г., застрахователна премия 853.92 лева, такса
ангажимент: 210 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 37.03 %, лихвен процент –
28.14 % и обща стойност на плащанията – 8823.84 лева.
По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което В. л. е
посочило, че по процесния договор, ищецът е превел по банковата сметка на ответника - с
титуляр А. П. А. в Банка „Алианц България“ АД сумата в размер на 5 790 лева. В. л. е
посочило, че отпуснатия по договора кредит е в размер на 6000 лева, тъй като е удържана
такса ангажимент в размер на 210 лева, като усвоената от ответника сума е в размер на 5790
лева. В. л. установява още, че по процесния кредит няма внасяни суми за покриване на
3
задълженията. В. л. установява също, че размерът на задълженията на ответника към датата
на завеждане на заявлението в съда по чл. 410 ГПК – 28.04.2021 г. е 8721.10 лева, от които:
главница – 6000 лева, възнаградителна лихва – 1969.92 лева, застраховка – 213.48,
обезщетение за забава за периода от 15.05.2020 г. – 16.04.2021 г. – 561.67 лева.
От заключението на В. л. по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че сумата в размер на 5790 лева е преведена от кредитора
по сметката на ответника на 06.03.2020 г. по банкова сметка с титуляр А. П. А. в Банка
„Алианц България“ АД, която съвпада с посочената в чл. 1 от Договора, в който ответникът
е декларирал и посочил, преведената сума в размер на отпуснатия кредит да бъде преведена
по посочената сметка.
Договорът за потребителски паричен кредит № **** от 06.03.2020 г. носи подписа на
А., неоспорен от ответника, поради което безспорно се установява, че ответникът е получил
сумата в размер на 5790 лева по посочената банкова сметка, на която ответникът е титуляр.
При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № *** от 06.03.2020 г. В договора са посочени
конкретните условия и параметри на заема, като на 15.03.2022 г. е настъпил крайният падеж
на договора за кредит.
Относно сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит №
**** от 06.03.2020 г., съдът намира, че важат разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор,
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на
„потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства
на разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.
В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 28.14 %. Липсват обаче каквито и да било условия за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент-
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още
по-съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е
4
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота
съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на
договора за кредит.
Налице е и друго нарушение. В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР
се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Нарушение е налице, тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 37.03 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 28.14 % не е ясно
как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се
създава и по отношение на обстоятелството дали в ГПР са включени посочените в договора
за кредит застрахователна премия и такса ангажимент. По този начин потребителят –
кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
5
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В приложения погасителен план е посочена само общата сума на дължимата месечна
вноска. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти
– главница и лихва. Не е ясно месечната вноска в размер на 367.66 лева какви компоненти
включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създава затруднение за
потребителя да разбере какви компоненти включват вноските. Посоченото се явява още
едно самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит /в
т см. и практика на ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д. № 393/2017 г.; Решение
№ 1435/20.11.2017 г. по гр. д. № 2283/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9,
т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза,
ищецът е превел на ответника сумата в размер на 5790 лева, тъй като от отпуснатата по
договора за кредит сума в размер на 6000 лева, е удържана такса ангажимент в размер на
210 лева, като според В. л., по процесния договор не са извършени плащания от ответника.
При това положение съдът намира, че предявеният установителен иск следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от
5790 лева - главница, представляваща чистата стойност на невърната част от заемната сума
по Договор за потребителски паричен кредит № **** от 06.03.2020 г., а за разликата до
целия предявен размер от 6000 лева – ще се отхвърли.
Посочената сума е дължима по правилата на неоснователното обогатяване,
доколкото съдът прие, че процесния договор за кредит е недействителен. Съгласно
Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК, при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
В конкретния случай, съдът намира, че въпреки представената по делото като писмено
доказателства – Последна покана /л. 38/, адресирана от ищеца до ответника, с която
кредиторът уведомява длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, по делото
липсват доказателства – обратна разписка, товарителница или друг документ,
удостоверяващ твърдяното изпращане и връчване на ответника.
По делото не са ангажирани доказателства за покана до ответника за връщане на
посочената сума, преди датата на подаване на заявлението – 28.04.2021 г., което се счита, за
покана за връщане на сумата при начална липса на основание.
Поради тази причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на мораторна
лихва в размер на 577.05 лева, за периода от 15.05.2020 г. – 16.04.2021 г., като
неоснователен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ще се уважи искането за присъждане на законна лихва
върху сумата от 5790 лева – главница, от датата на подаване на заявлението – 28.04.2021 г.
6
След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23
ЗПК – сумата за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за
заплащане на възнаградителна лихва от 936.35 лева, за периода от 15.05.2020 г. – 16.04.2021
г., ще се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковите претенции.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
на – 214.79 лева – ДТ, 200 лева – депозит за експертиза и 705.67 лева – за особен
представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр.
с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. От
разноските от общо 1220.46 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат
940.51 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 225.21 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. По
съразмерност се дължат 173.55 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за заповедното - 173.55 лева и исковото производство – 940.51 лева,
или в общ размер от 1114.06 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. П. А., ЕГН
**********, от гр. Р. ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
ЕИК *********, сумата от 5 790 лева (пет хиляди седемстотин и деветдесет лева) –
главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № **** от 06.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 28.04.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване на дължимост на сумата над 5790 лева до пълния предявен размер от 6000
лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на сумата в размер
936.35 лева - възнаградителна лихва за периода 15.04.2020 г. – 15.10.2020 г.; като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на сумата в размер на 577.05
7
лева - мораторна лихва за периода 15.05.2020 г. - 16.04.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 4572 от 20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7178 по описа на ПРС за 2021 г.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, от гр. Р. * да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, сумата в общ размер от 1 114.06
лева (хиляда сто и четиринадесет лева и шест стотинки) – разноски, от които сумата от
173.55 лева (сто седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки) – за заповедното
производство и сумата от 940.51 лева (деветстотин и четиридесет лева и петдесет и една
стотинки) – за настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
8