Р Е Ш Е Н И Е
№744
гр.Перник,
09.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на осемнадесети септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 1482 по
описа за 2017 г. и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415,
ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за
установяване, че В.С.П. дължи на ищеца сумата 651,99лв. за доставена в периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. П******както
и сумата 128,13 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода
от 08.07.2013г. до 15.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №294/2017г. на
РС-Перник.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК дава
становище за неоснователност на ищцовите претенции. Твърди, че между него и
ищцовото дружество липсва валидно възникнало облигационно правоотношение. Заявява,
че част от претендираните вземания са погасени по давност.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №75, том IV,
дело 1161/1995г. на нотариус Маруся Маркова с район на действие ПРС, ответникът
В.С.П. е придобил право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. П******По
делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от
заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период
суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните
сметки, като сочи, че за абонат № ********** – В.С.П. в периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в гр. ******* е в размер на 651,99, а обезщетението за
забава на месечните плащания е в размер
на 128,13 лв. за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2016г.
Вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото дружежство е
подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична
с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани
възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице сочи, че топломерът е преминал през
задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и
показанията му са достоверни. Системата
за дялово разпределение вещото лице сочи, че е въведена съгласно сключен с ФДР
договор от 10.10.2001г. Размерът на задължението за процесния период за
топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди по
отчет на средствата за изверване и за част от преиода по норматив за отопление,
изравняването по точетни периоди за целия процесен период съгласно
изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските
за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността
на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило
в размер 651,99 лв.
Съдът
кредитира заключенията и по двете допуснати експертизи, като
компетентно и
задълбочено изготвени и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Предявените
искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява
се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното
вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същият се явява процесуално допустим.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Въз основа на представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №75,
том IV,
дело 1161/1995г. на нотариус Маруся Маркова се установява, че В.С.П. е собственик на процесния недвижим
имот.С оглед горното съдът прави извод,
че ответникът е потребител/клиент след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г./ на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява
специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми
в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна
енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1
от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ .
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От представените по делото
писмени доказателства за задълженията на абонатен №**********
– извлечение от сметка,
се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са
в размер на предявените искове.
Представения по делото документ - извлечение от сметка за размера на това задължение, представлява извлечение от търговските книги
на ищеца, което съгласно чл. 55 от ТЗ може да се ползва като доказателство в
съдебното производство. От ангажираните
от ищеца доказателства – СТЕ, се установи, че в процесния имот е доставена
топлоенергия, въз основа на която са изчислени
претендираните задължения.
По делото липсват
доказателства, че ответникът е възразил срещу разпределената топлоенергия или срещу изготвените
изравнителни сметки.
Предявявайки иска,
ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период, който
не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни
за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена,
което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни.
Следва
да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като
лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на част от
претендирните вземания обаче ответната страна с депозирания отговор на исковата
молба е направила възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това
вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 22.02.2014
г. /предвид момента на депозиране на заялвението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК –22.01.2017г./, са били погасени по давност. Предвид
горното, съдът като съобрази и данните от заключението на съдебно
икономическата експертиза, приема за доказано по делото, че за периода от 22.01.2014
г. до 30.04.2016 г. стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е 526,53 лв., а обезщетението
за забава на месечните плащания за
периода от 09.03.2014г. до 15.12.2016 г.
е в размер на 91,82 лева.
По разноските:
Съгласно
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 425лв. Дължимата от
ответника сума е съразмерна на уважената част от исковете – 336,87лв.
Ответникът
доказва направени разноски в исковото производство в размер на 300 лв.-
адвокатски хонорар. С оглед разпоредбите на чл.78, ал. 3 от ГПК следва да му
бъде присъдена сумата от 59,45 лв. съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Ищцовата страна претендира разноски за заповедното
производство в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна
такса. На основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът счете, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намален на 50лв., като
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да възстанови на
ищцовата страна сумата от 62,21 лв.
Ответникът не претендира разноски за заповедното
производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.С.П.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, че
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, сумата от 526,23лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр.*****
за периода от 22.01.2014г.
до 30.04.2016 г., както и сумата от 91,82 лева,
представляваща обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 09.03.2014г. до 15.12.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.01.2017г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния претендиран размер на главницата от
651,99 лева за периода от 01.05.2013г. до 21.02.2014г. и до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 128,13 лв. лева за периода от 08.07.2013 г. до 09.03.2014г., КАТО погасени по давност.
ОСЪЖДА В.С.П., с ЕГН ********** и адрес: ***,
да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,
сумата от 336,87
лв. – разноски за исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.С.П., с ЕГН ********** и адрес: ***,
да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,
сумата от 59,45 лв. – разноски за заповедното производство, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
"ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” да заплати на В.С.П., с ЕГН ********** и
адрес: *** сумата от 62,21 лв. –
разноски за исковото производство.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д № 294/ 2017г. по описа на ПРС да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: