№ 656
гр. Плевен, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430100794 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от С. И. И., ЕГН **********,
чрез адв. Е.И., против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени: 1. Искова
претенция за прогласяване нищожността на сключеният между ищеца и
първия ответник КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД договор за потребителски
кредит ***; 2. Искова претенция за прогласяване нищожността на сключеният
между ищеца и втория ответник „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.02.2024г.
Твърди се, че на 29.02.2024г. ищецът сключил с първия ответник
Договор за потребителски кредит *** и с втория ответник Договор за
предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло предоставената му в заем
сума от 800лв.
Навеждат се доводи за нищожност на Договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК:
Излага се, че съгласно условията на Договора за потребителски кредит
1
лихвеният процент по кредита бил в размер на 36.00 %, а годишният процент
на разходите 48,40%. Твърди се, че действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът
вписвайки в контракта ГПР от 48,40 % заблудил потребителят, като
използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност
на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с
произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора
за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било
разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита
- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в
посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който
не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал и
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК,
тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателката стандартен
европейски формуляр за кредит в размер на 800лв. с посочен ГПР 48,40 %, с
различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от
действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът
не представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността
да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност
довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Навеждат се доводи, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчител не пораждала правни последици, поради следните съображения:
Договорът за поръчителство бил съглашение между кредитора и поръчителя,
а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не била
правопораждащ елемент от фактическия състав, който следвало да се
осъществи за валидното му възникване. Длъжникът нямал защитен от закона
2
интерес от сключване на такъв договор, поради което сключването на сделката
между него и третото лице - поръчител била лишена от правно основание.
Договарянето, че кредитополучателя щял да заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречало и на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК.
Сочи се, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които
следвало да изпълнява кредитора било в изключителен интерес само на
търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и
търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако
кредитодателят действал добросъвестно. Поради това бил изпълнен общия
фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване
на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на
чл. 143 ЗПК/ тази договорка следвало да бъде квалифицирана като
неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.
Навеждат се още доводи, че договорът за поръчителство е с акцесорен
характер, той можел да съществува валидно единствено при условие, че
съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе за
нищожност на кредитната сделка не бил породил правно действие и
сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски
кредит ***/ 29.02.2024г., както и да се прогласи нищожността на на Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.02.2024г., сключен с „Кредит Гаранция"
ЕООД
В предоставения на ответниците срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с който
насочената срещу него искова претенция се оспорва като неоснователна и
недоказана.
Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД също е депозирал писмен
отговор, с който признава насочената срещу него искова претенция.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
3
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателствени
средства се установява, че ищецът е сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
договор за потребителски кредит ***/ 29.02.2024г. и договор за възлагане на
поръчителство от 29.02.2024 г. с втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Основните параметри на договора за кредит са както следва: отпуснат заем в
размер на 300,00 лв., при кредитен лимит от 4000,00 лв., лихвен процент - 36%
и ГПР взависимост от сумата на усвояването и срока за погасяване, посочен в
Приложение 1. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ДПК кредитополучателят е следвало в
петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на сумата по кредита,
да осигури обезпечение по кредита чрез две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор при минимално брутно месечно възнаграждение от
1500 лв.; одобрено от кредитополучателя дружество-поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция съгласно списъка с одобрени от
кредитодателя банки.
Видно от съдържанието на сключения договор за възлагане на
поръчителство от 29.02.2024 г., е че потребителят е поел задължението да
заплати възнаграждение за поръчителство в размер, определен от размера на
кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение, редовност на
клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността при съответните условия посочени в погасителния план,
неразделна част от договора за поръчителство. Възнаграждението освен това
представлявало сбор от вноските по погасителния план.
От погасителния план към кредит ***, се установява, че в уговорените
месечни вноски са посочени включени съответна част от главница и лихва –
общо 102,75лв., платими на определени дати на падеж. Погасителният план с
включено възнаграждение за обезпечение, предоставен от поръчителя,
предвижда и 108,25 лв. възнаграждение за поръчителство, платимо на датите
на падеж на месечните погасителни вноски.
Страните не спорят, че посочения в Приложението Годишен процент на
разходите не включва възнаграждението за поръчителство. Несъмнено е, че
при включването му, ГПР ще надхвърли многократно предвидения в ЗПК
максимален размер.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл.
21, вр. чл. 19, ал.5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП, които са
процесуално допустими.
Безспорно е сключен договор за паричен заем между ищцата и първия
ответник, който има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и неговата действителност следва да се съобрази
с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР дава
на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя"
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В разглеждания случай в договора за паричен заем е посочен размер на
ГПР при определени допускания, но от същия не става ясно какви точно
разходи са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на
всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста
5
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Тоест липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно
са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по
кредита. Също така в договора за паричен заем е посочена обща дължима
сума в размер на 924,75 лева, но в същата не е включено допълнителното
плащане, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем. С
това допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с
договора за паричен заем, тъй като представляват условие за сключване на
самия договор, и които са били предварително известни на заемодателя с
оглед обстоятелството, че поръчителят е одобрен и известен на заемодателя и
от клаузите на поръчителството става ясно, че възнаграждението е пряко
обвързано с погасителните вноски по кредита, и дължимо наред с тях. След
като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция да бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на
стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните
такива, въвежда потребителят в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще стори. Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от
действителния такъв, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.
3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК
недействителност на договора в неговата цялост. Невключването на скрития
разход за възнаграждение за поръчителство към ГПР противоречи на
императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и изискването на тази норма
не е удовлетворено.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
6
потребителски кредит е недействителен. В разглеждания случай настоящият
съдебен състав приема, че сключеният договор за потребителски кредит ***/
29.02.2024г. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото
посочения ГПР не отговаря на действителния такъв, в който следва да бъде
включено възнаграждението за поръчителство. Осъществяването на този
фактически състав от нормата на чл. 22 от ЗПК обуславя основателност на
предявеният отрицателен установителен иск, поради което следва да бъде
уважен.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер
спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за
действително задължение. В случая липсват валидни задължения, които да
бъдат обезпечени, следователно договорът за гаранция е нищожен поради
липса на предмет, а предявеният иск основателен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците
следва да заплатят разноски в полза на съда за държавна такса в размер на
100,00 лв./ по 50,00 лв. за всеки един от предявените искове/, поради това, че
ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Ответниците следва да
заплатят и на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на процесуалния
представител на ищеца разноски за едно адвокатско възнаграждение, тъй като
от представените документи се установява, че пълномощникът е предоставил
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие, в който
да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 191
от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I г. о. на ВКС, определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, IVг. о. на ВКС/. При
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази
възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение от
7
25.01.2024 г. по С-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16
и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на
голямата камара на СЕО) и не следва да прилага НМРАВ при определяне на
адвокатското възнаграждение, което се дължи, тъй като не съответства на
предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност на делото.
Производството по делото е приключило при едно открито съдебно
заседание, не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
страните не са присъствали, нито техните процесуални представители, като са
събрани незначителни по обем писмени доказателства. Процесуалният
представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил е писмени
документи, и е подал становище за съдебно заседание. Общият материален
интерес на делото е 1899 лв., като фактите от които произтичат
претендираните права на ищеца са едни и същи и именно на тях се основават
различните искания на ищеца. Не се установяват допълнителни разходи или
усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство. Съобразно
материалния интерес по делото, констатираната по-горе фактическата и
правна сложност, и качеството на предоставената правна услуга, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 360 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за потребителски кредит ***/
29.02.2024г., сключен между С. И. И., ЕГН **********, като потребител и
"КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК ***, като кредитодател, на основание
чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за възлагане на поръчителство от
29.02.2024г., сключен между С. И. И., ЕГН **********, като клиент и
"КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК ***, като поръчител.
ОСЪЖДА "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, и "КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК ***, адрес на
управление: ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметката на РС Плевен сума в размер на по 50лв. всеки от тях или общо 100лв.
8
за държавна такса.
ОСЪЖДА "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, и "КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК ***,, адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО Е. И., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес ***,
сумата от 360,00 лв. с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9