Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 01 юли 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН П.
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Динева и с участието на прокурор от СОП Малчев, като разгледа докладваното от
съдия Тодорова в.н.о.х. дело № 389 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 4 от 10.02.2020 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 16/2019
г. по описа на същия съд, подсъдимия К.Ц.Д.,***, ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 18.03.2018 г., около 00,39 ч., на първокласен път 1-3, в
района на пътен възел между посочения път и второкласен път 2-7, в землището на
община Б., област Софийска, в посока на движение от гр.Б. към с.Т., Софийска
област, при управление на МПС – лек автомобил марка „Лексус“, модел
„С220Д“ с рег. № *******, е нарушил
правилата за движение по ЗДвП, а именно:
-
чл.5 ал.1, т.1 – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”,
- чл.5 ал.3, т.1 – „На водача на ППС е
забранено да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози“,
- чл.16 ал.1, т.1 - "На пътното платно с двупосочно движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две ленти, да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне",
- чл.21 ал.1 – „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч. – категория „В“ извън
населено място 90 км/ч.,
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.П.Л., с ЕГН
**********, изразяваща се в счупване на лявата ключица с разместване на
фрагментите и на клюновидния израстък на лявата лопатка, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за повече от
30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на
основание чл.343 ал.3, бук.”а”, във вр. с ал.1, бук.“б“ пр.2, във вр. с чл.342
ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца, чието изтърпяване е отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от
влизане в сила на присъдата.
С посочената присъда подсъдимия К.Ц.Д.
е лишен на основание чл.343г, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК, от право да управлява
МПС за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, считано от влизане в сила на
присъдата.
Със същата присъда подсъдимия К.Ц.Д. е осъден на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на Районен съд – гр.Б. направените във фазата на
съдебното производство разноски в размер на 781,52 лева, както и по сметка на
ОД на МВР гр.С. направените във фазата на досъдебното производство разноски в
размер на 659,71 лева.
С горепосочената присъда първостепенният съд се е
разпоредил и с иззетите по делото веществени доказателства, както следва: лек
автомобил марка „Лексус“, модел
„С220Д“ с рег. № ******* – да бъде
върнат на собственика му Д. С. А.; лек автомобил марка „Киа“, с рег. № *******–
да бъде върнат на Дирекция „УССД“ – МВР С.; хард диск от лек автомобил марка
„Киа“ с рег. № *******– да остане приложен по делото.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адвокат Г.Т. – упълномощен защитник на подсъдимия К.Ц.Д.,
с оплакване за нейната неправилност и незаконосъобразност. Твърди се и, че този
съдебен акт е постановен от първата инстанция при допуснато абсолютно
процесуално нарушение – незаконен съдебен състав, доколкото в разглеждането и
решаването на делото е участвал съдия /председателя на съдебния състав/, за
който е съществувала пречка по чл.29 от НПК. Релевира се и оплакване от
защитата за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на
атакуваната присъда, което се мотивира с нарушения на оценъчната дейност по
събирането и проверката на доказателствените източници. В този смисъл са
изложени съображения, че първоинстанционният съд е ограничил правата на
подсъдимия, като в нарушение на процесуалните си задължения по чл.305 ал.3 от НПК е направил извод за виновността му, който почива на предположения за
елементите от фактическия състав на предметното престъпление. Сочи се още, че
мотивите към атакуваната присъда са декларативни, тъй като решаващият съд не е дал никакъв отговор на
направените от защитата доводи и възражения. В този аспект като основни се
изтъкват от защитникът тези, насочени към оспорване наличието на квалифициращия процесното транспортно престъпление
признак – извършването на това престъпление от подсъдимото лице в пияно
състояние. Аргументите в тази насока се свеждат до липсата на несъмнени и
еднопосочни доказателства, установяващи употребата на алкохол от подсъдимия Д.
към момента на деянието – съставен в ЦСМП протокол, при посещението на
подсъдимия веднага след ПТП, в който не е било отбелязано при него да са
констатирани признаците на употребило алкохол лице; наличието на приложени по
делото два протокола за химическо изследване на кръвта на подсъдимия, но
„попълнени по различен начин“; липсата на други доказателствени източници, в
това число и гласни такива, установяващи, че подсъдимия се е намирал в
състояние на алкохолно опиянение. Сочи се и, че първостепенният съд е допуснал
нарушение на материално правните норми за определяне на наказанието, доколкото
е индивидуализирал това, наложено на подсъдимия, при неясно обективирани съдебни
аргументи за естеството, броя и относителната тежест на приетите за налични
смекчаващи и отегчаващи отговорността на същия обстоятелства. В този аспект,
защитникът изтъква, че неправилно първоинстанционния съд е отчел в насока утежняване наказателно-правното
положение на подсъдимия такова обстоятелство, което е взел в предвид при квалификацията на процесното деяние. С тези доводи
се твърди от защитата, допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
материалния закон при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия Д. наказание, като несъответно на обществената опасност
на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и на целите по чл.36 от НК. Иска се от въззивния съд, на основание чл.335
ал.2, вр. чл.334 т.1 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова
такава, с която подсъдимия К.Д. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се заявява искане пред
въззивната инстанция за изменение на атакувания съдебен акт, посредством оправдаването на подсъдимия по
обвинението му за квалифициращият инкриминираното му транспортно престъпление,
признак „пияно състояние“ и освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия
К.Ц.Д. – адвокат Г.Т. поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда,
съобразно оплакванията и исканията, изложени в същата. В частност, поддържа
основният си довод, изнесен по реда на чл.320 ал.4 НПК в допълнителното
изложение към жалбата, за липсата на квалифициращия процесното транспортно
престъпление признак – извършването на това престъпление от подсъдимия в пияно
състояние. Съображенията в тази насока са свързани с твърдения на защитата, че
една част от доказателствените източници по делото – гласните такива, не
установяват употребата на алкохол от подсъдимия към момента на деянието, а
друга – приобщените протоколи за химическо изследване, са негодни писмени
доказателства. Последното твърдение се обосновава с обстоятелствата, че в
протокола за медицинско изследване не е било отбелязано при подсъдимия да са
констатирани признаците на употребило алкохол лице; в същия не е посочен предмета
на изследването; протокола е съставен на дата, предхождаща датата на
изследването. Във връзка с така очертаните
факти, се изтъква от защитникът, че по делото е останал недоказан
квалифициращия признак „пияно състояние”, поради което се претендира подсъдимия
да бъде оправдан за тази част от обвинението му, като съответно му бъде намален
и размера на наложеното наказание.
В
съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, представителят на СОП
предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и
законосъобразна. Излага доводи, че районния съд не е допуснал твърдяните в
жалбата нарушения на материалния и на процесуалния закон. Според прокурорът от
СОП, ангажираната по делото доказателствена съвкупност, категорично установява,
че подсъдимия Д. е извършил инкриминираното му транспортно престъпление,
включително и при квалифициращия го признак – „пияно състояние”. Твърди се и,
че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо определено, при отчитане на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и съобразяване на
целите по чл.36 от НК.
В
предоставената му във въззивното производство последна дума, подсъдимия К.Ц.Д.
моли да му бъде намалено наложеното наказание.
Частният
обвинител Л.П.Л. и неговият повереник – адвокат Е.В., не участват в
производството и не вземат становище в хода на съдебните прения.
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК,
да извърши цялостна
проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт, включваща и
проверка на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция,
констатира допуснато в тази насока от първостепенния съд, особено съществено
процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК,
съставляващо самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК.
Недостатъците в решаващата дейност на районният съд се отнасят, както до
оценката на доказателствата и формирането и обективирането на изводите по фактите,
така и до липса на изложени съображения за
изведените от първостепенния съд правни заключения по приетите фактически
констатации.
При постановяване на атакуваната присъда, първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да
изготви мотиви в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, включващи
посочване на доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и
обсъждане на съдържанието на доказателствените материали /евентуалното
противоречие по между им/, с мотивиране на изводите за кредитирането им. Събраните
по делото доказателства изобщо не са обсъдени от районният съд в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед
тяхната противоречивост, и отсъства какъвто и да било анализ и оценка на всяко
едно от тях.
Несъмнено е, че първият съд е
формулирал фактическите обстоятелства, които е приел за установени и че е
извеждал аргументи от доказателствените източници, но същевременно на практика
липсва анализ на доказателствата и противоречията в тях, както и излагане на съдебни доводи защо се кредитират едни, а други
се лишават от доверие. Не е направено каквото и да е, а още по-малко обективно
и пълно изследване и оценка на доказателствените източници, което да информира
как е било изградено убеждението на първостепенния съд по фактите и приложимия
материален закон. Вместо подробно, ясно и систематично да анализира
доказателствената съвкупност в съгласие с правилата по чл.13 и 14, чл.305 ал.3
от НПК и открои кои факти от кои доказателствени средства се установяват, като
същевременно и изрази своето становище по тяхната относимост, достоверност и
правно значение, първоинстанционният съд е предпочел само да ги изброи, като на
част от тях, препише съдържанието им.
Така, в хода на съдебното
следствие пред първостепенният съд е проведен разпит на свидетелите Л.Л., М. Н.,
Г. Р., М. П., М. Д., Т. Г., Д. А., И. И. и К. Я., както и е осъществена
процедурата по чл.281 от НПК на различни основания, предвидени в нормата, за
прочитане на показанията на част от тях, дадени на досъдебното производство. В
мотивите, обаче се съдържа само общо посочване, че се възприемат депозираните
пред съда, свидетелски показания на Л., Н., Р., П., Д., Г., А., И. и Я., и „частично на Г. Р.”,
тъй като са „обстоятелствени, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
в унисон с писмените доказателства”. След това в мотивите си, първият съд е
възпроизвел буквално съдържанието на посочените гласни доказателствени
източници. Тези декларативни изрази не удовлетворяват изискването за конкретен
анализ на свидетелските показания, включващ такъв на изводимата от тях
информация, с посочване на обстоятелствата, които се приемат за установени въз
основа на тези доказателствени източници. Липсва конкретно съпоставяне на
изводимото от тези гласни доказателствени средства – дали те са еднопосочни по
отношение на фактическите обстоятелства, значими за предмета на доказване или
са в противоречие по между си. Това е
необходимо не само защото показанията на посочените свидетели са значими по
отношение на предмета на доказване, но и защото се констатират съществени
противоречия между сведенията, дадени от свидетелите И. И., К. Я. и М. Д., от
една страна, и от друга – показанията на свидетеля Г. Р., касаещи действията и
поведението на подсъдимия въпросния ден. Липсата на дължимия анализ на
доказателствата при налични противоречия в доказателствените източници, не дава
яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и това
рефлектира на правото на защита на страните и в частност на това, да разберат
основанията за постановяване на съдебния акт.
Такива пороци в процеса на формиране
на вътрешното убеждение на първостепенният съд се констатират и по отношение оценката на приетите по делото експертни
заключения. В рамките на проведеното от първата инстанция съдебно следствие са
изслушани и приобщени общо четири експертизи – автотехническа експертиза
/л.285-298, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза /л.2720275, т.2 от ДП/,
допълнителна съдебномедицинска експретиза /л.108-112 от съдебното
производство/, видеотехническа и лицево идентификационна експертиза /л.109-113,
т.2 от ДП/. Въпреки това, в мотивите на атакуваната присъда, първият съд не е
извършил обективно и пълно изследване на изводимите от тези заключения
експертни констатации, и съответно не е изложил доводи по основните въпроси, а
именно тези, относно механизма на причиняване на констатираните при пострадалия
телесни увреждания, техния вид и характер, причинната им връзка с настъпилото
автопроизшествие; конкретните параметри на платното за движение в района на
произшествието, мястото на удара между двете превозни средства по дължина и
широчина на пътното платно; скоростта на движение на всеки от автомобилите в
зоната на ПТП и опасната зона за спиране на всеки от тях; механизма на
възникване и развитие на процесното автопроизшествие; причините /от техническа
гл.т./ за настъпване на пътния инцидент и възможностите за неговата
предотвратимост; установеното от видеотехническата експертиза, относно
заснетите изображения на видео устройството, намиращо се в полицейския
автомобил, управляван от пострадалия. Предвид
особеният характер на експертизата като доказателствено средство /способ/ в
наказателния процес, нейната роля е да направи извод от едни факти, които са
известни, за други факти, които не са известни и за които са нужни специални
знания. На така посочените доказателствени
факти и връзката им с останалите доказателства по делото,
няма и следа от направен анализ от страна на решаващия
съдебен състав, в проверяваната присъда. С изнесената в мотивите на същата
констатация, че „от изготвената автотехническа експертиза с категоричност се
потвърждава, че подсъдимия е нарушил виновно чл.16 ал.1, т.1, чл.21 ал.1, чл.5
ал.1, т.1 и чл.5 ал.3 от ЗДвП” /л.128 от делото/, първият съд не е изпълнил
задължението си по чл.305 ал.3 от НПК.
Неизпълнението на тези
задължения, визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК от районният съд при
изготвяне на мотивите му към постановения съдебен акт, не позволява да бъде
извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната воля на съда и
на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, визирани в чл.301 ал.1
от НПК, като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по
смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Известно е, че липса на мотиви на
съдебният акт се констатира когато такива отсъстват изобщо, или когато липсва
такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които следва да се
отговори с присъдата, както и когато те са толкова формални и незадълбочени, че
не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв
начин е формирано вътрешното му убеждение /в този смисъл решение № 17/2015 г.
на ВКС, 3н.о./.
Въззивният съд констатира и липса
на мотиви за решаващите изводи на първата инстанция, относно приетата обективна
и субективна съставомерност на стореното от подсъдимия К.Д.. С неангажирани с правни съображения изводи
и без каквато и да е конкретика, районният съд е обосновал заключението си за осъществено от подсъдимия,
съставомерно по своето обективно и субективно проявление деяние. Не са изложени
мотиви от първостепенният съд и относно размера на наложеното на подсъдимия Д.
кумулативно наказание по чл.343г, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК – лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 2 години и 6 месеца, както и съображения за
отмерения от него срок /в максимален размер/, за който изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 10 месеца е
отложено. И по отношение на тези основни въпроси, мотивите като неразделна част
на оспорения съдебен акт на първата инстанция, не могат да изпълнят законовото
си предназначение, което е да аргументират убедително вътрешното убеждение на
съда и еднопосочно да разкрият действителната му воля.
Макар, че липсата на мотиви на постановената в
този смисъл присъда, препятства извършването на проверка за правилното
приложение на закона, въззивната инстанция намира за необходимо само да
отбележи, че прилагайки института на условното осъждане за конкретното
престъпление, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон –
разпоредбата на чл.66 ал.2 от НК, надвишавайки допустимия срок от три години
над наложеното наказание лишаване от свобода, през който се отлага изпълнението
на това наказание, както и същото по характер нарушение при определянето на
наказанието по чл.37 ал.1, т.7 от НК /2 години и 6 месеца/ в размер по-малък от
наложеното наказание лишаване от свобода от 2 години и 10 месеца /ТР № 61/1980
г. на ОСНК на ВКС/.
Гореобсъжданите пороци на
мотивите на контролирания съдебен акт се приравняват на пълната им липса, което
нарушение на процесуалните правила е особено съществено по смисъла на чл.348
ал.3, т.2, пр.1 от НПК и е от категорията на абсолютните основания за неговата
отмяна, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен
обем защита на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на
депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. Предвид
характера на допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да
бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния
съд. Противното би означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция по
същество”, с решението на която могат и следва да получат категоричен и
непротиворечив отговор на въпросите, обсъждани при постановяване на присъдата. В
противен случай, опитвайки се да „доразвие” липсващите мотиви, въззивният съд
недопустимо ще пререши делото, замествайки изцяло първоинстанционното
производство.
Гореизложеното от своя страна
обуславя и извод за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд, в съответствие
с притежаваната от въззивната инстанция процесуална компетентност да упражни
правомощията си, предоставени й с разпоредбата на чл.334 т.1, пр.2 във вр. с
чл.335 ал.2 от НПК. Констатираният от защитата в жалбата процесуален пропуск
Както бе посочено и по-горе,
липсата на мотиви на атакуваната присъда, представлява пречка за проверка по
останалите доводи в жалбата на защитата в подкрепа на оплакването за
необоснованост на съдебния акт, неправилно приложение на закона и за явна
несправедливост на наказанието.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1,във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда № 4 от 10.02.2020 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 16/2019
г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на
касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.