Решение по дело №50/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

                  Р    Е    Ш   Е   Н    И   Е № 73

                    гр.Кюстендил,04.04.2017 година

 

                             Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито  съдебно заседание проведено на седми март две хиляди и седемнадесета година от І-ви съдебен състав с

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                                и

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                       ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

 

                                                                        

при участието на секретаря  Е.С.         по доклад от председателя Г.МУХТИЙСКА на в.гр.д.№ 50/2017 г. по описа на съда, за да  се произнесе ,взе предвид следното:

                   Производството  на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ. 2008 г. и пред въззивната инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК.   То  е образувано по     въззивна жалба вх.№ 508/02. 12. 2016 г. на ответницата Ю.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, депозирана чрез процесуалния й представител по пълномощие адвокат Д.Д. от КАК с адрес ***   против РЕШЕНИЕ № 655 от 16.12.2016 г. по гр.д.№ 240/2016 г. на Кюстендилския районен съд,с което е осъдена  да заплати на ищеца  П.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 11 415.21 лева, представляваща изпълненото в повече от неговата част по солидарно задължение, произтичащо от договор за предоставяне на потребителски кредит №РК12-06188, сключен на 27.09.2012г. със “***” ЕАД, а именно – половината от заплатената от него сума общо в размер на 22830.42 лева, включваща 18700.00 лева – главница, и 4130.42 лева – лихва, ведно със законната лихва върху сумата от 11415.21 лева, считано от 12.02.2016г. до окончателното й изплащане,както и сумата в размер на 1506.61 лева  за сторените му разноски по производството на делото.

 

 

                          Въззивницата  иска  от второинстанционния съд  отмяна  на първоинстанционното решение  с отхвърляне на предявения  срещу нея  иск    и присъждане на разноските й по делото за двете инстанции  с подробни доводи  за неправилност  с чл.101 ЗЗД и чл.127,ал.1 ЗЗД и необоснованост на решаващите фактически и правни  изводи на КРС с данните от доказателства,че е съдлъжник с ищеца и  по    договор за потребителски кредит №РК12-06188/27. 09. 2012г., сключен със “Сибанк” ЕАД за сумата от 18700  лева.  Не е заявила пред втората инстанция нови доказателствени искания при условията на чл.266, ал.2 ГПК, респ. на чл.266,ал.3 ГПК.

                            Въззивемият П.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***,чрез пълномощника си адвокат С.Л. от КАК    е депозирал   в срока по чл.263,ал.1 ГПК   отговор  вх.№ 2316/27.01.2017 г. ,с който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да  се потвърди решението на КРС с присъждане на сторените му разноски по делото. 

                           Кюстендилският окръжен съд,преценявайки служебно при условията на чл.269 ГПК валидността   и допустимостта на  първоинстанционното решение  ,а  в проверката за правилността му,ограничавайки се от посоченото във въззивната жалба     , за да се произнесе ,взе предвид следното:          

                           РЕШЕНИЕ   № 655 от 16.12.2016 г. по гр.д.№ 240/2016 г. на Кюстендилския районен съд    е валидно  и допустимо  , тъй като е постановено  от негов законен съдебен състав в правораздавателната му компетентност да се произнесе по  редовния и допустим  иск на правно основание чл.127,ал.1 ЗЗД на въззиваемия П.С.Д. против бившата му съпруга Ю.Т.И..

                Разгледана по същество въззивната жалба на ответницата Ю.И. против    първоинстанционното решение, с което е осъдена да заплати  осн.чл.127,ал.1 ЗЗД на П.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 11415,21 лева, представляваща изпълненото в повече от неговата част по солидарно задължение, произтичащо от договор за предоставяне на потребителски кредит №РК12-06188, сключен на 27.09.2012г. със “Сибанк” ЕАД, а именно – половината от заплатената от него сума общо в размер на 22830.42 лева, включваща 18700,00 лева – главница, и 4130,42 лева – лихва, ведно със законната лихва върху сумата от 11415.21 лева, считано от 12.02.2016г. до окончателното й изплащане и на осн.чл.78,ал.1 ГПК сумата в размер на 1506,61 лева ,представляващи сторените му разноски по производството по делото е частично  основателна.

                Страните са   бивши съпрузи,които са сключили    на 14.07.2007 г.  граждански брак,който  е прекратен с влязлото в сила на 31.07.2015 г. Решение № 316/06.07.2015 г. по гр.д.№ 584/2015 г.на Кюстендилския районен съд.По време брака им видно от съдържанието на приетия и приложен по делото  на стр.3-10 с договор за потребителски кредит РК12-06188 на 27.09.2012 г. между   „Сибанк”ЕАД, от една страна и длъжника П.Д. от втора страна  и Ю.Т. Д.,от трета страна,наричана съдлъжник, банката,като в т.13.  Други условия в  договора е отбелязано, че с предоставеният кредит са рефинансирани текущи задължения по два потребителски кредити към Сибанк с дългове към момента съответно 2 538,80 лева и 11 784,20 лева. Не се спори, а и от удостоверение № ИД 1146/02.02.2016 г. издадено от управителя на „Сибанк”ЕАД –Кюстендил,че дълга по потребителският   договор РК12-06188  29.09.2012 г./ в удостоверението се сочи датата 29 /на усвояването му/ е погасяван от П.С.Д.  и по него той е платил главницата в размер на 18 700 и лихви в размер на 4 130,42 лева. Спорът между страните се  е концентрирал върху действието в техните вътрешни отношения на презумцията по чл.127,ал.1 ЗЗД,тъй като с отговор вх.№8390/08.04.2016 година ответницата Ю.И. е релевирала възражения,че с отпуснатият  от „Сибанк”ЕАД –Кюстендил кредит от 18 700 лева с  потребителски    договор РК12-06188  от  27.09.2012 г.  са погасени лични задължения на ищеца  към същата банка  по сключен   през 2006 г.,преди брака им кредит в размер от 13 800 лева, за чието рефинансиране    банката на 19.08.2008 г.  му  е  отпуснала нов  кредит и той с него погасил 11 533 лева от дълга си по кредита от 2006 г. , а с сумите по процесния кредит  от 2012 г. изплатил остатъчния дълг  по кредита от 19.08.2008 г.   в размер на 11 784,20 лева ,с който погасил  редишния си кредит от 2006 г.  и друг свой потребителски кредит в размер на 2 538,80 лева.От заключенията на приетите СЧЕ с вх. №№13806/16.06.2016 г. и 20237/20.09.2016 г.,   изготвени от вещото лице А. Т. е установено, че преди брака  им с ответницата П.Д. на 29.12.2006 г. е сключил договор за потребителски кредит №837-РК06070083 за сумата в размер на 13000,00 лева,от който  преди брака им  е заплатил  вноски с превод на работна заплата в размер на 921.78 лева за периода от 20.01.2007г. до 29.06.2007г., от който е погасена главница в размер  на 448.99 лева и лихва в размер на 472,79 лева. След сключването на брака с ответницата Д. е погасил вноски по договора с превод на работна заплата в размер на 2007,07 лева, от които е погасена главница в размер на 1017,29 лева и лихва в размер на 989.78 лева. Направените от ищеца вноски по договора с превод на работна заплата са в общ размер на  2928,85 лева, от които е погасена главница в размер на 1466.28 лева и лихва в размер на 1462,57 лева, или остатъкът по потребителския кредит №837-РК06070083/29.12. 2006 г., на дълга  по главницата му към датата на сключването на анекс № 2/19.08.2008 г. ,с който  е одобрен нов размер на главницата по кредита– 17000,00 лева и ответницата е  встъпила като съдлъжница с ищеца  за погасяването му, е  в размер на 11 533,73 лева.   С новоразрешеният кредит е погасен стоков кредит в размер на 1002,00 лева. От заплатите на П.Д. за периода от 29.08.2008 г. до 29.08.2012 г. по договора е удържана сума в общ размер на 10 557,59 лева, в това число: главница в размер на 5215,80 лева и лихва в размер на 5341,79 лева. На 27.09.2012г. остатъкът по главницата е в размер на 11 784.20 лева, а дължимата лихва – в размер на 89.08 лева,които са  платени на 29.09.2012 г.   с част от отпуснатата сума  в размер на  18 700 лева по процесния потребителски кредит,  от която   е платена и  главницата в размер на 2 538,80 лева и лихва от 22,52 лева по потребителски кредит РК11-05529 от 01.12.2011 г.От заключение вх.№ 20237/20.09.2016 г. на вещото лице А. Т., след приспадане  на  погасената част  с рефинансирането му с анекс №2/19.08.2008 г. на дълга  от кредита от 2006 г. в размер на 11  533,72 лева, са установени   сумите на

изплатените задължения по   потребителския  кредит РК12-06188 на 27.09.2012 г.само    от ищеца Д.  и те са от главницата  му    7 166,28 лева и лихвата  върху нея за периода от 29.09.2012 г. до 23.12.2015 г.    в размер на 1 582,87 лева. Предвид гореизложените обстоятелства  въззивната инстанция прие,че е оборена установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между страните по делото  за частта над сумата 4 374,92 лева,която  ответницата Ю.И. дължи на ищеца Д. и с решението си   районният съд е правилно за нея   я е осъдил да му я заплати.Над    сумата  от 4 374,92 лева до разликата на  присъдения размер от сумата11  415.21 лева   решението е неправилно и бе

отменено от окръжния съд и поради неоснователността му искът по чл.127,ал.1 ЗЗД на Д. бе отхвърлен.Страните са съпрузи , а  частта от процесния кредит в размер на  сумата 11  533,72  лева не  е била разходвана за семейни нужди, а за погасяване   кредит №837-РК06070083/29.12. 2006 г.  отпуснат на Д. в размер на 13 000 лева, преди сключването на  брака му с ответницата. Не следва да се кредитират показанията на св.М. ,която е сестра на ищеца и поради близката си родствена    връзка с него  е заинтересована от изхода на спора,а и не е очевидец на твърдяното от нея    плащане  на сумата 5 000 лева за сватбеното тържество на страните с част от отпуснатите средства  с кредит №837-РК06070083/29.12. 2006 г.  на Д.. Въззивната инстанция приема за неоснователни    доводите на ищеца ,  че след като    ответницата с анекс №2/19. 08. 2008 г е  приела   солидарно да   отговоря за погасяване на дълга  по  кредита му     от 2006 г., тя    не е оборила  презумцията по чл.127,ал.1 ЗЗД за    процесния    кредит РК12-06188 от 27. 09. 2012 г.  .Изводите на окръжния съд кореспондират и на  постановената на осн.чл.290 ГПК задължителна  съдебна практика на  ВКС на РБ-     Решение № 211 от 23. 07. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б..

                           Поради резултата от въззивната жалба на ответницата  и частичната отмяна на първоинстанционното решение    окръжният съд присъди на страните част от сторените им  разноски за производството пред двете инстанции, изчислени съразмерно на уважената и отхвърлена част на иска ,като ответницата следва   да    заплати на ищеца  сумата 550 лева    и  той на нея  на осн.чл.78,ал.3 ГПК   да   заплати сумата 321 лева.

                            Водим от гореизложените съображения и на чл.271, ал.1 пр.ІІІ-то ГПК,Кюстендилският окръжен съд

 

                            Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ   № 655 от 16.12.2016 г. по гр.д.№ 240/2016 г. на Кюстендилския районен съд ,в частта му за присъдената   сума над 4 374,92 лева    до  заявените 11 415,21 лева и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ    предявеният на осн.чл.127, ал.1 ЗЗД иск от П.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, против Ю.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***    за осъждането й да му заплати   разликата над присъдената  сума  от 4 374,92 лева  до    заявените 11 415,21 лева   за изпълненото в повече от неговата част по солидарно задължение, произтичащо от договор за предоставяне на потребителски кредит №РК12-06188, сключен на 27.09.2012г. със “Сибанк” ЕАД , ведно със законната лихва върху сумата от 11415.21 лева, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане.

                          ОСЪЖДА  Ю.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***    на осн.чл.78,ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на  П.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата 550/петстотин и петдесет/ лева, представляващи част от сторените му деловодни разноски за двете инстанции, изчислени  пропорционално на уважената и отхвърлена част на иска му.

                        ОСЪЖДА  П.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** на чл.78,ал.3 ГПК  ДА ЗАПЛАТИ Ю.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***  сумата 321/триста двадесет и един/ лева   , представляващи част от сторените й деловодни разноски за двете инстанции, изчислени  пропорционално на уважената и отхвърлена част на иска му.

                         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ от страната в 1-месечен срок от връчване   на съобщението й за изготвянето му,придружено от препис от него на осн.чл.7,ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: