МОТИВИ
към НОХД 386/15г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против Л.Н.Б. ***, за това,
че на 26.01.2015 г. в гр. Пазарджик, без надлежно разрешително по чл. 7, ал. 1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал в
себе си високорисково наркотично вещество - марихуана със съдържание на активен
компонент „тетрахидроканабинол" 2,5 тегловни процента, с нето тегло 3,89
грама на стойност 23,34 лв. - престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, предложение
1 от НК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура
Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, с ревизия
на внесеното обвинение досежно квалификацията на извършеното деяние, което също
счита за маловажен случай и съставомерно по леконаказуемия състав на ал. 5 НК.
На това основание се претендира налагане на глоба в размер, определен при
баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.
Подсъдимият
се признава за виновен, като дава
обяснения, в които се откриват действителните причини за процесното му
поведение, променили и квалификацията на деянието и зачетени при отмерването на
глобата.
Районният
съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На
26.01.2015 г. служителите на РУ Пазарджик - св. Х.Г. и св. И.Ш. предприели
обход на наркосборищата в гр. Пазарджик. В района на кръстовището на улиците
„Булаир" и „Завоя на черна" установили движението на група лица, за
които вече били установявали съпричастност към наркотични вещества и сред които
бил и Б.. Същият заявил, че има в себе си марихуана, след което предал 1 бр.
полиетиленово топче с неправилна форма, съдържащо суха зелена листна маса,
опакована в целофан от цигари, за което е съставен протокол за доброволно
предаване.
При огледа
на веществено доказателство е констатирано, че полиетиленово топче е с тегло
4,20 грама, като при проведен полеви наркотест сухата зелена листна маса
реагирала на канабис / марихуана /. За посоченото процесуално-следствено
действие бил съставен протокол и изготвен и фотоалбум.
Химическият
анализ на сухата зелена листна маса установил, че тя представлява марихуана със
съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 2,5 тегловни
процента, с нетно тегло 3,89 гр. При изследването част от марихуаната била
изразходвана и били върнати 1,7 грама, запечатани със силиконов печат „РДВР
Пловдив 053", заедно с опаковката.
С
приемо-предавателен протокол от 06.02.2015 г. високорисковото наркотично
вещество е предадено на ЦМУ, Отдел „НОП".
Стойността
на държаното високорисково наркотично вещество е 23,34 лв. съгласно Приложение
№ 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
Марихуаната
представлява високорисково наркотично вещество и е включена в Приложение № 1
към чл. 3, т. 1 - Списък I на Наредбата на МС за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Б. не е притежавал надлежно
разрешително по чл. 7, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
При
тези данни по делото прокурорът е предал на подсъдимия с обвинение по чл.354а,
ал.З, т.1 от НК. В съдебно заседание представителят на РП Пазарджик поддържа обосновано
становище, че и деянието следва да се квалифицира по леконаказуемия състав на чл.354а,
ал.5 НК.
За
преценката на съставомерността на предложената квалификация Съдът на първо
място извърши проверка на обосноваността на възприетите инкриминирани факти,
чието признание от страна на подсъдимите се поднесе в едни подробни обяснения.
Освен ясното и категорично признание за съпричастност към откритата у
подсъдимия суха зелена листна маса, която е напълно потвърдена от показанията
на св. Г. и Ш.,са налични и неопровергани твърдения за причината, обусловила
тази съпричастност. Подсъдимият израснал в семейство на баща - алкохолик, който
постоянно пребивал майката. Растял в изолирана от здрава връзка към детето
семейна среда. Родителите му се разделили и нето един от тях не успявял да се
погрижи за него.
Успял
все пак да към 20-тата си година да замине в Чехия, където си намерил добра
работа, добре платена. Изградил своя среда. Прекарал няколко години там и успял
да преодолее породилата се поради семейните проблеми зависимост към наркотици,
станала причина и за предходното му осъждане през 2012г., изпитателния срок по
която още тече.
Причината
да се върне отново в България била получен инфаркт от баща му, за който
отказвали да се грижат и майката и дъщерята. Подсъдимият се върнал, за да се
погрижи за баща си и с връщането му се върнала и грозящата го опасност. Отново посегнал
към наркотиците.
Наличният
от съдебната фаза доказателствен материал, формиран от непротиворечивите и
взаимнодопълващи се твърдения на свидетелите, протоколите от ДСП за предаване, заключението
по СФХЕ и обясненията на подсъдимия
категорично обосновават извода за
държане на процесните количества и видове наркотични вещества.
Експертните
изследвания са установили конкретния вид и количество на държаното вещество.
Според физико-химичното - представената за изследване суха
зелена листна маса е марихуана със съдържание на активен компонент
„тетрахидроканабинол" 2,5 тегловни процента, с нетно тегло 3,89 гр. При
изследването част от марихуаната била изразходвана и били върнати 1,7 грама,
запечатани със силиконов печат „РДВР Пловдив 053", заедно с опаковката.
Стойността на държаното
високорисково наркотично вещество е 23,34 лв. съгласно Приложение № 2 към
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството,
Марихуаната
/коноп, канабис/ е наркотично вещество, включено в списък I по чл.З, ал.2, т.1
от ЗКНВП, съдържащ растенията и веществата е висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Б. не е притежавал надлежно
разрешително по чл. 7, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Освен
обективно, деянието има и субективна съставомерност. Подсъдимият е предвиждал и
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Количествените
характеристики на предмета на престъплението позволяват обсъждане за маловажност
на случая в хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК, но не е в конкретния случай при
наличие на предходно осъждане за същото по вид престъпление и с все още активен
изпитателен срок.
Предвид
изложеното, Съдът призна подсъдимия за виновен по вмененото му престъпление, с
единствената корекция в поддържаната и
от страните насока- за квалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 354а от НК. Това
решение на съдебния състав бе съобразено с предмета на престъплението по неговия вид и количествени характеристики,
както и данните за личността на този подсъдим, за който деянието стои в
контекста на едни битово-социални тежки семейни проблеми, за решаването на които
не е получил подкрепа от никого. Въпреки липсата на съдействие, което в
повечето случаи има решаващо значение, подсъдимият е трудово ангажиран и има реална
възможност отново да отпътува в Чехия, където да продължи работата си. Фактът,
че е търсил точно сега инцидентно спасение от проблемите си чрез приема на
„утешаващи“ вещества и не установил трайни връзки с лицата, за които има
установена трайна съпричастност, се потвърждава от показанията на Ш. и Г.. Така, че обоснован е извода, че в случая са
налице редица смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност занижават
обществената опасност на деянието в сравнение с обичайните престъпления от
същия този вид. Поради това подсъдимият бе признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 , т.1 от НК.
Тази
квалификация на деянието, доколкото редуцира предвиденото по ал. 3, т.1 на чл.
354 а от НК наказание, заменяйки го с по-лекото по вид и в размер - глоба до
1000 лв. Предвид обсъдените горе доводи за настоящото положение на подсъдимия и
предходното му осъждане , в изпитателния срок по който е извършено настоящото
деяние, като се съобразиха видът и
количествените характеристики на предмета на престъпно посегателство, Съдът
определи глобата на 700 лева , който в случая е достатъчен като възмездие за
извършеното деяние и мотивира очаквания за постигане на превъзпитателно и
възпиращо въздействие върху него и целения общопревантивен ефект.
Приложението
на чл. 354 а, ал.6 НК бе по отношение на остатъка от изследваното вещество - върнати
са били 1,7 грама, запечатани със силиконов печат „РДВР Пловдив 053",
заедно с опаковката. Същият се постанови да се отнеме в полза на държавата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК бе
осъден подсъдимия Л.Н.Б. да заплати сторените по делото разноски в полза на ОД
на МВР Пазарджик в размер на 60,00 лева,
както и държавна такса в размер на 5,00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пазарджик.
По
изложените съображения Съдът постанови присъдата си, което обяви на страните и
разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: