МОТИВИ към НОХД №1073/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимия М.Д.К. *** за престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във връзка с чл.152, ал.1, т.2 от НК.

Подсъдимият се обвинява в това, че на 09.01.2009 г. между 21.30 и 22.25 часа в гр.П. на кръстовището на ул.„П.” и бул. „С. К.” се е съвкупил с лице от женски пол- И.И.О. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила осемнадесет години.

Против подсъдимия М.Д.К. е предявен и приет за съвместно заглеждане граждански иск от пострадалата И.И.О. в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждане – 09.01.2009 г. до окончателното й изплащане.

Пострадалата И.И.О. на основание чл.84 от НПК е конституирана в качеството на граждански ищец.

На основание чл.76 от НПК И.И.О. е конституирана като частен обвинител.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият М.К. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 09.01.2009 г. около 21.30 часа пострадалата И.О. тръгнала към апартамента на приятеля си свидетеля М. ***„П.” №.. Двамата подържали интимни отношения от около година, като за връзката им са знаели родителите и на двамата. Както винаги свидетелката О. минала по обичайния маршрут през центъра на гр.П., после по левия тротоар на ул.„П.”, пресякла кръстовището с бул.„С. К.” и тръгнала по пътека, която водела към входа на блока на приятеля й. В този момент забелязала, че от дясната й страна да се приближава мъж, облечен в черни дрехи, с шапка на главата, който бил набит и висок не повече от 170 см. Предположила, че мъжът живее в блока на приятеля й и се прибира в тях, за това продължила да се движи спокойно по пътеката.

В същото време в района около блока се намирал подсъдимият М.К.. Същият се обикалял в района, като търсил начин да удовлетвори половото си желание. Като забелязал пострадалата да се движи по пътеката, решил да осъществи полов акт с нея. Същата му се видяла подходяща предвид, видимо малката й възраст, дребничка на ръст и слабата физически. Подсъдимият възприел пострадалата като идеална жертва, спрямо която ще може да се наложи със сила и заплахи. Като забелязал свидетелката О., подсъдимият К. бързо я настигнал в гръб, хванал я с лявата си ръка през устата и стискайки силно я заплашил да не вика, защото ще стане срашно и ще пострада. Изненадана и силно изплашена от нападението О. се вцепенила от ужас, при което не можела да реагира, да се съпротивлява или да извика. Използвайки сила подсъдимият К. започнал да дърпа О. към предварително набелязано място, намиращо се между два метални гаражи, в близост до Пощенски клон” №4401. Докато я дърпал към мястото подсъдимият освободил устата на пострадалата, като преди това отново и казал да не вика, като я заплашил, че в противен случай ще й се случи нещо лошо. Свидетелката О. започнала да се моли да бъде пусната, но подсъдимият категорично отказал, като заявил, че никъде няма да ходи. Пострадалата силно уплашена започнала да си мисли, че действително ще се случи нещо лошо с нея дори, че ще бъде убита, което още повече я ужасило и стъписало до степен да не можела да реагира, за да се защити. Използвайки сила подсъдимият завлякъл пострадалата между двата гаража и я накарал да се облегне с ръце на намиращото се там дърво. След това я принудил да се наведе напред, като я натискал по гърба и повтарял „Наведи се, наведи се „. От страх да не й се случи нещо лошо О. слушала и изпълнявала, като на моменти затваряла очи и се молила всичко да свърши бързо и да остане жива. Като я навел напред подсъдимият свалил под коленете й черния клин и черните боксерки, с които била облечена. С лявата ръка започнал да я опипва по лявата гърда, а с дясната започнал да й бърка с пръст във влагалището, като й говорил, че трябва да се овлажни. Като започнала да се овлажнява подсъдимият си свалил панталона-анцуга, извадил пръста от влагалището й и проникнал с пениса си в нея. При проникването пострадалата почувствала болка. Подсъдимият започнал да се движи, осъществявайки вагинален полов акт с нея. Акта продължил около 20 минути и за да не се съпротивлява подсъдимият й повтарял, че нищо лошо няма да й направи, ако го слуша и не вика. Също така със сила я натискал по гърба, за да стой наведена и да не мърда. Докато й говорил подсъдимият споменал, че не е от гр.П. и че може да съжалява за това, което е направил. През цялото време пострадалата не можела да повярва, че това се случва с нея. Скована от страх за живота си не е намерила сили, за да реагира по някакъв начин или да извика. Към края държейки я здраво с ръце подсъдимият й казал, че трябва да се „изпразни” и ще я пусне. В един момент пострадалата почувствала, че подсъдимият извадил пениса си от нея и минал в ляво. Тя също се обърнала леко настрани и видяла, че той еякулирал на земята, без да види лицето му. После започнал да й вдига клина, стоейки зад нея. Свидетелката О. чула шум, от който предположила, че непознатия за нея мъж си вдига панталона. Подсъдимият я предупредил да не се обръща докато не чуе от него сигнал с уста и тръгнал в посока към болницата. След известно време О. чула свирене, което я накарало да побегне към апартамента на приятеля си.

През цялото време от нападението й в гръб, до края на половия акт и отдалечаването му подсъдимият е държал пострадалата с гръб към него, като не й позволявал да види лицето му. Постоянно и повтарял да не го гледа и да не се обръща. Изплашена до смърт пострадалата е изпълнявала тези искания, поради което не е видяла лицето му нито за миг.

Около 22.30 часа свидетелката О. стигнала до вратата на апартамента и позвънила. Вратата била отворена от свидетеля С.Г., брат на М.Г., който живеел в същия апартамент. С.Г. веднага разбрал, че се е случило нещо и започнал да разпитва свидетелката О., но тя не му отговаряла. Видимо силно разстроена свидетелката О. влязла в хола, където бил свидетелят М.Г., седнала на леглото като повтаряла „Ще полудея!”, „Ще полудея”. После започнала да говори несвързано, което затруднявало Ст. Г. *** да разберат какво е станало. След като минали 15 минути пострадалата казала „Запуши ми устата.”, „Изнасили ме.”, което стъписало двамата братя и ги накарало да я разпитват по-подробно. От разказа й разбрали за случилото се, че е изнасилена от непознат мъж на метри от блока. Засрамена от случилото се първоначално О. не е искала да се обаждат в полицията, но по настояване на братята е подаден сигнал до РУ на МВР гр.П., вследствие на което веднага е изпратен дежурен екип.

На място пристигнала дежурна оперативно-следствена група и бил извършен оглед, за което съставен Протокол за оглед от 09.01.2009 г. с фотоалбум към него. С цел извършване на допълнителен е оглед на местопроизшествието при дневна светлина, същото е оградено с полицейска лента и са предприети мерки за неговото запазване.

На 10.01.2009 г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествиено, за което е съставен протокол за оглед от същата дата с фотоалбум към него. По време на този оглед, поради по-добрите атмосферни условия - добрата видимост на дневна светлина и стопяване на част от снега, покривал мястото било открито и иззето неустановено вещество с неправилна кръгла форма, с диаметър 2 см. и кафеникаво-червен цвят.

Веднага била назначена Съдебна биологична експертиза за изяснявана на произхода на намереното и иззето от местопроизшествието вещество. От заключението се установява, че иззетото парче вещество от местопроизшествието има зацапвания от човешка сперма.

В хода на проведените ОИМ от Сектор „Криминална полиция” при РУ на МВР-П., като евентуален извършител на престъплението бил заподозрян подсъдимия М.Д.К. ***. В това престъпление криминалистите виждали прилики с друго престъпление, извършено от К., за което имало влязла в сила присъда.

От показанията на свидетеля Ц.Д.В. *** е видно, че в дадените обяснения входа на издирвателните мероприятия подсъдимият не е дал правдиви и логични отговори за това какво е правил и къде е бил през времето на извършеното престъпление. От данните предоставени от работодателя на К. и по-конкретно от ТАХО шайбата на камиона му, било установено, че във времето, когато е извършено престъплението обвиняемият е бил в гр.П.

В хода на разследване, на основание чл.146 от НПК, от М.К. били изискани образци за сравнително изследване - слюнка и кръв, с цел същите да бъда сравнени с намерения биологичен материал на местопрестъплението. М.К. категорично отказал това. На основание чл.146, ал.3 от НПК било направено искане до Районе съд П. за разрешение за принудително вземате на сравнителни образци. След като с Определение по ЧНД №331/18.02.2009 г. на РС П. е дадено разрешение от подсъдимия М.К. са взети необходимите образци за сравнително изследване.

От изготвената и приета „Биологична експертиза” при извършеното ДНК изследване на веществото съдържащо човешка сперма, намерено и иззето от местопрестъплението и сравнителните образци взети от подсъдимия М.К. е виедно, че ДНК профила на двата обекта напълно съвпадат и вероятността този ДНК профил да е оставен от друг индивит е 1 на 422 438 000 000. Заключението на експерта е, категорично че спермата по иззетото от местопроизшествието засъхнало червено-кафяво вещество произхожда отподсъдимия М.Д.К..

От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза, се установява, че по главата, тялото и крайниците на И.И.О. няма травматични увреждания. Такива не са открити и по лигавицата на влагалището и химена. Устеновени са стари дефлорационни щърбини и не са открити сперматозоиди във влагалищния сектор. В заключението си вещото лице по категоричен начин е посочил, че липсата на сперматозоиди във влагалищния сектор както и травматични увреждания по лигавицата на влагалището и химена не изключват извършването на полово сношение, особено при подготвено за това влагалище, за което съобщава пострадалата.

За установяване последиците от извършеното престъпление е извършена и Съдебна психиатрично-психологична експертиза, от която е видно, че И.О. не е страдала в миналото от психично заболяване. Към момента на изследването същата страда постравматичен стресово разстройство с предимно страхово-тревожни и депресивни изживявания. Експертизата е установила, че пострадалата е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние, но не е могла да ръководи пълноценно постъпките си в смисъл да организира защитата си в благоприятна за нея насока, за което има значение и физическото несъответствие между нея и извършителя.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите И.О., С.Г., М.Г., Ц.В., показанията на свидетеля И. О., дадени на съдебното следствие, заключенията на приетите експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелката И.О.. При преценката за тяхната достоверност, съдът прецени тяхната убедителност, потвърдена от заключението на психиатрично-психологичната експертиза. Нейните показания са последователни, като обстановка и действия, непротиворечиви и обективни. Същите се подкрепят от показанията на свидетелите Г., на които О. под въздействие на стреса, емоционално и почти несвързано е разказа за случилото се, веднага след инцидента.

Тези показания, отразени, като последователност и същност на престъплението в обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърждават и от самопризнанието на подсъдимия.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият М.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на по чл.152, ал.2, т.1 във връзка с чл.152, ал.1, т.2 от НК, като на на 09.01.2009 г. между 21.30 и 22.25 часа в гр.П. на кръстовището на ул.„П.” и бул. „С. К.” се е съвкупил с лице от женски пол- И.И.О. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила осемнадесет години.

При осъществяване на деянието подсъдимият е използвал физическа принуда -  дърпане за ръцете, запушване на устата, натискане по гърба, като изпълнявайки целта си да не допусне свидетелката О. да се отскубне и да избяга е пренебрегнал нейните молби показващи несъгласието й. 

Видно от показанията на свидетелката О., подсъдимият, за да предотврати съпротивата й, притискайки силно устата на свидетелката я заплашил да не вика, защото ще стане срашно и ще пострада. След това продължавайки я да дърпа, за да я отведе на място удобно, тъмно и безлюдно, за извършване на полов акта отново заплашил да не вика, като в противен случай ще й се случи нещо лошо. Тези думи, възприети сериозно от пострадалата, като заплаха за живота й са довели нейното физическо „вцепенение”, парализирало възможността й за самоотбрана и окончателно са сломили съпротивата й. 

Поради това съдът прие, от една страна, че отправената заплаха е била свързана с решението и осъщественото в последствие изнасилване. Освен това се установи,  че отправените заплахи е предизвикала основателен страх у жертвата и обективно е била годна да мотивира жертвата към действия противни на волята.

 Това определя съставомерността на престъплението по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 НК, като употребата на сила и заплашване от страна на подсъдимия е било насочено към едно конкретно взето решение за постигане преследваната цел - съвъкупление с лице от женски пол.

Вярно е, че според заключението на медицинската експертиза не са установени травматични увреждания по главата, тялото, крайниците, лигавицата на влагалището и химена на пострадалата, което говори за липса на упражнено грубо физическо насилие от страна на подсъдимия при извършването на деянието. Това обаче не означава, че извършеното не представлява изнасилване и свидетелката не се е съпротивлявала. Принудителното отвеждане на тъмно, обезлюдено място, отправените заплахи и категоричния отказ, при молбите на пострадалата да я пусне показват, че подсъдимият е имал за цел задължително да осъществи намеренията си за полово общуване, като поведението на пострадалата ясно е показвало нейното несъгласие. В този смисъл при половият акт подсъдимият се възползвал от физическото си и установеното психическо преимущество върху О.. Макар, че подсъдимият не е упражнил груби насилствени физически действия върху О., същият с държането на ръцете й и притискането с тялото си е успял да сломи съпротивата й.  Освен това О. е била поставена при такива условия и такава обстановка, че като не е виждала друг изход от положението, се е съгласила на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие.

Безспорно се установи, че се касае за квалифицирано престъпление по смисъла на чл.152, ал.2, т.1 във връзка с чл.152, ал.1, т.2 от НК, а именно че изнасилената не е навършила осемнадесет години.

Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавайки елементите на състава на престъплението, включително и квалифициращите и общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.К. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, като е висока. Това са престъпления, засягащи половата неприкосновеност на личността.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяние, като особено висока, като се има предвид начина и мястото на извършване, с предварително набелязана специална цел и придружени с насилие, както и ниската възраст на пострадалата.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са негативни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, оказаното съдействие за изясняване на фактическата обстановка, с оглед направеното самопризнание, а като отегчаващи предишното осъждане за тежко умишлено престъпление, в чиито изпитателен срок е извършено настоящото престъпление, отрицателните характеристични данни, начина и мястото на извършване на деянието, ниската възраст на пострадалата към момента на извършване, тежките последици за същата, свързани с преживяване на физически болка и унижение, довели до продължителна психическа травма.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия М.Д.К. за извършеното престъпление, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът е обвързан с приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието, с оглед проведено съкратено следствие, но в рамките на законоустановените размери наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства и воден от високата обществена опасност на същото и тази на дееца.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова и на основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът, определи “ОБЩ” режим на изтърпяване, като наложеното наказание следва да се търпи в затворническо общежитие от открит тип.

Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД №763/2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК постанови наказанието от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по посоченото дело да се изтърпи отделно и изцяло.

Това наказание съдът постанови да се изтърпи при ОБЩ режим, в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът на основание чл.59     ал.1 от НК приспадна времето, през което М.К. е бил задържан под стража, считано от 13.03.2009 г. до влизане в сила на присъдата.

Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца.

Относно вида и характера на претърпените от пострадалия вреди съдът цени показанията на свидетеля О. и заключението на съдебно психиатрично психологичната експертиза.

Свидетелят О., баща на пострадалата имащ преки впечатления от състоянието на И.О. след случилото се, дава показания, че същата коренно се променила. Изпадала в нервни кризи, на моменти ставала раздразнителна. В резултат на преживяното пострадалата станала значително по-предпазлива, не излизала често. При редките си излизания се прибирала по светло и винаги придружена от приятеля си или приятелки. Посещавала психолог.

Последното е видно от представеното по делото удостоверение от „Институт по социални дейности и практики” гр.П..

При обсъждането, в комплексната експертиза, вещите лица са посочили, че на фона на незавършеното, неукрепнало все още личностово развитие И.О. е преживяла тежка психотравма – брутално сексуално насилие, което е довело до психоемоционален стрес и дистрес със съответна клинична характеристика. В началото О. е разгърнала остра психогенна реакция, която може да прерасне в посттравматично стресово разстройство, в зависимост от психотравмиращото въздействие, индивидуалните особености на личността, продължителното изживяване на бъдеща заплаха и др. В конкретния случай това болестно състояние у О. още не е преминало напълно.

Последното обстоятелство личи от представеното удостоверение от ИСДП, в което се препоръчва с оглед оздравителния процес О. да не бъде разпитвана за преживяното, тъй като травмата може да бъде възобновена.

Въз основа на тези събрани доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, представляващи морални такива и изразяващи се в трайна и дълбока психическа травма неотшумяла до момента, предполагаща опасност за психологичното и личностово развитие на пострадалата за в бъдеще. Тъй като тези състояния са в резултат на причиненото от подсъдимия сексуално насилие съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените от ищцата вреди и престъпните действия на подсъдимия.

Вземайки предвид всички изложени обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което подсъдимият следва да заплати на пострадалата за причинени й неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от извършено престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията на същия е 10 000 лв. Тази сума  ще възмезди пострадалата за нанесените му неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните страдания на пострадалата.

            Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.    

Затова съдът осъди подсъдимия М.Д.К. да заплати на И.И.О. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната, считано от датата на увреждането – 09.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИ гражданския иск за разликата от 10 000 лева до 20 000 лева.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият М.К. бе осъден да заплати направени разноски по делото за в размер на 468,50 лева, както и Държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 400 лева.

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимия и незачитане на чуждата личност и полова неприкосновеност.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: