РЕШЕНИЕ
№ 188
гр.Бургас, 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
20 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2213 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България.
Жалбоподател е Р.Е.Е. ЕГН:********** с адрес ***.
Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Д.В.
от АК Бургас.
Ответник по жалбата е командира на военно формирование
32890 Бургас. Ответникът по жалбата взема участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт П.Н..
Предмет на обжалване е заповед № РД-01-93/20.08.2019г. на
АО с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“
за нарушаване на военната дисциплина по смисъла на чл.242 т.1 от ЗОВСРБ във
връзка с чл.111 т.5 и чл.112 т.1 от Устава за войсковата служба на въоръжените
сили на Република България, извършено в период на командировка от 19.05.2019г.
до 04.06.2019г. Поведението на Е. през посочения период е описано подробно в
обстоятелствената част на заповедта, както и в други изготвени по случая документи,
към които тя препраща. Конкретизирано е, че през посочения период Е. показвал
неуважение към колеги и организатори на квалификационния курс, в който бил
командирован да участва, не зачитал създадената организация, неизпълнявал
поставените изисквания, създавал пречки и проблеми на останалите курсисти.
Наред с това многократно отправял публична критика към организаторите на курса
и към своите началници, не зачитал отговорността на командирите си и проявявал
неуважение към длъжността си.
В жалбата се оспорва както приетата за установена от
ответника фактическа обстановка, така и формираните въз основа на нея правни
изводи. Правят оплаквания за допуснати нарушения на процедурата и материалния
закон по издаването на оспорения акт. Иска се отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Сочат се нови доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемането му. Оспорва жалбата, като излага доводи за
липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния
закон. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представя
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по същество съдът се запозна подробно
със становищата на страните и събраните доказателства, при което прие за
установено от фактическа страна следното.
Жалбоподателят Е. е военнослужещ, матрос 3-ти клас и
изпълнява длъжност младши шофьор в отделение Специални автомобили, в
Автомобилна служба, във военно формирование (ВФ) 32890 гр.Бургас.
Със заповед № ЗРД-530/23.04.2019г. на командира на
Сухопътни войски, за периода от 20.05.2019г. до 05.07.2019г., матрос Е. е бил
зачислен в курс за придобиване на квалификация „автокранист до 16 тона“ във ВФ
28880 гр.Белене. Копие от заповедта е приложено по делото. В изпълнение на
заповедта, на 20.05.2019г. Е. пристигнал във ВФ 28880.
При настаняването си заявил на организаторите, че
битовите помещения, в които е настанен не отговарят на критериите му за
общежитие и нетака не изпълняват посочените в заповедта изисквания за
настаняване. Заявил пред колегите си и това, че участието му в курса е излишно
, обърквало личните му планове, такъв курс можел да „изкара“ навсякъде за 200-300лв.,
поради което не било нужно да си губи времето и да се харчат излишни средства.
При започването на курса, бивайки уведомен, че следва да
представи медицинско свидетелство за физическа и психическа годност да
управлява съответните машини, вместо медицинско свидетелство Е. представил
карта за предварителен медицински преглед (приложено копие по делото).
Организаторите на курса обяснили на Е., че този документ не може да бъде
основание за издаване на съответния сертификат за правоспособност след завършването
на курса и му оказали съдействие да се яви на преглед в местно лечебно заведение
и да се снабди с необходимото медицинско свидетелство, но жалбоподателят
отказал, като предявил претенции, че следва да му се заплатят пътни разходи за
да пътува до гр.Бургас и там да се снабди с необходимия медицински документ.
Тези обстоятелства се установяват от приложената докладна записка от
30.05.2019г. от командира на 55-ти инженерен полк
Неудовлетворен от преценката на началниците му относно
наличието на основателни причини за командироване и участие в квалификационния
курс, битовите условия за настаняване и изискванията да представи медицински
документ, различен притежавания, Е. взел участие в курса за процесния период от
19.05.2019г. до 04.06.2019г., но възприел укорима линия на поведение пред
колегите си курсисти, организаторите и лекторите – заявявал, че началниците му
го изпращали да си губи времето и да харчи излишни финансови средства, по време
на обучението не изслушвал и прекъсвал по-старши от него военнослужещи, водил
диалог/монолог на висок тон, демонстрирал поведение, неприсъщо на военнослужещ,
граничещо с арогантност и безразличие. Всички негови действия, емоции, изблици
на чувства и словоизлияния ставали пред лекторите по практика и останалите участници
в курса. Поведението на Е. се установява от приложеното по преписката писмо №
2717/08.08.2019г. от капитан Н. Й., лектор по теория по време на курса. Вземайки
предвид поведението на Е., със заповед № ЗРД-673/07.06.2019г. на командира на
Сухопътни войски жалбоподателят е бил отчислен от обучение.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се
налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание
"забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се
налага от преките командири (началници). В случая е наложено дисциплинарно
наказание "строго мъмрене" от командира на ВФ, където служи
жалбоподателя, т.е. обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Не е
налице основание за оспорването и по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена
форма и е мотивирана. В мотивите на заповедта са посочени всички обстоятелства
по чл.148 ал.1 и 2 от ППЗВОСРБ. Не е налице основание за оспорване по чл.146
т.2 от АПК.
Дисциплинарното производство е започнало съобразно
изискването на чл.246 ал.1 от ЗОВСРБ със заповед № РД-01-72/21.06.2019г. на
командира на ВФ 32890 Бургас. Със заповедта е взето предвид отчисляването на Е.
от квалификационния курс и поради липсата на достатъчно данни за поведението му
е назначена служебна проверка по чл.246 ал.2 от ЗОВСРБ, както и комисия, която
да я извърши. При назначаването на комисията е изпълнено изискването по чл.142
от ППЗОВСРБ, според което за председател на комисията за извършване на
служебната проверка се назначава военнослужещ с военно звание, равно или
по-високо от това на нарушителя. За дейността си комисията е изготвила протокол
рег. № 5189/14.08.2019г., отговарящ на изискванията по чл.143 от ППЗОВСРБ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на компетентност на
комисията относно преценката на тези обстоятелства по случая, които предполагат
специфични медицински знания. От една страна не са необходими специални знания
и квалификация за оценка на документ от външна страна (несъответствието на
представената карта за предварителен медицински преглед с изискуемото
медицинско свидетелство), а от друга – липсва законово изискване за специфична
квалификация на членовете на комисията.
Приложено е по преписката копие от протокол от
16.08.2019г., от който се установи, че е спазено процесуалното изискване по чл.144
от ППЗОВСРБ за провеждане на беседа от дисциплинарния орган с нарушителя след
приключване работата на комисията. От протокола се установява и това, че Е. е
отказал да подпише констативния протокол на комисията, както и да даде писмени
обяснения. След това командирът на поделението при спазване правилото на чл.146
ал.1 от ППЗОВСРБ е пристъпил към издаване на обжалваната заповед. Предвид горните
констатации съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Не е налице основание за оспорването и по
чл.146 т.3 от АПК.
С
обжалваната заповед правилно е приложен материалния закон, както е съобразена и
целта на закона по осъществяване на генерална и специална превенция спрямо
извършителите на правонарушения, засягащи военната дисциплина, поради което не
са налице основания за оспорването и по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
Съгласно
чл.242 т.1 от ЗОВСРБ нарушение на военната дисциплина е неизпълнение на
задължение по военната служба. Задълженията по военната служба, съгласно чл.178
ал.1 от ЗОВСРБ, имат за свой източник уставите, нормативните и
административните актове на органите за ръководство на отбраната, на
длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и
заповедите на командирите или началниците.
В
процесния случай, като източник на неизпълненото от жалбоподателя задължение, е
посочен Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и
по-точно неговата разпоредба на чл.112 т.1, съгласно която във взаимоотношенията
си военнослужещите са длъжни да спазват следните правила на лично поведение,
произтичащи от военната професионална етика: да проявяват уважение към
длъжността, званието и отговорностите на командирите (началниците) и колегите
си и да не отправят публична критика към тях. Жалбоподателят в периода на
участието си в квалификационния курс от 19.05.2019г. до 04.06.2019г. не е
изпълнил тези свои задължения – отправял е публична критика към началниците си
и организаторите на курса, проявявал е неуважение към околните длъжностни лица
и е пречил на провежданото обучение. Съдът намира за безпредметно подробното
обсъждане изложените в заповедта и установени по делото факти, отнасящи се до
мотивите на Е. за непристойното му поведение, тъй като независимо дали е имал
основание за недоволство, т.е. дори командироването му за участие в
квалификационния курс да е било неправилно, дори настаняването му да е било в
нарушение на съответните за това правила, дори изискването от него на друг
медицински документ да е било неправилно, всичко това не представлява основание
за неизпълнение на задължението по военната служба на Е. да спазва правилата на
лично поведение, произтичащи от професионална етика така, както са посочени в
чл.112 т.1 от УВСВСРБ. Налице е посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение.
Правилно
е определен и вида на дисциплинарното наказание, като е взето предвид
продължителността на непристойното поведение на Е. , интензитета на
противоправните действия, предходното му поведение и последиците от деянието,
съобразно изискванията на чл.247 от ЗОВСРБ.
Сумирайки
изложеното съдът прие, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е законосъобразна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК
оспорването следва да се отхвърли. Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.251 от ЗОВСРБ.
По
повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК вр. с чл.78 ал.8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ведомството на ответника разноски по
делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размерите, определени съобразно
чл.37 от Закона за правната помощ, а именно 100лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Р.Е.Е. ЕГН:********** с адрес ***, против заповед № РД-01-93/20.08.2019г.
на командира на военно формирование 32890 Бургас, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
ОСЪЖДА Р.Е. да
заплати на военно формирование 32890 Бургас, п.к.8140, землище на с.Атия,
100лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :