РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр. Брезник, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211710100189 по описа за 2021 година
Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД с адрес гр. Перник, ж.к.
„Мошино” ТЕЦ „Република”, ЕИК: ************, чрез ю.к.М.Т. срещу Г. С. М. ЕГН:
********** с адрес за призоваване: гр.****************, настоящ адрес:
с.**************, обл.Перник, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 479,60 лв. /четиристотин
седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки / лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
***************, от които главница в размер на 418,06 лв., за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
61,54 лв. за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., както и законната лихва върху
главницата от 418,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ,
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като потребител, не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
1
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата
на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 61.54 лв.
за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021г. С тези съображения отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане от 06.07.2021 г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря на
изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции
са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от
приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в
едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително
съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права.
Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане
на ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно с
преписи от исковата молба и останалите книжа са получени от процесуалния представител
на ответника адв.Б.В. на 19.07.2021г. /видно от разписката на гърба на съобщението,
удостоверяваща получаването им /, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК адв.В. е депозирала
писмен отговор. В него процесуалният представител на ответника моли да бъде оставено без
движение, тъй като счита, че не може да се посочи как са образувани въпросните суми
предмет на иска. Както и да бъде прекратено делото. Ако ли не бъде оставено без движение
или прекратено, заявява следното: Оспорва качеството на Г. С. М. като потребител на
топлинна енергия, както и наличието на облигационно отношение между него и ищцовото
дружество. Твърди се, че няма доказателства ответникът да е собственик, или ползвател на
жилището, за което са начислени посочените в исковата молба суми, а именно: апартамент,
находящ се в гр. ****************. Поради това и за процесния период ответникът не е
имал облигационни отношения с ищцовото дружество, както и качеството на потребител на
топлинна енергия и БГВ за процесния имот. Оспорва се и обстоятелството, че
облигационната връзка между ответника и ищцовото дружество е възникнала по силата на
закона и при общоизвестни общи условия. Не оспорва исковата претенция в общ размер от
479,60 лв. както е формулирана в петитума на ИМ, но оспорва, че именно ответника за
процесния период е ползвал доставената топлинна енергия. Оспорват всички представени от
дружеството-ищец писмени доказателства. Оспорват претендираната лихва за забава в
размер на 61,54 лв. Оспорва да е неизправен длъжник в отношенията си с ищеца, тъй като
няма писмен договор с него за доставка на топлинна енергия. Оспорва идентичност на
имота, потребителя и абоната посочени в извлечението от сметка. В тази връзка оспорва
наличието на 24 бр. фактури. Противопоставя се на искането за допускане на двете
експертизи, тъй като не касаят факти, които да се явяват спорни за процеса, а единствено ще
утежнят с разноски производството за двете страни. Правят се възражения за прекомерност
на юрисконсулското възнаграждение, както и претендираните разноски по чл.80 ГПК.
Прави искане съдът да задължи ищеца да представи договори сключени със съответното
ФДР за разпределение за процесния период. Както и да се задължи оищецът да представи
искане за откриване на партида от името на ответника. Относно искането по чл.190 ГПК за
представяне на документ за собственост заявява, че ответника не може да представи такъв,
тъй като не е собственик. По направените искания за издаван на 3 бр. СУ счита, че такива не
са относими и необходими по делото.
В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
исковата молба.
Ответникът Г. С. М., редовно призован, не се явява, вместо него адв.Б.В. от ПАК.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че
за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По същество:
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на
ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни
Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и
допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено
право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден
имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на
имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3,
ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на
потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-
011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г.
и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответника изрично оспорва пасивната
си материалноправна легитимация в процеса с твърдението, че между него и ищцовото
3
дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя
проверката на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за
възникване на процесните вземания.
За доказване на предявените искови претенции по основание от страна на
ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с
договор за покупко-продажба на недвижим имот съгласно НА , том първи, дело 932 от
27.03.1998г.№121, Д. К. Н. лично за себе си и като законен представител на малолетния си
син Р. Н. Н. продава на Г. С. М. и Й. С. М. следния свой собствен недвижим имот:
Апартамент №*, на **** етаж, в в ж.к. „И. П.“, находящ се на ул.“*********, състоящ се от
стая, дневна, кухня, баня с тоалетна, дрешник, антре и балкони с обща площ 57,84 кв.м.,
заедно с избено помещение №*, с площ от 3,44 кв.м., заедно с 1,44 идеални части от общите
части на сградата, която е построена върху държавна земя .
Видно от писмо-уведомление от община Перник, Дирекция МДТ с изх.№ 211/МШ
1515-1/17.12.2021г. недвижим имот, находящ се в гр.**************** е въведен служебно
на Г. С. М. , М. Г. С. и С. Г. С. - наследници на Й. С. М.а.
Видно от удостоверение за наследници изх.№98/13.11.2013г. след смъртта на
съпругата си Й. С. М.а на 02.05.2010г. ответникът е съсобственик на процесния недвижим
имот, заедно с дъщеря си М. Г. С. и сина си С. Г. С.
По делото е прието и извлечение от сметка, от което е видно, че към дата
16.02.2021г. задълженията към ищцовото дружество на абонат Г. С. М. с абонатен №
************, с адрес: гр.**************** са както следва: главница - 418,06 лв., законна
лихва за забава - 61,54 лв или общо 479,60 лв. за периода 10.07.2018г.- 16.02.2021г.
При анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически
изводи, съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, при разпределената му
доказателствена тежест, е установило при условията на пълно и главно доказване съгласно
чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на облигационно правоотношение
между него и ответника Г. С. М., обусловено от притежавани от него права върху имота.
От дружеството-ищец бяха ангажирани необходимите доказателства, при анализа
на които да се стига еднозначно до извода, че ответника е потребител на топлинна енергия за
процесния имот.
Ето защо, съдът приема, че предявените искове се явяват доказани по своето
основание – поради наличие на първата и основна предпоставка за уважаването им –
съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат
на уважаване. По направените възражения за оспорване на вземанията поради погасяването
им по давност, съдът намира, че не са налице основания за частично отхвърляне на исковите
претенции, тъй като не е изтекла тригодишната давност, предвидена за този род вземания,
след която кредиторът да губи правото си на иск. Съдът намира за доказани исковете и по
размер доколкото ответникът не е възразил относно размера на дължимите суми.
По отговорността за разноски:
4
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, в частност за тези, направени в хода на ч. гр. дело 97/2021г. по описа на
Районен съд – Брезник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да
бъде присъдена сумата от 25 лв. – платена държавна такса за заповедното производство и
сумата от 25 лв. – платена държавна за исковото производство, дължимо юристконсултско
възнаграждение в размер общо на 150 лева по водене не заповедното и исковото
производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК”
АД с адрес гр. Перник, ж.к. „Мошино” ТЕЦ „Република”, ЕИК ************, чрез
процесуалният си представител ю.к. Е. М. срещу Г. С. М. ЕГН ********** с постоянен
адрес: с.*******, обл.Перник обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. С. М. ЕГН ********** с постоянен адрес:
с.*********, обл.Перник ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД с адрес гр.
Перник, ж.к. „Мошино” ТЕЦ „Република”, ЕИК ************ сумата от 479,60 лв.
/четиристотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки / лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в град ***************, от които главница в размер на 418,06 лв., за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 61,54 лв. за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., както и законната лихва върху
главницата от 418,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ,
до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. дело № 97/2021 г. по описа
на Районен съд –Брезник е издадена Заповед от 13.04.2021г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: с.***********,
обл.Перник, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Топлофикация – Перник"
АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република сумата от 50лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр.
дело № 97/2021г. и по настоящото исково производство №189/2021г. по описа на Районен
съд – Брезник, както и сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултски хонорар в
производството по ч.гр.дело №97/2021г. и по гр.д.189/2021г. и двете по по описа на Районен
съд – Брезник.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5
6