Номер 72912.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502728 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
Въззивникът М. И. М. , редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се
от адв. М. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът С. Т. М. , редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се
от адв. М. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Т. С. Т. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. В. Т. , редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. Г.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. И. М. и С. Т. М. срещу Решение № 241
от 06.12.2019г. по гр.д. № 1490/2018г. по описа на ДРС, II-ри състав, поправено с Решение
1
№ 215/10.07.2020г., с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени, предявените
от въззивниците срещу Т. С. Т. с ЕГН ********** и Г.В.Т. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че М. И. М. с ЕГН ********** и С.
Т. М. с ЕГН ********** са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в с.
Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представляващ дворно място, съставляващо парцел IX-
241, с площ от 910 кв.м., включен в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в квартал 47 по
плана на селото от 1973г., по актуална скица съставляващ УПИ IX-241, целият с площ от
965 кв.м. и при граници на целия имот: УПИ VIII-241, път и УПИ X-241 и с площ на
реалната част от 55 кв.м. и при граници на същата: УПИ VIII-241, път и останалата част на
УПИ IX-241, които граници са очертани с червен цвят на скицата на л. 21 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението, както и на построените в
мястото гараж със застроена площ от 26 кв.м. и стопанска постройка с площ от 14 кв.м.,
което право е придобито на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА №
168 от 30.11.2016г. на Нотариус Александър Никитов, рег. 226.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Съдържа доводи, че е установено по делото, че към 1973г. собственик на ПИ-241
е бил Т.И., като от същия са образувани три УПИ. В разписните листи като собственик на
новообразуваните имоти отново е записан Т.И.. Доколкото 1 собственик на същите е едно и
също лице, неуредените регулационни сметки са без правно значение. Праводателят на
ищците им е продал 965 кв.м. включени в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м. За
процесните сгради от друга страна никога не е издавано разрешение за строеж или
удостоверение за търпимост. От друга страна не е доказано придобиването на основание
придобивна давност, доколкото владението на гаража и стопанската постройка не е било
необезпокоявано. Същевременно е установено, че ищците владеният спорната част от
30.11.2016г., а постройките са придобити от тях на основание приращение. Отправили
искане поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което исковете бъдат уважени в цялост.
В отговор на жалбата Тодор и Гергина Тодорови оспорват доводите в нея и
поддържат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението, което
молят да се потвърди. Поддържат, че от показанията на праводателя на ищците Тодор Димов
Илиев е установено по делото, че гаража не е бил предмет на договора за покупко продажба
и към момента на сключването му ищците знаели, че границата между двата имота минава
по гърба на гаража. Установено е също от останалите гласни доказателства, че гаража е
построен през 1967-68г. Регулацията между трите парцела никога не е прилагана, като и до
днес няма материализирани на място граници.
АДВ. В.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
2
АДВ. А.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания. Не претендирам разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представеният в днешно съдебно заседание от
адвокат В. списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателство за извършването му.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. В.: Моля да постановите решение, с което изцяло да отмените решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства, включително от
приетата и изслушана съдебно-техническа експертиза по безспорен начин се установи, че
регулационния и кадастралния план за село Брестак е приет първоначално през 1927 г., а
след това януари месец 1973 г. Праводател на имот 241, който е процесния имот, е бил Т.И.,
който е бил собственик на имота без да има нотариален акт за собственост. На база
заповедта за регулационния план от 1973 г. от този имот са образувани три имота 8241, 9241
и 10241. Новообразуваните имоти са записани в разписните листи също на името на Т.И..
Правилно първоинстанционния съд е установил, че към настоящия момент няма неуредени
регулационни сметки за имотите. Неправилно ответникът твърди, че по отношение на имота
има неуредени регулационни сметки. Няма как да има неуредени регулационни сметки, тъй
като собственик на трите имота, за които е приложена регулацията е един и същ човек. В
това отношение съдебната практика е категорична. От 2016 г. жалбоподателите са
собственици на имота. От този момент те ползват и владеят имота, като отблъскват всякакво
фактическо владение и претенции към ответниците в настоящото производство. Този факт
не се нуждае от доказване, поради простата причина, че от една страна самите ответници са
подали жалби както до кметството, така и до Районна прокуратура – Девня, че не им е
осигурен достъп за ползване на двете сгради – гараж и стопанската постройка, както и нямат
достъп до самите сгради. В нарушение на процесуалния закон, ответниците без правно
основание са се записали в разписните листи в кметство Вълчи дол, че са собственици на
постройките, както и на 55 кв. м. идеални части от процесния имот. Издаването на
констативен нотариален акт през 2018 г. противоречи на правилата. Нарушени са
материалните закони, както на основание чл. 68 от ЗС - да са ползвали и владели имота,
необезпокоявани от никого, така и на основание чл. 81 от ЗС - владението им е отнето
повече от шест месеца. Това се доказва и от събраните по делото гласни доказателства,
както на ищците в първоинстанционното производство, така и на ответниците. Не е спорно,
3
че постройките са построени в периода около седемдесетте години, което е видно от
приетата от съда съдебно-техническа експертиза. Тези постройки са построени в чужд имот
на основание чл. 92 от ЗС. Твърдим, че те се явяват приращение към земята. Поради
изложеното по-горе, моля да отмените изцяло първоинстанционното решение. Моля да ни
бъдат присъдени направените разходите в първоинстанционния съд, както и в настоящото
производство.
АДВ. А.: Преди всичко искам да подчертая, че ищците не са закупили имота, предмет
на първоинстанционното и настоящото производство. На два пъти в нотариалния акт, с
който ищците закупуват имот е отбелязано, че имотът е и по документ за собственост, и по
регулация с площ от 965 кв. м., но продавачите продават и ищците закупуват имот с площ от
910 кв. м. Никъде в нотариалния акт не е записано, че им продават или че те закупуват
гараж, т. е. процесния имот, за който спорим никъде в нотариалния акт не е записано, че те
са го купили, за да се позовават на приращение и прочие. И съседите - свидетели по делото,
и продавачът заявиха, че доверителят ми си е построил и продължава да си ползва гаража и
стопанската постройка. Неговите жалби, на които се позовава въззивника са в смисъл, че на
два пъти ищецът е сменил катинара на гаража, след което доверителят ми си го е сменил
обратно. До ден днешен той продължава да си ползва гаража и стопанската постройка, и
колата му си е паркирана там. Считам, че претенцията на ищците, на въззъвниците
съответно е неоснователна, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което моля да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите
решението на първоинстанционния съд.
АДВ. В.: Нашите праводатели са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на основание давностно владение. През 2016 г. го продават. Позоваваме се на
основание договор за покупко-продажба.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4