Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
05.12. 2019
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1049 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление №19-5310-000192/13.03.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв. Н.Н., който поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображения изложени п време на съдебните прения.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2019 г. около 08:45 часа Ц.Г. управлявал лек автомобил ,,Тойота Ярис“ с рег. № СА2702ХК в гр. Дупница по ул. ,,Княз Борис I“ в посока ж.к. ,,Бистрица“. Водачът бил спрян за проверка от А.Г. на длъжност мл. автоконтрольор в група КПДГПА при ОДМВР Кюстендил в присъствието на свидетеля Г.С.. Г. бил придружен от полицейските служители до РУ Дупница, за да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, където обаче отказал.
На водача е издаден талон за изследване № 0017027, в който е посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000. За така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №192 с бланков № 580332/14.02.2019 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е допълнил, че водачът ,,отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят А.Г. и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта - Валери С., които изцяло потвърждават констатациите изложени в АУАН. Съдът изцяло кредитира показанията им като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства.
Съгласно така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. (приложена по делото), да издава НП по ЗДвП.
След цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление съдът не установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017 г.) “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Така формулирана цитираната разпоредба предвижда две форми на изпълнителното деяние, а не две отделни по вид нарушения. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено в първата му форма - за отказ да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000. Горното се установява по несъмнен начин от цялостното съдържание на АУАН и НП, поради което и с посочването в НП на пълния текст на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, включващо и другата форма на изпълнителното деяние – неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Тъй като се касае за едно административно нарушение, правилно на жалбоподателят е наложено едно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът не констатира допуснато нарушение изразило се в несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят при управление на МПС и извършена му полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Г. и С., които бяха разпитани по време на съдебното следствие. С отказа си да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с помощта на техническо средство, жалбоподателят е осъществил административно-наказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в каквато насока правилно е санкциониран.
Наложеното наказание е съобразно с предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Последното е във фиксиран размер - лишаване от право да управлявал МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева, и правилно е определено от административно-наказващия орган.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази.
Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дадените в хода на съдебното следствие показания от св. Г. и С. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По отношение доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за причините поради които водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съдът намира същите за ирелевантни за настоящия правен спор, тъй като самия факт на отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство е довел до налагане на административна санкция.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е без предвиден минимален и максимален размер, като размера на наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, административно-наказващият орган правилно е наложил посоченото наказание в законно установения му фиксиран размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-5310-000192/13.03.2019 г. изд. от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на Ц.В.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: