О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……10.2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно на 18.08.2017 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско
дело № 2137 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 20554/13.07.2017 г., подадена от С.М.Д., чрез адв. М.Д., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 830/29.05.2017 г., като присъденото в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде редуцирано до сумата от 300 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от Д.А.Т., чрез адв. В.Д., с който е изразено становище за неоснователност на постъпилата молба, като се претендира оставянето й без уважение.
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения.
Производството по делото по реда на чл.259 и сл. от ГПК вр. чл.293, ал.3 от ГПК е образувано след отмяна на решение № 2162/30.12.2015г., постановено по в.гр.д. № 1700/2015г. по описа на ВОС и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради необходимост от провеждане на съдебно – техническа експертиза.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. № 1193/24.03.2015г. по описа на РС - Провадия, подадена от С.М.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 501 срещу решение № 49/19.02.2015г., постановено по гр.д. № 62/2008г. по описа на РС – Провадия в частта му, с която е признато за установено по отношение на въззивника, че Д.А.Т., ЕГН ********** ***, Г. Я.Т., ЕГН ********** ***, А.А.Й., ЕГН ********** *** и Я.А.А., ЕГН ********** ***, последните трима със съдебен адрес ***, чрез адв. В. Д., са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. ****, общ. Провадия, ЕКАТТЕ 69020, а именно: ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ с площ от 1,168 дка, десета категория, в м-ст „Папаз кору“, съставляваща имот № 101010 по плана на землището на с.****, при граници имоти №№101009, 000112, 101011, 000112, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, придобит на основание проведена земеделска реституция с решение № ВС 27/28.11.2006г. на ОСЗГ – Провадия по преписка № С 34/18.02.1992г, като е осъден да предаде на въззиваемите Д.А.Т., Г. Я.Т., А.А.Й. и Я.А.А. владението върху така описания недвижим имот.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 830/29.05.2017 г., с което е потвърдил изцяло обжалвания първоинстанционен акт, като на основание чл. 78, ал. 3 е осъдил С.М.Д. да заплати на Д.А.Т. сумата от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
От друга страна, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В настоящия случай са налице и двете изискуеми предпоставки за редуциране на размера на адвокатско възнаграждение. В проведеното на 27.03.2017 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е извършил възражение за прекомерност в срока по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението е основателно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела с материален интерес до 1000 лева е възлиза на 300 лева. Производството по делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, катоа процесуалният представител на въззиваемия се е явил само на едно открито съдебно заседание, поради което присъденото в полза на доверителя му адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер, установен в посочената разпоредба.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 830/29.05.2017 г., постановено по в.гр. дело № 2137/2016 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, с която: „ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 501 да заплати на Д.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.“
като вместо него
постановява:
„ОСЪЖДА С.М.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 501 да заплати на Д.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата
от 300 лв. /триста лева/, на осн. чл.78, ал.3, вр чл. 78, ал.
5 от ГПК.“
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.