Присъда по дело №214/2023 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 23
Дата: 24 октомври 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия: Мая Георгиева Средкова-Петрова
Дело: 20235210200214
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. гр.Велинград, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
и прокурора А. Д. П.
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А Наказателно дело от
общ характер № 20235210200214 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. П. П. - роден на 21.11.1965 г. във
Велинград, живущ във Велинград, български гражданин, българин, с основно
образование, безработен, женен, неосъждан (реабилитиран по право), с ЕГН –
**********, за ВИНОВЕН в това, че след като е осъден да издържа свой
низходящ - детето си Й. Т. П. /ЕГН **********/, съзнателно не е изпълнил
задължението си в село Драгиново, в размер на повече от две месечни вноски
- за 25,3 месечни вноски за периода от 17.02.2021 г. до месец февруари 2023 г.
включително, по 230 лева на месец, като общата дължима сума за този
период е 5830.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК- като го
ОСЪЖДА на наказание
ПРОБАЦИЯ, включващо следните ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА Т. П. П., с посочена по-горе самоличност, да заплати на ОД
на МВР Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 180
1
лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр.
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.

Мотивите ще бъдат изготвени в 30 дневен срок.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ/към Присъда №- 23/24.10.2023 г. по НОХД №-214/2023 г.

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград, е
внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Т.П.П за това, че след като е осъден да издържа
свой низходящ – детето си Й.Т.П с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в село Драгиново, в размер на повече от две месечни вноски – за 25,3
месечни вноски за периода от 17.02.2021 г. до месец февруари 2023 г. включително, по 230
лева на месец, като общата дължима сума за този период е 5830 лева – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава XXVII от НПК
– съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за постановяване
на осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание пробация, включваща двете
задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца.
В открито съдебно заседание защитникът адв. Петлов моли да се вземе предвид
ниското интелектуално ниво на подсъдимия, който е завършил „помощното“ училище, като
изтъква причина за неплащане на издръжката, че е поставил своя живот на първо място.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Т.П.П е роден на 21.11.1965 г. в гр. Велинград, живущ във Велинград,
български гражданин, българин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан
/реабилитиран по право/ с ЕГН **********.

Подсъдимият Т.П.П и С.К.П са съпрузи, като от брака им през 2007 г. се родило
детето Й.Т.П с ЕГН **********. Със съдебна спогодба, постигната на 24.03.2016 г. по гр. Д.
№ 795/2015 г. по описа на РС Велинград подсъдимият Т.П е осъден да плаща на
малолетното си тогава дете Й.Т.П, чрез неговата майка и законен представител С.К.П,
месечна издръжка в размер на 130 лв., платима до 20-то число от месеца за който се дължи
издръжката, считано от датата на исковата молба – 12.10.2015 г. С Решение № 260024 от
17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 821/2020 г. по описа на РС Велинград, е изменена
дължимата издръжка на основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК от 130 лв., като я
увеличава на 230 лв., считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2020 г. до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението.
От датата на влизане в сила на съдебното решение подс. Т.П.П не изпълнявал
задължението си за заплащане на издръжка на детето си Йордан Пухалев. Така в периода от
17.02.2021 г. до месец февруари 2023 г. подсъдимият не е заплатил дължимата издръжка за
детето си в размер на 25,3 месечни вноски, всяка от които по 230 лв., или общата дължима
сума за издръжка на детето за този период била 5830 лв. Във връзка с неплащането на
дължимата издръжка майката С.П подала жалба в прокуратурата, след което е образувано
досъдебно производство по случая.
В ОСЗ е представен платежен документ за платена издръжка в размер на 230 лв. В
посочения документ е изрично написано за кой период се смята платена, а именно за месец
октомври, поради което съдът следва да приеме, че не се отнася за инкриминирания период.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
1
основа на доказателствената съвкупност по делото: обясненията на подсъдимия и
направеното от него признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го
подкрепят – Решение № 260024 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 821/2020 г. по
описа на Районен съд – Велинград, влязло в законна сила на 17.02.2021 г., протокол от
24.03.2023 година по гр.д. № 795 по описа на Районен съд Велинград сметка за размера на
дълга по изп.дело № 20178850400390 на Т.П, справка за движението по сметка за периода
от 01.06.2020 – 2021г., - 5 листа, заключение на вещо лице Д. Т., допълнително заключение
на вещото лице Т., декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на
Т.П от 13.07.2022 г. и от 30.06.2023 г.; характеристична справка на Т.П, справка за съдимост
от 14.03.2023 г.; справка за съдимост от 21.12.2022 г., справка за съдимост от 14.06.2023 г.
на лицето Т.П, платежно нареждане за платена издръжка за месец октомври 2023 г. в размер
на 230 лв., надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Фактическите констатации относно времето, мястото и начина на извършване на
деянието се извеждат по категоричен начин от наличните по делото доказателства.
Съдът прие, че не са налице спорни въпроси относно авторството на деянието,
обстоятелствата и начинът, при които е извършено. В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия като обективни, логични и
кореспондиращи с писмените и гласни доказателства по делото.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и установяват по безспорен начин
гореописаната фактическа обстановка. Поради липса на противоречие в събраните по делото
доказателства, съдът счита, че е излишно същите да се подлагат на подробен анализ.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият Т.П.П е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по безспорен начин е установено, че подсъдимият след като е
осъден да издържа свой низходящ – детето си Й.Т.П с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в село Драгиново, в размер на повече от две месечни вноски – за
25,3 месечни вноски за периода от 17.02.2021 г. до месец февруари 2023 г. включително, по
230 лева на месец, като общата дължима сума за този период е 5830 лева. С влизане в сила
на посоченото съдебно решение за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка за детето си Й.Т.П в размер на 230 лв. месечно, като безспорно същият е бил
наясно с този факт. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
бездействие от страна на подсъдимия. Няма съмнение, че за периода от 17.02.2021 г. до
февруари 2023 г. подсъдимият не е изпълнил задължението си за ежемесечно заплащане на
дължимата издръжка на сина си в общ размер на 5830 лв. Дори да се приеме, че
подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално развитие като индивид (във физически, умствен,
нравствен, социален и всеки друг аспект) законът обвързва със задължението на родителя да
се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му
живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси. Издръжката
служи за осигуряване на средства за нормалното съществуване на децата и задоволяване на
2
техните ежедневни нужди. Задължението на родителя за издръжка на низходящ има
безусловен характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското задължение. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл
– подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да
заплаща издръжка на сина си Йордан Пухалев с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че
в следствие на бездействието си сина му няма да получи дължимата издръжка за повече от
два месеца, както и че по този начин детето ще бъде лишено от полагаемия му се финансов
ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, а именно – лишаването на сина му от
издръжка за повече от два месеца.
В съдебно заседание подсъдимият изрично заявява, че разбира в какво е обвинен.
Следователно той е съзнавал, че е осъден с влязло в сила съдебно решение по гражданско
дело да заплаща издръжка на своето малолетно дете и има задължение всеки месец да
заплаща издръжка за детето си в размер на 230 лв., както и че през инкриминирания период
не е изпълнявал това свое задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които да обосновават
неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимия, тъй като същият е в
работоспособна възраст и не страда от психическо или физическо заболяване, което да му
пречи да полага труд. Твърдението на защитника, че има ниско интелектуално ниво, не
може да обоснове извод, че подсъдимият е нетрудоспособен. Има основно образование,
поради което съдът намира, че не е лишен от възможност да сключва трудови договори за
извършване на работа, която съответства на неговите физически и умствени възможности.
Обстоятелството, че същият не е трудово ангажиран не го освобождава от задължението да
заплаща издръжка на непълнолетното си дете.
По отношение на вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от
НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за
извършеното престъпление, нормите на чл. 54 от НК и чл. 57 от НК относно неговата
индивидуализация, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 5 от НК, съгласно която
правилата на чл. 58а, ал. 1-4 не се прилагат за предвидените в Особената част на НК
наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2-11 от НК. Съдът отчете сравнително високата обществената
опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и непълнолетните деца и
се застрашава тяхното нормално емоционално и физическо развитие. Въпреки че веднъж е
осъждан за друго по вид престъпление, съдът счита, че самият подсъдим не е личност с
висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание, оказаното съдействие на
разследващите органи и тежкото му материално положение и имотно състояние, както и
факта, че все пак в хода на процеса е платил издръжка за един месец. При тези данни, като
даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл. 36 от НК следва да се определи по-лекото от предвидените две
алтернативни наказания, а именно: „пробация“, включваща следните мерки: „Задължителна
3
регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца при периодичност на явяване и
подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца. При определяне на вида и размера на конкретните
пробационни мерки съдът съобрази разпоредбите на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и чл. 42б
от НК, като прие, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието по чл. 36 от НК.

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
М.С.П
4
Съобщи за изтекли лични данни