Решение по адм. дело №475/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Депозирана е жалба от Т. Г. Т. от [населено място], срещу Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50 м./9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] - вид собственост на имота – общинска частна, с начин на трайно ползване – за комплексно застрояване и в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], вид собственост на имота-частна, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване до 10 м.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона -основания по чл. 146, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Във връзка с горното излага съображения, че обектът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед не представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Категорията на строежа се явявал от съществено значение за материалноправната компетентност на административния орган, а в заповедта липсва каквото и да било твърдение относно категорията на т.нар. „строеж”,. Кметът на общината бил компетентен да издава заповеди за премахване на строежи само от четвърта, пета или шеста категория. Отделно това непосочването от административния орган на категорията на твърдения „строеж” затруднявала правото на защита на жалбоподателя и била самостоятелно основание за незаконосъобразността на заповедта.

В оспорения акт се сочело, че същият се издава на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и Констативен акт № 267/12.06.2025 година. Според административния орган, издал оспорената заповед, описаният в същата обект представлявал незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ-без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ . В заповедта било посочено също така, че описаният обект отговаря на понятието „преместваем обект” с оглед своето предназначение, тъй като служи за търговска или друга обслужваща дейност - чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, но не покрива характеристиките на преместваем обект в конструктивно отношение, съгласно §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Въвежда доводи, че обжалваната заповед противоречи на горепосочените материалноправни разпоредби от ЗУТ, респ. същите били неправилно приложени при издаването й от административния орган. Описаната в заповедта метална конструкция-навес нямала монолитна конструкция и не попадала в хипотезата на §.5, т. 38 от ДР на ЗУТ, т.е. процесният навес нямал характеристиките на строеж, нито се явявал постройка, трайно закрепена към терена и изменяща субстанцията или начина на ползване на земята, като освен това можело да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение.

Твърди, че описаният обект бил законен и не подлежал на премахване. За същия не се изисквало разрешение за строеж, нито се изисквали одобрени инвестиционни проекти. Разпореденият за премахване обект бил изпълнен в съответствие с допустимите към момента на поставянето му размери. В настоящата хипотеза се касаело за засенчващо, слънцезащитно съоръжение, което служело за защита от атмосферни влияния.

Оспорва посоченото в акта, че процесният обект е трайно закрепен върху бетонов фундамент с дебелина над 10 см, както и констатациите на органа, че жалбоподателят е извършил въпросния „строеж”.

Счита, че възлагане изпълнението на заповедта на неправилно определен адресат нарушава принципа на съразмерност по чл.6 АПК. В тази насока сочи Решение № 2543/2020 г. по адм.д.№ 7830/2019 г., ВАС, в което било прието, че: „Преценката за адресата на заповедта е върху компетентния орган, който може да посочи само едно или всички задължени лица, чиято отговорност е солидарна. На първо място обаче е извършителят на незаконния строеж, когато той е известен. ...” Цитира и Решение № 17400/2019 г. по адм.д.№ 6043/2019 г. на ВАС, съгласно което: „При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т.е. извършителя или собственика. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Посоченото нарушение, обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като в случая адресатът на заповедта не е извършител на незаконния строеж...”.

Счита, че при издаване на оспорената заповед не са изследвани обстоятелствата относно извършителя на строежа, в който смисъл излага недоумение, защо изобщо в оспорената заповедта фигурирало неговото име, тъй като не бил нито извършител на „строежа“, нито собственик на имота, в който е изграден, нито строител, нито възложител.

Сочи наличието на разминаване в описанието на „ строежа“ в констативния акт № 267/12.06.2025 г. и в оспорената заповед, в която било отразено, че е издадена въз основа на същия този констативен акт. В заповедта били „добавени“ характеристики на въпросния обект, които липсват в констативния акт-напр., че същият бил „трайно закрепен върху бетонов фундамент с дебелина над 10 см., който е облицован с дървена подова настилка тип „декинг“. Тези признаци били „добавени“ след подаденото от жалбоподателя възражение против констативния акт и според него не отговаряли на действителното фактическо положение, а били написани, за да „опровергаят „ възражението му.

В случая била налице ненадлежна индивидуализация на строежа, което била от съществено значение за изпълняемостта на процесната заповед.

Твърди, че административният орган е издал оспорения акт без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисквала разпоредбата на чл. 35 от АПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 228 от ЗУТ. Не била извършена обективна оценка на обекта за премахване и дали наистина това е „незаконен строеж”, коя е категорията на строежа, дали той е нетърпим или търпим строеж, времето на изграждане на обекта, видът и състоянието му към момента на издаване на оспорената заповед и проверка за прилагане нормите на §16 от ПР на ЗУТ; §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ.

В случая органът се бил задоволил единствено да посочи в заповедта, че обектът е незаконен. Този извод следвало да бъде надлежно обоснован с посочване на съответните разпоредби, регламентиращи изискването за наличие на съответните строителни книжа, каквато обосновка не се откривала както в заповедта, така и в констативния акт.. Неяснотата на мотивите за издаване на оспорения акт се приравнявала на липса на мотиви и опорочавала заповедта в степен, влечаща отмяната й по аргумент от чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК.

Счита, че обжалваната заповед се явявала в пълно противоречие с целта на закона като е издадена в грубо нарушение на същия, без съобразяване с охранявания от закона интерес и права на собственост. Същата била издадена и при превратно упражняване на власт-като целта е различна от целта на закона.

Моли съда да отмени Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50 м./9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] - вид собственост на имота – общинска частна, с начин на трайно ползване – за комплексно застрояване и в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], вид собственост на имота-частна, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване до 10 м. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. Б., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и е издадена от некомпетентен орган, тъй като кметът бил компетентен да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, а от заключението на вещото лице било видно, че не става въпрос за строеж. Заповедта противоречала на материалноправните разпоредби и била издадена в нарушение на процесуалните правила, тъй като административният орган не бил изяснил по никакъв начин всички факти и обстоятелства от значение за случая. Констатации за наличие на бетонов фундамент нямало въведени в констативния акт, поради което било необоснована такава констатация да е записана в заповедта. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

В срока по чл. 163 от АПК не е постъпил писмен отговор от ответника – Кмет на община Кърджали.

В съдебно заседание се представлява от пълномощника старши юрисконсулт Р. И., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган на изпълнителната власт в границите на неговите правомощия. Същата съдържала изискуемите мотиви и била издадена на базата на констативен акт от длъжностни лица на Община Кърджали, които са извършили посещение на място и са констатирали, че металната конструкция „Пергола“ няма необходимите документи – строителни книжа, въз основа на което била издадена и процесната заповед. Извършени били всички процесуални действия по съставянето на констативния акт като участвалите в проверката длъжностни лица, които били определени със заповед на кмета за извършване на проверки по обекти на територията на Община Кърджали, били компетентни и имали съответните права. Моли съда да постанови акт, с който да отхвърли жалбата като неоснователна и присъди юрисконсултско възнаграждение като при условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на покупко-продажба на недвижим имот, материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], [том], [рег. №], дело № [номер]/[година] на нотариус Л. Д., нотариус в района на Районен съд - [населено място]/л. 35 – л. 36/, *** ООД [населено място], с [ЕИК], представлявано от управителя Т. Г. Т., е придобило собствеността върху сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата: [населено място], [п.к.], [улица], брой етажи – 1, с предназначение : Сграда за търговия, със застроена площ по скица 30.00 кв.м., а по документ за собственост 28.00 кв.м., разположена в поземлени имоти с идентификатори № [номер] и № [номер].

С Договор № [номер]/[дата]/л. 38/ Община Кърджали, представлявана от кмета Е. Е. М., е отдала под наем на *** ООД [населено място], с [ЕИК], представлявано от управителя Т. Г. Т., терен, представляващ тротоарна площ, находящ се пред [обект], развлечение и консумация на открито с площ 107.5 кв.м., при граници: изток-тротоарна площ; запад-тротоарна площ към [улица]; север-[обект], юг-тротоарна площ към [улица].

Със Заповед № 474/03.04.2025 г./л. 9/, кметът на Община Кърджали е възложил на длъжностни лица, служители в Общинска администрация гр.Кърджали, да осъществява функциите по контрол, съобразно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ за извършването на проверки, съставяне на констативни актове, определени в чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ и съставянето на актове за установяването на административни нарушения, в рамките на предоставената компетентност по чл. 238, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Видно от Констативен акт № 267/12.06.2025 г./л. 15 – л. 16/, издаден от служители на община Кърджали – А. А. и Д. С., са извършили проверка за съответствие на строеж, представляващ: „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - частна общинска частна собственост, с начин на трайно ползване за комплексно застрояване и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин за трайно застрояване – за ниско застрояване до 10 м. Посочено е, че обектът представлява метална конструкция – навес, остъклена с РVС дограма, с директен достъп от търговския обект с [идентификатор] по КККР на [населено място].

В констативния акт е отразено, че възложител и извършител на строежа е Т. Г. Т. от [населено място] и обектът е без разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа, което е в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Посочено е, че с оглед констатираните нарушения е налице основание за премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

Срещу КА № 267/12.06.2025 г. е постъпило възражение, подадено от Т. Г. Т. от [населено място],/л. 12 – л. 14/, в което изцяло е оспорил констатациите в акта на работната група при община Кърджали.

Със Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали/л. 7 – л. 8/, е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ: „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - частна общинска частна собственост, с начин на трайно ползване за комплексно застрояване и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин за трайно застрояване – за ниско застрояване до 10 м. Отразено е, че обектът представлява метална конструкция – навес, остъклена с РVС дограма, с директен достъп от търговския обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], с отвор за врата от страна на пътя.

Изложени са мотиви, че на 12.06.2025 г. служители от контрол по строителството по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в Община Кърджали са констатирали незаконно извършен строеж, представляващ обект: „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - частна общинска частна собственост, с начин на трайно ползване за комплексно застрояване и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин за трайно застрояване – за ниско застрояване до 10 м. В резултат на проверката е бил съставен Констативен акт № 267/12.06.2025 г. Посочено е, че обектът представлява метална конструкция – навес, остъклена с РVС дограма, с директен достъп от търговския обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], с отвор за врата от страна на пътя. Прието е, че строежът е извършен от Т. Г. Т. от [населено място].

На стр. 2-ра от заповедта е отразено, че обектът представлява метална конструкция, която е трайно закрепена върху бетонов фундамент с дебелина над 10 см., който е облицован с дървена подова настилка тип декинг. След евентуално отделяне на обекта от повърхността ще загуби своята индивидуализация и възможност да се ползва на друго място.

Посочено е, че трайно закрепен процесният обект представлява строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Уточнено е, че обектът „Метална конструкция – пергола“ отговаря на понятието за преместваем обект с оглед своето предназначение, тъй като служи за търговска и друга обслужваща дейност – чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, но не покрива характеристиките на преместваем обект в конструктивно отношение съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Прието е, че строежът е извършен в чужди поземлени имоти – [номер] и [номер] по КККР на [населено място], без правно основание, без наличието на одобрени строителни книжа, в това число и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

Отразено е подаденото от Т. Г. Т. възражение против Констативен акт № 267/12.06.2025 г., което възражение е преценено като неоснователно.

В заключение е посочено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.

От приетото без възражение от страните заключение на вещото лице Р. В. по назначената съдебно техническа експертиза се установява следното: 1. Към съществуваш, търговски обект с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място] е изпълнена обемна едноотворна конструкция- разполо­жена: север- долепена до сграда с [идентификатор], изток - тро­тоарна площ от имот с [идентификатор], запад- тротоарна площ от имот с [идентификатор] към улица към ***, юг- тротоар­на площ от имот с [идентификатор]; 2. Изпълнената конструкция, е с размери: 9,00м по дългата южна страна, по се­верната страна към сградата е 6, 25м. Има прибиране/ скосяване/ към сгра­дата по външните къси страни. Широчината на вътрешното пространство е с размер 5,50. Скосяването на външните очертания е по 1,5м. Площта, която се заема от конструкцията е 45м². Всички размери за очертанията в план и разрез на конструкцията са дадени в окомерната скица приложена към заключението; 3. Обект с [идентификатор] с функц. предн. сграда за търговия, брой етажи 1, застроена площ 30 кв. м по КККР на [населено място] е разположен в [ПИ] [населено място], [улица], вид собств. общинска частна, вид тери­тория урбанизирана, НТП комплексно застрояване, площ 7280кв.м, [жк], [парцел] и [ПИ]  [населено място], [улица]. вид собств. общинска публична, вид територия урбанизирана, НТП за второстепенна улица, площ 17108 кв.м.; 4. Конструкцията е изградена от алуминиеви профили, Процесната конструк­ция е стъпила на тротоара със стойки, които са обрамчени с укрепваща рам­ка. Отделните елементи са свързани помежду си, така че да осигуряват устойчи­вост, сигурност и цялост на леката обемна конструкция; 5. Няма изграден фундамент специално за процесната конструкция, чрез който тя предава натоварванията си към земната основа; 6. Конструкцията може да бъде отделена от земната основа и под техническо ръководство на инженер конструктор след създаване на организацията по ней­ното транспортиране, укрепване да се постави на друго място; 7. Дълбочината на фундиране - най-малкото разстояние от повърхността на терена до основната плоскост на фундаментите, се приема . в зависимост от: 1. дълбочината на замръзване на почвите 2. дебелината на хумусния слой, 3. нивото на подземните води, котата на залягане на здравите почвени пластове; 4. изискванията за сеизмична осигуреност Минималната дълбочина на фундиране, при най-добро съчетание на така посочените фактори е 0,40 m или 0,80 m в зависимост от групата почва. В този смисъл вещото лице дава заключение, че, за да се изгради нов строеж на мястото, след като се премахне процесния обект „Метална конструкция – пергола“, фунда­ментите трябва да бъдат съобразени с горецитираните изисквания.

На зададените му въпроси в съдебно заседание вещото лице уточнява, че: Процесната конструкция може да се разглоби и да се премести на друго място и да се ползва по предназначение, със същите размери, със същите крепежни елементи. Необходимо е обаче това да се извърши от този, който я е сглобил или под ръководството на инженер-конструктор; Конструкцията не е трайно закрепена към земята като е поставен декинг. Декинга е поставен на 10 см от тротоарната настилка върху профилите. Той е подова настилка от изкуствен материал и може да се сглоби и разглоби. Представлява пластмасов профил, водоустойчив e, и е като ламинат; В отговора на въпрос № 5 от експертизата е допусната техническа грешка при посочване на месеца, като следва да се чете м.10.2022 год., така както е записано под снимката; За процесната конструкция няма изграден бетонов фундамент, а е свързана с крепежни елементи към съществуващата тротоарна настилка и към [обект], което е сграда с [идентификатор].

По делото са разпитани свидетелите А. А. – [длъжност] в Община Кърджали и Д. С. – [длъжност] в Община Кърджали.

Св. А. сочи, че извършили посещение на мястото, където била изградена процесната „Метална конструкция – пергола“ и извършили измервания с рулетка. Не било видно дали конструкцията е закрепена по някакъв начин с анкерни болтове или друго. Имало декинг под който нямало как да проверят закрепването, поради което приели, че е строеж. Т. Т. бил собственик на обекта към който била изградена „перголата“ и предположили, че същата е изградена от собственика.

Св. С. твърди, че извършили оглед на място и съответните замервания на металната конструкция. Той начертал окомерната скица в Констативния акт. На пода имало поставен декинг и нямало видими закрепващи елементи като анкерни болтове и други, което ги навело на извода, че конструкцията е захваната чрез бетонов фундамент. Свидетелят уточнява, че тъй като пода бил направен от декинг и в повечето случаи, когато пода бил със съответната настилка отстрани на конструкцията, би трябвало да се виждат анкерни болтове. За да е преместваем обект трябвало да има анкерни болтове, с които е закрепена самата конструкция. Заявява, че не си спомня по какъв начин са установили, че Т. Т. е възложител и извършител на строежа, но той си признал и при едно от посещенията в Общината казал, че обекта е негов.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е допустима. Обжалваната заповед е връчена чрез залепване на входната врата на процесния обект и на таблото на Община Кърджали на 08.07.2025 г./л. 11/, а жалбата против същата е подадена на 22.07.2025 г./вх. № 94-Ж-324 от 22.07.2025 г./, поради което депозираната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна/посочена в заповедта като извършител на строежа/ и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Предмет на настоящето производство е законосъобразността на Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ: „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - частна общинска частна собственост, с начин на трайно ползване за комплексно застрояване и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин за трайно застрояване – за ниско застрояване до 10 м. Отразено е, че обектът представлява метална конструкция – навес, остъклена с РVС дограма, с директен достъп от търговския обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], с отвор за врата от страна на пътя.

Оспорената заповед, представляваща индивидуален административен акт, е издадена от компетентен орган – Кмет на община Кърджали, в предписаната от закона писмена форма.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 222, ал. 2 или на части от тях. В конкретния случай в оспорената заповед не е посочено коя категория е строежа, предмет на разпореденото премахване, като такава не е посочена и в Констативен акт № 267/12.06.2025 г. В заповедта е прието, че констатирания като незаконен строеж представлява „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част. Същият е определен като метална конструкция-навес, поради което процесният обект по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ би могъл да се отнесе към шеста категория, респ. съдът приема, че кметът на община Кърджали е бил компетентен да издаде заповед за премахването на посочения обект, при така възприетия от него строеж.

Оспорената заповед е издадена въз основа на Констативен акт № 267/12.06.2025 г., в съответствие с изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. В посочения акт е налице описание на преценения като незаконен строеж, неговото местоположение, параметри и в какво се изразяват нарушенията при извършването му. При извършване на проверката по съставянето на релевантния констативен акт не е присъствал жалбоподателя, като същият му е бил надлежно връчен на 16.06.2025 г., чрез залепване на обекта и на таблото за обявления в Община Кърджали/л. 17/. Жалбоподателят е упражнил надлежно правото си на възражение в срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, което възражение е било преценено от административния орган като неоснователно.

Безспорно е, че в оспорената Заповед № 1105/08.07.2025 г. не е налице изрично посочване на адресата й/същият не е индивидуализиран с три имена и адрес/, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи обаче, че не всяка неточност в адресата на един индивидуален административен акт води до липса на адресат и с оглед на това до нищожност на акта. Предмет на проверката от съда е това дали адресата е установим и може ли валидно да обективира волята на органа. В настоящия случай от представените доказателства по преписката за издаване на акта може да бъде установено, че Т. Г. Т. се явява адресат на процесната заповед за премахване, което се установява от съдържанието на заповедта и констативния акт. В същите изрично е отразено, че възложител и извършител на строежа е Т. Г. Т. от [населено място]. Предвид това така допуснатото нарушение от издателя на акта не следва да се квалифицира като толкова съществено, че да обуслови нищожност на акта. В конкретния случай е очевидно, че административният орган е възприел, че отговорността за приетия за незаконен строеж е на Т. Г. Т..

Според настоящия съдебен състав обаче е налице допуснато съществено нарушение на изискването за форма, изразяващо се в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл, на първо място в заповедта за премахване не са посочени фактическите основания, въз основа на които административният орган е изградил преценката си, че извършител на незаконния строеж е именно жалбоподателят Т. Г. Т.. В тази насока в заповедта и КА въобще не са изложени каквито й да са мотиви. В заповедта и акта изцяло липсват изложени фактически обстоятелства, въз основа на които е обоснован изводът, че именно жалбоподателят е извършител на строежа. Според съда изцяло е неясна и разпоредителната част на заповедта, а именно дали премахването следва да се извърши от Т. Г. Т., тъй като в този смисъл не са изложени каквито и да са доводи и мотиви. В т. 2 от акта единствено е посочено, че се определя 30 дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, респ. лисва конкретизирано лице, което да извърши премахването. В т. 3 е отразено, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, да се извърши принудително премахване за сметка на извършителя по реда на 225а, ал. 3 от ЗУТ и Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Кърджали.

Във връзка с горното може единствено да се предполага, че извършилите проверката служители на Общинска администрация Кърджали, издали констативния акт, както и кмета на община Кърджали, са възприели Т. Г. Т. за извършител на строежа, въз основа на наличните данни за собственост на търговския обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], както и сключения Договор за отдаване под наем на терен – общинска собственост № [номер]/[дата]. Видно от съдържанието на Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], [том], [рег. №], дело № [номер]/[година] на нотариус Л. Д., нотариус в района на Районен съд – Кърджали, Скица на сграда с № [номер]/[дата] и Договор за отдаване под наем на терен – общинска собственост № [номер]/[дата]. обаче, търговския обект с [идентификатор] по КККР е собственост на *** ООД [населено място], с [ЕИК], което дружество е и наемател по договора за отдаване под наем на терен , представляващ тротоарна площ. Дружеството като юридическо лице е различен правен субект от физическото лице Т. Г. Т., макар и последният да е негов управител, което го легитимира единствено като законен представител на дружеството.

На следващо място съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

В оспорената заповед е посочено, че същата се издава на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. В разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 – 6 от ЗУТ са изброени случаите, когато строеж или част от него е незаконен. В процесната заповед е посочено основанието, на което основание е приет строежът за незаконен – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Отразено е, че обектът е изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.

В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на издадено строително разрешение съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за обект, който е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, е основание за незаконността му по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Визираната в заповедта и КА разпоредба на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Така нарушената норма евентуално може да бъде отнесена към незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, което основание обаче не е посочено в заповедта.

Съдът не споделя изводите на издателя на оспорения акт, че посоченият обект – „Метална конструкция-пергола“, не се явява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно посочената норма, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Видно от приетото без възражение от страните заключение на вещото В. и дадените в открито съдебно заседание отговори на поставените въпроси, към съществуващ търговски обект с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място] е изпълнена обемна едноотворна конструкция- разполо­жена: север- долепена до сграда с [идентификатор], изток - тротоарна площ от имот с [идентификатор], запад- тротоарна площ от имот с [идентификатор] към улица към ***, юг- тротоар­на площ от имот с [идентификатор]. Изпълнената конструкция, е с размери: 9,00м по дългата южна страна, по се­верната страна към сградата е 6, 25м. Има прибиране/ скосяване/ към сгра­дата по външните къси страни. Широчината на вътрешното пространство е с размер 5,50. Скосяването на външните очертания е по 1,5м. Площта, която се заема от конструкцията е 45м². Процесната конструк­ция е стъпила на тротоара със стойки, които са обрамчени с укрепваща рам­ка. Отделните елементи са свързани помежду си, така че да осигуряват устойчи­вост, сигурност и цялост на леката обемна конструкция. Няма изграден фундамент специално за процесната конструкция, чрез който тя предава натоварванията си към земната основа

Вещото лице е категорично, че процесната конструкция може да се разглоби и да се премести на друго място и да се ползва по предназначение, със същите размери, със същите крепежни елементи. Необходимо е обаче това да се извърши от този, който я е сглобил или под ръководството на инженер-конструктор. Конструкцията не е трайно закрепена към земята като е поставен декинг. Декинга е поставен на 10 см от тротоарната настилка върху профилите. Той е подова настилка от изкуствен материал и може да се сглоби и разглоби.

С оглед наличните по делото доказателства относно начина на изграждане на процесния обект и неговата конструкция, изпълнено изцяло с PVC дограма, настоящият състав приема, че същото може да бъде преместено на друго място със същото или с подобно предназначение, чрез демонтиране на дограмата от местата, на които същата е закрепена. Процесната конструкция е стъпила на тротоара чрез стойки, които са обрамчени с укрепваща рамка. Отделните елементи са свързани помежду си, като липсва изграден фундамент, свързан със земната основа. Предвид това, при отделянето на конструкцията от местата, на които е монтирана, същата няма да загуби индивидуализацията си, както и възможността да се полза на друго място със същото или подобно предназначение.

В разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ е посочено кои обекти са преместваеми с оглед тяхното предназначение, като с оглед данните по делото съдът намира, че в случая се касае за обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно за преместваем обект за търговски и обслужващи дейности. Данните по делото сочат, че описаният в заповедта обект - „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. е долепена към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, като очевидно същият се използва връзка с търговска дейност. Предвид това съдът намира, че в конкретния случай е налице първия елемент, характеризиращ процесното помещение като преместваем обект, а именно естеството на обект - за търговска и обслужваща дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Следва да се отбележи, че квалифицирането на даден обект като преместваем е обослувено от преценката оносно неговото предназначение и възможността за отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура за преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Всичко това е налице в конкретния случай, поради което според съда е налице и второто условие за квалифициране на изпълнената метална конструкция – пергола, предмет на оспорената заповед, като преместваем обект по смисъла на 56, ал. 1, т. 2 във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Предвид изложеното, съдът приема, че посоченият обект не разкрива характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочената норма въвежда дефиницията за строежи, като: надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В случая, навесът няма монолитна конструкция от колони, греди, стени, бетонов фундамент и т.н. и съобразно събраните по делото доказателства не попада в хипотезата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - постройка, пристройка, надстройка, съоръжение, което е трайно прикрепено към терена и изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята и др.

Липсата на издадено строително разрешение съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за обект, който е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, е основание за незаконността му по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В конкретния случай обаче, изводите на административния орган, че процесният обект представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са неправилни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като липсва основание да се счете, че процесното съоръжение представлява „строеж“ по смисъла на закона.

За премахването на процесното съоръжение е приложим реда по чл. 57а от ЗУТ, респ. заповед за премахване се издава от кмета на общината на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, което е различно материалноправно основание от това, посочено в процесната заповед. Това от своя страна обосновава извода за материална незаконосъобразност на Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали.

С други думи, в случай, че процесният обект - „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - частна общинска частна собственост, с начин на трайно ползване за комплексно застрояване и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин за трайно застрояване – за ниско застрояване до 10 м., представляващ метална конструкция – навес, остъклена с РVС дограма, с директен достъп от търговския обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], с отвор за врата от страна на пътя, е изпълнен без необходимото разрешение за поставяне, без необходимата схема и конструктивно становище, каквито са данните по делото, то това следва да бъде установено с констативен акт, съставен по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на който, след преценката на описаните в него обстоятелства и разглеждане на евентуално постъпилото възражение, може да се издаде заповед за премахване от кмета на община Кърджали на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

За прецизност и отделно от изложеното следва да се посочи, че в оспорената заповед за премахване на незаконен строеж не е посочено дали констатирания като незаконен строеж е търпим по смисъла на ЗУТ, като този въпрос подлежи на самостоятелна преценка във всеки отделен случай. Независимо от това, тъй като по делото съществуват данни, видно от приложените към заключението на вещото лице снимков материал/л. 69/, че процесната конструкция е изпълнена след м. 10.2021 г., то не са налице основанията да се приеме, че обектът е бил в режим на търпимост по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ.

С оглед горното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ: „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - частна общинска частна собственост, с начин на трайно ползване за комплексно застрояване и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин за трайно застрояване – за ниско застрояване до 10 м.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 2 210 лв./1129.96 евро/, произтичащи от внесена държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на съдебното производство по настоящото дело, 1 200 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие №[номер]/[дата]/л. 33/, както и 1 000 лв. внесен депозит за вещо лице. В тази връзка съдът намира релевираното възражение от пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело за неоснователно. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. е в по-нисък размер от визирания в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа - 1 250 лв. Предвид това и отчитайки фактическата и правна сложност на предмета на делото и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че разноските от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, заплатеното възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Г. Т. от [населено място], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ: „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50/9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - частна общинска частна собственост, с начин на трайно ползване за комплексно застрояване и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин за трайно застрояване – за ниско застрояване до 10 м.

ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Т. Г. Т. от [населено място], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 2 210 лв./1129.96 евро/.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.