Р Е Ш
Е Н И Е
№ 256
гр.Горна Оряховица, 03.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в
публично съдебно заседание на трети май, две хиляди и единадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр. дело № 389 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази
следното:
Предявена е искова молба от Н.Т.М., ЕГН ********** ***
против Н.Г.М., ЕГН **********,*** Оряховица, с правно основание чл.49 ал.1 от СК. Ищцата твърди, че е сключила граждански брак с ответника на 15.10.1978г. с
акт № 290 от същата дата на община Горна Оряховица, от който имат родено едно
дете – Е.Н.М., родена на ***г., навършила пълнолетие. Сочи, че ответникът имал
несериозно отношение към брака и семейството си, както и че постепенно в
семейния им живот се появили недоразумения и конфликти, понякога двамата
извършвали действия на грубост един спрямо друг. Твърди, че ответникът често
изпадал във финансови затруднения и без повод напускал семейното жилище.
Твърди, че двамата са във фактическа раздяла, която датира от около 15 години,
като през този период от време са правили опити да уредят отношенията помежду
си, но същите били неуспешни. Ответникът започнал да злоупотребява с алкохол,
продавал покъщнината си, скитал. Счита, че бракът й с ответника е опразнен от
съдържание, невъзможно е възстановяване на нормалните отношения между тях,
поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с
развод като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината. Ищцата желае да носи след развода предбрачното си фамилно име – Дунева,
не претендира заплащане на издръжка, не претендира ползване на семейното
жилище, твърди, че по време на брака с ответника са придобивали движими вещи,
които вече са похабени, поради което не предявява претенции спрямо същите.
Желае разноските по делото да останат така, както са направени, а държавната
такса – да се подели по равно.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпвал
такъв от ответника и последният не е взел становище по нея.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
пълномощника си – адвокат Н.П., като поддържа исковата си молба.
Ответникът Н.Г.М., редовно призован за съдебно
заседание, не се е явил и не е изпратил представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 15.10.1978г.
в гр.Горна Оряховица с акт № 290 от същата дата на длъжностното лице по
гражданско състояние при община Горна
Оряховица. От брака си имат родено едно дете – Е.Н.М., родена на ***г., видно
от заверено по реда на чл.32 от ЗА копие на удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 1417/11.11.1981г.
По делото е представено удостоверение с изх. №
242/10.02.2011г. та РУ”СО” – град Велико Търново, от което е видно, че ищцата
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в месечен размер от 177.65 лева.
От показанията на свидетелката Й.А.И. се установява,
че ищцата е нейна колежка и че никога не е виждала съпруга й. Знае, че двамата
живеят разделени от много години, както и че ответникът бил своенравен, не
полагал грижи за семейството си, не поддържал дома си, злоупотребявал с алкохол,
водел скитнически живот.
Св.Е.Н.М. – М., дъщеря на страните, установява, че
родителите й са разделени от повече от 15 години, през което време майка й е
тази, която се е грижела за дома и семейството. Счита, че не е възможно бракът
им да бъде заздравен.
С оглед установените по делото обстоятелства, съдът
изведе от правна страна следното:
Съпружеските отношения между страните са прекъснати
окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат
заздравени. Видно от установената по делото фактическа обстановка между тях
липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие, разбирателство, обща
насоченост и грижа за семейството. Фактическата раздяла между тях е продължила
повече от петнадесет години, поради което и бракът им е лишен изцяло от
дължимото съдържание, съгласно разпоредбата на чл.14 от СК, и съществува само
формално. В тази насока липсват противоречия между показанията на разпитаните
свидетели, доводите на ищцата и събраните по делото доказателства. Съществуващият
брак между страните противоречи на принципите на семейното право, при така
установените фактически обстоятелства, поради което съдът намира, че следва да
бъде прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината
на основание чл.49 ал.3 от СК, тъй като нито един от съпрузите не е поискал
това.
Страните не претендират ползване на семейно жилище,
поради това, че не притежават такова, както и заплащане на издръжка след
развода. Роденото от брака дете е навършило пълнолетие.
След развода ищцата следва да носи предбрачното си
фамилно име – Дунева.
На основание чл.6 т.2 от Тарифата за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК, съобразявайки и имотното и материално състояние
на страните, съдът определя държавна такса за производството по делото в размер
на 30.00 лева, която следва да се заплати по равно от страните. Ищцата не
претендира заплащане на направени от нея разноски за образуване на
производството по делото и за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО брака между Н.Т.М., ЕГН ********** *** и Н.Г.М., ЕГН **********,***
Оряховица, сключен на 15.10.1978г. с акт № 290 от 15.10.1978г. на длъжностното
лице по гражданско състояние при община
Горна Оряховица, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Н.Т.М., ЕГН ********** *** да носи
предбрачното си фамилно име – ДУНЕВА.
ОСЪЖДА Н.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на ГОРС сумата от 15.00 лв. /петнадесет лева/ - държавна такса за
допускане на развода.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН **********,*** Оряховица да
заплати по сметка на ГОРС сумата от 15.00 лв. /петнадесет лева/ - държавна
такса за допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Велико Търново.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: