Р Е Ш Е Н И Е
№ 260091 31.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 106 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „АС Авто Комерс“ ЕООД, град Димитровград, представлявано от С.А.Я. срещу Наказателно постановление № 551001 – F569097 от 10.12.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от представляващия по закон дружеството - жалбоподател, че били допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по съставяне на процесния АУАН, така и при издаване на наказателното постановление. Счита, че актът за установяване на административно нарушение и НП страдали от съществени пороци във формата, касаещи липсата на задължителни елементи от съдържанието им по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, довели до ограничаване на правото на защита, излагайки конкретни съображения в тази насока. Сочи се от жалбоподателя, че в нарушение на основен принцип спрямо дружеството били издадени 8 наказателни постановления, въпреки че се касаело за едно нарушение. Освен това, твърденията за извършени нарушения не били доказани. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв. Божидар Туртов от АК – Хасково, който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество, както и в писмено становище излага допълнително подробни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт В. Р.оспорва жалба и в хода по същество, а също и в представени писмени бележки моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Еднолично дружество с ограничена отговорност „АС Авто Комерс“, ЕИК: ********* е със седалище и адрес на управление: град Д., обл. Хас., ул. „***“ № **, представлява се от С.А.Я. - управител.
Установено в хода на административнонаказателното производство и в производството пред съда е, че „АС Авто Комерс“, ЕООД, ЕИК: *********, град Димитровград при извършена проверка от органите на НАП, документирана с Протокол № ПО-16002620053337-073-001/18.08.2020 г., било дружество, установено на територията на страната, получавало услуги с място на изпълнение на територията на страната, които били облагаеми и за които данъкът се явявал изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, както и че извършвало облагаеми доставки на стоки чрез платформата „Амазон“. Преценили, че дружеството – жалбоподател е задължено лице, а така също било констатирано от контролните органи, че не било подадено от него заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив, офис - Хасково в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката ставал изискуем, както за такава приели датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие, като данъчната основа на получената услуга подлежала на облагане с данък. Прието било от органите на НАП, че не било изпълнено изискването заявлението за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС да се подаде не по - късно от 24.09.2019 г. включително, след като съобразили, че 22.09.2019 г. и 23.09.2019 г. са неприсъствени дни, тъй като данъкът ставал изискуем на 30.09.2019 г., когато били издадени първите фактури от Amazon Services Europe. Заявление за регистрация по ЗДДС е установено, че било подадено на 29.05.2020 г. с вх. № 263912001911740/29.05.2020 г., а „АС Авто Комерс“ ЕООД било регистрирано на 12.06.2020 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с връчване на Акт за регистрация по ЗДДС № 260422002032342/12.06.2020 г.
Във връзка с издадения акт за регистрация по ЗДДС и установяване на неначислен ДДС за облагаем оборот за времето от 28.09.2019 г.до 11.06.2020 г., била извършена проверка от свид. И.Г.И. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, по отношение на дружеството - жалбоподател, в хода на която била събрана информация, съответно справки и документи за реализиран оборот. В хода на проверката, било установено, че дружеството било реализирало, приети като облагаеми, доставки на обща стойност 1711.57 лева, извършени за данъчен период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г., през който период лицето не било регистрирано по ЗДДС, тъй като не било подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно с оглед реализираният оборот, описан по - горе. Установено било, че дружеството било получило фактури с № BG-ASF-2020-41/31.01.2020 г. за 187.90 EUR /367.50лв./, № BG-ASF-2020-43/31.01.2020 г. за 126.48СВР /293.88лв./, № BG-ASF-2020-119/31.01.2020 г. за 133.56 EUR/261.22лв./, № BG-ASF-2020-40/31.01.2020г. - 187.81 EUR /367.50лв./ и № BG-ASF-2020-42/31.01.2020 г. за 215.59 EUR /421.65лв./ за използване на услуги, издадени от „Амазон сервиз – Европа“ с ВАТ № LU19647148. Следователно, не бил начислен ДДС в размер на 285.26 лв. от дейността на дружеството, по получени доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на стойност 1711.57 лв, по фактурите, описани по – горе, чието съдържание е обективирано в изготвените допустими писмени доказателства – протоколи от извършени проверки и справки, макар самите фактури да не бяха приобщени от съда към доказателствената маса по делото. Въз основа на тези констатации, и след като контролните органи приели, че поради неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок и оттам нерегистриране в срок, дружеството дължи ДДС за извършени от него през периода 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г. облагаеми доставки, който следвало да се начисли за м.01.2020 г. и включи размера на данъка в справка-декларацията за този данъчен период, като всички тези действия в своята съвкупност задълженото лице е следвало да направи не по - късно от 14.02.2020 г., когато бил крайният срок за подаване на СД и отчетни регистри в ТД на НАП - Пловдив офис Хасково, на дата 09.09.2020 г. срещу „АС Авто Комерс“ ЕООД, град Димитровград е съставен от свид. И.И. Акт за установяване на административно нарушение № F569097 за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В съставения АУАН било прието, че нарушението е извършено на 15.02.2020 г. в град Хасково, а установено на 18.08.2020 г. при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с акт за регистрация по ЗДДС, като размерът на неначисления ДДС бил определен в Протокол № ПО-16002620053337-073-001/18.08.2020 г. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представляващия по закон дружеството, сочено като нарушител или на изрично упълномощено от него лице да участва в това действие и в присъствие на двама свидетели – Г.П.З. и Т.Д.К., служители на ТД на НАП - Пловдив, след като въпреки изпратената Покана, с изх. № 024-441-6/18.08.2020 г., и удостоверение за извършено връчване по електронен път от 19.08.2020 г., представител на дружеството - жалбоподател, не се е явил за участие в процедурата.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в хода на административнонаказателното производство, след като екземпляр от съставения АУАН е връчен на 01.10.2020 г., според отразеното в приложената разписка, чрез лице, упълномощено от законния представител на дружеството, видно от представеното и прието като писмено доказателство Пълномощно от С.А.Я. в полза на А. С. Я. с нотариално заверен, с рег. № 375 от 23.07.2019 г. от Нотариус, рег. № 761 по Регистъра на Нотариалната камара и район на действие – РС – Димитровград подпис на упълномощителя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, като възприел и данните от проверката при определяне на дължимия данък добавена стойност.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.И. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнал в хода на ревизионното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното от свид. Г.П.З. и свид. Т.Д.К. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 102, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: т. 1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и т. 2 за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота и позоваване на необходимите законови привръзки в нужната последователност, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. В обема от съдържание на правото на защита се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на законния представител на дружеството - жалбоподател, или изрично упълномощено от него лице да участва в процедурата, според утвърденото в съдебната практика виждане за наличието на такава възможност, след като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това и в процедурата по съставяне на акта в тази хипотеза са участвали двама нарочни свидетели, а така също изпълнено е и изискването, със самостоятелно правно значение, за връзване на екземпляр от него. В тази връзка възражението, отправено от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател относно съдържанието на отправената покана е несъстоятелно, тъй като в нея ясно е посочено за кои данъчни периоди са констатирани нарушения по ЗДДС, сред които попада и процеснията, а въпрос на процесуална техника е този дали за всички ще бъде съставен един акт за установяване на административно нарушение или за всеки период, лицето ще бъде привлечено към административнонаказателна отговорност с отделен АУАН. Не може да обоснове обратния извод и тезата на жалбоподателя относно връчване на поканата по електронен път по реда на НПК, а не по реда на ЗАНН, респ. НПК към който препраща, тъй като допуснатия пропуск не може да се приеме за процесуално нарушение, което да се квалифицира като съществено съобразно въведения от законодателя и в практиката критерий за това, а именно да се е стигнало до нарушаване на правото на защита. Това още повече важи в хипотезата на необходимост от все по – широко използване на техническите средствата за комуникация, отдалечен достъп и дистанционна работа в дейността на администрацията и бизнеса и гражданите в условия на пандемия и с оглед обявеното в страната с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. извънредно положение, а след това – със заповед на Министъра на здравеопазването – извънредна епидемична обстановка във връзка с разпространяващото се заразно заболяване. В обобщение, при извършената от съда служебна проверка на законосъобразността на атакувания санкционен акт от гледна точка процедурата по съставяне на процесния АУАН и спазване на законовите срокове за това не се установи отклонение от процесуалните правила, още по – малко такова, което да се приеме за съществено, като във връзка с отправеното изрично възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, следва да се отбележи, че то се възприема от съда като изцяло несъстоятелно. В конкретния случай, процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40 от ЗАНН на 09.09.2020 г., като с това действие, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на проверката по издаване на акта за регистрация по ЗДДС, въз основа на подадено на заявление за това от дружеството-жалбоподател единствено е констатирано, че за периода 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г., дружеството е реализирало облагаем оборот в определен размер, при липсва на каквито и да е констатации за неначислен ДДС. Съставът на административното нарушение, за което в настоящата хипотеза е санкциониран търговецът с обжалваното НП, включва в диспозицията си неизпълнение на задължение за начисляване на дължим ДДС - за периода 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г. Не може да бъде споделено основното възражение на жалбоподателя, че за това нарушение органите по приходите са узнали на по – ранна дата, тъй като фактическо установяване относно неначисляването на данъка за периода не се съдържа нито в заявлението на дружеството за регистрация по ЗДДС, нито в издадения въз основа на него акт за регистрация по ЗДДС, в което се коментира единствено реализирането на определен размер на облагаемия оборот. Действително, документи, като съставени протоколи и справки са били на разположение на органите по приходите в момент, следващ относимия данъчен период, визиран в процесния АУАН – м. януари 2020 г. и предшестващ съставяне на процесния АУАН. Същевременно обаче, извод за допуснато нарушение, а оттам и последващия, свързан с установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което е можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на проверката, в която са били обективирани тези данни и техния анализ, сторено със съставяне на Протокол № ПО-16002620053337-073-001/18.08.2020 г. за извършената проверка, в който са били обективирани изложените по – горе данни, установени и от съда и анализ в разумен срок от получаване на информацията от трети задължени лица. Следователно, на тази дата може и следва да се приеме, че е било възможно да бъде и съответно е бил открит нарушителят и от нея започва да тече давностният тримесечен срок по чл. 34, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл. В случая не е изтекъл и предвиденият в чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН двугодишен срок от извършване на деянието, описано в процесния акт за установяване на административно нарушение, предвид твърденията относно този съставомерен признак, изложени от самия актосъставител и с оглед характера на нарушението, квалифицирано по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, определяща го като данъчно. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено. При изяснените безспорни фактически положения не е установен порок в съдържанието на санкционния акт от гледна точка изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание и подходът на наказващия орган да възприеме, осъществяването на едно - единствено административно нарушение и да наложи една административна санкция е в съответствие с изискванията и на общата разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, без значение от конкретния брой продажби /облагаеми доставки/ в рамките на процесния данъчен период. То, както вече е посочвано и в други решения на настоящия съдебен състав, е в съответствие и с възприетото виждане в съдебната практика относно този вид нарушения - Решение № 223/27.09.2016 г., постановено по АНД № 918/2016 г. РС-Хасково и Решение от 19.01.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 307/2016 г. В последния от цитираните съдебни актове ясно е възприето, че наказанието по чл. 180, ал.1, респ. по ал. 2 на цитирания текст от ЗДДС се следва за това, че задълженото лице не начислява дължимия от него данък в предвидените в този закон /ЗДДС/ срокове. При тази законова редакция, с невключването на дължимия за всяка продажба ДДС за съответния данъчен период се извършва само едно нарушение. Начисляването става по реда, установен в чл. 86, ал.1 от ЗДДС, където са включени няколко кумулативно изискуеми елемента - да се издаде данъчен документ, в който се посочи данъка на отделен ред, да е включен размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да е посочен документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това начисляване обаче следва да се извърши за определен период и в определен срок и този срок е посочен в чл. 87, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС „данъчен период“ по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Алинея 2 предвижда - данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Т.е. начисляването по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС се извършва месечно от лицето по чл. 82 от закона, независимо колко облагаеми сделки това лице удостоверява за този период. Същественото е, че нарушението по чл. 180а, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС за един данъчен период може да е само едно и то е за неначисляване на целия дължим се данък за съответния период.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват безспорно, а именно, че дружеството – жалбоподател - „АС Авто Комерс“ ЕООД установено на територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, както и че извършва облагаеми доставки на стоки чрез платформата „Амазон“. Задълженото лице не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Заявлението за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде не по късно от 24.09.2019 г., включително, доколкото 22.09.2019 г. и 23.09.2019 г. са неприсъствени дни, тъй като данъкът става изискуем на 30.09.2019 г., когато са издадени първите фактури от „Amazon Services Europe“. Заявление за регистрация по ЗДДС е подадено обаче на 29.05.2020 г. с вх. № 263912001911740/29.05.2020 г., тоест след законоустановения срок. За периода 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г. дружеството било реализирало облагаем оборот в размер на 1711.57 лв., и според АНО е следвало да начисли ДДС в размер общо на 285.26 лв. по получени доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на стойност 1711.57 лв - по фактурите, описани в НП, но не е сторило това. За съставомерността на деянието по чл. 180, ал. 2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно бе установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г., като с това свое бездействие, при наличие на останалите обстоятелства, е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
За това нарушение, законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл. 102, ал. 3 т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите , когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация , ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. В конкретния случай е посочено точно как е определен размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството, съответстваща, с оглед размера на неначисления ДДС, на установения специален миниму в наказващата норма.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При определяне на размера е необходимо да бъде съобразен ниския размер на наложената административна санкция и липсата на фактическа и правна сложност на делото, налагаща присъждане на разноски в размер, различен от минималния предвиден в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., към която препраща чл. 37 от от Закона за правната помощ, съответно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 551001 – F569097 от 10.12.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив.
ОСЪЖДА „АС Авто Комерс“, ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Д., ул. „*****“ № **, представлявано от С.А.Я. да заплати на НАП ТД - Пловдив ЕИК 1310631880039 сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.