Присъда по НОХД №274/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Мотиви  по НОХД № 274/2019 г. по описа на КнОС

Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимия  Й.Б.М. , с ЕГН **********, за това, че на 27.09.2015 г. в гр.Дупница, обл.Кюстендил умишлено  е умъртвил  Л.Д. ***,  като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, а смъртта   настъпила  на 13.11.2015 г.  в Болница „Токуда“ в гр.София.

С протоколно определение от 08.07.2019 г. в разпоредително заседание, като частни обвинители са конституирани наследниците на починалия пострадал Л.Д.Л., а именно: Д.Р.Л., с ЕГН ********** (съпруга), С. и Р. Л.Д.(деца, с ЕГН на първото ********** и на второто **********,действащ лично и със съгласието на майка си), Д.Л.Д., с ЕГН ********** (баща), С.Б.Д., с ЕГН ********** (майка)  и В.Д.Л., с ЕГН ********** (брат).  Същите са конституирани и като граждански ищци, като са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство предявените от тях срещу подсъдимия граждански искове, с правно основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД, в размер от по 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, изразили се в  претърпени болки и страдания от престъплението, претендирани ведно  със законната лихва, считано от датата на деянието-27.09.2015 г. до окончателното й изплащане. 

По време на съдебните прения прокурорът е пледирал за осъдителна присъда,  с която на подсъдимия да бъде наложено  наказание лишаване от свобода към максималния размер  и се  уважат предявените  гражданските искове, поради доказаност на обвинението.

Адв.Б., като повереник на частните обвинители и граждански ищци, също е пледирал за осъдителна присъда и налагане на наказание доживотен затвор или лишаване от свобода 20 г., както и за уважаване на предявените граждански искове, по съображения за категорична доказаност на обвинението и основателността на гражданските искане.

Защитата, чрез адв.Е. В. и адв.А. са навеждали доводи за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия, поради което са молили за оправдаването му и отхвърляне на гражданските искове.

КнОС, след преценка на доказателствата, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

 

По фактическата обстановка:

Подсъдимият  Й.Б.М. е роден на  *** ***, живее в същия град, на ул.***, българин е, с българско гражданство,  без образование,  неграмотен, работещ, женен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият  Й.Б.М. и св.Д.А. са съпрузи. От брака си имат две деца-Н.и Л. Й.Б.. Живеят в собствена къща  в гр.Дупница, на ул.  „***“ №38,     находяща се  в  „Гиздова махала“. На последната неформален лидер бил св.К.Г., известен като неин „кмет/а”  

Пострадалият Л.Д.Л., с ЕГН **********, живеел в гр.Дупница, кв.”Спартак” (известен със бившето си име „Горна махала”), Имал семейство, вкл.съпруга-св.  Д.Р.Л., с ЕГН **********  и две деца- С.Л.Д., с ********** и Р. Л.Д., с ЕГН **********, баща-, Д.Л.Д., с ЕГН **********, майка - С.Б.Д., с ЕГН **********    и по-малък брат -В.Д.Л., с ЕГН **********. Пострадалият  извършвал строителни дейности. Наемал работници от „Горна махала” и от „Гиздова махала”. Бил известен сред живущите в двете махали българи от  ромска етническа общност. 

 Децата на подсъдимия имали конфликт със свидетелите Р. и А. Е.А.- деца на   св.Е.А.Я., известен с прякор „Л.“. Те  също живеели  в гр.Дупница,  но в друг квартал-   кв.“Спартак“,   известен с бившето си име „Горна махала“.

 На няколко пъти, преди 27.09.2015 г.,  между децата на подсъдимия и децата на св.Я., вкл. и приятелските им компании, конфликтът прераснал в  сбиване.

 На 27.09.2015 г. децата на подсъдимия,  св.Ж.Ж. и приятелят им Б., отишли на дискотека   в кв.“Каваклия“.  Това било известно на подсъдимия и съпругата му-св.Д.А., които  си останали в дома им в „Гиздова махала“.

 Същата вечер в града имало   две   вечерни сватби . Едната, с гости от „Гиздова махала“, сред които св.К.Г. (известен като „кмет/а“ на „Гиздова махала“),  св. С.С.А., св.А.А., с прякор „Г., била в ресторанта на хотел „Рила“ ., находящ се в центъра на града.     Другата,  с гости от „Горна махала“ била в ресторанта на сградата на „Пътни строежи“, находящ се на „Самоковско шосе“ ( на кръстовище,  на изхода на Дупница, с посоки към гр.София и към гр.Самоков, в близост до кв.”Каваклия”.) На нея били св.Я., св.В.Л. и мн.други, предимно от  „Горна махала”,

 Към 22.30 часа децата на подсъдимия  и приятелите им-св.Ж.Ж. и Б. си тръгнали пеш  от дискотеката към домовете им в „Гиздова махала“. Пътят им минавал през „Горна махала“. В началото на махалата ( при заведение, известно с името   „Р“, намиращо се  на главната улица,  недалеч от сградата на „Пътни строежи“ и ж.п. спирката), срещнали свидетелите Р. и А. Е.А. с техни познати. Последните    подгонили децата на подсъдимия и приятелите им, които се изплашили, да не ги набият и се разбягали в различни посоки.    Л.Б.-големият син на подсъдимия и св.Д.А.,   се скрил  на близката ж.п. спирка „Марек“. Телефонирал на майка му- св.Д.А. и й казал, че не смее да се прибере, защото децата на св.Я. и още 10—15 момчета го гонят, да го бият.

Св.Д.А. вече знаела за  проблема на децата й,    и била  тръгнала към тях с племенника й,  без да уведомява подсъдимия.       От „Гиздова махала“ към „Горна махала“ двамата  отпътували със случайно преминаващ покрай тях лек автомобил. Докато тя пътувала синът й Л.  телефонирал и на съседа си -св.С.  С.А., с прякор „Ч.”, който бил на сватба в ресторант „Континентал” и в този момент си говорел със св.К.Г. . Л.Б. му казал, че  св.Я. и децата му  го гонят и искат да го бият. Св.А. предал на св.Г. разговора му със Л. и предложил да отидат и да видят, за какво става въпрос. Малко след това на св.С.А.  телефонирала и св.Д.А., която вече била стигнала при сина й Л..     Помолила го да дойде и да ги вземе с автомобила си, тъй като децата на св.Я. искат да бият нейните деца.  Св.А.   и за този разговор уведомил св.К.Г..  Двамата решили и с лекия автомобил на св.Г. тръгнали към св.А. и сина й.

  Докато пътували случилото се с децата на подсъдимия се разчуло и в „Гиздова махала“.  Множество мъже, сред които и подсъдимия, започнали да се подготвят за бързо пътуване до „Горна махала“, за да  се намесят  в спора, при необходимост.  Въоръжили се  с тояги, бухалки, секири, саби, метални тръби и др. подобни средства  за бой. Започнали да се подготвят   за пътуване с  микробуси и леки автомобили   до „Горна махала“. В нея   вече били стигнали  свидетелите Г. и С.А.. Като минавали през  центъра на „Горна махала” с автомобилът  на св.Г.  ги видял св.Е.Я., с прякор „Л.”.      Малко след това св.К.Г. стигнал при св.А., синът й Л. и племенникът й Д.. След като тримата се качили  в автомобила  на св.Г., той го насочил  по обратния път, минаващ през центъра на „Горна махала”.  На него вече се били събрали   роднини и съседи на св.Я., сред които  синовете му -свидетелите  Р. и А.,   племенните  на св.Я.-свидетелите А. и Е. А.Г.(деца на неговата сестра), братовчед им-св.Д.М., съпругата му, В.В.-брат на съпругата на св.Я.- общо около 20 човека.   Имало и деца, на юношеска възраст.

  През това време, св.К.Г.  и пътуващите с  автомобила му    стигнали   центъра на „Горна махала“ ( известен с наименованието „Цигането“), включващ  площадче с търговски обекти-заведения, магазини, закусвалня и Лавка.   То (площадчето) граничело от трите си страни с две кръстовища:

- първото, по-голямо,  образувано от  ул.“Орлинска“ и    пресичащите я улици  „Дамка“( на дясно, по посока към центъра на Дупница) и ул.“Д.й Болярин“ (на ляво, на която се намирала сградата на бившия завод „Марена“) и

- второто, по-малко, Т-образно, образувано от улици “Д.й Болярин“ и  “Бабуна планина“ (изчертани на скица към техническата експертиза, приложена на л. 472, том 2 от съд.п-во).

На четирите ъгли на кръстовището, образувано от главната ул.  „Орлинска“ и горепосочените две, имало търговски обекти (изчертани на скицата към техническата експертиза). На ъглите, образувани между  ул.”Орлинска” с ул. „Дамка”   имало  по един хранителен магазини, от които известен като магазина на Д.-бакалина (собственост на св. Й.Т.) бил магазина  до   автобусната спирка за градски транспорт (посока към центъра на града). От него  имало видимост  към кръстовището, образувано между ул.” Д.й Болярин” и ул.”Бабуна планина”. От тротоара пред входа  на  другия магазин на ул.”Дамка”   нямало  видимост към второто кръстовище (образувано от улици Д.й Болярин и Бабуна планина”), защото тя се закривала от търговската сграда на ул.”Д.й Болярин” (изчертана на скицата от техническата експертиза).

        На другите два срещуположни  ъгли на кръстовището (тези между ул.”Орлинска” и  ул.“Д.й Болярин“)  също имало търговски обекти. На единия ъгъл (този срещу магазина на Д.-бакалина), имало хранителен магазин, известен като магазина на С.(отбелязан на скицата към техн.експертиза, като смесен магазин на С.), а малко след него имало  магазин „Левче”.  На другия ъгъл  на ул.Д.й Боларин и „Орлинска, имало  търговски обекти, включващ закусвалня и магазин „Микрото”. Последният бил на  ъгъла на кръстовището, образувано от улиците „Д.й болярин” и „Бабуна планина” (изчертани на скицата към техническата експертиза, като закусвалня и микрото). До закусвалнята имало Лавка.

В центъра на „Горна махала”, до Лавката,   св. Г. видял   св.Я. и решил да говори   с него за случилото се между синовете му и тези на подсъдимия. Отклонил автомобила си в дясно и го спрял  пред магазина на  св.Й.Т. (Д.-бакалина).  Слязъл и се насочил към св.Е.Я., до който били синовете му –св.Р. и св.А., племенниците му-свидетелите Е. и А. А.Г.,  братовчед им-св.Д.М., сина му и др.-общо  около 20 човека.  Малко след св.К.Г. от автомобила му слязъл и св.С.А.  и го последвал.   

Св.Г.  и св. С.А. застанали до св.Я.. Св.Г.   му казал: „Не те ли е срам. Кога ще си оправиш децата, да спрат да се бият с нашите деца и какво има да делят“.  В хода на разговора  св.Г.   отправил  и закани за саморазправа-че ще им запали махалата и др.подобни..  Св.Я. първоначално си  замълчал.  Някой попитал, защо ги чакат, двама са и предложил „да ги започват“. Тогава св.Я. се развикал и започнал да заплашва св.К.Г., че няма да си отиде жив оттук.  Св.К.Г. усетил, че ще бъде нападнат и тръгнал към автомобила си. Пресичайки улица „Орлинска”, за да стигне до автомобила си, телефонирал от мобилния си телефон на св. А.А., с прякор „Г.“ (брат на св.Д.А.)  и му казал да събира хора и да идва, защото искат да го нападнат. Като стигнал до автомобила си  св.Г. оставил телефона  си в него и затворил  шофьорската врата отвън. В този момент някой от насъбралите се мъже около св.Я.  го ударил в тила и паднал. Започнали да го ритат по главата, в челото и по гърба, в областта на слабините. Известно време го ритали, след което успял да се изправи и започнал и той да нанася удари  на биещите го.   Св.С.  А. също бил нападнат и бит. Сред биещите го бил и св.Д.М..    Св.Д.А.  се опитвала да  предпазва св.Г., но не успяла. В един момент и тя се обадила по телефона  и казала на някой да идват.  След кратко време (2-3 минути, според свидетелите)   откъм центъра на града, пристигнали 2 микробуса, управлявани  от св.В.Т. и св.А.А., както  и около 2-3 леки автомобила, които паркирали на      ул.“Орлинска“, пред  лавката и закусвалнята. От тях започнали да слизат въоръжени мъже с бухалки, саби, ятагани, тояги, брадви и др. подобни метални предмети.  Били  към  30 мъже на всякаква възраст, вкл. и юношеска, сред които   св.С.Н., с прякор „М.”,  св.А.А., с прякор „Г.”,  св.Ц. А.А.- син на А.С.А., св.А.С.А., известен като А., св.В.В.Т.,   с прякор „Т.”, св.Ж.П.А. (зет на подсъдимия) и др. 

От първият или вторият  микробус слязъл и подсъдимият с ятаган.  Като ги видели групата от „Горна махала”, която била нападнала свидетелите Г. и С.А.,*** към ул.“Д.й болярин“, към домовете си, за да не бъдат бити.   Сред първите били св.Я., който видял подсъдимия да скача от единия микробус, и синовете му-св.А. и Р. А..  Следвали ги и свидетелите А.  и Е. А.Г.(племенниците на св.Я.), св.Д.М.,  съпругата му-св.А.В.,  синът им и др.

Докато всички от групата от „Горна махала” (известни като „горномалци“)  бягали от пристигналите мъже с микробусите и автомобилите от „Гиздова махала” (известни като „Гиздомалци“),   на кръстовището, образувано от ул.“Д.й болярин“  и ул.“Бабуна планина“, на завоя  при магазин „Микро“,  се появил пострадалия  Л.Д.Л.. Той и братовчед му-св.И.М.Д., токущо  били излезли от едно от заведенията на  площадчето ( известно с името  „Цигането“), в което почти целия ден пили алкохол   и се напили. Пострадалят Л. бил сам, защото св.Д.    поизостанал до една от сградите на площадчето.   Там   се сблъскал със св.Д.М., който тичал към автомобила си, паркиран в зоната на кръстовището на ул.”Д.й Болярин”  и „ул.”Бабуна планина” (срещу магазин „Микрото”,  между   магазина на С.и магазин „Левче” и от тяхната страна, изчертан на скицата към техн.експертиза)). Св.Д. го попитал, какво става, а той само му  казал  „гиздомалци, гиздомалци“ и продължил. Инстинктивно и св.Д. започнал да тича, но в обратна посока, към ул.“Орлинска“ и магазина на Д.-бакалина.

Св.Д.М. бил със съпругата си-св.А.В.  и сина им С.. Тичайки напред по ул.“Д.й болярин“    св.М. видял братовчед си - пострадалия Л.Д.Л..  Той стоял на завоя при магазин „Микро“  и се олюлявал, тъй като бил доста повлиян от употребения алкохол през деня.   Свидетелите Д.М. и А.В. забелязали това и решили да  приберат  Л., за да не пострада. Отишли при него и св.М. го дръпнал,  като му предложили да си тръгва с тях.   В този момент тримата, един до друг, били  застанали точно на  завоя при магазин „Микрото”-пострадалия, св.М. и съпругата му-св.В.. Последната била от лявата страна на св.М., а пострадалия  от дясната му страна.  Вече   тръгвали към автомобила им, когато   били обградени  и заобиколени  от   водените от св.К.Г. мъже.   Сред тях бил и   подсъдимия Й.М.  със сабя, тип „ятаган” в ръка. Св.Д.М.  видял подсъдимия, като се обърнал с лице към автомобила си, за да тръгва към него. Двамата се познавали.       

     Подсъдимият  замахнал с ятагана към  лицето на св.В. и св.Д.  М., който   му извикал :“Д., недей!“ . Подсъдимият  спрял замаха си и не   го ударил, но се извъртял към  св.В. (още стояща от лявата   страна на св.М.) Нанесъл й  юмручен удар в лицето, в резултат на което  тя  паднала на земята.  Св.М. се навел към нея, за да й укаже помощ, а подсъдимият    се насочил  към пострадалия Л.Л., който  стоял  от  другата страна на   св. Д.М..   

Подсъдимият застанал до пострадалия Л.Л. и  замахнал със сабята- ятаган към главата  му  . Някой  от множеството намиращи се около    тях мъже от „Гиздова махала”,   извикал към  подсъдимия: „Д., не! Това е Л.“, но той не се спрял. Нанесъл изключително силен и смъртоносен удар със сабята, тип  ятаган, в дясната  слепоочно- теменна област на главата на пострадалия Л.,  от която, дясното му ухо и носа бликнала  кръв.  След този удар пострадалият   паднал на земята.  Подсъдимият   отново замахнал със сабята, тип ятаган към главата му.      Като паднал на земята пострадалият бил заобиколен от около 6-7 души, които     зверски  го  ритали   и удряли с различни предмети, като си казвали помежду си „остави го на мен”, остави го на мен”. Сред мъжете, които нанасяли побой на пострадалия Л. имало и мъж с бухалка. Те го били докато спрял да мърда, след което го оставили и  се оттеглили към ул.Орлинска”.       

 Свидетелите Д.М. и   В. не могли да помогнат на пострадалия.  Докато била  на земята   св. В.   видяла подсъдимия да  замахва със сабята-ятаган към  вече падналия  на земята  пострадал, но била толкова силно изплашена и се опитвала да избяга, че не проследила, къде точно попадал удара му, като останал с  впечатлението, че е в главата.  След като се изправила  св.В. видяла    че   автомобилът им отпътувал от мястото, на което св.М. го бил паркирал.  Не видяла, че в автомобила били св.  А.Г., който го и управлявал, и В.В.-шурея на св.Я.. Двамата се укрили в автомобила от нападналите ги  мъже от „Гиздова махала”, когато се оттегляли  към ул.”Орлинска”.  Те били водени от св.К.Г., който нанесъл удар на  св.А.Г., а след него той бързо се качил в отключения семеен автомобил  на свидетелите М. и В..   Последвал го и   В.В.-шурей на св. Е.Я..   Част от  групата от мъжете от „Горна махала”  започнали да удрят и ритат    по автомобила.   Един от тях  чупел с брадва задните стъкла на автомобила.  Нападението им продължило до привеждането на  автомобила в движение от св.А.Г. и отдалечаването им от   местопрестъплението. Като видяла това  св.В. изобщо не  отишла към мястото, на което били автомобила им, а  държейки се за ръката на сина й, изключително изплашена, тичала напред по ул.“Д.й болярин“   към дома им  и крещяла от страх.

  Пострадалият Л. останал да лежи на земята безжизнен и в безсъзнание.  От ухото му шуртяла кръв, от която под тялото му бързо се образувала локва.  Цялата му дясна страна била окървавена. Всички  от групата  от „Гиздова махала” се   отдалечили към ул.“Орлинска“, на която се насъбрали пред магазина на Д.-бакалина.

Докато удряли пострадалия, св.Д.М. също бил нападнат и бит от св.С.А. и др.мъж .  Като успял да избяга, заобиколил площадчето и се върнал отново на ул.“Бабуна планина“, в близост до мястото, на което паднал пострадалия Л.Л..  Видял, че там  лежи човек.  Предположил, че е Л.. Приближил се и се уверил, че е той. Извикал към насъбралите се на ул.“Орлинска“ мъже, че са го убили.  При пострадалия дошъл неговия брат-св.В.Л. и др., които се насъбрали наоколо.  Към двете кръстовища прииждали   от двете сватби  познати на    сбилите се групи и на пострадалия-едните от сватбата в центъра, а другите от сватбата в ресторанта в сградата на „Пътни строежи“, находяща се на Самоковско шосе.      

Пристигнал полицейски автомобил   и спрял на ул.“Орлинска“ между насъбралите се там около  70-90 човека.   От него слезли свидетелите Х. и Ш..  В тълпата св.Х. разпознал св.К.Г., който не позволил на въоръжените и агресивни мъже от „Гиздова махала” да   нападат него и колегата му св.Ш. Пристигнали още два полицейски автомобила и линейка. Пострадалият бил качен в нея и закаран в МБАЛ „Св.И. ***. На следващият ден бил транспортиран в „Токуда болница-София, в която починал на 13.11.2015 г., като през цялото време бил в безсъзнание.

Според изготвената от д-р Н. на досъд.п-во  съдебномедицинска експертиза,  при инцидента на 27.09.2015 г., на пострадалия Л.Л., 35 г., са били причинени  следните травматични увреждания:

-ТЕЖКА ОТКРИТА  ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА ТРАВМА (представляваща като медикобиологичен признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота), включваща: 1/Импресионна фрактура на слепоочната и теменна кости, в дясно, с ход на фрактурните линии към черепната основа; 2/Счупване на лявата слепоочна кост, проследими счупвания на лява яблъчна кост, горна челюст, в ляво, достигаща до алвеоларния процесус; 3/Тежка мозъчна контузия; 4/ Травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; 5/Контузия и  подкожен хематом в дясната слепоочна област на главата, натрупване на въздух в подкожието, вляво, слепоочно; Натичане на кръв от дясното ухо и от носа, Тежък мозъчен оток и Мозъчна смърт.

 Самостоятелно   наличие на данни за  осъществяване на комуникация между външната среда и черепната кухина ( натичане на кръв от десния слухов проход и от носа,  при доказана фрактура на черепната основа, което е причинило на пострадалия, НАРАНЯВАНЕ, проникващо в черепната кухина

-травма на гръбначния стълб:Фрактури на  проц.трансверзи на Л2 до Л4-двустранно  и

-усложнения: Аспирационна пневмония; Сепсис;Полиорганна недостатъчност.

В заключението си, в.л. д-р Н., е посочил, че:

1/ локализацията на мекотъканната  травма на главата, установена при постъпването на пострадалия в лечебното заведение-„Контузия и подкожен хематом в дясната слепоочна област  на главата“  потвърждава инициален контакт, довел до последващо падане на пострадалия на терена.

2/ морфологията на травмата  посочва предмет с ограничена контактуваща повърхност, каквито повърхности имат посочените предмети от свидетелите-очевидци  -сабя, кози крак, тръба, без  острата част на предмета, тип „сабя“.

3/ морфологията и локализацията на останалите увреждания  са категорично основание да се приеме, че травмите са причинени  от множество силни удари (повече от 3, според уточнението в с.з.) с твърди тъпи предмети,, с ограничена равна контактуваща повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло-ритници ;

4/.    смъртният изход при пострадалия е отложен във времето единствено благодарение на оказаната  висококвалифицирана и своевременна медицинска помощ (реанимационни мероприятия и неврохирургична намеса), т.е. касае се за остро протекла  черепно-мозъчна травма, която неминуемо и за много кратко време, ще доведе до смъртта на пострадалия.  и

5/до изпадането в безсъзнателно състояние пострадалият е изпитвал силни болки от причинените мекотъканни травми.

Разпитан в съдебно заседание на 29.11.2019 г. в.л. д-р Н. е пояснил, че констатираното тежко увреждане на черепните кости е възможно да се причини при удар по главата със сабя, тип  ятаган, тъй като той е с масивна метална  конструкция и размери, позволяващи причиняване на това увреждане при силен удар ( срвн.л.269,, том 2,  1-ви абзац от разпита на в.л.)

 Според повторната  СМЕ, изготвена от   д-р А.М. и д-р В., при инцидента на 27.09.2015 г. на пострадалия Л.Л., 35 г., са били причинени  следните травматични увреждания:

1/ - ТЕЖКА ОТКРИТА ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА ТРАВМА: контузия и подкожно кръвонасядане в дясна слепоочна област на главата; изтичане на кръв от дясно ухо, изтичане на кръв от ноздрите; ИМПРЕСИОННО СЧУПВАНЕ на дясна слепоочна и теменна кости с проследени линейни счупвания на средна и задна черепни ямки; СЧУПВАНЕ на сисовидния израстък в дясно, счупване в зоната на сфеноидалния синус, счупване на арката на ябълчната кост в ляво, линейно счупване на лява слепоочна кост,; счупване на горната челюст вляво, достигащо до алвеоларния израстък; хемосинус; Контузии на мозъка в дясно теменно-слепоочно; в ляво заднотеменно, намаляващо надолу; в ляво тилно с вътремозъчен кръвоизлив; дясно теменно-слепоочно външно, леко горно; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по главния и малкия мозък и по мозъчния ствол; стеснение на мозъчните стомахчета; мозъчен оток;

- Гръдна травма: счупване на напречните израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени;

- Усложнения: аспирационна пневмония, сепсис, полиорганна недостатъчност; травматичен шок;

- Придружаващи заболявания – язвен дефект по лигавицата на стомаха;

2/ Причината за смъртта на Л.Д.Л. е тежката открита черепно-мозъчна травма и настъпилите впоследствие усложнения  – сепсис, аспирационна пневмония, полиорганна недостатъчност, които са довели до прогресиращото влошаване в състоянието и настъпването на смъртта му.

3/Описаното импресионно счупване в областта на дясна слепоочна и теменна кости е получено от действието на твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, каквото може да е удрящата повърхност на брадва, тръба, кози крак, както и от удар с дръжката на сабя или секира. При липса на установена рана по кожата в областта на импресионното счупване на главата, със сигурност следва да се приеме, че не се касае за режещ ръб на посечно оръжие (сабя, брадва и др.). Предвид факта, че не са налице детайлни морфологични особености на описаното импресионно счупване, особено преди оперативните интервенции, експертизата не може да посочи конкретно действалия твърд тъп предмет.

4/Видът, характерът и локализацията на описаните кръвонасядане в дясна слепоочна област и подлежащото импресионно счупване на дясна слепоочна и теменна кост с излизащо от там в посока черепната основа линейно счупване, показват удар в мястото на счупването – дясната слепоочна-теменна област с направление отдясно-наляво и отгоре надолу   при изправено положение на главата.    

5/ПРИЧИНАТА ЗА СМЪРТТА е гореописаната ОТКРИТА ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА ТРАВМА, ПОЛУЧЕНА ОТ ЕДИН УДАР С ТВЪРД ПРЕДМЕТ С ЛОКАЛИЗАЦИЯ ОТ ДЯСНО НА ЛЯВО И ОТГОРЕ НАДОЛУ, СЧИТАНО ПРИ ИЗПРАВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ГЛАВАТА. 

Наличието на счупване на арката на лявата ябълчна кост, линейно счупване на лява слепоочна кост и счупването на горната челюст в ляво е възможно да се получат, както при нанасянето на отделни удари, така и при нанасянето на еднократен удар, с достатъчно голяма кинетична енергия. Видът, характерът и локализацията на откритата черепно-мозъчна травма,(както импресионното счупване в дясно теменно-слепоочно, така и линейното счупване на лява слепоочна кост), позволяват извода, че същите  могат да се получат, както в изправено, така и евентуално в клекнало или друго разположение като единственото задължително условие е дясната слепоочна-теменна област и съответно ляво-страничната част на лицето да са обърнати към извършителя. Направлението на удара, причинил откритата черепно-мозъчна травма – отгоре-надолу, също изключва възможността да е получена при падане на терена.

Трябва да се има предвид и че е възможно да има и други удари по главата и тялото, които да са преминали при дългия престой в лечебното заведение, поради което да не са видени и описани по време на аутопсията.

Има описани счупвания на напречните израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени, което може да се получи при отделен силен удар в областта на кръста, като е   възможно и най-вероятно е те да бъдат получени в легнало положение.

Не е възможно от съдебномедицинска гледна точка да се определи последователността на получаване на уврежданията. Предвид локализацията на описаните травматични увреждания в различни анатомични области и плоскости, същите няма как да са получени при еднократен удар или падане.

Гореизложената фактическа обстановка е установена от следните доказателства и доказателствени средства, в т.ч.:

-гласни доказателствени средства, които могат да се обособят  в две големи групи, според местоживеенето им, както следва:

ПЪРВА ГРУПА, включваща показания на свидетели, живеещи в  гр.Дупница, в  кв.“Спартак“, известен като “Горна махала“, а именно:

1/свид. А.А.Г. ( л.75, т.1 от съд.п-во, 2-ро с.з. и л.133, л.163  и л.175, том 2 от ДП),  2/ свидетел-очевидец А.М.В.-съпруга на св.Д.М.  (л.78 – 80, т.1 от съд.п-во, л.156, 182, т.2, 2-ро с.з., л. 440, т.2 от съд.п-во),    3/ А.Е.А. – син на св.Я., с прякор „Л.“ (л.233 г., л. 235, т.1 от съд.п-во, л.139,т.2 от ДП,  5-то с.з.), 4/ св.Б.В.Б. (л.315, том 2 от съд.п-во и л.130, том 2 от ДП), л.св.В.Т. (5-то с.з.), 5/ св.В.Л.-брат на пострадалия (л.74-75, т.1 от съд. п-во, 2-ро с.з. и л.153 и 155, т.2 от ДП, л.493, т.2 от съд.п-во), 6/ св.В.В.С. –братовчед на пострадалия (л.77, 2-ро с.з. и л.150, т.2 от ДП), 7/ свидетел-очевидец Д.Б.М., известен като „Д.“ ( л.111, 3-то с.з. и 10 с.з. и от ДП,  показания, дадени на  30.09.15 г.- пред разследващ полицай и пред съдия,  както и на 04.04.; 21.05 и 01.06.2018 г. л. 440, т.2 от съд.п-во), 8/ св.Д.Р.Л.-съпруга на пострадалия (л.141г-146, 4-то с.з. и л.173 и л.195, т.2 от ДП),  9/ св.Г. К.Н. (л.108г, т.1 от съд.п-во и 158, т.2 от ДП), 10/ свидетел  Е.  Р.Б. (л.76г-77, т.1 от съд.п-во и л.137, т.2 от ДП),  11/ свид.Е.  Г.Б. (л.109г, т.1 от съд.п-во и л.160, т.2 от ДП), 12/ Е.А.Я., с прякор „Л.“ (л.150г - 153, т.1,   съд.п-во и л.141, т.2 от ДП), 13/св.Е.А.Г.-  брат на св.А. Ан.Г.-двамата свидетели-очевидци  (л.110, т.1 от  съд-п-во, л.162, л.177 и л.198 т.2 от ДП),14/ св.И.М.Д. –братовчед на пострадалия, (л.107, т.1 отсъд-п-во; л. 151, л.154, т.2 от ДП), 15/св.М.Б.К. (л.316, т.2 от съд.п-во и л. 134,т.2 от ДП), 16/ св.Р.  Е.А.-син на св.Я., с прякор „Л. (л.235, от съд.п-во, л.140, т.2 от от ДП); 17/ св.Т.В.Б. –(л.109, т.1 от съд.п-во, л.159, т.2 от ДП)

ВТОРА ГРУПА, включваща показанията на свидетели, живеещи в   „Гиздова махала“ в гр.Дупница, а именно:

1/ свид.А.  Я.Я. (л.270, т.2 от съд.п-во- 6-то с.з.), 2/ св. А.С.А., известен като „А.“ ( л.310 г, т.2 от съд.п-во и л. 129, т.2 от ДП)) и св.С.С.А.-братя , 3/св. А.А.А.,  с прякор „Г.“-девер на подсъдимия и брат на съпругата на подсъдимия (л.430г – 435,т.2 от съд.п-во, л..167, т.2 от ДП), 4/св.С.М. Ш.-  майка   на св. А. и  на св.Д.А. (л. 438, т.2 от съд.п-во), 5/ св.Б.А.Б., с прякор „Б.“ (л.430г-433, т.2 от съд.п-во и л.210 т.2 от ДП), 6/ св.В.Л.В.-съученик и приятел на подсъдимия (л.77г, том1, 2-ро с.з. и л.74 от ДП), 7/ св.В.В.Т., с прякор „Т.“ (л.146-147, том 1, 4-то с.з. и л.167, т.2 от ДП), 8/ св.Д.А.А.-съпруга на подсъдимия (л.230г - 233, т.1 и л.400 г., т.2 от съд.п-во, както и л.70, и л. 142, т.2 от ДП),  9/   св.Ж.А.Ж.-приятел на децата наподсъдимия ( л.145 г, т.1 от съд.п-во, л.165, т.2 от ДП), 10/ св.Ж.П.А.-съпруг на сестрата на подсъдимия (л. 317, т.2 от съд.п-во, л.492, т.2 от съд.п-во,), 11/ К.Л.Г.-братовчед на свидетелите Д. и А. А.  (л.147г -150, л. 152, т.1 от съд.п-во, л. 439г, т.2 от съд.п-во, л.126, т.2 от ДП), 12/ И. А.С.– „П.” (л.317-218, т.2 от съд.п-во), 12/ С.К.Х. (л.227г, л. 232, т.1 от съд.п-во и л.205, т.2 от ДП), 13/ С.Д.Е. (л.317, т.2 от съд.п-во), 14/ С.С.А. – (л.228, л. 232г, т.1 от съд.п-во и л.145, т.2 от ДП)

 ТРЕТА ГРУПА, включваща показания на свидетели, неучаствали и нямащи връзка със сбилите се две групи  :1/ св.Й.С.Т., известен като „Д.-бакалина“ (л.398г, т.2 от съд.п-во и л. 132, т.2 от ДП), 2/ св.Л.К.Д. (л.353, т.2 от съд.п-во и л. 135, т.2 от ДП), 3/ св.П.Й.Д. (л.316г, т.2 от съд.п-во, л. 162, т.2 от ДП), 4/ В.Т. (л. 226, т.1 от съд.п-во и л. 204, т.2 от ДП)

 ЧЕТВЪРТА ГРУПА, включваща показания на пристигналите на местопрестъплението полицейски служители, след приключване на боя, а именно:1/ св.В.Х. (л.352г и 490, т.2 от съд.п-во и л. 172 т.2 от ДП ), 2/ св.К.Д. (л. 227, т.1 от съд.п-во и  л.171, т.2 от ДП), 3/ св.С.Н.Ш. (л.491, т.2 от съд.п-во)

Между показанията на горепосочените свидетели няма спор   относно датата, времето, мястото на сбиванията между двете групи от „Горна махала” и „Гиздова махала”,  нанесения побой на пострадалия Л., състоянието му след него, пристигането на полицейски автомобили и линейка.

Противоречиви са гласните доказателствени средства относно  автора, механизма и средството  за причиняване  на  смъртоносното увреждане на пострадалия. Противоречиви са показанията  относно присъствието на подсъдимия на местопрестъплението, участието  му в побоя на пострадалия,  средството, с което е нанесен удар на пострадалия в дясната слепоочно-теменна част на главата, с който е причинено най-тежкото травматично увреждане на пострадалия, довело до изпадането му в безсъзнание и смъртта му.  

Показанията на горепосочените свидетели относно участието на подсъдимия в побоя на починалия пострадал Л.Л. , могат да се обособят в три под групи, както следва:

ПЪРВА ПОДГРУПА, включваща кредитирани от съда показания на свидетели-очевидци, установили, че подсъдимият е   удрял пострадалия Л.Л.. В нея следва да бъдат включени, показанията на следните свидетели:

1/ св.Д.Б.М. -заявил,  …. видях, как  Д.  се обръща към Л. и го удря със сабята. Удари със  сабята по дължина, с острата част. Л.падна на земята. В този момент блъснах съпругата ми и сина ми да бягат. Те тръгнаха към Д.й болярин”, а аз към „Цигането……(срвн. показанията му, дадени по време на 5 –те му разпита на досъд.п-во- на 30.09.2015 г., от разследващ полицаи  (л.166, т.2 от ДП) и пред съдия (  л.179-180,  т.2 от ДП), на 04.04.2018 г. от разследващ полицай (л.196, т.2 от ДП), на 21.05.2018 г. от разследващ полицай (л.200, т.2 от ДП) и на 01.06.2018 г. пред съдия (л.202, т.2 от ДП), ПОТВЪРДЕНИ  от него по време на съдебното следствие в с.з. на 30.09.2019 г. (л.111-112) след прочитането им,   на осн.чл.281, ал.4  вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК -   за  показанията, дадени пред разследващ орган и на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК -за показанията, дадени пред съдия на ДП),    

2/ св.   А.М.В.-съпруга на св.Д.М.  заявила, както следва:

 на първия й разпит  на ДП,   на  12.11.2015 г.( л.156, том 2),    . …Видях,…… че Л.лежи на земята пред мен……Като се изправих видях, че ЧОВЕКЪТ, по който мъжа ми извика „Д.-не!” ЗАМАХВА със сабя и с нея удря лежащия на земята Л.……..Замахна със сабята по дължина . Аз видях, как замахва и го удря, някъде по главата. Не знам, къде точно го удари….

-  на втория й разпит на ДП, пред съдия,    на  29.06.2017 г. (л.182-183, т.2 от ДП)…………Д., когото разпознах и който вървеше в групата на К. с една голяма сабя, замахна срещу нас и мъжа ми каза „ Немой, Д.!”………….Д. ме удар с юмрук в лицето и аз паднах на земята. Мъжът ми се наведе, за да ме вдигне, а в този момент  виждам Л.…. как пада. Не видях кой нанесе удара и с какво го удариха. В следващия момент виждам, че Д., докато Л.е на земята, как го удря със сабята  в главата, но  не мога да кажа точно къде…………..      

Горецитираните показания на свидетелката са   потвърдила и   в с.з. на  13.09.2019 г. по време на разпита й  (л.78 г-80, т.1), след прочитането им  по реда на чл.281, ал.4 – за първите и на осн.чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК за вторите показания). Почти идентични са дадените от нея показания и пред съда

3/ св.Е.А.Г. –заявил на досъд.п-во, както следва: на 1-разпит…. дойде Д.-на Анка-лихварката,  сина   от Гиздова махала, със сабята   удари Л.и започнаха да ни гонят всичките-жени, малки деца и там едно момче каза, „Това е Л.”, К. каза : „Тепайте ги наред, всички” и вече избегахме, кой къде види и после, това е-избегах (срвн.показания пред разследващ орган, дадени на 13.10.2015 г., на л.162, т.2);   на 2-я  му разпит на досъд.п-во,  на 13.10.2015 г., пред съдия (л.177, т.2), ….Видях Д. как удари Л.……Д. го познавам отдавна……Той беше въоръжен със сабя. Видях как Д. удари 2-3 пъти Л.Д. (сина на М.) по главата с тази сабя. Л.беше точно пред Марена, до Микро магазина..След като го удари Д. по главата ,Л.падна и след това още 4-5 човека го биха. Те го ритаха по главата и го удариха с някакви предмети по главата. Аз започнах вече да бягам…прибрах се у дома……. до сега ме беше страх и се криех. Не само  аз, всички от „Горна махала” сме много изплашени от хората от „Гиздова махала”    и  на  3-я разпит, на 25.04.2018 г. , пред съдия (л.198-9, т.2 ДП), заявил…Видях ясно, как Д. удари Л.някъде  в главата. Л.падна. Хората, които го биеха бяха от „Гиздова махала”. .Бяха  7-8 човека около Л.. Те го биеха, но аз лично видях Д. да го удря с нещо………Не мога да конкретизирал, какво държеше в ръка, дали бухалка, дали метална тръба, но не беше удар с ръка. Предполагам, че беше бухалка. В ръцете си държеше предмет. ………, които е поддържал след прочитането им по време на съдебното следствие, с уточнението, че не знае, дали е видял  Д. да удря Л.и не знае, защо на досъд.п-во е заявил така.

4/ А.А.Г. (брат на св.Е.А.Г., племенник на св.Е.Я., като син на сестрата на св.Я. и братовчед на св.Д.М.)-заявил на досъд.п-во, както следва:

-на първия му разпит на досъд.п-во, пред разследващ орган на 28.09.2015 г. (л.133, т.2 ДП)………За боя разбрах от горномалци. Не мога да кажа точно кой ми каза това нещо. Имаше много. На самия бой аз не съм станал свидетел………….

-на втория разпит, на 13.10.2015 г. ( л.163, т.2), пред разследващ орган, заявил….От групата, която се насочи към Л.видях и разпознах Д. от Гиздова махала. Него го познавам отдавна и е син на А.Д..  Освен него в групата беше и М.на А. и каза: „Това е Л.. Не го ударайте!“, но  К. каза : „Убивайте!“ Този Д., видех как удари,  с нещо като меч ли, тръба ли- не видях точно с какво- по главата Л.и той падна.  Цялата група тогава тръгна към мен Аз се качил в колата и те счупиха прозорците на колата. К. ме удари………Видях само, как Л.падна, но нищо повече, защото и аз избягах.Сигурен съм само, че го удари  по главата Д. на Д.. Аз дадох по-различни показания вечерта, в нощта на инцидента, защото много ме беше страх за живота ми и бех в паника, затова така казах. Сега това, което Ви казвам, е истината……

-на третия разпит, на 13.10.2015 г. (л.175, том 2), пред съдия на досъд.п-во  …..Видях Д., как удари Л.със сабя в главата.  ……………….Л.падна и тогава нападателите тръгнаха към мен, защото аз бях срещу тях. До мен беше паркирана колата на Д., марка „Форд Фокус“. Аз се качих в колата и почнаха да трошат прозорците………….

 КнОС дава вяра на горецитираните   показания на св.Д.М. и св.Е.   Г.( според които подсъдимият е ударил със сабя по главата пострадалия Л. и той паднал),  защото са ясни, категорични, потвърждават  се взаимно, както и поради това, че в голяма степен се потвърждават от   двете СМЕ и заявеното от в.л. по време на разпита им  в с.з. относно механизма на причиняване на   най-тежкото увреждане на пострадалия, което е  в дясната слепоочно-теменна част на главата,   причина  (водеща според заявеното от д-р М. в о с з на 18.11.2019 г., на л.229гърба) за смъртта му.  

 КнОС приема за достоверни показанията на св.М. от досъдебното п-во, описващи събитията непосредствено преди, по време и след нанесения побой на пострадалия, тъй като са ясни, категорични, логически възможни и последователни относно  присъствието на подсъдима на местопрестъплението и участието му в побоя над пострадалия. участието на подсъдимия.    Показанията му по време на съдебното производство, според които пострадалият бил в легнало положение на земята, когато подсъдимият му нанесъл удар със сабята (както е твърдяла съпругата му св.В.) не са поддържани от свидетеля, поради заявен липса на ясен спомен за възприетото, което е напълно логично предвид изминалото немалко време от случая.   Съдът дава вяра на показанията му от досъд.п-во, тъй като  след прочитането им,   свидетелят  убедително и категорично е заявил, че поддържа  най-първите си показания, тъй като тогава споменът му е бил най-ясен и че  по време на разпита му на  съдебното следствие се е объркал относно този факт, поради което е дал различни показания от тези на досъд.п-во.

Съдът, съпоставяйки показанията на свидетеля от досъд. и съдебно п-во, счита, че той не е възприел мястото, на което е попаднал удара със сабята, причинил падането на пострадалия на земята. Така приема, предвид следните му показания:

 На първите си два разпита, от 30.09.2015 г.(непоследствено след деянието, настъпило на  27.09.2015 г.) , свидетелят  М. не е посочил,  че ударът  е попаднал в главата на пострадалия, но е бил категоричен, че     подсъдимият е ударил със сабя, приличаща на мачете, с широката й част, пострадалия и той е паднал на земята.    Прави впечатление, че в тези два протокола за разпит, липсва изричен въпрос от страна на разследващия полицай, целящ установяване на точното място, в което е попаднал удара и др. подробности  около него.    Такива въпроси са поставени на св.М.  по време на разпита му на 04.04.2018 г. (след    2 години и 7 месеца ). Тогава   е  питан   „ относно механизма на това, как  Й. е ударил Л.по главата със сабята” и свидетелят е заявил, че не може да каже нищо повече от това, което е разказал преди година, но и че много бърза, защото съпругата му има сериозен здравословен проблеми и ще се яви на разпит друг ден.  На последващия си  разпит на досъд.п-во, от 21.05.2018 г.    свидетелят отново е преповторил първите си показания с известно допълнение,  като е описал удара, заявявайки  „… Д. замахна и удари Л., който също падна на земята. удари го с широката страна на сабята и удара беше отгоре надолу”. На последния му разпит, на  01.06.2018 г., пред съдия, свидетелят е заявил …удариха, жената, с която живея.Л.беше  до мен….Когато казах „Д., недей!”, той си дръпна сабята, удари жена ми с юмрук, аз се наведох да я вдигна , той направи една крачка  и удари Л.. Д. удари  Л.със сабята. Д. държеше сабята за дръжката и удари Л.с по-широката страна на сабята, отгоре-надолу. Л.падна.Аз тръгнах да бягам……..

По време на съдебното следствие свидетелят е заявил   „…Й. направи крачка и удари Л.със сабята по главата . С острата част го удари…отгоре надолу.Когато го удари Л.беше на земята ….. Не видях  къде попадна удара……….Видях го как посяга към Л.,….. за мен   посягането е удар. Не видях, къде подсъдимия удари падналия Л.…………… Видях сабята как удря. Сабята отиде там-в главата (сочи дясната страна, над ухото)..   Чух, че другите около подсъдимия налага Л.. Казваха-остави го на мен.Остави го на мен..” Поддържам прочетените му показания, защото е било по-скоро след случая.

Съдът не намира основание за съмнение в достоверността на горецитираните показания на свидетеля М.  от досъд.п-во. Приема, че е възпроизвел добросъвестно само тока, което действително е видял. Родството му с пострадалия, според съда , не е довело до изопачаване на възприетото, с цел реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Липсват  данни, сочещи на извод за     набеждаване на подсъдимия от страна на св.М..   Показанията му за участие на подсъдимия в побоя над пострадалия се потвърждават  и допълват от показанията на свидетелите Е. и А.Г., които са били в непосредствена близост до  побоя.

КнОС дава вяра на показанията на св.Е. А.Г.  (дадени на досъд.п-во, според които видял Д. да удря пострадалия  по главата със сабя, след което паднал) не само, защото се потвърждават от  горепосочените  свидетелски показания, а и защото ги преценява за ясни, категорични, последователни и възможни.     Установените от свидетеля факти  по време на  3-те му разпита  на досъд.п-во (два от които пред съдия), съдът  счита, че свидетелят е   възприел лично  и  ги е дал добросъвестно, превъзмогвайки страха  си от присъстващите на местопрестъплението мъже от „Гиздова махала”, Този извод съдът прави, тъй като  показанията му от досъд.п-во относно участието на подсъдимия в побоя над пострадалия, за разлика от дадените пред настоящия съдебен състав,   са ясни, систематизирани, последователни и категорични.    

КнОС не дава вяра на  показанията на свидетеля  по време на разпита му на съдебното следствие, с които изключва да е видял подсъдимия да удря пострадалия, тъй като счита, че  те са депозирани поради  страх    у същия да  възпроизведе  пред страните по делото, в т.ч. подсъдимия,  показанията си от досъд.п-во и да заяви, че подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия със сабя, след който последвало  падането му на земята.  Според съда, нежеланието на свидетеля да установи това пред съда, първоначално се наблюдава  от изложените от него обстоятелства по време на   разпита му под формата на свободен разпит.   Прави впечатление, че само маркира скарването между св.Е.Я. и св.К.Г., описва подробно пристигането на  бусове  от които слезли 30-40 човека  от „Гиздова махала” и носените от тях предмети ,   след което заявява, че това е видял. В последствие, дава подробни отговори на въпросите относно присъстващите на мястото лица-приятелите му, брат му, др.от махалата, пострадалия Л., заявява, че знае, че делото е за убийството на Л., но не  разказва за него.  След прочитане на показанията му от досъд.п-во от първия му разпит  поддържа показанията, но заявява, че  е вярно, това което  е разказал в с.з. пред съда и че не е видял, това което е казал в полицията, като не знае, защо го е казал. Поддържал е показанията си от досъд-п-во, дадени на 2-я и 3-ти разпит ( които са диаметрално противоположни на депозираните пред настоящия съдебен състав относно действията на подсъдимия), след което е посочил, че се страхува, заплашван е от св.К.Г.  и не желае да каже, какво е видял.  Депозира показания относно начина на протичане на боя над пострадалия и че видял Д. да държи сабя или меч, но   заявява, че не знае, дали го е видял да удря пострадалия и отрича да е видял падане на пострадалия след  нанесен му удар, но в някакъв момент бил на земята и го ритали 6-7 човека, сред които и К..

С оглед   вида на данните, установени от свидетеля по време на разпита му пред съда и на досъд.п-во,  съдът счита, че по време на съдебното следствие  свидетелят  е  подходил избирателно при установяване на възприетите от него събития  въпросната вечер.  Според съда, е налице  стремеж у свидетеля  да не засяга въпроса за  нанесения побой на пострадалия, от който настъпила смъртта му или поне да не  сочи  подсъдимия като участник в същия. Не намира основание, обаче, за изключване на показанията му от досъд.п-во, въпреки заявеното от свидетеля, че не ги поддържа в частта им, в която е посочил, че подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия по главата.  Така счита защото, тези показанията на св.Е.Г. от досъд.п-во не са изолирани.  Те се потвърждават от свидетелските показания на Д.М., отчасти от показанията на св.В., доколкото също е видяла подсъдимият да замахва със сабя  към тялото на пострадалия  Затова  съдът   приема  за достоверни показанията на свидетеля Е. Г. от досъд.п-во, според които е видял, че подсъдимият е ударил със сабя пострадалия по главата, след което   паднал  на земята и бил ритан и бит от общо 6-7 човека. Показанията му, според които пострадалият бил ритан от 6-7 мъже се потвърждават и от показанията на св.П.Й.Д., дадени на досъд.п-во, наблюдавал  от прозореца на къщата си, как 6-7 мъже с уреди в ръце, единият от които  с бухалка, биели зверски паднал в  краката им мъж.

КнОС не дава вяра на показанията на св.Е.Г., според които депозираните показания на досъд.п-во относно извършеното от подсъдимия бил научил от приятелите си М., А, В. и А.. Логично е това да бе казано  от него още на досъд.п-во, при положение, че го   било страх от  мъжете от „Гиздова махала”. От друга страна, ако действително толкова   е бил изплашен,   би следвало да  си е тръгнал по най-бързия начин от  местопрестъплението, както други, което не е сторил.  Поради изложеното   съдът приема, че истината  е казал свидетеля на досъд.п-во,  тъй като е видял подсъдимия да удря пострадалия по главата със сабя

  КнОС не дава вяра на показанията на свидетеля А.А.Г., дадени по време на съдебното следствие  на 13.09.2019 г. (л.75-6, т.1), според които не бил видял някой да удря пострадалия; не е видял подсъдимия въпросната вечер там;  не е видял, кой е ударил пострадалия;  казал на досъд.п-во  по време на двата му разпита, че подсъдимият е ударил пострадалия,  защото така говорели всички.

Анализирайки показанията на св.А.Г. от досъд. и съдебно п-во и съпоставяйки ги с показанията на горепосочените свидетели и местоположението на автомобила на св.М. и В., КнОС счита, че  и този свидетел (както и свидетелят  Е.Г.), е   могъл да види  пострадалия и намиращите се до него свидетели М. и В.. Този факт не се оспорва и от свидетеля.  Установено е по категоричен начин, че местоположението му е непосредствено до пострадалия и е позволявало възприе М.на случилото се с него. Така приема съдът и само въз основа на показанията му от досъд.п-во, от които не се е отрекъл по време на съдебното следствие,  според които  е наблюдавал приближаването на  мъжете от „Гиздова махала“ към пострадалия, падането на св.В., побоя над пострадалия и падането му на земята. Свидетелят не е поддържал показанията си единствено относно това,   дали лично е видял подсъдимия да удря пострадалия, както е твърдял на досъд.п-во, на два разпита в един и същи ден, или това му е известно от другите, намиращи се на местопрестъплението, както е посочил на съдебното следствие.   Показанията му от досъд.п-во относно тези обстоятелства са детайлни, ясни и категорични и не пораждат съмнение за интерпретация на   факти, казани му от друг.   Прави впечатление, че на първия му разпит, непосредствено след побоя на пострадалия, свидетелят  е заявил, че не е свидетел на побоя, като на следващите му два разпита е обяснил, че го е било страх за живота му и е бил паникьосан, поради което  си е премълчал, че видял подсъдимия да удря пострадалия. Според съда промяната на показанията на свидетеля относно поведението на подсъдимия по отношение на пострадалия се дължи на    страх от участвалите в сбиването и побоя над пострадалия мъже от „Гиздова махала“, което сам той заявява и на досъд. и на съдебното производство.  Неподдържането на показанията, според които подсъдимият е удрял пострадалия, според съда, има за цел и обезпечаване на  лични за свидетеля интереси,  изразяващи се в  изключване на неблагоприятни вредни последици за него, възможно и за други. Това, а не   желанието му да заяви истината пред съда,  е според съда причината, поради която на съд.п-во свидетелят се е отрекъл от показанията си от досъд.п-во,  според които   видял подсъдимия да удря пострадалия по главата и падането му след това. Съдът приема за по-логични показанията на свидетеля от досъд.п-во, дадени на втория му и трети разпит, според които е видял подсъдимия да удря пострадалия. Така приема, защото свидетелят е имал възможност да възприеме случващото се с пострадалия, доколкото е гледал към него, видял е падането на св.В., която е била точно до пострадалия, познава подсъдимия и пострадалия,  което предполага той да наблюдава    случващото се пред погледа му , не само заради тях, а и заради себе си, за да реагира адекватно и да избегне евентуално личното му нападение, както е и направил, след като мъжете от „Гиздова махала“  са се насочили към него.  Предвид на това, съдът приема, че свидетелят е възприел лично възпроизведените от него  събития по време на досъд.п-во, сред които най-съществено от наблюдаваното от него е побоя над пострадалия.  Описанието на побоя е детайлно, не е клиширано, объркано, несвързано, в който случай би възникнало съмнение относно това, дали действително е наблюдавал събитията, които описва. Въпреки множеството мъже, заобиколили  пострадалия,  съдът счита, че за св.В. и св.А.Г. е била налице двустранна видимост един към друг, при положение, че св.Г. е видял падането на св.В., а тя отпътуването на автомобила си, приведен в движение от него,  когато вече подсъдимият е бил нанесъл първия си удар по главата  на подсъдимия със сабя, с който го повалил на земята.

Съдът констатира склонност у св.А.Г. да премълчава и изопачава съществено информация относно собственото му поведение от въпросната вечер, Установено е по категоричен начин по делото, след разпита на св.В. и св.Д.М., че св.А.А.Г. е заявил неистина на първия си разпит на досъд.п-во  относно начина на пристигането му на местопрестъплението, като е твърдял, че го направил с автомобила, с който по-късно вечерта отпътувал от местопрестъплението, за да се спаси от нападение от мъжете от „Гиздова махала“.   От достоверността на тези си показания свидетелят  сам се е отказал, но едва след провеждане на очна ставка със св.В., по време на която е заявил, че не е карал семейния й автомобил преди пристигането му на местопрестъплението и не се е разхождал с него, возейки се из града с приятеля му И., както е твърдял на досъд.п-во, а единствено е избягал с автомобила, в който се качил и привел в движение с намиращите се на контактния ключ ключове.  Свидетелят премълчава и действителния си спътник, какъвто  според св.Д.М. (на който съдът дава вяра, тъй като не намира основание за изключване на тези му показания), бил шурея на св.Я.-В., а не заявения от св.А.А. на досъд.п-во, на първия му разпит-И.. Или налице е стремеж   у свидетеля от укриване присъствието на местопрестъплението на лицето, с което е напуснал същото.  Въпреки тази констатация съдът счита, че не следва да изключва от доказателствения материал показанията на свидетеля относно нанесения побой на пострадалия, защото те се потвърждават от други доказателства-горепосочените свидетелски показания и отчасти от изводите на двете СМЕ-и.

 

Показанията на  св.Д.М.,  св.В.,   св.Е.А.Г.  и св.А.А. , според които подсъдимият  държал сабя  на местопрестъплението,   се потвърждават и от показанията на св. А.А., заявил, че  подсъдимият имал сабя,  с широчина на плоската метална част около 5 см., за която  много се грижел и ползвал и други случаи за нанасяне на побой, както и че  въпросната вечер подсъдимият е носел сабята си, направена му е забележка от полицай да я махне и се е  опитал да я укрие в автомобила на св.К.Г..  

 

  

ВТОРА ПОДГРУПА, включваща кредитирани от съда свидетелски показания на свидетели,  възприели лично нанесения побой на пострадалия, но неможещи да посочат извършителите. В тази група са показанията на св. Е.Р.Б. (установила, че наблюдавала пристигането на мъжете от „Гиздова махала“, нападението им над момчета от „Горна махала“, които веднага избягали, поради което пристигналите от „Гиздова махала“ се нахвърлили всички върху пострадалия Л., който бил много пиян и не можел да бяга, а те го ритали, след което си тръгнали и го оставили да лежи в локва кръв на земята. Установила и, че един мъж със секира счупил стъклата на паркирана до магазина за левче кола  и др.) и св. П.Й.

 

ТРЕТА ПОДГРУПА, вкл. кредитирани от съда СВИДЕТЕЛСКИ показания, установяващи по делото производни доказателства относно главния факт, доколкото   възпроизвеждат  казаното им  от друг за побоя. Сред тях са показанията на св.В.  Л. (установил по време на съд.следствие лични възприятия след побоя, при отиването му при лежащия на земята окървавен и неподвижен негов брат и разказани му за самия побой, сред които и това,  че    от Д.М. и Н.(според съда св.А.Г. ) научил че подсъдимият    нанесъл удар със сабя на брат му, след което още 4-5 души  започнали да го ритат, сред които и Н., с прякор „Г.“),  св.В.В.  С.  -братовчед на пострадалия и  на св.В.Л. (установил на досъд.п-во, показанията от което поддържал след прочитането им, че пристигнал на местопрестъплението с др., с които бил на сватба в ресторанта на „Пътни строежи“, че е възприел побоя над пострадалия или др., видял пострадалия да лежи на земята окървавен и да пристигат още два микробуса с хора от „Гиздова махала“, но полицаите не ги допуснали при тях……, както и че Д. е казал, че Л.е ударен от Д. от Гиздова махала.),  св.Д.Р.Л.-преживяла съпруга на пострадалия (установила по време на съд.п-во, че от други лица научила, че подсъдимият е нанесъл на съпругът й най-тежкия удар по главата  със сабя, след който паднал на земята , където бил бит от няколко лица сред които и подсъдимия),  

  - обясненията на подсъдимия (л.74, т.1, л.399г. - 401; л. 432 и следващите от о.с. з. от 25.02.2020 г., том 2 от съд.п-во и л.88 – 89, т.1 от ДП)

 

 КнОС кредитира показанията на св. К.Г. от досъд. и съд.п-во, според които е бил бит  до автомобила му от мъже от „Гиздова махала” след разговора му със св.Я., състоял се пред лавката на ул.”Орлинска”. Тези му показания съдът приема за достоверни, тъй като са ясни, категорични, последователни и потвърдени от  показанията на св. С.А., св.Д.А., свидетелите А. и Е. Г., както и от част от свидетелите  от втората група, пристигнали на кръстовището  с микробуси и леки коли.   

Според съда е категорично установено, от показанията на   горепосочените свидетели и изводите на СМЕ относно механизма на причиняване на най-тежката травма на пострадалия и последиците от нея, че св.К.Г. не е нанесъл удара  в дясната слепоочно-теменна част на пострадалия с твърд предмет.  Дори и действително да е ударил пострадалия в главата с юмрук,  както е твърдял на досъд.п-во,   съдът, предвид изводите на СМЕ, приема, че св.К.Г. не е причинил   най-тежката и смъртоносна травма на пострадалия.   Тя не би настъпила според вещите лица и при падане на пострадалия на земята, тъй като механизмът й на получаване изключва  настъпването й по този начин.

 

              КнОС дава вяра на показанията на  св.В.Л.В., дадени на досъд.   п-во на 01.10.2015 г.( л.153, т.2), според които на 27.09.2015 г., около 23.30 часа, в „Гиздова махала“ се разчуло, че в „Горна махала“ , кв“Цигането“, на Й.Б. децата са били подгонени от децата на Е.- Л., зарази което се събрали около 20 човека от махалата, извикали и подсъдимия и с коли отишли в „Горна махала“ с цел да се бият. Съдът кредитира и показанията му от съд.п-во, според които подсъдимият  се занимавал със строителство, като преди случая е работел в „ТЕЦ“-а . КнОС не дава вяра на останалите му показания от досъд.п-во, според които в „Горна махала“  нямало никакъв инцидент, поради което взели децата на подсъдимия и се прибрали, като подсъдимият не се е бил с никой. Не кредитира и показанията му от съд.п-во, дадени на 13.09.2015 г. (л.77г-78, том1), според които двамата с подсъдимия отишли в „Горна махала“  с такси, където имало полиция, бърза помощ и народ и откъдето свидетелят се прибрал в махалата си с микробус, а подсъдимия  оставил в „Горна махала“ да си търси децата. Така приема, защото тези му показания са непоследователни, а и  се опровергават от обясненията на подсъдимия.

 Кредитираните показания на свидетеля относно работата на подсъдимия в строителството се потвърждават от показанията на св-Д.М., А. и Е. А.Г., св.Ж.А.Ж., дадени на съд.п-во и св.С.Х. поради което съдът им дава вяра. Достоверността им се оспорва от обясненията на подсъдимия, който по време на съдебното следствие категорично е отричал да е работел някога в строителството със свидетелите, които са твърдели, че го познават по този повод и че е нанесъл удар на пострадалия свидетел. КнОС не дава вяра на тези обяснения на подсъдимия, като приема, че са опровергани от показанията на цитираните свидетели и счита, че подсъдимият ги депозира, за да изключи познанството си с тези свидетели и достоверността на твърденията им, за които е посочил, че не отговарят на истината, тъй като не е бил на местопрестъплението по време на нанасяне на побой на пострадалия и не го е удрял.

Показанията на св.В.В., според които са пътували двамата с подсъдимия от „Гиздова до „Горна махала“ и декларацията му, че подсъдимият не е участвал в сбиване, не се потвърждават, а се опровергават от показанията на свидетелите М., В., Е.  и А. Г., св.А.А. и св.К.Г.. Тези показания, според съда, са депозирани от свидетеля  поради дългогодишното му приятелство с подсъдимия, с цел изграждане на алиби на подсъдимия и  изключване на наказателната му отговорност. Този извод съдът прави предвид и обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. на 13.09.2019 г., които са идентични с показанията на свидетеля, дадени на съд.п-во за пътуването му с подсъдимия до местопрестъплението с такси, но се опровергават от последващите му обяснеиня, според които наблюдавал побоя над пострадалия, нанесен му от св.А.А., св.К.Г. и св.Б., с прякор „Б.”

КнОС дава вяра на показанията на св.И.Д. от досъд.п-во, според които  бил пред магазина на Д.… и от там видял, че  на  кръстовището между ул.”Д.й болярин” и „Бабуна планина”  мъж размахва  „нещо  като сабя или секира…, което проблясвало като метално … и било  дълго около 50-60 см , след което  …. удря някой и ударения паднал на земята. ….. Отишъл да види, който лежи на земята и установил, че е братовчед му Л.Л., облян в кръв…..….

КнОС не дава вяра на показанията на свидетеля И.Д., депозирани по време на съдебното следствие, според които     ……. видял, че Л. го  „наобиколили 3-4-ма души, които познава по физиономия, от „Гиздова махала са” , но  не ги знае по имена, като един от тях бил подсъдимия… започнали да го бият…свалили го на земята, като доколкото си спомня единият удар  на пострадалия  му бил  нанесен от подсъдимия с блестящ, светещ предмет,… не видял подсъдимия в лице, а странично, в профил, който му прилича на подсъдимия…..не си спомня, дали имало други около тези, които наобиколили Л..не видял там св.В..не видял другите лица, които били около Л., освен лицето, което държеше метален предмет.   Цитираните показания на свидетеля са колебливи и съдържат предположение относно действително видените от свидетеля лица около пострадалия. Налице е, според съда и  сериозно съмнение относно възможността на свидетеля да възприеме описаното с оглед собственото му състояние-повлияна от  употребения алкохол през деня, както свидетелят сам е заявил, и разстоянието от което е наблюдавал, което не е 10 метра, както е посочил свидетеля, а 50 м., според техническата експертиза и показанията на св.Й.Т..  Анализирайки показанията на св.И.Д., дадени на досъд. и съдебно производство и съпоставяйки ги с другите  свидетелски показания, съдържащи данни за обстоятелствата, при които е осъществен побоя над пострадалия, съдът приема, че св.Д. не е могъл да разпознае   подсъдимия, тъй като не го е видял в лицето, както сам твърди. Затова твърдението му в с.з., че му прилича на подсъдимия, мъжът, който описва на досъд.п-во, като мургав, набит и късо подстриган, не могат да бъдат приети за достоверни показания.

 Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.В.Н., Т.В.Б. и съпругът й-св.Е.Г.Б., дадени на досъд. и съдебно п-во,   установили пристигането на микробус и леки автомобили с въоръжени с различни предмети мъже от „Гиздова махала“, които ги подгонили и те избягали като след известно време научили, че пострадалият е в много тежко състояние, тъй като са го били. Показанията на тримата  взаимно се потвърждават, както и от показанията на свидетелите, установили същите обстоятелства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на св.Ж.А.Ж., дадени на досъд. и съд.п-во, според които  на 27.09.2015 г. се прибирал от дискотека в кв.“Каваклия“ към „Гиздова махала“ заедно с децата на подсъдимия и друго момче, с лично име Б.…….при заведението „Р.” , на кръстовището при Механотехникума ги подгонили децата на Л. (св.Е.Я.) -св.Р. и А. с техни приятели, с които си имали стари дрязги-сбивания преди това, поради което  четиримата се разбягали в различни посоки.

 

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия  дадени на досъдебно и съдебно производство, според които не е нанасял удар на пострадалия Л., както и на друг въпросната вечер, тъй като те се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите - очевидци  М., В., Е. и А. Г., както и отчасти от показанията на св.А.А.. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, според които  е пристигнал на кръстовището на ул.”Орлинска” с такси  слязъл е пред хранителния магазин на ъгъла между ул.”Орлинска” и ул.”Димка”, застанал е на ъгъла между посочените улици и оттам  е наблюдавал нанесения побой на пострадалия Л.Л., като видял свид.А.А. – брата на съпругата си да удря пострадалия с камък в главата в тила му, когато бил в легнало положение на земята. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, според които наблюдавал побоя над пострадалия от горепосоченото място, тъй като чрез съдебно – техническа експертиза е изяснено по делото, че от посоченото от подсъдимия място към мястото на нанесения побой на пострадалия липсва видимост поради намиращата се между двете търговска сграда, в която е и магазин „Микрото”. Тези му твърдения не кореспондират и с показанията на свидетелите – очевидци  на побоя на пострадалия, а са и  непоследователна позиция на подсъдимия относно присъствието му на местопрестъплението – първоначално  по време на разпита му от съда, категорично е изключвал същото твърдейки, че пристигнал след приключване на побоя със св.в. с такси , а в последствие е дал обяснения, според които наблюдавал побоя над пострадалия, посочвайки и   лицата, които са го нанесли.

 

КнОС дава вяра на показанията на свидетелите според които подсъдимият е скочил от първия или втория от пристигналите микробуси паркирали до лавката на ул.”Орлинска” и се е присъединил към групата мъже от „Гиздова махала” навлезли по ул.”Д.й Болярин”.  Така приема, защото те се потвърждават от показанията на свидетелите-очевидци М., В., А. и Е.  Г., както и от показанията на св.А.А..  Затова съдът не дава вяра на обясненията му  и свидетелските показания на В., според които двамата пристигнали от „Гиздова махала” в „Горна махала” с такси, когато боя бил приключил, имало полиция и линейка. Тези установени от двамата факти  са непоследователни и колебливи доколкото на различните си разпити са заявили противоречива информация относно едни и същи факти, като пътуването им до „Горна махала” и обстановката там.

   Свид.В. е заявил на разпита си на ДП, че пътувал с подсъдимия  и други  мъже   от „Гиздова махала” до „Горна махала” с микробус, а по време на съдебното следствие е твърдял, че двамата с подсъдимия пътували с такси, а   показанията му от ДП за пътуването му с микробус се отнасят за други мъже от „Гиздова махала“, които пътували  пред тях.

 Детайлните обяснения на подсъдимия относно начина на нанасяне на побой на пострадалия  предвид гореизложените обстоятелства навеждат съда единствено на извод, че подсъдимият е бил до пострадалия и на близко  разстояние от него от което да може да възприема нанасяните удари на пострадалия от другите, както и да бъде забелязан от свидетелите – очевидци, намиращи се до пострадалия и близко до него на кръстовището  между улици „Д.й Болярин” и „Бабуна планина”. Съдът счита, че с тези си обяснения подсъдимият потвърждава достоверността на показанията на горепосочените свидетели – очевидци,  според които е бил на местопрестъплението.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, според които е наблюдавал пристигането на полицията, тъй като такъв извод може да бъде направен от  хронологията на събитията и показанията на св.А.А..

Обясненията му според които св.А.А. и др. са причинили смъртта на пострадалия не кореспондира с горецитираните гласни  доказателства и СМЕ.   Дори и да са били посочените от него свидетели К.Г., А.А. (Г.) и Б.Б., с прякор Б., сред  6-7-те мъже нанесли побой на пострадалия след падането му на земята, това не изключва причиняването на смъртта от подсъдимия, защото най-тежката травма, съдът према, че е нанесена именно от подсъдимия. И от обясненията на подсъдимя, дадени на досъд.п-во се изключва   извода на подсъдимия за причиняване на смъртта на пострадалия от св.К.Г.. Това е така, защото , според вещите лица травмата в дясната теменно-слепочна част на пострадалия не може да бъде нанесена с юмручен удар, а с твърд предмет (според вещите лица, по-вероятно тъп, но възможно и с ятаган, според вещото лице д-р Н.).  Опровергава се от показанията на св.П.Й. и Е.Б.,  както и от показанията на св.Е. и А. Г.твърдението на подсъдимия на досъд.п-во, че  „там (т.е. около пострадалия)  нямало други освен  К., Б. и Гущеро, т.е. само трима , а не 6-7 както са посочили цитираните свидетели, на които показания съдът  дава вяра, тъй като са незаинтересовани и категорични. 

 

КнОС не дава вяра на показанията на свидетелите от втората група свидетелски показания, според които  като пристигнали  на местопрестъплението вече всичко било приключило и  не е нанасян  от тях побой на никой.  Тези им показания са нелогични и опровергани  по категоричен начин от показанията на свидетелите от  първата и третата група, които са установили, че са наблюдавали пристигането им с микробуси и леки автомобили, слизането им  от тях с различни средства за бой и участието им в нападението над намиращи се там живущи граждани  мъже и жени от „Горна махала”, след които пострадалия, св.Д.М., св.В., св.А.А., св.Й.Т. и  св.Б.Б.

 Показанията им в тази насока, според съда,  целят лична и обща защита от  евентуална наказателна  отговорност за стореното и укриване на действителните извършители. Колективното участие  в боя е причина и да не желаят да посочат лицата, нанесли побой на пострадалия свидетел, макар това да са го възприели лично или да са научили. Сдружаването им    в късния час на денонощието, подготовката им за нанасяне на побой, израз на  солидарното им отношение към нанесен побой на техни познати или близки, изключва  по категоричен начин достоверността на твърдението им, според което не знаели, кой е нанесъл побоя на пострадалия. Никой от свидетелите, пристигнали от „Гиздова махала” не сочи подсъдимия като участник  в побоя над пострадалия.  Единственият който навежда индиции в тази насока е св.А.А., за който подсъдимият твърди, че е причинил смъртта на пострадалия, тъй като го бил ударил с камък в тилната част на главата. 

КнОС не дава вяра на   показанията на свидетелите, според които подсъдимият не е участвал в нападението над пострадалия и не го е удрял, тъй като се опровергават от показанията на горепосочените свидетели-очевидци, не са последователни, убедителни и в хронология на събитията. Според съда тези показания  са избирателни, изолирани и целят оневиняване на подсъдимия.

 

 Съдът кредитира показанията на св.А.А., с прякор „Г.” според които видял подсъдимия със сабя, тъй като се   потвърждават от показанията на св.М., В., А. и Е. Г.. Съдът дава вяра и на останалите му показания според които  видял подсъдимия да идва със сабя от мястото, на което лежал  пострадалия.  Съдът приема за достоверни тези показания, защото се потвърждават от  показанията на свидетеля П.Й., св.Й.Т. и  др.свидетелски показания, според които   групата  мъже от „Гиздова махала” след сбиването с групата мъже от „Горна махала” са се изтеглили към ул.”Орлинска”.

Съдът не дава вяра на показанията на св.А.А., с прякор „Г.” според които бил пристигнал  в близост до местопрестъплението (на центъра в „Горна махала”) след като пострадалият вече лежал пребит на земята и били пристигнали полицейски автомобили.    Съдът дава вяра на показанията на св.Г., според които като видял пристигането на св.Н.- (който според съда е св.  А.А.)   с още 3-4 момчета, които не помни, но Н.ги знае, подгонили  хората на Е.  и ги настигнали на отсрещния тротоар на улицата, на която се намира „Марена” (това е ул.”Д.й Болярин) и там пред магазина отдясно (отговарящ  по  описание на местонахождението на магазин „Микрото) започнали да се бият, като той ги водел, а всички останали били след него.  

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, според които св.А.А. е бил  на местопрестъплението. В тази насока съдът счита, че са и показанията на св.Б.Б. от досъд.п-во, които съдът кредитира, според които сред мъжете от „Гиздова махала” тръгнали да бият   живущи в „Горна махала”, намиращи се там по това време, били  Ч., М., Н., Ц., К. и А.. Съпоставяй свидетелските показания на свидетелите от първа и втора група, съдът счита, че посочения от св.Б. –Н.е именно св.А.А..   Този извод съдът извежда  и от показанията на самия св.А.А. установил, на съд.следствие, че  видял св.К.Г. да лежи. Това негово твърдение съпоставено  с показанията на св.К.Г. навеждат съда на извода, че св.А.А.   е пристигнал на местопрестъплението с   първия микробус, в момента, когато мъже от „Гиздова махала” са нанасяли побой на св.К.Г. и св.С.А.. Освен това твърдението на св.А., св.К.Г. да е бил вдиган от полицай не се потвърждава от показанията на св.Х.-полицая който първи е пристигнал на случая и е бил до групата мъже, пред магазина на Д.-бакалина, където са били св.Г. и всички останали с него. 

Според съда, съвкупният анализ на доказателствения материал,   позволява категоричен и безспорен извод за причиняване на смъртоносния удар в дясната слепоочно-тилна област на главата на пострадалия именно от подсъдимия чрез удар със сабя, тип ятаган. Този извод съдът прави въз основа на горепосочените свидетелски показания и   заявеното от в.л.д-р Н. в с.з. на 29.11.2019 г. (л(269гърба, т.2 от съд.п-во), според който  5-6   см. и  повече – до 10 см. е широчината на плоската метална част  на  сабя- тип ятаган, който ако е  с масивна конструкция (с много метал), така че тежестта му да е по-голяма  и да не се огъва при силен удар по подложна част, то  при нанасяне с него на удар върху главата  е възможно да се получи  тежко увреждане на черепните кости като констатираното по делото.  

При формиране на този извод съдът взе предвид и заявеното от в.л. д-р М. в с.з. на 18.11.2019 г. (л. 230, т.1 от съд.п-во), според който предявената му рисунка     на  предмета, с който подсъдимият е замахнал към подсъдимия (направена от св.Д.М. на досъд.п-во) , създава впечатление, че предметът е повече  извит  като ятаган, отколкото като сабя,, т.е. с по-широка върхова част в  плоскостта.

 

Гореизложената фактическа обстановка  е установена и въз основа на писмените доказателствени средства - Протоколи за оглед   на местопроизшествие на л.100-109 и  Фотоснимки към същите    Протокол за освидетелстване на К.Г. и снимки към същия, и писмени доказателства -      Удостоверение за наследници,   Медицинска документация -   История на заболяване на пострадалия, вкл. Епикризи,  Медицински направления, Служебни бележки от болница „Токуда“,     Експертно решение на подсъдимия от 26.05.2015 г.   Епикриза от Кардиологично отделение,   Извлечение от Сектор „Пътна полиция“   за собственост на превозно средство на А.В.,    Препис-извлечение от акт за смърт   Справка-характеристика на Й.М.    

Гореизложената фактическа  обстановка е установена и въз основа на Съдебно – медицинска експертиза на д-р Н., разпитан в о.с.з (л. 269, т.2 от съд.п-во), Съдебно – медицинска експертиза на вещите лица д-р М. и д-р В., разпитани (л. 229, т.1 от съд.п-во) и Съдебно – техническа експертиза на вещото лице Р.С., разпитан в о.с.з. на 02.03.2020 г.

Съдът изцяло кредитира медицинските експертизи относно вида  и механизма на причинените увреждания на пострадалия, както и причината за настъпване на смъртта му. Експертизите са обосновани и не пораждат съмнение във верността на  изводите, поради което КнОС формира въз основа на същите фактическите си изводи   относно констатираните увреждания на пострадалия и механизма за  причиняването им

 

По правната квалификация:

 

Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението   по чл.116, ал.1, т.6, пр.ІІ-ро (с особенна жестокост) вр. с  чл.115 НК

Групов обект на престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в която  е влючено и престъплението убийство Групов обект на престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в която са включени и престъпленията убийство , са обществените отношения, свързани с личните права и законни свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са обществените отношения, свързани с физическата цялост-живота  на гражданите. В конкретния казус обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защитата неприкосновеността  на човешкия живот, регламентирани в гл.ІІ, раздел І от Особената част на НК на РБ.

Предмет на престъплението е живия човек-в случая пострадалия Л.Л., на 35 г.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в умъртвяване. Последното представлява въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалия е физическо, като подсъдимият  го е ударил със сабя, тип ятаган, по главата, в дясната слепоочно-теменна част, в резултат на което пострадалият е получил увреждания и от тях усложнения, довели  до летален изход.

Убийството е извършено с особена жестокост от подсъдимия, тъй като при осъществяването му  е проявил изключителна ярост, ожесточение,   коравосърдечие, безчовечност и жестокост, намерили израз в нанасяне на изключително силен удар по главата  на пострадалия със средство, годно да му причини увреждания, несъвместими с живота. Особената жестокост се провява и в изоставяне на пострадалия  от подсъдимия на улицата в изключително тежко състояние-в безсъзнание и със значителна кръвозагуба, налащи спешна медицинска помощ и предполагащи   настъпване  на смъртта му.

Престъплението е резултатно. То  е довършено с умъртвяването на пострадалия, което е налице с настъпване на биологичната му смъртта. В случая, според в.л. д-л Н. последната е настъпила  на  13.11.2015 г., след датата на увреждането само и единствено поради указаната високо професионална медицинска интервенция, без която смъртта би настъпила скоро след увреждането. Налице е и причинна връзка между умъртвителното деяние и умъртвяването. Смъртта  е  настъпила в по-късен момент, но е в пряка причинна връзка с нанесения удар от подсъдимия по главата  на пострадалия и последвалите усложнения в резултат на това.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е  настъпването на общественоопасните последици, и ги е искал. Съдът приема, че  престъплението е извършено с пряк умисъл, предвид мястото на нанасяне  на удара-главата, която е жизненоважен орган,  със средство и сила, предполагащи причиняване на тежки увреждания, причиняващи  смърт.

По горните съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление  по  чл.116, ал.1, т.6, пр.3 НК за извършено убийство с особена жестокост  .

КнОС счете, че убийството не е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия, тъй като веднага след нанесения му удар  е изпаднал в безсъзнание и е останал в такова до настъпване на смъртта му. Доколкото това състояние изключва изпитването на болки и страдания, то и квалифициращия признак «особенно мъчителен начин за пострадалия» не е налице. Затова по тази част от обвинението, относно т.6, пр.2-ро НПК на чл.116, ал.1  от НК убийството да е извършено     по особенно мъчителен начин за пострадалия,  подсъдимият  е признат за  невиновен и е оправдан.

По вида и размера на наказанието:

            За престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен законът предвижда три алтернативни наказания-лишаване от свобода от 15-до 20 години, доживотен затвор  или доживотен затвор, без замяна.

            Съдът, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца,  счете, че не са налице предпоставките  по чл.38, ал.1 от НК за налагане на наказание „доживотен затвор без замяна“, които са две: 1/ конкретното извършено престъпление да е изключително тежко и 2/посочените в чл.36 от НК цели да не могат да бъдат постигнати с по-леко наказание

            Съдът счете, че извършеното от подсъдимия престъпление не е изключително тежко, защото деянието му не разкрива особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление, както и не засяга устоите на обществото и неговото нормално функциониране. Така прие съдът предвид личността на подсъдимия и пострадалия, обстоятелствата, при които е извършено деянието, начинът на извършването му и последиците от него

            Не може да бъде направен извод и за наличие на характеристични данни относно подсъдимия сочещи на извод за невъзможност от постигане на специалната и генералната превенции с по-леко наказание от доживотен затвор. Съдебното минало на подсъдимия, включващо осъждания на          за през година, смесените характеристични данни за него, вкл. положителни и отрицателни черни от поведението му и разкритите негативни характеристични данни от начина на извършване на престъплението, не  изключват възможността за поправянето и превъзпитанието му и чрез наказание лишаване от свобода

            Не е налице и условието по чл.38а, ал.2 от НК, а именно-извършеното престъпление да е изключително тежко, само в който случай следва да се наложи на подсъдимия наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Извършеното от подсъдимия престъпление не се различава от обикновените случаи на това престъпление, поради което за него съдът наложи най-лекото от трите алтернативни наказания, което и лишаване от свобода. При определяне на размера му съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, причината за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства.

            Степента  на обществената опасност на деянието му е относително висока. Тази преценка съдът прави с оглед на обстоятелствата, при които е извършено престъплението-време, място и начин на осъществяването му, описани в приетата за установена фактическа обстановка.  

            Степента на обществена опасност на дееца също е преценена като относително завишена, с оглед съдебното му минало, семейно, социално и имуществено положение, трудовата му заетост, положителни и отрицателни характеристични данни,   липса на образование,   неграмотност,   неуважително  отношение към човешките ценности, сред които най-висша е човешкия живот,  недобра социална среда, формирала жестокост, примитивни и неадекватни  способи за решаване на проблеми, като   настоящия конфликт, провокирал    нечовешко физическо насилие

            Причината за извършване на престъплението се корени в незачитането на закона от подсъдимия и средата, в която живее, нисък оценъчен характер на поведение, слаби морално-волеви задръжки, обусловени от ниския интелект.

             Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете миналите осъждани на подсъдимия и негативните му характеристични данни

            Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете недоброто здравословно състояние на подсъдимия, силното му бащино чувство, макар и изразено по недопустим за съвременното общество начин, семейна обвързаност и грижа за членовете за домакинството му, постоянна трудова заетост, според степента му на образованост и придобит социален опит.

            Отчитайки гореизложените обстоятелства, съдът определи наказанието лишаване от свобода при усл.на чл.54 от НК, почти  при баланс на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, поради което  индивидуализира посочения в диспозитива на присъдата размер  от 17 години лишаване от свобода към средния му размер, предвиден за престъплението,   

            В съгласие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б”а” от ЗИНЗС, съдът  определи първоначален режим за изтърпяване на наказанието „строг”.  От наложеното наказание  и тъй като са налице условията  по чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящето дело, на основание ЗМВР и НПК, считано от 10.07.2018 г.

               С такова по вид и размер наказание съдът счита, че ще  бъдат постигнати целите на  наказанието, посочени в чл.36 от НК, като по отношение на подсъдимия то ще въздейства поправително –възпитателно и предупредително-възпиращо, а по отношение на обществото ще има предупредително-възпиращ ефект .

 

По гражданските искове:

 

Предявените граждански искове  от наследниците на пострадалия Л.Л. намират правното си основание  в чл.45 от ЗЗД и в задължението, че всеки е длъжен да репарира (възстанови) вредите, които виновно е причинил другиму.

Исковете  са предявени от правоимащи лица-родители, преживяла съпруга, деца и брат. Всички те се отнасят към кръга от лицата, имащи право да претендират обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неим.вреди.  

За да прецени основателността на претенциите съдът взе предвид степента на родство  между починалия пострадал и гражданските ищци-негови наследници, отношенията между него и същите и   последиците от смъртта му за тях.

Установено е по делото, че  към датата на смъртта на пострадалия Л. възрастта на  наследниците на починалия е както следва: баща на 56 г.,  майка на 51 г., съпруга на 37 години, деца на 16 г. и на 11 г. и брат на 32 години.    

От депозираните показания  от преживялата съпруга на пострадалия -св.     Д.Л.   следва извод за съществували в семейството на пострадалия хармония, взаимопомощ, уважение, изключително близки и добри отношения. Установено е от доказателствата по делото, че починалият пострадал е работел и се е ползвал с уважение в семейството си и сред роднините и познатите   му.  Смъртта на пострадалия е настъпила на изключително млада възраст ( 35 годишен) и е лишила завинаги близките му от неговата обич, подкрепа, грижа, внимание и всички др. отношения, присъщи за сплотено семейство и роднини. Душевното страдание и  празнотата от липсата му ще са трайни във времето и със специфичните за всеки от гражданските ищци последици. Те  ще бъдат лишени завинаги от присъствието му и от всички грижи и положителни емоции, които би могъл да им даде и които са незаменими.  За преживялата съпруга, децата  и родителите му  внезапната му, жестока и неочаквана загуба е изключително тежка.  Тежка е загубата  на пострадалия и за неговия брат-гражд. ищец В.Л.. Тя се е отразила изключително отрицателно на всички граждански ищци. Променила е живота им, като  радостта и  спокойствието са заменени със скръб, самота и мъка, а за съпругата и малолетния му син към датата на смъртта му-  и с несигурност  за   бъдещето им, доколкото са лишени от  необходимата им  грижа от съпруг и баща.

Преценявайки горните обстоятелства, от правна страна, съдът прие следното:

 Налице е фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД- престъплението, извършено от подсъдимия представлява противоправно деяние, осъществено виновно, от което на гражданските ищци са причинени вреди от неимуществен характер-душевни болки и страдания, вследствие смъртта на техния баща, съпруг, син и брат. Налице е и причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат-смъртта на пострадалия Л..

Предвид на изложеното гражданските искове са доказани по основание. Обсъждайки при условията на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, каква по размер сума би обезщетила претърпените от гр.ищци неим.вреди, изразили се в душевни страдания от загубата на Л.Л., настоящият състав  отчете доказаните вреди за пострадалите-гр.ищци. При оценката на събраните по делото гласни доказателствени средства, съдът се съобрази със задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968 година. според  р. II-ри, изр. I-во на  което и  чл. 52 ЗЗД е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие обаче не е абстрактно и е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на конкретното обезщетение (възраст на увредения, конкретни отношения между пострадал и увреден).

Водейки се от  принципа, визиран в чл. 52, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, степента на родство между гражданските ищци и починалия пострадал,  гореизложените съображения за отношенията им и последицата за всеки от тях от смъртта му, настъпила на 13.11.2015 г., съдът приема, че претърпените неимуществени вреди от гражданските ищци, изразили се в  техните душевни болки и страдания поради смъртта на техния наследодател, би се обезщетила, както следва:

1/със сумата от по 150 000 лв. за съпругата С.Л.Д., с ЕГН ********** и децата на починалия пострадала-С.Л.Д., с ЕГН ********** и Р.Л.Д., с ЕГН **********действащ лично и със съгласие на  неговата майка С.Д. ;

2/  със сумата от по 120 000 лв. за всеки от родителите на починалия пострадал- Д.Л.Д., с ЕГН ********** и С.Б.Д., с ЕГН **********

3/ 50 000 лв. за В.Д.Л., с ЕГН **********-брат на пострадалия.

Горепосочените суми се дължат на гражданските  ищци от подсъдимия Й.М.  ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-13.11.2015 г. до окончателното им изплащане. Исковете на гражданските ищци за разликата до претендираните от по 200 000 лв., от всеки от гражданските ищци, съдът счете за неоснователно завишени, поради което ги отхвърли като неоснователни.  

В съответствие с чл.189, ал.3 вр. с ал.2 НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен,  съдът го осъди с диспозитива на присъдата да заплати сторените по делото разноски,  както следва:

1/ в полза на държавата,  по сметка на  РУ (РУП)-Дупница към ОД на МВР-Кюстендил -сумата от 729.10 лв.-дължими

2/ в полза на Висшия съдебен съвет, по сметка на Кюстендилски окръжен съд  сумата от 696 лв.-разноски поделото за експертизи и сумата от 37 600 лв.-държавна такса 4% върху уважените размери на гражданските искове, 

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕН-СЪДИЯ: