№ 40
гр. Г.Т., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20213220100224 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Т.Б.” / понастоящем „Й.Б.“/ ЕАД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“М.“№4, бизнес парк С.,
сграда 6, чрез пълномощник адв.В. П. Г. с адрес за призоваване гр. С., бул.
„Б.“№81, ет.8, ап.22 срещу АНК. Ж. Н. ЕГН ********** с настоящ адрес гр.
Г.Т., ул. „П.Д.П.“ №57.
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца в общ размер на сумата от
463, 36 лв., която сума включва сумата от 184, 23 лв. представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
дължима за периода от 20.02.2019г. до 19.05.2019г., сумата от 68,21 лв.
дължима по договор за лизинг, сумата от 210.92 лв., неустойка за предсрочно
прекратен договорен абонамент, от които сумата от 67, 47 лв.представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси и сумата от 143, 35 лв.,
неустойка за предоставяне на ползване на мобилен апарат с отстъпка от
стандартната цена, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се сторените разноски по делото, както и разноските в
1
заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът, чрез назначен от съда особен представител, изпратил писмен
отговор на исковата молба. Намира искът за допустим. Намира предявените
искове за неоснователни.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.І от ГПК, във вр. с чл.342 от ТЗ във вр. чл.79, чл.86 и
чл. 92 от ЗЗД. Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: Между страните по делото е възникнал
договор за мобилни услуги от 1.02.2019г., като ответницата е абонат на
ищеца-доставчик на мобилни услуги. От същата между същите страни е
сключен договор за лизинг, съгласно който ответницата е придобила от
ищеца мобилен телефонен апарат на изплащане чрез 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер от 3, 59 лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Ищецът, в качеството си на оператор на мобилни мрежи, е поел
задълженията си по договора, като е издавал съответните фактури за всеки
месец от посочения период, които отразяват ползваните от ответника
мобилни услуги. Във фактурите е описана информация с отброяване на
минутите на провежданите от ответника телефонни разговори, брой текстови
съобщения. Посочени са уговорените от страните отстъпки по тарифен план,
като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените
суми. Ищецът е остойностил предоставените на ответника мобилни услуги,
като дължимите суми по уговорения тарифен план е следвало да бъдат
заплатени от ответника в срок до 18 дни от издаването на всяка една от
месечните фактури. Като доказателства по делото са приложени три броя
месечни фактури на обща стойност 189, 34 лв., като за сумата са издадени
фактури за три отчетни месеца-месец март 2019г., април 2019г. и май 2019г.
С кредитно известие от 20.06.2019г.е извършена корекция на дълга, като е
сторнирана сумата в размер на 8.70 лв., начислени са дължимите лизингови
вноски в общ размер на 3.39 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходен
отчетен период в размер на 189, 34 лв., при което задължението за плащане
възлиза на сумата от 184, 23 лв.
2
След прекратяването на договорните отношения, поради неизпълнението на
задълженията на ответницата, ищецът издал крайна фактура от 20.07.2019г.,
по която са начислени претендираните парични суми : сумата от 184, 23 лв.
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, дължима за периода от 20.02.2019г. до 19.05.2019г., сумата
от 68,21 лв. дължима по договор за лизинг, сумата от 210.92 лв., неустойка за
предсрочно прекратен договорен абонамент, от които сумата от 67, 47
лв.представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и сумата от
143, 35 лв., неустойка за предоставяне на ползване на мобилен апарат с
отстъпка от стандартната цена. Общата стойност на крайната фактура е в
размер на сумата от 463.36 лв.
Посочената крайна фактура включва и парична неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги между страните, в размер на три
абонаментни такси.
След като ответникът не заплатил на претендираните парични суми, ищецът
провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№
151/2021г. на РС Г.Т. срещу ответника била издадена съответната заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Представителят на ответницата е оспорил автентичността на подписа на
ответницата по договорите за мобилни услуги и лизинг, ведно с
приложенията.
Съгласно приложената по делото комплексна съдебно-почеркова експертиза
договорите за мобилни услуги и лизинг са подписани от ответницата.
Договорът за лизинг е изпълнен с шрифтове „9“, „7,5“ „5“ и „8“.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Изискуемостта по договора за предоставени мобилни услуги е възникнала на
посочените дати, срокът за плащане по всяка една от процесните фактури,
като срокът за плащане, съответно изискуемостта на вземането по крайната
фактура е настъпила на 9.08.2019г. Поради това ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора за мобилни услуги, съобразно разпоредбата на
чл.79 от ЗЗД.
Предвидената неустойка в договора служи за обезпечение за изпълнение на
3
поетото договорно парично задължение и представлява гаранция по
обезщетението на вредите от неизпълнението на договора.
В случая предвидената неустойка не е в прекомерен размер, поради което
исковата претенция за заплащане на тази парична неустойка е основателна.
Относно договора за лизинг следва да се отбележи следното: Съгласно
разпоредбата на чл.3,ал.3 от Закона за потребителския кредит законът е
приложим и относно договорите за наем и лизинг, при които се предвижда
възможност за закупуване на стока –предмет на договора. Разпоредбата на
чл.10,ал.1 от с.з. предвижда договорът да е с шрифт не по-малък от 12 .
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК обявява за недействителни договорите, в които
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Закона.
В процесния случай договорът за лизинг е изпълнен с шрифт по малък от 12 и
на основание посочената разпоредба от ЗПК е недействителен и не
произвежда правни последици.
Предвид тази фактическа и правна обстановка, съдът намира предявените
искове на основание чл.422,ал.І от ГПК, във вр. с чл.92 вр. с чл.79, чл.86 от
ЗЗД за основателни и доказани до размера на следните парични суми :
сумата от 184, 23 лв. представляваща незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, дължима за периода от 20.02.2019г.
до 19.05.2019г, и сумата от 67, 47 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратен договорен абонамент, съставляваща стойността на три
месечни абонаментни такси.
В останалата си част, за сумата от 68,21 лв. дължима по договор за лизинг и
сумата от 143, 35 лв., неустойка за предоставяне на ползване на мобилен
апарат с отстъпка от стандартната цена исковата претенция е неоснователна,
поради посочените противоречия на ЗПК и подлежи на отхвърляне в тази си
част.
Ищецът претендира сторените по делото разноски в настоящото исково
производство и в заповедното производство в общ размер на сумата от 810
лв. В случая исковата претенция е частично уважена, поради което
разноските на ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на
иска в размер на сумата от 440, 05 лв.
С оглед на изложеното съдът :
4
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на АНК. Ж. Н. ЕГН **********
с настоящ адрес гр. Г.Т., ул. „П.Д.П.“ №57 съществуването вземането на
„Т.Б.” / понастоящем „Й.Б.“/ ЕАД ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“М.“№4, бизнес парк С., сграда 6, чрез
пълномощник адв.В. П. Г. с адрес за призоваване гр. С., бул. „Б.“№81, ет.8,
ап.22 до размера на следните парични суми : сумата от 184, 23 лв.
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, дължима за периода от 20.02.2019г. до 19.05.2019г, и сумата
от 67,47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратен договорен
абонамент, съставляваща стойността на три месечни абонаментни такси,
поради което осъжда АНК. Ж. Н. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Г.Т.,
ул. „П.Д.П.“ №57 да заплати на „ Т.Б.” /понастоящем „Й.Б.“/ ЕАД ЕИК***
посочените парични суми, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Отхвърля предявените искове от „ Т.Б.” / понастоящем „Й.Б.“/ ЕАД
ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“М.“№4,
бизнес парк С., сграда 6, чрез пълномощник адв.В. П. Г. с адрес за
призоваване гр. С., бул. „Б.“№81, ет.8, ап.22 срещу АНК. Ж. Н. ЕГН
********** с настоящ адрес гр. Г.Т., ул. „П.Д.П.“ №57 за признаване на
съществуване на вземането в частта за сумата от 68,21 лв. дължима по
договор за лизинг и сумата от 143, 35 лв., неустойка за предоставяне на
ползване на мобилен апарат с отстъпка от стандартната цена .
Осъжда АНК. Ж. Н. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Г.Т., ул.
„П.Д.П.“ №57 да заплати на „ Т.Б.” / понастоящем „Й.Б.“/ ЕАД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“М.“№4, бизнес парк С.,
сграда 6, чрез пълномощник адв.В. П. Г. с адрес за призоваване гр. С., бул.
„Б.“№81, ет.8, ап.22 сумата от
440, 05 лв., сторени разноски по заповедното производство по и в
5
настоящето исково съдебно производство, съобразно уважената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6