Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 401
гр.Враца, 29.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публичното заседание на 08.11.2022г. /осми ноември, две
хиляди двадесет и втора година/, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА и с участието
на прокурора Веселин ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ КАД № 400 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК
/Административно-процесуалния кодекс/ във
вр. с чл.72 ал.4 от ЗМВР /Закон за Министерство на вътрешните
работи/.
Образувано
е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на *** към ОД на МВР Враца, В.С.А., предявена чрез пълномощника
му * Д.П., против РЕШЕНИЕ № 260007/12.05.2022г.,
постановено по НАХд № 1179/2020г. на
Районен съд Враца, с което е отменена издадената от него ЗАПОВЕД за
задържане на лицето Н.П.К. ***, с рег. № 1795зз-400/21.09.2020г.
В жалбата на касатора В.А., като
касационно основание за отмяна на оспореното решение, като неправилно се сочи
нарушаване на материалния закон при постановяването му. Изтъква се, че незаконосъобразно първостепенният съд е
приел, че не са били налице предпоставките за издаване на заповедта, тъй като не
е имало данни за извършено престъпление, без да се съобрази с разпоредбата на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, според която органите на МВР са овластени да издават
такива заповеди за нуждите на разследването спрямо лицата, за които има
вероятност да са извършили престъпление. Прави се искане за отмяна на решението
и потвърждаване на оспорената заповед за задържане. Не се явява представител
пред съда.
Ответникът по касационната
жалба Н.К., чрез пълномощника си * Г.З. *** пред съда, оспорва жалбата и прави искане за
отхвърлянето й. Заявява се, че
въззивният съд е направил подробен анализ на събраните пред него
доказателства, достигнал е до
обоснования извод за незаконосъобразност
на заповедта, като правилно е приложил и материалния закон. Претендират се разноски.
Участващият в производството прокурор
от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за допустимост и за основателност
на касационната жалба. Сочи, че правилно
и законосъобразно лицето е било задържано за 24 часа и неправилно РС е отменил
заповедта. Иска уважаване на жалбата.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения, и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения преклузивен
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С
Решение № 260007/12.05.2020г., постановено по НАХд №
1179/2020г. на Районен съд Враца, е отменена издадена
ЗАПОВЕД за задържане на лицето Н.П.К. ***, с деловоден № 1795зз-400/ 21.09.2020г. Със заповедта
издадена от ***, В.А., лицето Н.К. е задържано за срок от 24 часа на основание чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка чл.216 ал.1 от НК за това, че на 20.09.2020г. около
01:45 ч. в *** е увредил 6 бр. стъкла на къща собственост на И.К.В..
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение
и при несъответствие на предпоставките и целите на материалния закон. Това го е
мотивирало да постанови решение за
отмяна на заповедта, фактически като незаконосъобразна.
Решението
на районният съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
ЗАПОВЕД за задържане на лицето Н.П.К. ***, с деловоден №
1795зз-400/21.09.2020г. се явява ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Всички
наведените в касационната жалба доводи са основателни.
Основно
спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи
имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и
дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода.
Правото
на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/. Конвенцията, ратифицирана със
закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в
сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото
на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл.
3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията
се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този
подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.
Разпоредбата на чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е
„законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от
националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията
препраща по същество към националното право.
По
своята правна същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка – административното разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
Възможността
органите на МВР да приложат принудителната админи-стративна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към
него, като необходимо е същите да са установени преди извършване на
задържането.
Предпоставка
за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно
деяние. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова.
Съгласно
нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат
лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно,
че са съществували данни, от очевидец, според които лицето Н.К. е съпричастен
към извършване на конкретно посоченото в заповедта престъпление от Наказателния кодекс. Следователно, към момента на издаване на оспорваната
заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на Н.К.,
което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да
са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.
Съществувала е опасност и за извършване на друго престъпление, което е заявено
ясно и недвусмислено от задържания пред полицейските органи.
Целта
на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за
установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в
извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети
наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските
органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани
наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните
е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че
обосноваността и необходимостта от задържането са подкрепени със събраните по
делото доказателства.
Дали
след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни
такива не са установени и по отношение на конкретното лице не е образувано
наказателно производството, са обстоятелства без значение за
законосъобразността на издадената заповед. В тази връзка настоящият състав
намира за необходимо да посочи, че следва изрично да се направи разграничение
между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
разпоредбата на чл. 207 от НПК (условия за образуване на наказателно
производство).
За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват настоящия ответник по касационната жалба със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Решението
на РС Враца е валидно – постановено от законен състав и допустимо – разгледан е
заявен спор и са конституирани надлежни страни. Няма допуснати съществени
процесуални нарушения в съдебното производство, но същото е неправилно поради
нарушения на материалния закон. В процесния случай са налице изискванията на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за задържане на лицето Н.К. за срок от 24 часа.
Въз
основа на изложените мотиви, настоящият касационен състав на Административен
съд – Враца намира, че са налице
наведените касационни оплаквания и оспореното решение, като неправилно следва
да бъде отменено, а Заповедта за задържане потвърдена, като законосъобразна.
При този изход на спора на ОД на МВР
Враца следва да се присъдят разноски - сумата в размер на 70 /седемдесет/ лева,
представляващи направени разноски за д.т. по касационната жалба пред настоящата
инстанция.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 260007/12.05.2022г,
постановено по НАХд №
1179/2020г. на Районен съд Враца и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лицето Н.П.К.
с № 1795зз-400/21.09.2020г. издадена от *** при ОД на МВР Враца, В.С.А..
ОСЪЖДА Н.П.К. да заплати на ОД на МВР -
Враца, сума в размер на 70 /седемдесет/ лева, разноски за д.т.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.