Р Е Ш Е Н И Е
№260301
гр. Русе, 26.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2273 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Сава Савов, управител на „Водоснабдяване и канализация” ООД заявява, че В.К.И.,
като потребител на доставяна от дружеството питейна вода в имот с абонатен №349070,
находящ се в гр.Р., ул.“Р.“№….. бл.“Б. п.“, вх…….., ет…….. не заплатил
изразходваната вода и дължима такса канал за периода 25.09.2017г. - 23.10.2019г.
на обща стойност 1448.79 лева, както и сумата 166.29 лева – лихва за забава.
Ищецът твърди, че поканил длъжника да заплати посочените суми, но в определения
срок последният не погасил задължението си.
В качеството си на кредитор, ищецът депозирал заявление
и се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, издадена по гражданско
дело №7669/2019г. по описа на РРС.
С.С.твърди, че договорните
отношения между представляваното от него дружество и В.К.И. се основават на Общите условия за предоставяне на В и
К услуги на потребителите. Пояснява, че съгласно чл.71, ал.2 потребителите,
които не са съгласни с клаузите имат право, в 30 дневен срок от влизане в сила
на Общите условия, да внесат заявление, с което да предложат различни такива. В
установения срок ответникът не депозирал такова заявление, поради което ищецът
счита, че е приел ОУ одобрени на 11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила на
27.09.2014г. Според чл.33, ал.2 от ОУ потребителите били длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок от фактурирането им. Счита, че
в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и ответникът
дължи обезщетение за забава, тъй като в установения срок не е извършила
съответните плащания.
„Водоснабдяване и канализация” ООД, представлявано от
управителя С.С.моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че В.К.И., ЕГН **********, дължи на дружеството
сумите: 1448.79 лева – неплатена консумирана вода, доставена в периода 25.09.2017г. - 23.10.2019г. по партиди №349/67; №349/68; №349/69 и №349/70, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2019г. да окончателното й изплащане; 166.29 лева –
лихва за забавено плащане за периода 01.12.2017г. до 16.12.2019г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3723/19.12.2019г. по гражданско
дело №7669/2019г. по описа на РРС.
Претендира разноските по заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Вл.Н.
– особен представител на ответника В.К.И. е депозирала отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от
облигационни правоотношения, основани на „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите”. В чл.2 от ОУ са посочени
потребителите на В и К услуги, между които физически лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Визирани са правата
и задълженията на страните. В чл.25 е предвиден реда, по който се разпределят
количествата питейна вода, отведени и пречистени отпадъчни води. Съобразно
чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в рамките на 30 дни след
датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, дължат
на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.
За периода 25.09.2017г. - 23.10.2019г., на името на В.К.И. е открита партида при „Водоснабдяване и канализация”
ООД – Русе, за доставка на питейна вода и отвеждане на канални води в имот с абонатен №349070 и партиди №349/67; №349/68; №349/69 и №349/70, находящ се в гр.Р., ул.“Р.“№……….., бл.“Б. п.“, вх………, ет…………..
Представени са неплатените за отчетния период фактури,
издадени във връзка с предоставените от „Водоснабдяване и канализация” ООД
услуги и справка за законната лихва върху задълженията от падежа на всяка фактура
до 12.06.2020г.
Ищцовото дружество прилага: заповеди,
издадени в периода 2012г. – 2018г. за цените на водоснабдителните и
канализационни услуги; покани за доброволно плащане; справка от електронен
карнет, относно състоянието на водомерите и датата на последния им монтаж; справка
за консумацията на абоната; протокол, съставен във връзка с неосигурен достъп
до имота за срок повече от една година.
В
качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление
по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение №3723/19.12.2019г.
по гражданско дело №7669/2019г. по описа на РРС
срещу В.К.И., ЕГН **********
за сумите: 1448.79 лева – неплатена консумирана
вода, доставена в периода 25.09.2017г.
- 23.10.2019г. за абонатен
№349070, гр.Р., ул.“Р.“№……, вх………, ет………, ап…………, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.12.2019г. да окончателното й изплащане; 166.29 лева – лихва за
забавено плащане за периода 01.12.2017г. до 16.12.2019г.; 56.30 лева – разноски по делото.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което,
на основание чл.415, ал.1 ГПК, заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена
и приета, неоспорена от страните експертиза, чието заключение съдът цени като
ясно, компетентно и безпристрастно. След извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество и приетите по делото писмени доказателства, вещото лице
констатирало, че в спорния период, по партиди №349/67; №349/68; №349/69 и №349/70, ищецът фактурирал вода по
действително отчетената, служебно начислена (предвид наличие на предпоставките
по чл.24 от ОУ) и разпределената от общия водомер консумация. Установено е, че
цените във фактурите съвпадат с утвърдените към този период и начисленото
количество вода е правилно остойностено. Изчислена е
лихвата за забава за времето от падежа на всяко задължение до 16.12.2019г., в
общ размер 171.79 лева.
В табличен вид са
представени начислените задължения за процесните периоди.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск,
в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1448.79 лева – неплатена консумирана
вода, доставена в периода 25.09.2017г.
- 23.10.2019г. по партиди №349/67; №349/68; №349/69 и №349/70, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2019г. да окончателното й изплащане; 166.29 лева –
лихва за забавено плащане за периода 01.12.2017г. до 16.12.2019г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3723/19.12.2019г. по гражданско
дело №7669/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №7669/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на 14.05.2020г.
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената
заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1,
ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на водоснабдителните и канализационни (В и
К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на
услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
В настоящият казус безспорно бе установено, че ответникът е собственик на
апартамент в гр.Русе, ул.“Родопи“№2, вх.2, ет.1 - имот, за който са открити партиди №349/67; №349/68; №349/69 и №349/70, по които
са начислени претендираните суми за предоставени В и
К услуги.
При
това фактическо положение, съдът приема, че страните по делото са обвързани от
облигационни отношения, основани на договор за доставка на питейна вода и
отвеждане канални води. Основно задължение на потребителя по този договор е да
заплаща ежемесечно извършените от дружеството доставки.
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество
доставя посочените услуги на потребителите на територията на гр.Русе. Общите
условия на дружеството, които са общоизвестни, обвързват всички абонати. Редът,
начина и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на
питейна вода за конкретните имоти, начина на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, установени в ОУ.
Съобразно
разпоредбата на чл.22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода, следва да
се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора
и/или в имотите на потребителите. Изключение от това правило е предвидено в чл.24
при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера и/или при неосигуряване на достъп повече от една година.
С
приложените по делото писмени доказателства се установява, че В.И. не е
осигурил достъп до водомерите в имота, поради което след 20.12.2017г. ищецът е
приложил разпоредбата на чл.24 ОУ и ежемесечно е начислявал служебно консумация,
изчислена по реда на чл.49 от ОУ.
Относно
размера на задължението е ангажирано заключение на съдебно – икономическа
експертиза, от което е видно, че ищцовото дружество правилно е остойностило предоставените услуги, при спазване
нормативните разпоредби.
В чл.33 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в
срок на това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ищцовото дружество. Размерът на акцесорната претенция
е установен от вещото лице – 171.79 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422 ГПК като основателен следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
56.30
лева - разноски по ЧГД №7669/2019г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и такса за връчване на книжата и
455
лева - разноски по ГД №2273/2018г по описа на РРС (заплатена държавна такса,
възнаграждение за процесуално представителство и депозит за вещо лице).
Ответникът
следва да заплати по сметка на РРС сумата 100 лева – депозит за вещо лице.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ГПК, че В.К.И., ЕГН
**********, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Русе, ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя инж.С.С.сумите: 1448.79
лева – неплатена консумирана вода, доставена в периода 25.09.2017г. - 23.10.2019г. по партиди №349/67; №349/68; №349/69 и №349/70, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2019г. да окончателното й изплащане; 166.29 лева – лихва за забавено плащане
за периода 01.12.2017г. до 16.12.2019г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3723/19.12.2019г. по гражданско дело №7669/2019г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК ********* направените по ЧГД №7669/2019г. по описа на РРС разноски в размер
на 56.30 лева.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 455 лева.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС сумата 100 лева –
депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: