Р
Е Ш Е Н И Е № 1010
30.09.2019 г., гр.
Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на дванадесети юли
2019г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 4230 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В исковата си
молба Ж.В.М. твърди, че приживе наследодателката й Т. Г. Н. с ЕГН **********,
починала на 27.07.2018г., дарила- с договор, извършен в нот. акт № 23 том I
дело № 9/201Зг. по описа на Служба по вписванията- гр.Сливен, на ответницата Т.В.Ж.
единствения свой недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.555.149
на административен адрес: гр.Сливен, ул. „С. Ф." № ..., целия с площ 269
кв.м., ведно с построените в него: сграда с идентификатор № 67338.555.149.1 и
със застроена площ 70,00 кв.м.; сграда с идентификатор № 67338.555.149.2 и със
застроена площ 15,00 кв.м.; сграда с идентификатор № 67338.555.149.3 и със
застроена площ 75,00 кв.м. и сграда с идентификатор № 67338.555.149.4 и със
застроена площ 5,00 кв.м., ведно с всички останали подобрения и приращения.
Излага също, че
Н. е имала двама сина, които обаче са починали преди нея: В. А. Н. с ЕГН **********,
починал на 08.08.2012г. и Г. А. Н.Н.с ЕГН **********, починал на 07.10.2015г.,
и съпруг- А. В. Н.с ЕГН **********. Разсъждава, че тъй като съгласно чл.29 от
Закона за наследството /ЗН/, когато наследодателя е оставил низходящи и съпруг,
запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, то в тия
случаи разполагаемата част при две деца е равна на 1/4 идеална част, а
запазената част за съпруга и двамата сина е общо 3/4 идеални части или по 1/4
идеална част за всеки един от тях, така нейната- на ищцата, запазена част се
явява половината от 1/4 идеална част, т.е. 1/8 идеална част. Тъй като с
процесния договор наследодателката й се разпоредила с целия недвижим имот, М.
иска от съда да й бъде възстановена тази една осма идеална част от това
единствено на Н. имущество.
Претендира и
ответницата да бъде осъдена да й заплати всички направени от нея съдебни и
деловодни разноски.
В своевременно
депозирания писмен отговор ответницата оспорва иска- намира го неоснователен.
Оспорва размера на запазената част на ищцата, като в тази връзка твърди, че
разпоредилото се с цитирания по-горе имот лице го е получило в наследство и по
тази причина имота не е бил придобит от Т. Г. Н. и съпруга й в режим на
съпружеска имуществена общност. Поради това ответницата счита, че размера на
запазената част на ищцата е 1/36-та.
Ж. оспорва и
твърдението на М., че споменатия недв.имот е бил единственото имущество на
наследодателката. На свой ред твърди, че последната е притежавала и
самостоятелен обект в сграда- обект с идентификатор 67338.564.38.3.6- жилище на
адрес: гр.Сливен, ж.к.”Д. Г.”бл.... вх...., ет...., ап..., както и поземлен
имот с идентификатор 67338.414.5 в землището на гр.Сливен. Ответницата счита,
че след като и тези два имота бъдат взети предвид като имущество на Н.,
стойността му би се увеличила значително и ще се окаже, че с разпореждането,
извършено от нея в полза на ответницата с процесния договор за дарение
запазената част на ищцата от нейното наследство е била накърнена незначително,
като това накърняване следва да се компенсира като ответницата заплати на
ищцата парична сума.
След като
обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установени следните
факти:
Договор,
извършен в нот.акт № 2, дело 1/2013г. по описа на нотариус Н.К., е за дарение
от Т.В. Н. на внучката й Т.В.Ж. на: поземлен имот с идентификатор №
67338.555.149 на административен адрес: гр.Сливен, ул. „С. Ф." № ...,
целия с площ 269 кв.м., ведно с построените в него: сграда с идентификатор №
67338.555.149.1 и със застроена площ 70,00 кв.м.; сграда с идентификатор №
67338.555.149.2 и със застроена площ 15,00 кв.м.; сграда с идентификатор №
67338.555.149.3 и със застроена площ 75,00 кв.м. и сграда с идентификатор № 67338.555.149.4
и със застроена площ 5,00 кв.м., ведно с всички останали подобрения и
приращения. При помощта на вещо лице се установи, че пазарната стойност на това
имущество, към момента на смъртта на Т.Н., е 103 500лв.
Видно от
удостоверението изх.№ 9400-16328/ 09.08.2018г., Т.Н. е починала на 27.07.2018г.
От документа се установява и че тя е била семейна, като с преживялия я съпруг А.
В. Н.са имали две деца- синовете им В. А. Н. и Г. А. Н.Н. И двамата обаче са починали,
като първия от тях, поч. 08.08.2012г., е оставил за наследници децата си Т.В.Ж.
/ответницата по делото/, М. В. Н., Ж.В.М. /ищцата/ и И. В. Н.. Вторият е
починал на 07.10.2015г. и е оставил за наследници децата си А. Г. Н., Д. Г. Д.,
И. Г. Н. и П. Г. Н..
С договор за
продажба /лист №36 от материалите по делото/ Т. Г. Н. и А. В. Н.са закупили на
29.03.1982г., по реда на Наредбата за държавни имоти, апартамент- №6 в
гр.Сливен, кв.Д. Г., бл...., вх...., с площ 66.29кв.м. Видно от схемата №
15-803896-01.11.2018г., издадена от СГКК-Сливен, понастоящем той се
индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор 67338.564.38.3.6.
От заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза- М.Зл.Д.,
съда приема, че пазарната му стойност към момента на смъртта на Т.Н. е 50
600лв.
През 1970г. Т. Н.
е получила, от баща си Г. К. А., по силата на договор за продажба, извършен в
нот.акт №22, том 1261/1970г., 1/3 реална /както е записано в документа/ част от
недвижимия му имот, състоящ се от къща и дворно място, находящо се в кв.“Розова
градина“, парцел 6207 по плана на гр.Сливен. Прехвърлителят действително е нейн
баща, видно от удостоверението за наследници № 627/ 23.03.1994г. на община
Сливен. От този документ се установява още, че той е починал през 1976г., както
и че негова съпруга е била Т. Н. А., която го е преживяла- починала е на
16.12.1993г.
Видно от
втората страница на нотариалния акт, при сключване на сделката продавача се е
легитимирал с нот.акт №2, том ІІ, рег.№1306/ 1939г. Същият е част от
доказателствения по делото материал /л.№95/ и с него Г. К. А. е закупил
288кв.м., намиращи се в южната част на лозе, цялото от 1.3дка в м.“Ясъ тепе“,
което по плана на гр.Сливен е представлявало парцел ХІІ-37...
През 1982г. Т. Н.
е продала, срещу задължение на приобретателя да я издържа и гледа, с договор,
извършен в нот.акт №91, дело 1055/1982г., на сина си В. Н., собствената си 1/3
ид.ч. имот с пл.№ 6207 в кв. 399кв.м., намиращ се в гр.Сливен, ул.“М.“№...,
целия с площ 270кв.м., от които 69кв.м. застроено- с жилищна сграда на един
етаж. При извършване на сделката продавача се е легитимирала с нотариалния акт,
по силата на който баща й й е прехвърлил 1/3 ид.ч.- нот.акт №22/1970г.
На следващата
/1983-та/ година Н. е продала, отново срещу поето от приобретателя задължение
да я издържа и гледа, на същия този си син, още 1/3 ид.ч. от това дворно място
с жилищна сграда на един етаж- нот.акт №41, том ІІ, дело 470/1983г. При извършване
на сделката се е легитимирала с цитирания по-горе нот.акт от 1939г., както и,
неясно защо, и с нотариалния акт №91 от 1982г. /неясно защо, тъй като с него Т.Н.
е отчуждила притежаваните от нея преди това 1/3 ид.части/.
С решение №
310/15.10.1997г. по в.гр.д.№ 1130/1997г. и влязло в сила на датата на
постановяването му- като неподлежащо на обжалване, СлОС е развалил тези два
договора и е обезсилил нотариалните актове, в които са били извършени сделките.
На 21.12.1987г.
Т. Н. А. /майка на Т.Н./ е продала на В. А. Н. /нейн внук, съотв.син на Т.Н./ и
съпругата му П. Ж. Н., отново срещу задължение за издръжка и гледане, 1/3ид.ч.
от същия недв.имот- находящ се в гр.Сливен, ул.“В..М.“№..., представляващо двор
с къща, имот 6207 в кв.399. При извършване на сделката продавача се е
легитимирала с цитирания по-горе нот.акт от 1939г., както и, неясно защо, и с
нотариалния акт №91 от 1982г., както и с нотариалния акт №91 от 1982г.
С решение
№62/04.05.1999г., постановено по гр.д.№ 682/1997г. и влязло в сила на 01.10.2001г.,
СлОС е развалил този договор и е обезсилил нотариалния акт, в който е извършена
сделката- №62, том ІV, дело №1396/1987г. по описа на нотариус при СлРС.
Съдът прави извод, че с всички тези договори
са извършени разпореждания с идеални части от един и същ недв.имот- на първо
място, защото точно това е записано в издаденото от община Сливен удостоверение
изх.№ 9400-7182/17.04.2019г.; на второ- защото при извършването на всички
нот.актове, с изключение на нот.акт в нот.акт №91, дело 1055/1982г., продавача
се е легитимирал все с нот.акт №2/ 1939г. т.е., имот с площ 288кв.м.,
намиращи се в южната част на лозе, цялото от 1.3дка в м.“Ясъ тепе“ през 1939г.;
парцел 6270 в кв.Розова градина, състоящ се от къща и дворно място през 1970г.;
имот с пл.№ 6207 в кв. 399кв.м., намиращ се в гр.Сливен, ул.“М.“№..., целия с
площ 270кв.м. и поземлен имот с идентификатор № 67338.555.149 на
административен адрес: гр.Сливен, ул. „С. Ф." № ..., целия с площ 269
кв.м., СА ИДЕНТИЧНИ.
През 1983-та
година, Т. Н. и съпруга й А. В. Н.са закупили, от майката на първия от
тях, ½ ид.ч. от ЛОЗЕ в м.“Сефер-
бунар“ с площ 1600кв.м., намиращо се в Сливенското землище, в района за здравни
и културни нужди. При извършване на сделката продавача се е легитимирала с
нот.акт № 199/1958г. Последният също е част от доказателствения по делото
материал и с него бащата на Т. Н.-Г. К. А., е закупил цялото споменато лозе.
От
удостоверението изх.№ 9400- 34178 27.03.2019г. на Общинска администрация-Сливен
се установява, че този имот-лозе с площ 1 600кв.м., е идентичен с имот с
идентификатор 67338.414.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
Сливен, одобрени със заповед на изп.дир. на АК от 2006г., както и че
понастоящем е с площ 1 677кв.м., а местността, в която се намира се нарича
„Суха чешма”. При помощта на вещо лице се установи, че пазарната стойност на
това имущество, към момента на смъртта на Т.Н., е 39 100лв.
Така
установените факти налагат следните изводи за правото:
Предявен е иск
с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН, който дава право на наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да поиска намаляването
им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Размерът на
последната се изчислява, като се образува една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му и се извадят задълженията
и увеличението на наследството по чл. 12 ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите.
Установи се в
настоящото дело, от официален свидетелстващ документ, че страните по него са
наследници на починалата на 27.07.2018г. Т. Г. Н.. Те са нейни наследници, тъй
като са й внуци, а баща им- сина на Т. Н.- В. А. Н., е починал преди майка си-
през 2012г. и поради това и на основание чл. 10 ал.1 от ЗН, децата му го
заместват в наследяването. Ето защо в случая е изпълнено едно от изискванията,
поставени с разпоредбата на чл. 30 ал.1 от ЗН- ищцата е наследник с право на
запазена част.
Приживе, през
2013г., Т. Н. се е разпоредила в полза на една от тях- Т.В.Ж., със свой имот,
като й го е дарила- това е поземлен имот с идентификатор 67338.555.149 с площ
239кв.м. по кадастралната карта на гр.Сливен, с адрес: Сливен, ул.“С. Ф.“№...,
ведно с построените в него пет сгради. Предвид тези факти са осъществени и
други от изискванията на чл.30 ал.1 от ЗН- от наследодател е извършено
разпореждане с притежаван от него недв.имот, като то е дарение.
Била ли е
собственик тя на този имот: за да се отговори на този въпрос трябва да се има
предвид, че във времето са извършвани няколко разпоредителни сделки с ид.части
от него. Така напр., през 1982 и 1983г. Т.Н. е прехвърляла на сина си В. Н. по
1/3 ид.ч. с договор /т.е. общо два договора за продажба/, от този имот. На
едната 1/3ид.ч. тя е купувач, по договор от 1970г., продавач по който е баща й,
а другата 1/3ид.ч.- е получила по силата на наследствено правоприемство,
настъпило през 1976г., когато той е починал. Тогава притежаваните от него към
момента на смъртта му ид.части от имота- 2/3 ид.ч., са били поделени по равно
между единствените му двама наследника- самата Т.Н. и съпругата му Т. А., т.е.
всяка от тях е получила по 1/3 ид.ч.- чл. 9 ал.1 от ЗН, съгласно който съпруга
наследява част, равна на частта на всяко дете.
В последствие
обаче тези на две места по 1/3 ид. части, прехвърлени от Т.Н. съот. през 1982г.
и 1983г., са се върнали в патримониума й- през 1997г., тъй като двата договора
са развалени и нотариалните актове, в които са извършени- са обезсилени, с
влязло в сила съдебно решение.
Липсващата 1/3
ид.част, допълваща до цялост правото на собственост върху имота, е станала част
от патримониума на Т.Н., при следната хронология: както се посочи по-горе, като
преживяла съпруга, Т. Н. А. /майка на Т.Н./ е станала собственик, по силата на
наследяване, на 1/3 ид.ч. от лозето след смъртта на съпруга й, настъпила през
1976г. На 21.12.1987г. тя я е продала на внука си В. А. Н. /син на Т.Н./ и
съпругата му П. Ж. Н., но през 2001г. договора е развален, а нотариалния акт, в
който е извършен -обезсилен. Т.е., имота се е върнал в патримониума на Т. А., а
от там- в този на единствения й наследник Т. Н..
Трябва да се
отбележи обаче, че все пак Т.Н. не е била собственик на целия имот, респ. не е
могла да се разпореди изцяло с него, с атакувания договор за дарение. Така е,
защото за първи път тя придобива права върху него през 1970г.- както се спомена
по-горе, от собственика му- баща й. Договорът обаче е за продажба. По делото са
налични доказателства, че Т.Н. е имала съпруг - това е А. В. Н.- това е сигурно, предвид съдържанието на
удостоверението за наследници с изх.№ 9400-16328/ 09.08.2018г. никоя от
страните не ангажира доказателства в кой момент е сключен гражданския брак, но
съда, вземайки предвид фактите кога са родени децата им, а това са годините
1952г. /сина им Валентин/ и 1957г. /сина им Г./, както и че в онези времена е
било почти невъзможно да има извънбрачни деца, съда намира, че двамата са били
съпрузи и към момента, когато Т.Н. е закупила през 1970г. 1/3 ид.ч. от дворното
място и къщата в него, сега находящи се на адрес Сливен, ул.”С. Ф.”№.... Тя, на
осн.чл.13 ал.1 и чл.103 от СК от 1968г./отм./ е станала съпружеска имуществена
общност. Поради това към момента на сключването на договора за дарение през
2013г. тя е притежавала само половината от нея, т.е. 1/6, а останалата 1/6
ид.ч. е на съпруга й А. Н. Ето защо и при спазване на принципа, че никой не може
да прехвърли повече прав от онези, които притежава, се оказва, че през 2013г.
т.Н. се е разпоредила безвъзмездно в полза на внучката си Т.Ж. не с целия
недв.имот, а с 5/6 ид.ч. от него. Поради това пък в масата по чл.30 ал.1 от ЗН
ще се включи не пълната стойност на имота /103 500лв./, а 5/6 от нея, т.е. 86
250лв.
Към момента на
смъртта си- 2013г., Т.Н. е притежавала и друго имущество и поради това неговата
стойност трябва да се прибави към тази сума. На първо място това е апартамент
№6 в гр.Сливен, кв.Д. Г., бл...., вх... с площ 66.29кв.м. Той е закупен от нея
и съпруга й А. В. Н.на 29.03.1982г., по реда на Наредбата за държавни имоти.
Понастоящем се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор
67338.564.38.3.6. Не само защото и двамата са купувачи, а и тъй като са съпрузи
и са били такива и към момента на сделката, а пък към момента на смъртта на Т.Н.
съпругът й е жив, то като притежавано към момента на смъртта й имущество следва
да се счита не целия имот, а само ½ ид.ч. от него. При разсъжденията,
изложени по-горе, съда е убеден, че Т.Н. и А.В. са били съпрузи и към 1982г.
Впрочем, дори и без да са съпрузи, те двамата, а не само жената, имат права
върху този апартамент, тъй като и двамата са купувачи по договора. След като в
последния не са записани квотите им като купувачи, то се счита, че са равни-
т.е. по 1/2 ид.ч.
При помощта на
вещо лице се установи, че пазарната стойност на апартамента е 50 600лв. Т.е., притежаваната
от наследодателката на страните по делото част се равнява на 25 300лв.
Т. Н. е
притежавала към момента на смъртта си и още имущество, защото през 1959г. баща
й е закупил ЛОЗЕ в м.“Сефер- бунар“ с площ 1600кв.м. Когато е починал през
1976г., правото на собственост е било поделено, на осн.чл.9 ал.1 от ЗН, между
двамата му наследника- преживялата съпруга Т. А. и дъщеря им Т. Н.. След това,
през 1983г. Т. А. е продала на Т. Н. и съпруга й А. В. А. своята /1/2/ ид.ч.
Тъй като сделката е продажба, то и тази ½ ид.ч. е станала съпружеска
имуществена общност, а не индивидуална собственост на Т. Н.- съгласно чл.13
ал.1 от действалия в онзи момент Семеен кодекс- СК от 1968, отменен със СК от
1985г., недвижимите и движими вещи и права върху такива, придобити от съпрузите
по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име
са придобити. Впрочем, дори и без да са съпрузи, те двамата, а не само жената,
имат права върху тези ½ ид.ч., тъй като и двамата са купувачи по
договора. След като в последния не са записани квотите им като купувачи, то се
счита, че са равни- т.е. придобили са по 1/4 ид.ч. Така се оказва, че към
момента на смъртта й Т. Н. е притежавала
3/4 ид.ч. от лозето. При помощта на вещо лице се установи, че пазарната
стойност към него момент на целия имот е била 39 100лв. Т.е.,
притежаваната от наследодателката на страните по делото част се равнява на 29 325лв.
Така стойността
на притежаваното от Т.Н. имущество е била 54 625лв. След като към тях се
прибави и стойността на имуществото, с което се е разпоредила чрез дарение- 86
250лв., се оказва, че масата по смисъла на чл.31 от ЗН е на стойност 140 875лв.
Съгласно чл. 29
ал.3, изречения второ и трето от ЗН, когато наследодателя е оставил жив съпруг
и деца, ако те са две, разполагаемата част на наследодателя е ¼ от
наследството му. Останалите 3/4 ид.части са запазени за наследниците, като
запазената част на преживелия съпруг е равна на частта на всяко от децата. Тъй
като Т. Н. и А. Н.са имали две деца и мъжа е преживял съпруг, в случая е
приложима точно коментираната в предходното изречение хипотеза. В случая и
двамата й сина са починали преди нея, но единия- Г. А. Н.Н., е бил жив когато Т.
Н. е извършила дарението /от 2013г./. Другият им син- В., е починал още през
2012г. и е заместен от низходящите си, като те са четирима- деца му Т.Ж., М. Н.,
Ж.М. и И. Н.. Те, на основание чл.5 ал.1 от ЗН, са си поделили неговата ид.ч.
по равно, т.е. запазената част на всеки от четиримата е 1/16 от наследството на
баба им /Т. Н./. Тъй като то е на стойност 140 875лв., запазената част на
ищцата се равнява на 8 804.69лв. Стойността на имуществото, което е
останало за наследниците на Т.Н. е 71 845лв. / 17 250лв., което е 1/6 от
103 500лв. + 25 300лв.+29 325лв./.
Поради това Ж.М.
е получила наследство на стойност 4 490.31лв. /1/16 от 71 845лв./. А й се
е следвало наследство на стойност 8 804.69лв. /1/16 от 140 875лв.- сбора
на пазарните стойности на трите коментирани в това решение недв.имота/, което
означава, че за допълване на запазената й част е необходима сумата 4 314.38лв. / 8 804.69лв.-
4 490.31лв./. Ето защо дарението, извършено от Т.Н. през 2013г. в полза на
внучката й Т.Ж. ще трябва да се намали с тази сума, на която съответстват 4 314.38/
86 250 ид.ч. или 431 438/ 8 625 000 ид.ч.
За разноските-
и двете страни претендират такива. С оглед изхода на делото – частично
уважаване на иска, се следват както на ищеца, така и на ответника, по
съразмерност – ал.1 и ал.3 на чл.78 от ГПК. Ж.М. направи разноски в размер на
970.50лв. Ето защо, на това основание ще й бъде присъдена сумата 48.53лв. Т.Ж.
направи разноски в размер на 571.30лв. Ето защо, на това основание ще й бъде
присъдена сумата 542.74лв.
При изложеното,
Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Ж.В.М. с ЕГН:
********** и съдебен адреса*** от наследството на Т. Г. Н., б.ж. на гр.Сливен,
поч. 27.07.2018г., като НАМАЛЯВА дарението от последната в полза на Т.В.Ж.
с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.М.С., извършено с нот.акт № 2, том І,
рег.№ 124, дело 1/2013г. по описа на нотариус с рег.№ 514 в Нотариалната
камара- Н. К., на 5/6ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.555.149
(шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин петдесет и пет
точка сто четиридесет и девет) по кадастрална карта на гр.Сливен, одобрена със
Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006г. на Агенция по кадастъра, с административен
адрес: гр.Сливен, ул. „С. Ф." № ... (....), целият с площ 269 кв.м.
(двеста шестдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10
(десет) метра), със стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 8190
(осем хиляди сто и деветдесет), при съседи по кадастрална карта: ПИ с
идентификатор № 67338.556.1, ПИ с идентификатор № 67338.555.148, ПИ с
идентификатор № 67338.555.51, ПИ с идентификатор № 67338.555.150 и ПИ с идентификатор
№ 67338.555.151, както и 5/6ид.ч. от построените в имота: сграда с
идентификатор № 67338.555.149.1 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и
осем точка петстотин петдесет и пет точка сто четиридесет и девет точка едно),
на един етаж, със застроена площ 70,00 кв.м. (седемдесет квадратни метра), с
начин на трайно ползване: еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор №
67338.555.149.2 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин петдесет и пет точка сто четиридесет и девет точка две), на един
етаж, със застроена площ 15,00 кв.м. (петнадесет квадратни метра), с начин на
трайно ползване: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор №
67338.555.149.3 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин петдесет и пет точка сто четиридесет и девет точка три), на един
етаж, със застроена площ 75,00 кв.м. (седемдесет и пет квадратни метра), с
начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор №
67338.555.149.4 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин петдесет и пет точка сто четиридесет и девет точка четири), на един
етаж, със застроена площ 5,00 кв.м. (пет квадратни метра), с начин на трайно
ползване: друг вид сграда за обитаване, ведно с всички останали подобрения и
приращения, с 431 438/ 8 625 000 ид.ч.,
необходими за допълване на запазената част на Ж.В.М. с ЕГН: ********** от
наследството на Т. Г. Н., б.ж. на гр.Сливен, поч. 27.07.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над тази идеална част до пълния претендиран
размер- 1/8ид.ч. от наследството.
ОСЪЖДА Т.В.Ж. с ЕГН: ********** да заплати на Ж.В.М. с ЕГН: **********
сумата 4 314.38лв. /четири
хиляди триста и четиринадесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
паричната равностойност на накърнената й със същото дарение- извършено в нот.
акт №2, том І, рег.№ 124, дело 1/2013г. по описа на нотариус с рег.№ 514 в
Нотариалната камара- Н. К., запазена част от 1/16 от наследството на Т. Г. Н., б.ж. на
гр.Сливен, поч. 27.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
15.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.В.Ж. с ЕГН: ********** да заплати на Ж.В.М. с ЕГН: **********
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото, съразмерно уважената част от иска-
48.53лв. /четиридесет и осем лева и
петдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Ж.В.М. с ЕГН: ********** да заплати Т.В.Ж. с ЕГН: ********** на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска-
542.74лв. /петстотин четиридесет и
два лева и седемдесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд в 2-седмичен
срок, течащ за всяка страна от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: