Р Е
Ш Е Н И Е
№ 88-А 15.10.2012 г. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми
септември 2012
година
в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: С.С.,
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК МИНЧЕВ
Гражданско дело № 1064 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл. 45
от ЗЗД.
Постъпила
е Искова молба от “Ф.” ООД гр. Л.в която твърди, че на . год. като началник на
склад в базата на дружеството в гр. С.като МОЛ е бил назначен ответника С.Р.Р.
по силата на Трудов договор № . год.. Твърди, че в качеството на материално
отговорно лице, ответникът С.Р.Р. е бил упълномощен да извършва тегления от
банковата сметка на дружеството, с цел осъществяване на дейността по изкупуване
на вторични суровини в поверения му обект. За месеците октомври, ноември и
декември 2007 год. и месец януари 2008 година с нареждания-разписки лицето е
изтеглило сумата от 1 045 000 лв.. Реално изразходваната сума била на
стойност 193 327,59 лв. За останалата сума от 851 672,41 лева,
ответникът не представил годни разходооправдателни документи, което налага
извода, че ответникът реално е изтеглил тази сума и се е разпоредил
неправомерно с нея.
Сочи
още, че срещу ответника е образувано НОХД . г. на СТОС по което, същият е
признат за виновен за това, че в периода . г. - . г.
в гр. С., в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице –
началник на склад в гр. С.на ““Ф.” ООД - гр. Л., присвоил чужди пари – сумата
от 851 672,41 лева от “Ф.” ООД, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като длъжностното
присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което
и на основание чл. 203,
ал.1, във вр. чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с
чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесете години и девет
месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на това наказание. Присъдата
е изменена от ПАС и потвърдена от ВКС.
Ето защо твърди,
че за ищецът “““Ф.” ООД - гр. Л., възниква правен интерес от предявяването
на настоящия осъдителен иск, като моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника С.Р.Р. да му заплати сумата
в размер на 851 672,41 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с мораторната лихва от
началната дата на уреждането . г. до . г. в размер на 450 006,22 лева, заедно
със законната лихви от датата на предявяването на ИМ, до окончателното и
изплащане, както и направените разноски по делото.
В отговора на исковата
молба ответникът С.Р. *** оспорва исковата молба и счита същата за
неоснователна и недоказана.
След
като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на
всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства
и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, съдът счита за
изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:
Видно от
приложеното НОХД . г. на СтОС, се установява, че с влязла в сила присъда,
ответникът е признат за виновен за това, че в периода . г. -.г. в гр. С.в
условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – началник на
склад в гр. Стара Загора на “Феникс инверс” ООД - гр. Ловеч, присвоил чужди
пари – сумата от 851 672,41 лева от “““Ф.” ООД - гр. Л.,, връчени в това му
качество и поверени му да ги пази и
управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 203,
ал.1, във вр. чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с
чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от дванадесет години и девет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване
на това наказание съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража. Постановено е на
основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС подсъдимия
С.Р.Р., с
посочени по-горе дани да изтърпи така наложеното му наказание в затворнческо
заведение от закрит тип. На
основание чл. 203, ал. 2, предл. първо от НК е постановено конфискация на ½ част от имуществото на виновния и подсъдим
С.Р.Р.. На
основание чл. 203, ал. 2, предл. Второ от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7,
предл. второ от НК е лишен подсъдимия С.Р.Р. от правото да
упражнява търговска дейност с черни и цветни метали за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. С решение № . г. По ВНОХД № .
г. На ПАС е изменена Присъда № . година, постановена по нохд № 863/2009
година на Старозагорският окръжен съд, като е намален размерът на наказанието
”Лишаване от свобода„ на подсъдимия С.Р.Р. от дванадесет
години и девет месеца на десет години лишаване от свобода. Увеличен е размерът
на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7, предл. 2-ро от НК на подс. С.Р.Р.
„Лишаване правото да упражнява търговска дейност с черни и цветни метали„ от
три години на тринадесет години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл.203 ал.2 във вр. с 37 ал.1 т.6 от НК е лишен ответника от право да
заема определена длъжност- материално отговорна длъжност за срок от тринадесет
години, считано от влизане на присъдата в сила. Конфискацията на ½ ид.
част от имуществото на ответника да се счита наложена по отношение на определена
част от имуществото му и е потвърдена присъдата в останалата и част. С Решение
№ . г. по касационно НОХД № . г. на ВКС е оставено в сила решение по ВНОХД №.
г. на Апелативен съд гр. П., с което е изменена присъда по НОХД №. г. на Окръжен съд гр.С..
Въпреки
поканата за съдебно споразумение в края на съдебното дирене, никоя от страните
не е съгласна на това и всяка страна поддържа до край първоначалното си становище,
че съответно ответникът дължи на ищеца цялата сума от 851 672,41 лева и
съответно, че ответникът не дължи абсолютно никаква сума на ищеца.
Предвид
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл. 300 от ГПК посочва, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Или, настоящият състав е обвързан изцяло от фактите по
присъдата – деяние, противоправност и вина, поради което не следва да се
доказват отново в настоящото производство. Следва да се посочи, че характера на
извършеното престъпление по чл. 201 от НК, длъжностно присвояване, обхваща и
още един елемент от деликта, който е задължителен за гражданския състав, а
именно присвоената сума, тъй като тя се явява неизменна част от фактическия
състав на престъплението, а именно предмета на престъплението. За да се иска обезщетение за вреди от деликт следва да са
налице пет предпоставки: деяние, вреда, причинна връзка, вина и
противоправност. В настоящия случай са налице изискваните предпоставки. Както
бе посочено по – горе гражданският съд е обвързан от влязъл в сила акт на
наказателният съд по отношение на деяние, вина, противоправност и размера на
вредата. Елементите на деликта изцяло се припокриват с елементите на състава на
престъплението по чл. 201 от НК. Деянието се изразява в присвояване на чужди
движими вещи – пари, в качеството на длъжностно лице - „Началник склад” при
ответника, вредата – присвоените суми, налице е причинна връзка между деянието
и вредата – установена с влязлата в сила присъда. Елемента вина също е обвързан
от влязлата в сила присъда. Предвид изложеното настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност
на ответника. Следва изцяло да се уважи претенцията на ищеца в посочената в ИМ
размер - 851 672,41 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той е в забава от
момента на причиняване на вредите. Вземането за вреди е парично вземане и за
забавеното му плащане се дължи законната лихва, съгласно чл. 86 ЗЗД. Предвид
горното, следва да се осъди ответникът да заплати и мораторната лихва върху
посочената сума от датите на присвояване до .г. или общо в размер на
450 006,22 лв., както и законна лихва от тази дата до окончателното и
заплащане. В този смисъл неоснователно се явява направеното от проц.
представител на ответника възражение за погасителна давност на мораторната
лихва. Възражението е направено след даване ход на устните състезания, поради
което се явява несвоевременно – възможността за това е преклодирана с оглед
разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
С оглед изхода на делото следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски в това производство в
размер на 52 112,15 лв..
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.Р., ЕГН ********** ***,
понастоящем в З. гр. С.да заплати на “Ф“. ООД - гр. Л.,, бул. ”О.” № .
ЕИК ……, представлявано от М.П. М., сумата 851 672,41 лв. /осемстотин петдесет
и една хиляди шестстотин седемдесет и два лева и 41 стотинки/, представляваща обезщетение
от непозволено увреждане - присвоени от ответника суми в качеството му на
длъжностно лице - Началник на склад в гр. С““Ф.” ООД - гр. Л., на “““Ф.”
ООД - гр. Л., заедно със мораторната лихва от . г. до . г. в размер на
450 006,22 лв., /четиристотин и петдесет хиляди и шест лева и 22 ст./,
както и законната лихва от тази дата, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответникът С.Р.Р., ЕГН **********
***, понастоящем в З. гр. С., да заплати на ответника “““Ф.” ООД - гр.
Л.,, бул.”О.” № 10, ЕИК ….., представлявано от М.П. М. сумата от
52 112,15 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от съобщаването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара
Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :