РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. М., 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. М.а
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100323 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против ответника Г.-гр. С. за сумата
от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ - за търпени неимуществени вреди;
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер с подробно изложени в тази насока
доводи и посочени доказателства.
С отговора си ответникът е направил искане за привличане на
трето лице- помагач-Т. Н. В. –виновен за процесното ПТП, като едновременно
с това е предявил и обратен иск срещу него за сумата от 40000.00лева, като
моли да бъде приет за разглеждане и уважен, в случай, че бъде уважен главния
иск.
С определение №762/02.12.2024година съдът НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.219,АЛ.1 от ГПК е допуснал ПРИВЛИЧАНЕТО като ТРЕТО-ЛИЦЕ
помагач на ответника по гр.д.№323/2024годин по описа на МОС а именно:Т.
Н. В. с ЕГН ********** от с.С., ул.Ш. №** и е приел за СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения обратен иск от Г., БУЛСТАТ: *** със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „ГГ." № *, ет. 4 представлявано заедно от
1
изпълнителните директори М.К. и С.С. чрез юрисконсулт К. Я. ПРОТИВ Т. Н.
В., ЕГН: **********, с адрес с. С., ул. Ш. № ** за сумата от 40 000.00 лева
/четиридесет хиляди лева/- неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 18.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата в случай че бъде
уважен предявения от ищеца иск, да се осъди третото лице помагач на
основание чл. 558, ал. 7 от КЗ Т. Н. В., ЕГН: **********, с адрес с. С., ул. Ш.
№ 30 за сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди/ - за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 24.03.2024г., причинено при управление на лек
автомобил марка „ХХХ". модел „ХХХ" с рег. № ***, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 18.04.2024г. (датата на сезиране на ГФ на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата, за
лихвите и деловодни разноски, които Г. е осъден да заплати, вкл. държавната
такса за завеждане на обратния иск и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540.00 лева.
Третото лице-помагач е получил препис от исковата молба и
отговора по нея и е взел писмено становище.
Ищецът твърди в исковата си молба , че на 24.03.2024г. около
20.20ч. в с. С. по ул. “Д.” с посока на движение към ул. „П.“ се движи лек
автомобил марка “ХХХ”, модел “ХХХ” с рег. № ***, управляван от Т. Н. В. с
ЕГН ********** (У 1). Същият в района на кръстовището с ул. „П.“ не
пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка “ХХХ”,
модел “ХХХ” с рег. № ***, управляван от Н. М. М. с ЕГН ********** (У2), с
което става причина и реализира ПТП.
Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при ОД на
МВР - гр. М., който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2024-1023-50208 от 24.03.2024г., където са описани причините и
обстоятелствата за настъпване на инцидента, както и участниците в
последния. По случая е образувано ДП № 301/24г. по описа на РУ М. и пр. пр.
№ 1309/24г. по описа на РП М., като е съставен и АУАН № ОА 1218508 и
АУАН№ОА 1218509 наУ1.
Счита, че вина за настъпване на инцидента има водач на лек
автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № ***, който не е съобразил
поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни
2
разпоредби от ЗДвП, а именно:ЧЛ. 5 (1) Всеки участник в движението по
пътищата:1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;Чл. 20. (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от
26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват;Чл. 47. (1) Водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство;Чл. 50. (1) На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство;
С цел да получи своевременна медицинска помощ
непосредствено след инцидента ищецът е откаран в МБАЛ “Д-р. Стамен
Илиев” АД - гр. Мотана, където е хоспитализиран с оплаквания от силна
болка в главата и световъртеж, без ясен спомен за случилото се. След
извършени прегледи и изследвания медицинските лица установяват следните
травматични увреждания:Фрактура на процесус каракоидеус на лявата
скапула; Мозъчно сътресение;Контузия на главата;С оглед характера на
травматичните увреди е взето решението за провеждането на консервативно
лечение. След отпадане нуждата от лекарско наблюдение ищецът е изписан от
лечебното заведение с дадени препоръки за ХДР, режим на покой и прием на
обезболяващи медикаменти.
Получените от ПТП травми и наранявания са му причинили
болки и страдания , които са били със значителен интензитет през първият
месец от възстановителния период. Мозъчното сътресение и контузията на
главата са довели до нестихващи болка в засегнатите области, придружени с
гадене и световъртеж, дори и при най-лекото движение на главата. Фрактурата
на лявата скапула от своя страна е причинила както силна болка при всеки
опит да повдигне или премести ръката си, така и дискомфорт в легнало и
седнало положение на тялото. Дори и при прием на обезболяващи
медикаменти, болковият синдром в областта на горния ляв крайник и главата
не е изчезвал. Цялата ситуация го принудила да бъде в състояние на покой,
което значително нарушило обичайния му ритъм на живот. За задоволяване на
ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) той е разчитал изцяло на
3
семейството си. Това допълнително е засилило чувството за безпомощност и
уязвеност, като той се е считал за постоянно бреме за своите близки и
роднини. Преди това ищецът е водил нормален начин на живот, а последиците
от ПТП довели до рязка промяна в ежедневието на човек -до ограничаване на
социалната и семейна му ангажираност. След ПТП-то са настъпили редица
неблагоприятни промени в ежедневието му - загуба на сън, неспокойство,
унило състояние на духа, потиснатост, тревожност. По отношение на
психическите последици от самия инцидент следва да се добави, че Н. М. М.
изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента ще бъде в
съзнанието му завинаги оттук нататък.
Счита, че доколкото управляваният от Т. Н. В. с ЕГН **********
лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № *** не е имал сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на настъпване на ПТП е осъществена хипотезата
предвидена в чл. 519 ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на Г. с оглед
репарирането на причинените вследствие на ПТП вреди.
Моли съда и след установяване на гореизложеното да постанови
решение, с което да осъди ответника „Г.“, БУЛСТАТ ***6 да заплати на ищеца
Н. М. М. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение на основание чл.
519, ал. 1 КЗ, както следва:
- 40 000 лв. /четиридесет хиляди/ - за претърпени неимуществени
вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от
24.03.2024г., причинено при управление на лек автомобил марка „ХХХ“,
модел „ ХХХ“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 18.04.2024г. (датата на сезиране на ТФ на основание чл. 493, ал. 1,
т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата и направените в
производството разноски в това число за адвокатска защита и съдействие.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.З. която
подържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи със законните
последици.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Г., БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„ГГ." № *, ет. 4, представлявано заедно от изпълнителните директори М.К. и
С.С. чрез юрисконсулт К. Я. с който завява ,че искът е допустим, макар и
4
неоснователен и няма пречка същият да бъде допуснат до разглеждане от
съда.
При условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от
ищеца механизъм,въпреки че е официален документ, констативния протокол,
в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма
качеството на С.стващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй
като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а
изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради
това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.
Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, обобщена с
решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г„ I т. о. на ВКС
протоколът за ПТП е официален С.стващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищеца, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава.
С отговора се твърди, че ангажираните по делото доказателства не
са достатъчни да обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Не са предоставени никакви
доказателства, относно механизма на ПТП, а предоставените доказателства
нямат доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на
участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на
непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още
повече, че в случая такива констатации липсват. Не се установява фактът на
извършено от посочения за виновен - водач на неустановено МПС
противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.
Смята, че не са представени никакви документи, които да
5
установят процесното събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в
исковата молба е базиран на вероятности и от същото не може да бъде
направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ.
Посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията се
основава единствено на твърденията на заинтересованото лице. Във връзка с
твърдяното ПТП липсват данни и следи от движението на МПС и изявления
на С.и-очевидци, доказателства установяващи механизма, причините и
обстоятелствата за настъпването на събитието, които да кореспондират с
посочения от пострадалата механизъм. Към исковата молба не са представени
никакви доказателства, установяващи наличието на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Н. М. М., който като водач на л.а. марка „ХХХ" с рег. № *** се е
движил с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост и не е
поставил задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-
следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда нарушение
на чл. 20 ал. 1 ал. 2, чл. 21, чл. 25, ал. 1 и ал. 2чл.137а от ЗДвП.
Оспорва твърденията на ищцовата страна, че Н. М. М. търпи болки
и страдания. Посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не
са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не
съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира
действително претърпените неимуществени вреди. При непозволеното
увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване
от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищците. Съгласно
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са
действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента.
Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение
наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.
Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени
вреди, като считам същите за прекомерно и неоснователно завишени
съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия
на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен
в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
6
момента на увреждането по настоящото дело.
Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на
главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на
законна лихва.
Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща
обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при
наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на
определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което
задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ претенция е
образувана такава с № 24210062/18.04.2024 г.
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за забава на Г. се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице като
срокът за произнасяне не може да бъде по- дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1
КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ (определение
№ 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВНС, ТК, I т. о.).
Оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г. да се
счита в забава от 22.07.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда,
а в условията на евентуалност от 15.08.2024г. - датата на постановения отказ.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъдите на Г.
всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на
540.00 лева.
В случай, че претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение надвишава размера от 540 лв., моли същото да бъде счетено
за прекомерно и да бъде намалено при съобразяване на практиката на ВКС -
Определение №1016/06.03.2024 по ч.гр.д. № 4123/2024 г. по описа на ВКС, ГК,
IV ГО.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Г., която
оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвъърли с
произтичащите от това последици.
7
Третото лице Т. Н. В. с ЕГН ********** –, помагач на
ответника е взел становище по иска като се придържа към направените
възражения на ответника.
По същество в съдебно заседание третото лице се представлява
от адв.А., който също моли иска да се отхвърли с произтичащите от това
последици като неоснователен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са
изслушани заключения на вещи лица, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, МОС приема следното:
Съгласно чл. 519, ал. 1 от КЗ Г. извършва плащания в полза на
увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
когато няма сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците.
За да бъде уважен иска по чл. 557, ал. 2 от КЗ следва да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че
противоправното деяние е осъществено от МПС за което няма валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и са причинени
значителни телесни увреждания.Необходимо е и да се установи и наличието
на предпоставките на сочещ на допустимост на претенцията –т. е. ако Фондът
не се е произнесъл по подадената молба в срока, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че на 24.03.2024г. около 20.20ч. в с. С. по ул. “Д.” с посока на
движение към ул. „П.“ се движи лек автомобил марка “ХХХ”, модел “ХХХ” с
рег. № ***, управляван от Т. Н. В. с ЕГН **********. Същият в района на
кръстовището с ул. „П.“ не пропуска движещия се по пътя с предимство лек
автомобил марка “ХХХ”, модел “ХХХ” с рег. № ***, управляван от Н. М. М. с
ЕГН ********** (У2), в резултат на което става причина и реализира ПТП.
Във връзка с установяване на механизма на произшествието по
делото е изслушана съдебно-автотехнически експертиза, изпълнена от вещото
8
лице О. В..От заключението на вещото лице се установява, че на 24.03.2024 г.
около 20,30 ч в с. С., обл. М., на кръстовището между ул. „П.“ и ул. „Д.“ е
настъпило тежко пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. „ХХХ
ХХХ“ с рег. № ***, управляван от Т. Н. В., и л.а. „ХХХ ХХХ“ с рег. № ***,
управляван от Н. М. М..
В резултат на произшествието телесни увреждания е получил водачът
на л.а. „ХХХ ХХХ“ Н. М..
В условията на произшествието л.а. „ХХХ ХХХ“ се е движил по ул.
„Д.“ с посока на движение от ул. „Трета“ към ул “Пета“.
Лекият автомобил „ХХХ ХХХ“ се е движил по ул. „П.“ с посока на
движение от с. Липен към с. Крапчене.
След настъпване на произшествието, Т. Н. В., водач на л.а. „ХХХ
ХХХ“, не е изпълнил задълженията си, като участник в ПТП, не е останал на
място, напуснал е произшествието и автомобилът е установен на следващия
ден в близост до адреса на В. със снети регистрационни табели.
Процесното кръстовище е регулирано с пътни знаци, като път с
предимство е ул. „П.“, по която се е движил л.а. „ХХХ ХХХ“, на която е
поставен пътен знак БЗ.
В условията на произшествието лекият автомобил „ХХХ ХХХ“ се е
движил по път с предимство.
Видно от протокола, от гумите на двата автомобила в участъка на
произшествието не са намерени спирачни следи, отложени от гумите им върху
пътната настилка, от което следва, че скоростта им на движение преди
настъпване на произшествието и скоростта в момента на удара е една и съща.
Водачът на л.а. „ХХХ“ не е изпълнил задължението си преди да
навлезе в кръстовището да пропусне правомерно движещия се в права посока
л.а. „ХХХ“. В зоната на кръстовището е настъпил удар между двата
автомобила, като инициалният удара за л.а. „ХХХ“ е в областта на задната му
дясна част, а .а л.а. „ХХХ“ е в областта на предната му челна и дясна част.
В резултат на силния удар, лекият автомобил „ХХХ“ се е завъртял в
посока на часовата стрелка и напред вляво, като се е установил в лявата част
на улицата по посока на движението си, с насоченост към с. Липен (обратно
на движението си). При удара е отхвръквало задно ляво колело на автомобила.
9
При възникналата внезапна опасност за движението, водачът на л.а.
„ХХХ“ не е имал техническата възможност да предприеме каквито и да е
действия за аварийно спиране или друга спасителна маневра с цел
предотвратяване на удара, поради липса на време и разстояние.
Вещото лице е посочило, че водачът на л.а. „ХХХ“ в условията на
произшествието е пътувал без правилно поставен предпазен колан.
Основна причина за настъпване на процесното ПТП е неосигуреното
предимство от страна на водача на л.а. „ХХХ“, който не е изпълнил
задължението си да пропусне движещия се по път с предимство л.а. „ХХХ“.
Причините за настъпване на процесното ПТП не се от технически
характер, а са в резултат на субективните действия от страна на водача на л.а.
„ХХХ“, който с поведението си е поставил в риск не само своя живот и
живота на пътника в автомобила му, но и живота на пътуващите в лекия
автомобил „ХХХ“, а също е и нанесъл сериозни материални щети по двата
автомобила.
Преди ПТП в условията на произшествието, водачът М. при избиране
на скоростта на движение при управление на автомобила си е длъжен да се
съобразява с факта, че управлява в населено място, да се съобрази с
конкретните условия на видимост пред тъмната част на денонощието, с
мократа пътна настилка и да бъде в състояние да спре преди всяко
предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта или при
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
В условията на произшествието водачът М. е управлявал със скорост
от 54 км/ч, което е незначително превишение спрямо допустимата скорост за
населено място до 50 км/ч. При управление с технически съобразената
скорост от 44 км/ч в зоната на осветеността на фаровете на автомобила,
водачът отново няма да има възможност да избегне или предотврати
настъпването на процесното ПТП.
Вещото лице е категорично, че скоростта на движение на л.а. „ХХХ“
не е в причинна връзка с настъпване на процесното ПТП.Освен това експерта
е категоричен, че е установено е, че предпазните колани намаляват риска от
ПТП с около 30 % на загиналите и ранените и при скорост на движение до 60
км/ч.
10
Горната фактическа обстановка се подкрепя както от
обясненията на ищеца, така и от останалите събрани по делото гласни
доказателства, а именно показанията на св.Т. Д., който лично е посетил
местопроизшествието, придружил е ищеца до Бърза помощ , а по късно е
посещавал ищеца при възстановяването от получените увреждания от
причиненото ПТП.
С оглед горното МОС приема, че причината за настъпване на
произшествието е от субективен характер, а именно действията на водача на
л.а. „ХХХ“, който с поведението си е поставил в риск не само своя живот и
живота на пътника в автомобила му, но и живота на пътуващите в лекия
автомобил „ХХХ“, а също е и нанесъл сериозни материални щети по двата
автомобила..С поведението си същия е нарушил разпоредби от ЗДвП, а
именно:ЧЛ. 5 (1) Всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;Чл. 20. (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват;Чл. 47. (1) Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство;Чл. 50. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство;
За горното деяние е имало образувано ДП№301/2024година по описа
на РУ М., прекратено с постановление от 17.07.2024година и за което му е
наложено административно наказание с НП№24-0996-
*********.08.2024ГОДИНА общо глоба в размер на 300.00лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 3 месеца.
От показанията на разпитания в съдебно заседание от
9.05.2025година С. Т. Д. се установява, че след произшествието Н. е останал в
болнично заведение за около три дни, а след изписването му е имал проблеми
с дясното рамо.Не е могъл сам да се обслужва и да извършва обикновени
битови и житейски нужди.Почти за всичко му е била необходима
11
помощ.Лечението и рехабилитацията продължили повече от два
месеца.Изживяните болки и страдания от ищеца се отразили на
емоционалното и психическо поведение на ищеца.Същия станал изнервен,
сприхав и по-затворен.
МОС дава вяра на показанията на този С. като обективни и
непосредствени.
На следващо място, от представената медицинска документация и
изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р П. Г. по изпълнената
СМЕ, което съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно изготвено
се установява, че след инцидента ищеца е транспортиран до поделение на
„Спешна помощ“, където са проведени поредица от лабораторни и апаратни
изследвания. Поставена е клинична диагноза „Мозъчно сътресение“ по
анамнестични данни и е приет за наблюдение и консултации, изследване и
лечение. След проведената диагностика е описано счупване на клюновидния
израстък на лява лопатка. На Петров са проведени консултации със
специалист- Невролог,
Описаните увреждания е възможно да са в резултат на автомобилен
травматизъм. Счупването на клюновидния израстък (изолирано, само на този
израстък) на лопатката чай-често е в резултат на директна травма-удар
от/върху предмет непритежаващ остър връх. При по-интензивен (силен) удар
е възможно счупването да е с разместване на фрагментите, за каквато
морфология няма данни в медицинската документация. Вещото лице е
категорично ,че описаните травматични увреждания на пострадалия М. са в
директна причинно-следствена връзка с процесното ПТП и могат се получат в
резултат на описаните механизми на получаване .
Счупването на клюновидния израстък е без разместване фрактура, на
която е проведено обездвижване. Тази фрактура сама по себе си е причинила
затруднение движението на ляв горен крайник за срок от три- четири седмици,
последвано постепенно и поетапно раздвижване , с възстановяване на
трудоспособността след 4-5 седмици, като през цялото това време, а дори и
след този период е възможно да има болкови усещания. От проведеният
преглед на М. е видно, че след извършените медицински процедури в тази
област е настъпило пълно възстановяване, без засягане на функция.
На база констатациите на експерта и изслушаните показания на
12
разпитаните С.и,които съдът кредитира, като логични, убедителни и
съответни на събрания доказателствен материал, се налага извод за доказаност
както на свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период
болки и страдания, негативни психически изживявания на пострадалия, така и
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и поведението на
водача на неизвестния товарен автомобил, довело до настъпването на ПТП.
Съгласно нормата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ Г. изплаща обезщетения
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно
средство без сключена застраховка гражданска отговорност.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ предвижда възможност
увреденото лице да предяви претенцията си за обезвреда пред съда, ако Г. не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение, или увреденото
лице не е съгласно с неговия размер.
В случая не е спорно, че увреденото лице е насочило писмена
претенция до ответника, като не е било изплатено исканото обезщетение, при
което предявените искове са допустими. За основателността на същите е
необходимо установяването на следните кумулативно предвидени
предпоставки: настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на
Р България, причинено от водач на неустановено МПС и чието виновно
противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователното
събитие с автомобил за който няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“и причиняването на вреди, както и наличие на причинно-
следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
От изложения в заключението на АТЕ механизъм на ПТП, следва
да се приеме, че произшествието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „ХХХ“, който с поведението си е
поставил в риск и живота на пътуващите в лекия автомобил „ХХХ“ и е
нанесъл сериозни материални щети по двата автомобила.
Между страните не се спори че към 24.03.2024 г. за . автомобил марка
„ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № *** не е имал сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и към датата на
настъпване на ПТП е осъществена хипотезата предвидена в чл. 519 ал. 1 от КЗ
13
за ангажиране отговорността на Г. с оглед репарирането на причинените
вследствие на ПТП вреди.
При установените по-горе обстоятелства, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на деликта, а доколкото по делото се
установи, че процесното ПТП е причинено от водач на МПС,който е напуснал
местопроизшествието и не е установен, то доказани се явяват предпоставките
по т. 1 от чл. 557, ал. 1 и 2 от КЗ, пораждащи отговорността на ответника за
репариране на претърпените от ищеца вреди.
Ответникът е направил възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване от страна
По отношение на направеното от ответното дружество възражение за
съпричиняване, съдът намира същото за основателно и доказано, тъй като
ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан.От заключението на
вещото лице О. В. се установява, че носенето на предпазен колан намаляват
риска от ПТП с около 30 % на загиналите и ранените и при скорост на
движение до 60 км/ч.,в какъвто и размер следва да се намали обезщетението
на ищеца.
Установено е по делото и не е спорно, че ищецът е предявил
извънсъдебна претенция спрямо ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред Г. на 18.04.2024година,но ответникът не се е
произнесъл по нея в законовия тримесечен срок.
Обезщетението, дължимо за търпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД,
като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на
причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на
пострадалия.
Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат
следва да се изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия
или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за
настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за настъпването
му или го е улеснило. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл. 52 от ЗЗД-принцип на
справедливо обезщетяване на вредите. Въз основа на събраните по делото
14
писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебномедицинската и
автотехническата експертиза, които съдът възприема като компетентни и
безпристрастно дадени, съдът констатира и определи претърпените от ищеца
вреди, като отчете настъпилите последици за него, както във физически, така
и в психически и емоционален план, отчитайки нейната възраст и болките и
страданията, които е претърпял вследствие на причинените увреждания и
възстановителния период. Ето защо имайки предвид всичко това МОС
намира, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва се
уважи до размер от 40 000 лв.,, която сума с оглед уваженото възражение за
съпричиняване следва да се намали с 30% или исковата претенция да се
уважи за сумата от 28000.00лева, а над този размер се отхвърли като
неоснователна.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове с правно
основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД следва да се уважат частично, като се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 28 000 лв. представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава върху тези обезщетения
считано от 18.07.2024година-чл497 от КЗ.
По обратния иск с правно основание чл.219, ал. 3 ГПК във вр. с чл.
429, ал. 1 КЗ:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален. С
оглед гореизложените изводи за уважаването на иска по чл. 558, ал. 5 вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,съдът следва да
разгледа предявения от ответника срещу третото лице обратен иск с предмет
– заплащане на 40000,00 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди
под формата на понесени болки и страдания, от Н. М. вследствие на ПТП от
24.03.2024г., причинено при управление на лек автомобил марка „ХХХ".
модел „ХХХ" с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 18.04.2024г.
От анализа на доказателствата по-горе, МОС прие за безспорно
установена и основателна претенцията са правно основание чл. 558, ал. 5 вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД до размер от
сумата 28 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с лихвата за забава върху тези обезщетения считано от
15
18.07.2024година-чл497 от КЗ, поради което и предявения обратен иск следва
да се уважи до този размер, а над него се отхвърли като неоснователен
Следователно ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да
плати процесната сума, след като ответникът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски, съобразно уважената част на исковете/70%/ в размер на
455лева.
От своя страна ищецът също следва да възстанови на ответника
разноски в размер на 165левасъобразно отхвърлената част от иска.
Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА. С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на
ищците направените по делото съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете им.
Видно от списъка по чл. 80 на ищецът имат претенция за
присъждане на оказана безплатна адвокатска правна помощ на основание
сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатната помощ е чл.38,ал.1,т.2 от Закона
за адвокатурата.С оглед на това е налице предвиденото в чл.38,ал.1 от Закон за
адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждениие на
упълномощения адвокат за осъществено в производство процесуално
представителство. Имайки предвид горно, както и разпоредбата на
чл.7,ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. възнагражденията за адвокатска
работа ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца сумата от
2890лева.
Ищецът е бил освободен частично от заплащане на държавна
такса с определение от 13.09.2024година., над сумата от 100.00лева
Дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – която е в размер
на 1020.00лева с оглед уважения размер на предявения иск, като съдът е
приспаднал сумата от 100лева първоначално внесена държавна такса.
16
От своя страна третото лице също следва да възстанови на ищеца -
ответник направените разноски след заплащането им в размер общо на
1285.00лева.
От своя страна Г. следва да заплати на третото лице сумата от 300лева
за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от обратния
иск.
По изложените съображения, МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. С.,
ул. "ГГ."№ *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. М. С ЕГН ********** ОТ ГР.М., ул.К.
,** на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ вр. чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 28 000.00 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.03.2024г., причинено при
управление на лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ ХХХ“ с рег. № ***, ведно
със законната лихва върху тази сума от 18.07.2024година, като над този
размер до претендирания от 40000.00лева ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА
ПРЕТЕНЦИЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА, както и да му заплати сумата от
455.00лева разноски в производството.
ОСЪЖДА Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. С.,
ул. "ГГ."№ *, да заплати на адвокат Я. Д. с ЕГН ***, САК, сума в размер на
2890.00лева за осъществяване безплатно процесуално представителство на
ищеца по гр. д. № 323/2024 г. Н. М. М.
ОСЪЖДА Н. М. М. С ЕГН ********** ОТ ГР.М., ул.К. ,** да заплати
на Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. "ГГ."№ *, сума
в размер на от 165.00лева/разноски за производството, изчислени съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Т. Н. В., ЕГН: **********, с адрес с. С., ул. Ш. № ** ДА
ЗАПЛАТИ по предявения по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск да заплати
на Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. "ГГ."№ *,
сумата в размер на 28 000 .00лв. представляваща обезщетение за претърпени
17
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 24.03.2024г., причинено при управление на лек
автомобил марка „ХХХ“, модел „ ХХХ“ с рег. № ***, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 18.07.2024година, като над този размер до
претендирания от 40000.00лева ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ по
обратния иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА, както и да заплати сумата от
455.00лева разноски в производството, които суми да се заплатят, след като
ответникът по първоначалния иск заплати на ищеца същите по
настоящето дело.
ОСЪЖДА Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. С.,
ул. "ГГ."№ *, ДА ЗАПЛАТИ Т. Н. В., ЕГН: **********, с адрес с. С., ул. Ш. №
** сумата от 300лева разноски досежно отхвърлената част по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
18