№ 2623
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100505006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20154226/08.07.2021 г., постановено по гр.д. 49275/2020 г.
на СРС, 166 състав, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по предявения от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, срещу И. Н. Т., ЕГН **********, че
И. Н. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****,
сумата от сумата от 3700,67 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. ”Красна Поляна”,
бл.****, аб. № 213792, ведно със законна лихва от 28.1.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 477,80 лв. за периода от 15.9.2017
г. до 17.1.2020 г., сумата от 53,95 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2016 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 28.1.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 9,55 лв. за периода от 31.1.2017 г. до 17.1.2020 г. за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 3935/2020 г. по описа на СРС, 166 състав. С
решението в полза на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК **** са присъдени и
134,84 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 184,84
лева – разноски в исковото производство пред СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника И. Н. Т..
1
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, като в хода на
първоинстанционното производство не са събрани доказателства за
основанието и размера на исковете. Твърди се, че не може съдът само по
твърдения на едната страна да уважи предявените претенции.
Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно
и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на
ответника.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против И. Н. Т., с която по реда на чл. 422,ал.1 ГПК ищецът е
предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 3935/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против И. Н. Т., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е
предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 3935/2020 г. по описа на СРС, 166 състав. По
заповедното производство длъжникът е депозирал бланкетно възражение по
чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, след което са дадени указания на
2
заявителя за предявяване на иск по чл.414,ал.2 ГПК за предявяване на
установителен иск.
В хода на първоинстанционното производство ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото
съдебно заседание и не е изразил писмено становище по предявените искове.
Първоинстанционният съд не е допуснал поисканите с исковата молба
СТЕ и СЧЕ с оглед пасивното процесуално поведение на ответника. С
решението по делото първоинстанционният съд е приел, че всички
юридически факти, включени във фактическите състави на вземанията, са
безспорни между страните, като за да достигне до този извод е съобразил
пасивното процесуално поведение на ответника в исковото производство –
липсата на оспорване от страна на ответника относно дължимостта и размера
на сумите за топлинна енергия и лихва за забава за процесния имот и период,
което анализира във връзка с приетите по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 166 от 24.07.1998 г. по н.д. 9494/1998 г. на нотариус К.Б., с
който ответникът И. Н. Т. е закупил от Н.Т.Г. и Г.Е.Г. процесния недвижи
имот – апартамент № 46, находящ се гр.София, ж.к. „****. Доколкото по
делото липсват доказателства за промяна правото на собственост върху
процесния имот, съдът приема, че през исковия период И. Н. Т. е бил
собственик на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
3
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на титуляр на
правото на собственост ответникът е и страна по облигационното отношение
за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът
касае обект с абонатен № 213792.
По отношение установяване доставката на топлинна енергия и
извършването на услугата дялово разпределение са представени изисканите
писмени доказателства от третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД, oт които може да се направи извод, че процесния имот е
топлоснабден. Същевременно при липса на специални знания от страна на
съда липсва възможност същият да установи обстоятелството дали на
ответника е доставяна топлинна енергия през процесния период и в какъв
размер. Въпросът касае не само размера на претенцията, в който случай
приложение би могла да намери нормата на чл.162 ГПК, а основанието за
възникване на същата. В тази връзка следва да се отбележи, че пасивното
процесуално поведение на ответника не е равнозначно на признаване
наличието на определени факти, включени във фактическия състав на иска,
както е приел първоинстанционният съд. Ответникът не е признал нито едно
от обстоятелствата, предмет на доказване, като липсва отделяне на такива
обстоятелства и в доклада по делото, каквото задължение има
първоинстанционният съд съгласно чл.146,ал.1,т.3 ГПК. Ето защо и изводът
на първоинстанционния съд, че юридическите факти, включени във
фактическите състави на вземанията, са безспорни между страните, е
неправилен. Процесуалният закон не въвежда по–нисък стандарт за
доказване на обстоятелствата, включени във фактическия състав на иска при
липса на изрично оспорване от страна на ответника– същите следва да бъде
доказана пълно и главно. С оглед изложеното съдът намира за недоказана
реалната доставка на топлинна енергия в имота на ответника и извършването
на услугата дялово разпределение, поради което и предявените главни искове
се явяват изцяло неоснователни.
С оглед неоснователността на предявените главни искове,
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за установяване на
вземания за мораторни лихви.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
4
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло, а предявените от ищеца искове отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника се следват разноски, но същият
в о.с.з. изрично заявява, че не претендира такива, поради което и разноски не
следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20154226/08.07.2021 г., постановено по гр.д.
49275/2020 г. на СРС, 166 състав, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****,
срещу И. Н. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че И. Н. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ****, сумата от сумата от 3700,67 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до
30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.
„Красна Поляна“, бл.****, аб.№ 213792, ведно със законна лихва от 28.1.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 477,80 лв. за
периода от 15.9.2017 г. до 17.1.2020 г., сумата от 53,95 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2016 г.
до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 28.1.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 9,55 лв. за периода от 31.1.2017 г. до
17.1.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 3935/2020 г. по описа
на СРС, 166 състав
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6