РЕШЕНИЕ
№ 7150
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110177117 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Г. И. А. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с
искане спрямо Г. И. А. да бъде признато за установено, че същия дължи на ищеца сумата от
1195.28 лв., представляваща главница за предоставени ВиК услуги за имот на адрес
********** за периода от 29.05.2021 г. до 26.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от
30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 37.70 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 02.08.2021 г. до 02.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26305/2024 г., по описа на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на ЮЛ. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги, бивайки наемател на
имота, собственост на Столична община, съгласно чл.2, ал.3 от ОУ. Сочи, че потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Моли
съда да уважи исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител
страната не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва се качеството потребител на ищеца, както и наличието
на облигационно правоотношение между страните за процесния период. Твърди се, че
нямало основание за начисляване на процесните суми поради нарушаване на отчитането на
общия и индивидуалния водомер на процесния адрес, като ответникът бил нарушил и чл.
21, ал. 1 от Общите си условия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа искова молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответника като стойност на получени ВиК услуги на процесния адрес.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответниците са потребители на
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. Във връзка с направеното възражение за
давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране,
респ. прекъсване давността.
Представена е справка от Служба по списвания – София за периода 01.01.1998 г. до
05.10.2023 г. по лице на Г. И. А., от която се установява, че ответникът притежава правото на
собственост върху недвижим имот в гр. София придобит посредством покупко-продажба на
27.07.2012 г., представляващ апартамент № 2 /мезонет на 1-ви и 2-ри етажи/, находящ се в
*************.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия случай е безспорно, че оператор
на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. В настоящият случай се
установи, че през исковия период ответникът е имал качеството на потребител на ВиК усуги,
тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този
период, което се установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни
за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – София. В последната е посочено вписването на договор за покупко-продажба
на процесния имот с купувач Г. И. А..
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения
за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или
извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица;
б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се
вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при
придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията
разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за
вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената
справка за периода от 01.01.1998 г. до 05.10.2023 г. е годна да установи притежанието на
вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е
негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е
проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно
право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава
извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги,
2
обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца
услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Притежанието на вещно право върху имота
от Г. И. А. обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на
доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по
което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на
тяхната стойност. С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, дефиниция Софийски районен
съд приема за доказано, че ответникът е потребител по отношение на процесния недвижим
имот на предоставяните от ищцовото дружество услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ/. При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0, 1 куб. м за
всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване /вила, бунгало и др./, жилища и
офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0, 5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на
сграда - за сгради в строеж.
По делото е приета комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза,
която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
процесният имот бил водоснабден, като ищецът е предоставял ВиК услуги до него, като
количеството доставени ВиК услуги за исковия период е 407.235 куб. м., като бил извършван
реален отчет. Съгласно техническата част дължимите суми за предоставените услуги били на
стойност 1195.28 лв., която била определена в съответствие с предоставените количества и
утвърдени от КЕВР цени. От счетоводната част на приетата комплексна експертиза се
установява, че размерът на непогасените задължения за процесния период възлизали на
1195.28 лв. за предоставени ВиК услуги и 37.70 лв. мораторна лихва начислена върху
главницата. В случая видно от заключението предявеният иск за главница се явява
основателен за сумата от 1195.28 лв., в който размер предявения иск следва да бъде уважен.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация по отношение на издадените фактури е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
3
главницата. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2/13.07.2016 г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, за който се отнася, поради което не
е необходима последваща покана. С оглед на което настоящият състав намира, че
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата 37.70 лв. за периода от
02.08.2021 г. до 02.11.2023г., която сума е изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което
искът следва да бъде уважен.
С оглед своевременното релевирано възражение на ответника Г. И. А. за погасяване на
процесните вземания по давност, то същото следва да бъдат разгледано. Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк. д. № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС вземанията за предоставена услуга по доставяне на вода са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД, различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главници/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Съгласно действалите
през исковия период чл. 31, ал. 2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
064/17.07.2006 г. и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2/13.07.2016 г., чието съдържание е идентично, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране. Видно от счетоводната част на заключението първите процесни задълженията
са за периода 29.05.2021 г. до 25.06.2021 г., за които е издадена фактура на 02.07.2021 г.,
поради което следва да бъдат заплатени до 02.08.2021 г. и от този момент започва да тече
три годишния давностен срок, т.е те не се явяват погасени по давност, доколкото в случая
заявлението по чл. 410 от ГПК е било подадено на 30.04.2024 г., на която дата с оглед
правилото на чл. 422 ГПК ал. 1 от ГПК, искът се смята предявен.С оглед на гореизложеното
няма погасени по давност вземания за главница, като няма погасени по давност и вземания
за мораторна лихва.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него
разноски в двете производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв.
платена държавна такса в исковото производство, доколкото това е действителния размер на
дължимата държавната такса, а не сумата от 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя
в размер на 100 лв., 500 лв. депозити за вещи лица, сумата от 25 лв. платена държавна такса
в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 50 лв. С
оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление *****************, срещу Г. И. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес *************, чрез адв. С. С., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Г. И. А. дължи на ЮЛ сумата от 1195.28 лв., представляваща главница за предоставени ВиК
услуги за имот на адрес ********** за периода от 29.05.2021 г. до 26.09.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 37.70 лв.,
4
представляваща мораторна лихва за период от 02.08.2021 г. до 02.11.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
26305/2024 г., по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Г. И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес *************, чрез адв. С. С.,
да заплати на ЮЛ, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление
****************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 700 лв.
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5