№ 19501
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110144451 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците И. Д.
А., Х. Д. И. и Д. Д. И. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като
за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците
да му заплатят разделно при квоти по 1/3 за всеки от тях сумите, както следва: сумата
от 740,44 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент №47, находящ се гр.София, ж.к.Люлин, бл.401, вх.В, аб. №192450,
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 17.08.2022г. до плащането, сумата от 165,65 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
20.07.2022г., сумата от 18,28 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 17.08.2022г. до плащането, както и сумата от 4,64 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от
31.07.2019г. до 20.07.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. чрез назначения
им особен представител са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете. Оспорват размера на вземанията. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг” ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От
представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗТСУ с рег. №169, том XVI от 20.02.1979г. се установява, че процесният
имот е придобит от Д. И. В.. Исковата молба първоначално е предявена срещу
„наследниците на Д. И. В.“. Въз основа на издадено от съда съдебно удостоверение по
делото е приложено удостоверение за наследници с изх. № РИЛ22-УГ51-13453 от
07.09.2022г., издадено от Столична община, район Люлин, от което е видно, че Д. И. В.
е починал на 26.05.2009г., като е оставил следните наследници по закон: четири деца –
В. Д. И., И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. и съпруга Тодорка Трайкова В.а, която е починала
на 17.08.2016г. и оставила наследници по закон същите четири деца /видно от
удостоверение за наследници с изх. №РЛН22-УГ51-14705 от 29.09.2022г., издадено от
Столична община, район Люлин/. С уточнителна молба от 24.10.2022г. ищецът е
заявил, че предявява исковете срещу В. Д. И., И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. за заплащане
на всеки от тях на по 1/4 от процесните вземания.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът В. Д. И. е заявила, че се
отказала от наследството на Д. И. В. и на Тодорка Трайкова В.а и е представила
съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 40790/2019г. по описа на СРС, 37-ми
състав, за вписан в особената книга на съда отказ от наследството на Д. И. В. под
№1190 от 19.07.2019г. и съдебно удостоверение, издадено по гр.д. №40791/2019г. по
описа на СРС, 89-ти състав, за вписан в особената книга на съда отказ от наследството
на Тодорка Трайкова В.а под № 1160 от 18.07.2019г. Ищецът в указания от съда срок
2
не е оспорил представените по делото откази от наследство, а е насочил предявените
искове срещу останалите наследници по закон – И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И..
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 ЗН децата на починалия наследяват по
равни части, а съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се уголемява дяловете на
останалите наследници, поради което по силата на наследствено
правоприемство и направения от В. Д. И. отказ от наследството на общите
наследодатели Д. И. В. и Тодорка Трайкова В.а, останалите наследници по закон – И.
Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. са придобили по 1/3 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот. В качеството си на собственици на процесния апартамент
№47, находящ се гр.София, ж.к.Люлин, бл.401, вх.В, ответниците са и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № 192450.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „ПМУ Инженеринг” ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
3
ответниците са начислени сметките за процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 17.08.2022г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 17.08.2022г. и като се вземе
предвид обстоятелството, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла,
то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2018г. до
31.03.2019г., вкл. са погасени по давност, поради което съдът прима, че ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г.
При кредитиране заключението на допълнителната СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за непогасения по давност период,
при съобразяване с изравнителните сметки през непогасения по давност период, е в
общ размер на 470,73 лв., от която сума по гореизложените мотиви относно квотите в
съсобствеността всеки от ответниците дължи по 156,91 лв., до която сума исковете са
основателни и следва да се уважат, а за горницата до пълния предявен общ размер от
740,44 лв. и за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2019г. следва да се отхвърлят.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за
4
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 01.06.2019г. до 30.04.2020г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
18,28 лв., от която всеки от ответниците дължи по 1/3 /съгласно гореизложените
мотиви относно квотите в съсобствеността/, или сумата от по 6,09 лв., поради което и
исковете се явяват изцяло основателни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2017г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
5
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение исковете за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последните се явяват неоснователни по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на
ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът от всеки от ответниците, съобразно уважената част от исковете в размер на
742,20 лв. /по 247,40 лв. за всеки от ответниците/, представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение на особен представител,
такса за издаване на два броя съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същите до приключване на устните
състезания не са представили доказателства да са сторили такива, не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 156,91 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №47, находящ се гр.София, ж.к.Люлин, бл.401, вх.В, аб. № 192450, за
периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.08.2022г. до
погасяването, сумата от 6,09 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 17.08.2022г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
247,40 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане цената
на потребена топлинна енергия до пълния предявен размер от 248,81 лв. и за периода
от 01.05.2018г. до 31.03.2019г., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 55,22 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 20.07.2022г. и за сумата от 1,55 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.07.2019г. до
20.07.2022г.
6
ОСЪЖДА Х. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 156,91 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №47, находящ се гр.София, ж.к.Люлин, бл.401, вх.В, аб. № 192450, за
периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.08.2022г. до
погасяването, сумата от 6,09 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 17.08.2022г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
247,40 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане цената
на потребена топлинна енергия до пълния предявен размер от 248,81 лв. и за периода
от 01.05.2018г. до 31.03.2019г., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 55,22 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 20.07.2022г. и за сумата от 1,55 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.07.2019г. до
20.07.2022г.
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 156,91 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №47, находящ се гр.София, ж.к.Люлин, бл.401, вх.В, аб. № 192450, за
периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.08.2022г. до
погасяването, сумата от 6,09 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 17.08.2022г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
247,40 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане цената
на потребена топлинна енергия до пълния предявен размер от 248,81 лв. и за периода
от 01.05.2018г. до 31.03.2019г., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 55,22 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 20.07.2022г. и за сумата от 1,55 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.07.2019г. до
20.07.2022г.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг” ООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8