Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор В.Радева
от ШОП
като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 178 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „С.Л.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Р.А. срещу Решение № 260041/13.05.2021г., постановено по АНХД № 36/2021г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0001093/30.11.2020год. на Началник на отдел“Контрол“ при РД „АА“- гр.Варна, с
което на основание чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл.96г ал.1 предл.2 от Закона за автомобилните превози на касатора е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000/три хиляди/ лева. В жалбата се
твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния и процесуалния закон,
понеже от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че както
АУАН, така и НП не са били редовно връчени на управителя, а на лице, което няма
такива изрични пълномощия. Сочи още, че не е приложен правилно относимия материален
закон към казуса и в АУАН и в НП не е посочен вида и количеството на
превозвания товар, както и че въззивният съд е направил неверния извод, че
водачът е управлявал товарен автомобил, понеже същият в действителност е само влекач.
С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение,
с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно
заседание, редовно призован не изпраща процесуален представител. Депозира
писмена защита, в която поддържа жалбата си.
Ответникът по касация- РД „АА“ гр.Варна също
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, като изразява
становище за неоснователност на жалбата в депозиран на 18.06.2021г. отговор.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0001093/30.11.2020год. на Началник на отдел“Контрол“ при РД
„АА“- гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл.96г ал.1
предл.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 16.04.2020г. в гр.Нови Пазар, обл.Шумен,
жалбоподателят в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за
международен превоз на товари е допуснал
до управление на товарен автомобил „Даф“, кат. №3, с рег. №..., с който е
извършен международен превоз на товари, водачът Р.М.А., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвП. Водачът бил без валидно
удостоверение след дата 22.03.2018г., като до момента на приключване на
проверката няма издадено ново удостоверение за психологическа годност. За така установеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
А-2019 №
277069/18.09.2020г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.96г
ал.1 предл.2 от ЗАвП. Актът бил връчен на пълномощник на превозвача- Х.П.Т.и подписан
от него без възражения. Впоследствие не било депозирано писмено възражение в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и материалите в
административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно постановление,
което също е връчено на пълномощника Т..
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Варна, длъжностно лице по чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН. В акта за установяване
на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав споделя,
установената от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея
правни изводи.
„С.Л.“
ЕООД, с ЕИК ********* е санкционирано за нарушение на разпоредбата на чл.96г
ал.1 предл.2 от ЗАвП, според която който допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. Съгласно чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвП, лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от този закон и чл.152 ал.1 т.2 от Закона
за движението по пътищата. Според чл. 57 ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г., лицето по чл.2 ал.1-
лицензираният превозвач допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически
годни, а според чл.58 ал.1 т.3 от същата наредба, тази годност се доказва от
водачите чрез притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност
по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Начинът на издаване и
реквизитите на това удостоверение са регламентирани в глава шеста от Наредба №
36 от 15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания.
В конкретния случай по делото е
безспорно е установено, че на 16.04.2020г. касаторът е имал качество на превозвач,
притежаващ лиценз на Общността № 18608, валиден до 01.01.2028г. и в това си
качество и на основание CMR №В06062LI от същата дата, извършил международен превоз
на товари с товарен автомобил, като водачът Ахмед не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Фактите били установени при
извършената проверка на документи, при която били съобразени Справка от
14.09.2020г. в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията
на психологическо изследване на водача Ахмед, от която е видно, че издаденото
на водача удостоверение от 22.03.2015г. е било валидно до 22.03.2018г., като към
датата на извършения превоз– 16.04.2020г. за същия е липсвало удостоверение за
психологическа пригодност; разпечатка от дигитална карта на водача и копие на
трудов договор №12 от 05.03.2020г. При така събраните в
административнонаказателното производство доказателства, обосновано въззивният
съд е приел, че е налице осъществено нарушение по чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП,
във връзка с чл.7а ал.2 предложение 3 от ЗАвП от превозвача.
По отношение на възражението за приложим друг
материален закон относно процесното нарушение, съдът намира същото за
неоснователно и препраща към мотивите на въззивния съд, който подробно е
изложил аргументи по възражението. Разпоредбите на чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП,
във връзка с чл.7а ал.2 предложение 3 от ЗАвП и сочената от жалбаподателя като
нарушена чл.78в ал.5 от ЗДвП, във връзка с Наредба №36 от 15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност визират различни правни задължения за
различни субекти и фактическия състав на първата изисква лицензираните
превозвачи, какъвто е и касаторът, да осъществява превоз на товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, а втората- санкционира
с глоба в размер 500лв. водач, който извършва обществени превози на товари без
валидно удостоверение за психологическа годност. В случая санкционираното лице е
подведено под административно-наказателна отговорност именно в качеството на превозвач
и сочената разпоредба от ЗДвП е неприложима.
По отношение на твърдения пропуск в
НП да бъде посочен товарен автомобил, а не само влекач, водещо до липса на
елемент от фактически състав на нарушението, изискващо осъществен обществен
превоз на товари, съдът намира същото за неоснователно. В приложената по делото
международна товарителница, на стр.19 от въззивното дело, в графа „7“ е посочен
номерът на превозното средство осъществило превоза, което е представлявало състав
от превозни средства, а именно процесният влекач с № ... и ремарке с
чуждестранна регистрация №QAHJ755. В графа „10“ е посочен и
товарът с тегло 24 697кг. От тези факти се потвърждава, че в настоящия
казус е налице осъществен превоз на товари извършен именно с „товарен“
автомобил, по смисъла на §6 т.12 б.“б“ от ДР на ЗДвП.
По отношение на изложения аргумент
в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.43 ал.1 и чл.58 ал.1 от ЗАНН при
връчване на АУАН и НП, настоящият касационен състав намира, че съставеният АУАН
и атакуваното НП, са предявени и връчени без да е допуснато нарушение на закона.
С разпоредбата на чл.43 ЗАНН се уреждат правилата за предявяване и връчване на
акта за установяване на административно нарушение, като изискването е за лично
връчване на нарушителя. Липсва хипотеза, която да урежда случаите на връчване
на акта на юридическо лице. Съгласно чл.84 ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения и т.н., се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Връчването на
юридическо лице, съгласно чл.180 ал.5 НПК, става срещу подпис на длъжностното
лице, натоварено да поема книжата, което съгласно ал.5 подписва разписка със
задължение да предаде книжата на лицето, за което са предназначени. В случая АУАН
е съставен по отношение на дружество, чийто управител- Р.А. е чужд гражданин с
постоянен адрес в Република Белгия. Актът е предявен и връчен на пълномощник, в
чиято представителна власт /т.3 от Пълномощно на стр.5 от въззивното дело/ изрично
е включено пълномощието да получава документи от учреждения в страната,
свързани с дейността на дружеството. Въпрос на вътрешни (чужди на
административно- наказателното производство, в резултат на което се ангажира
безвиновната отговорност на юридическото лице) отношения е запознаването на
дружествените органи със съдържанието на съответните актове, още повече, че в
акта изрично е отбелязано, че той е съставен в присъствието на пълномощника на
дружеството. Предвид това съдът намира, че в случая не е налице нарушаване на
реда за предявяване и връчване на АУАН и съответно, не е ограничена
възможността за реализиране защитата на соченото за нарушител лице, както с оглед
произтичащите от връчването на акта права и задължения/по чл.44 от ЗАНН/,
свързани с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административнонаказателното производство, а именно- значението му на правен
акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение. Изложените съображения се отнасят и до издаденото НП, връчено на
пълномощника.
Видно от пълномощното на адв.Г.,
процесуален представител по делото, същият е упълномощен именно от пълномощника
на дружеството Х. Т.. В инициираното съдебно производство по оспорване на НП
правата на санкционираното лице са били защитени в максимална степен. Освен
това, с пълномощно, намиращо се на стр.4 от въззивното дело, Х. Т. е преупълномощил
адв.Г. да подписва и получава Актове за установяване на административни
нарушения и Наказателни постановления от всички органи на държавна власт, с каквито
пълномощия същевременно се твърди, че преупълномощителят не разполага. По тези съображения,
настоящият съдебен състав не намира за основателни доводите, развити в
касационната жалба в насока, че е налице ненадлежно предявяване и връчване на
АУАН и НП, което да представлява нарушение на процесуалните правила и което е
съществено като ограничаващо правото на защита на касатора.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Нови Пазар за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Липсват доказателства за сторени
деловодни разноски от страна на ответника, поради което искането за
присъждането им не следва да бъде уважено.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260041/13.05.2021г., постановено по АНХД № 36/2021г.
по описа на Районен съд- гр. Нови Пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.09.2021 г.