Решение по дело №217/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260090
Дата: 28 април 2021 г.
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20215310200217
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

                      Година

 28.04.2021г.

 

                Град     

Асеновград

                     

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд   

   Трети наказателен

състав

 

На

Четиринадесети април

 

 

      Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

                           Председател:  

Иван Шейтанов

 

Секретар:

Ася Иванова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

 217

  по описа за    

2021

    година.

 

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП-ПБЗН-ПД0№2/23.06.2020 г., издадено от комисар  Г.Т.М.- Директор на РДПБЗН – гр. Пловдив, с което на М.С., с ЛНЧ: **********, с адрес: ***, на основание  чл.53 от ЗАНН и  чл. 94 ал.5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по 94, ал.5 вр. чл.89 от Закона за защита при бедствия.

 

ОСЪЖДА М.С., с ЛНЧ: **********, с адрес: ***,, да заплати на РДПБЗН – гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Преслав” № 33, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.                                                                   

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

 

Обжалвано е НП-ПБЗН-ПД0№ 2/23.06.2020 г., издадено от комисар  Г.Т.М.- Директор на РДПБЗН – гр. Пловдив, с което на М.С., с ЛНЧ: **********, с адрес: ***, на основание  чл.53 от ЗАНН и  чл. 94 ал.5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по 94, ал.5 вр. чл.89 от Закона за защита при бедствия.

Настоящето разглеждане на делото е второ по ред, след като във връзка с подадената на 29.06.2020г. от страна на М.С.  жалба е било образувано НАХД № 487/2020г. по описа на РС Асеновград, на ІІ-ри н.с. Същото е приключило с Решение №260026/26.10.2020г., с което обжалваното НП е било отменено. Цитираното решение е било обжалваното от заинтересованата страна, във връзка с което е било образувано КНАХД №3244/2020г. по описа на Административен Съд Пловдив. С решение №455/02.03.2021г. на касационната инстанция, постановеното решение на АРС е бил отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав .

Жалбоподателят М.С. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с НП нарушение, като счита, че то следва да бъде отменено незаконосъобразно и неправилно, а освен това постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон .

Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя. Адв. А.П. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва да се отмени поради допуснати процесуални нарушения и недоказаност на нарушението, както и при . Алтернативно, ако все пак се установи, че нарушението е налице, то моли съдът да приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Представителят на въззиваемата страна е на становище, че жалбата е неоснователна, като процесното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 17.01.2018г. е била извършена проверка от служители РДПБЗН – гр. Пловдив, в Предприятие за преработка и съхранение на плодове  находящо се в   с. Катуница. В проверката взела участие и св. Н.С.А. ***, като при това се установило, че обекта се стопанисва от „Куминяно фрут” ООД, с управител М.С. . В хода на проверката на проверяващите бил представен Разработен авариен план, който обаче не бил актуален. Било установено също така, че в обекта няма изградена локална система за оповестяване/ЛСО/ съгласно чл. 35, ал.3,т.5 и ал.6 от ЗЗБ. Резултатите от  проверката били удостоверени от проверяващите в съставения по чл. 87 от ЗЗБ от св. А. Констативен акт № 00141/17.01.2018г. Същия бил връчен на 22.01.2018г. срещу подпис на управителя на  дружеството, като на същия били дадени три предписания и срок за тяхното изпълнение. Едно от тези предписания било това, в обекта да се изгради локална система за оповестяване/ЛСО/ съгласно чл. 35, ал.3,т.5 и ал.6 от ЗЗБ със срок за неговото изпълнение до 20.01.2020г. Необходимостта за изграждане на ЛОС била обоснована от обстоятелството, че на територията на предприятието се съхранявало опасно химическо вещество – 7 тона амоняк  и при бедствена ситуация или голям разлив на амоняка опасността от неговото разпространение  излиза извън пределите на предприятието.

На 03.02.2020 г. в обекта на Куминяно фрут” ООД била  извършена контролна проверка от страна на служителите на РДПБЗН Пловдив, като сред проверяващите отново била св. Н.А.. Целта на проверката била да се установи, дали са изпълнени дадените предписания на управителя М.С.. При контролната проверка се установило, че даденото предписание за изграждане на локална система за оповестяване не е изпълнено от страна управителя. С оглед установеното бездействие по отношение на даденото предписание от 22.02.2018г., на 06.02.2020г. св. Н.А. съставила спрямо М.С.  АУАН-ПБЗН-ПД0-14-2 в който нарушението било квалифицирано като такова по чл. 94, ал.5 вр. чл.89 от Закона за защита при бедствия. Акта бил връчен на същата дата срещу подпис на М.С.. Въз основа на съставения АУАН, въпреки депозираните в срок писмени възражения, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото от настоящата състав писмени и гласни доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за изцяло неоснователна. Безспорно по делото се установи, че със съставения по чл. 87 от ЗЗБ от св. Н.А., Констативен акт № 00141/17.01.2018г. на управителя на Куминяно фрут” ООД са били дадени съответни предписания и срок за тяхното изпълнение. Правомощията на св. А. да дава такива предписания произтичат от чл.89, ал.1 от ЗЗБ и издадените и приложени за тези цел заповеди на Министъра на вътрешните работи и Директора на Главна дирекция „ПБЗН” при МВР. 

Внимателния анализ на Констативен акт № 00141/17.01.2018г. дава основание да направи извода, че предписанието под т.3 /да се изгради локална система за оповестяване съгласно чл. 35, ал.3,т.5 и ал.6 от ЗЗБ със срок за неговото изпълнение до 20.01.2020г. / притежава всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който на практика е била наложена принудителна административна мярка. Същото е издадено от специализиран орган – инспектор по защита на населението в РДПБЗН – гр. Пловдив, изрично натоварен с правомощия да осъществяват такъв контрол, като съдържа волеизявление за изпълнение на посочената мярка, с която са засегнати правата на жалбоподателя и са му вменени задължения. Съгласно чл. 22 и 23 от ЗАНН, съдържащи общата регламентация на принудителните административни мерки, същите се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения, както и на вредните последици от тях. Случаите, в които могат да се налагат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат, начинът за приложението им, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В настоящия случай, задълженията на съответните лица да изграждат и поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала са уредени в чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗД. Тази разпоредба е обвързана с текста на ал.1 на чл.35, където е посочено, че „Юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „г” или „д” от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта”.Т.е. задължените лица, освен задължение да разработят авариен план на обекта имат и задължение да изградят ЛСО. В чл. 89, ал.1 от ЗЗБ е посочено,че „При осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания”. В случая е дадено именно такова предписание, като неговата цел е превантивна и една основните посочени в чл.5 от ЗЗБ. Вярно е, че в ЗЗБ липсва изрично посочване на реда за оспорване на този акт, но липсва и изключване от обжалване със закон, поради което е налице конституционната предпоставка на чл. 120 от Конституцията на Република България за оспорване на акта, по приложимия общ процесуален ред за оспорване на индивидуалния административен акт по реда на АПК. Междувпрочем в самия Констативен акт № 00141/17.01.2018г. е посочено, че същия подлежи на обжалване чрез органа който го е издал пред Административен съд Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на АПК. Както се установи по делото същия е бил връчен на 22.01.2018г. като поради неговото необжалване в съответния срок, той е влязъл в сила. В този смисъл направеното възражение, че управителят на дружеството, не е бил длъжен за изгражда ЛСО се явява неоснователно. След като даденото предписание чрез съответния акт е влязло в сила, то той е бил длъжен в срока до 20.01.2020г. да изпълни предписанието и да изгради такава система. Направеното възражение, че дружеството има утвърден авариен план, поради което не следва да изгражда ЛСО също се явява неоснователно. Както съдът посочи по горе, утвърждаването на авариен план е едно от задълженията , което е посочено в  чл.35, ал.1 от ЗЗБ, Изграждането на ЛСО е друго задължение и то е посочено в чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗД. Безспорно по делото се установява това, че нарушението е било констатирано при контролната проверка извършена на 03.02.2020г. Именно при нея е констатирано, че задълженото лице в случая управителя на когото е било дадено предписанието не е го е изпълнил в срок до 21.01.2020г. Именно и това се явява датата на извършване на  нарушението. Именно тези обстоятелства са били посочени в съставения АУАН с който е започнало административнонаказателното производство. Цитирания в жалбата Констативен акт № 00235/06.02.2020г.е съставен на база съставения вече АУАН, който е цитиран там. Този констативен акт на практика, не удостоверява извършената на 03.02.2020г. година проверка и установено нарушение в обекта, а съставен с  оглед даденото ново предписание  за изграждане на ЛСО и нов срок за това. Направените възражения за допуснати процесуални нарушения в тази насока също се явяват неоснователни.

Правилно се явява и решението на АНО да ангажира административнонаказателната отговорност на М.С. и то именно в качеството му на управител на Куминяно фрут” ООД. Това обстоятелство е безспорно. Действително в текста на чл. 89 от ЗЗБ, е настъпила промяна, като това налага на основание чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН да прецени дали не е приета промяна в закона, която се явява по-благоприятна за дееца. Към момента на констатиране на нарушението-03.02.2020г. а и към датата на неговото извършване, в текста на чл. 89 от ЗЗБ , не имало алинеи, като той е предвиждал, че „При осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания”. След измененията извършени с ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. в чл.89 от ЗЗД са били извършени промени, като досегашния текст, а станал ал.1 и е била добавена ал.2. Съгласно текста на новата алинея 2, на чл.89 „ Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1”. Тъй като самия жалбоподател се явява управител на ЮЛ, то е ясно, че направената в този текст промяна, не засяга по никакъв начин неговите задължения по отношение на влезлия в сила констативен акт с който са били дадени предписания. Направеното възражения в тази насока също се явява неоснователно. 

В този смисъл съдът намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно и като такова то следва да се потвърди.

Относно наложеното административно наказание, за извършеното нарушение по чл.89  от ЗЗБ, съдът намира, че при определянето на неговия размер, АНО се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, и е отчел в достатъчна степен наличието на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства – обстоятелствата при които е извършено нарушението и неговата тежест,като дори е определил такова в минимален размер. Съгласно текста на чл.95, ал.5 от ЗЗБ, „ Който не изпълни предписание по чл. 89, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

При този изход на делото основателно се явява писменото искане на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80.00 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на РДПБЗН- Пловдив.

Мотивиран от горното Съдът постанови решението си.

                                                                                                                                       

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: