РЕШЕНИЕ
№ 6577
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110141381 по описа за 2024 година
Ищецът ... е предявил срещу ответниците Ф. Н. Ц. и С. Н. Ц., по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че Ф. Н. Ц., ЕГН **********, сумата от 658,26 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ..., абонатен № ...., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 95,77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 18,86 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 3,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г. по ч.гр. дело № 21913/2024 г. по
описа на СРС, III ГО, 87 състав, и
С. Н. Ц., ЕГН **********, сумата от 1974,78 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ...,
абонатен № ...., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,31 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до
26.03.2024 г., сумата от 56,59 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
1
за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,65 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г. по ч.гр. дело № 21913/2024 г. по описа на
СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такива са постъпили от
ответниците Ф. Н. Ц. и С. Н. Ц., в които оспорват предявените искове. Твърдят, че
задълженията са платени изцяло и оспорват начина и методиката на изчисляване на
вземанията. Оспорват да има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна
енергия. Оспорват приложимите общи условия. Оспорват доставката на топлинна енергия
до процесния имот. Правят искане претенцията да бъде отхвърлена. Възразяват за
нередовност на исковата молба. Не възразяват за изтекла погасителна давност. Претендират
разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 11.04.2024 г. г. срещу ответниците за сумите, описани
в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 21913/2024
г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 23.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения по образец в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
2
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото
основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е
с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на
ответника е да установи, че ответникът е титуляр на заявеното вещно право върху имота. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
В настоящия случай от представените и приети по делото писмени доказателства –
договор за доброволна делба на недвижим имот ведно с удостоверение от ГИС, се
установява, че ответницата С. Н. Ц. и Н. Ф.ов Ц., починал на 07.10.2002г., са придобили
собствеността върху имота – а..., находящ се в г...., като на 31.10.2002 г., след смъртта на
съпруга си, ответницата е подала молба-декларация за откриване на партида за имота на
3
нейно име, както е декларирала, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се
състои от 1 човек. Посочила е, че старата партида е на името на починалия Н. Ф.ов Ц..
Декларирала е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира
новите данни.
От представените по делото доказателства – молба-декларация, с която е направено
искане за откриване на партида, се установява, че качеството на потребител на топлинна
енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало
молбата – С. Н. Ц., но не и лицето, посочено като наследник на Н. Ф.ов Ц. – ответникът Ф.
Н. Ц., поради което ищецът не е установил по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от
ГПК – без съмнение, че Ф. Н. Ц. има качеството на потребител на топлинна енергия за
спорния период за този имот, поради което предявените искове за главница за топлинна
енергия и стойност на услугата дялово разпределение, както и акцесорните претенции,
предявени срещу него, следва да се отхвърлят.
От друга страна, по делото се установи, че ответницата С. Н. Ц. е била обвързана от
договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
приетите по делото писмени доказателства за извършени метрологични проверки, както и от
документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в топоснабдения имот
за периода е имало 5 присъединен радиатора и 1 водомер за топла вода с изтекъл срок
на проверка. В имота е осигурен достъп за отчет за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.
и е извършван визуален отчет съответно на 17.05.2022 г. и 12.05.2023 г., съгласно
отчетите, които са подписани. За процесния период е начислена топлинна енергия за
отопление на имота, за битова гореща вода и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е
дължима, независимо, дали абонатите прекратяват топлоподаването в имота си. Според
заключението на вещото лице общият размер на задължението за топлинна енергия, БГВ и
топлинна енергия за отдадена сградна инсталация след изравняването е в размер на 2635,82
лева., за която лицето, на името на което е открита партидата, отговаря, поради което
предявеният иск за сумата от 1974,78 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
доколкото е в рамките на дължимата сума, е основателен и следва да се уважи в пълен
размер.
Възражението на ответниците, че вземането е погасено чрез плащане съдът счита за
неоснователно, тъй като плащането не се установява по делото без съмнение. От
заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, на която съдът давя
4
вяра, се установява, че при извършена проверка не се установяват плащания както по
партидата, така и по съдебна сметка, открита за абоната за процесния период (л. 97 гръб).
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ... на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец.
С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е извършвано за
процесния период. Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., е в размер на 75.45 лева, както се установява от представените писмени
доказателства и заключението на ССчЕ, за което задължение ответницата, която има
качеството на потребител на топлинна енергия, отговаря в рамките на предявеното с
исковата молбата – 56,59 лева.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., е основателна за
сумата от 287,31 лева, изчислена от вещото лице по изслушаната и приета по делото ССчЕ и
следва да се уважи в пълен размер.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца, само за
задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. По
делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по
отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по
реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в
какъвто смисъл са и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
посочения период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дяловото
разпределение в размер на 11,65 лева и по отношение на С. Н. Ц. е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
5
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 46,60 лева за
държавна такса по исковете срещу С. Н. Ц. и 37,50 лева за юрисконсулт, от които следва да
му бъдат присъдени 83,68 лева, дължими от ответницата.
В настоящото производство ищецът е платил 62,14 лева за държавна такса (л. 46), от
които 46,61 лева по исковете на ответницата и 700 лева за депозити за СТЕ и ССчЕ, от които
половината по исковете срещу ответницата. Страната е заявила и претенция за присъждане
на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., поради което съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 444,38 лева, дължими от ответницата.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена
сумата общо за двете производства – 528,06 лева, дължими от С. Н. Ц..
Всеки от ответниците от своя страна е заявил претенция за разноски съгласно 78, ал. 3
от ГПК, но по делото не се установява такива да са сторени, поради което не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът С. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ищеца
...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., сумата в размер на 1974,78 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ..., абонатен № ...., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 287,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 56,59 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.04.2024 г. по ч.гр. дело № 21913/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като
6
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 11,65 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....,
срещу Ф. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в .... по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 658,26 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ..., абонатен № ...., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 95,77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 18,86 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 3,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г. по ч.гр. дело № 21913/2024 г. по
описа на СРС, III ГО, 87 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 528,06 лева -
разноски, от които 83,68 лева в заповедното производство и 444,38 лева в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ...., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7