РЕШЕНИЕ
№…………………………/…
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и четвърти март Година две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4775 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.М.К. с ЕГН ********** ***.06.2020 год. на
директора на ОД МВР Варна, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на същото основание му е наложено административно наказание „ глоба“
в размер на 300 лв..
С
жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че при издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила; а самото НП е незаконосъобразно
и необосновано. Твърди се, че АНО не е изпълнил задължението си произтичащи от
чл.52,ал.4 от ЗАНН; не са спазени изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като
се твърди, че не е посочена датата и мястото на извършване на
нарушението,обстоятелствата, при които е извършено нарушението.Навеждат се
доводи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание , жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява
се от адв. Н. С., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, тъй
като се явява маловажен случай.
Въззиваемата
страна – ОД МВР Варна, редовно
призована, не се представлява, не изразява становище.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С
АУАН с бланков № 433а-126/17.04.2020 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на същата дата 17.04.2020 год. около 10.05 часа в гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“ до №1,
жалбоподателя не е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо
носа и устата, нарушавайки т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 год. на
Министъра на здравеопазването - нарушение по чл.63,ал.1,вр.чл.209а от Закона за здравето.
Акта
бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не
отразил да има такива.
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са
направени възражения, в който жалбоподателя излага твърдението, че е имал
памучен бъф / шал/ на врата вместо маска. В момента, в който е бил спрян за
проверка е приключвал телефонен разговор, поради което шалът не покривал устата
и носът му.
АНО
не приел така направените възражения и въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на същото основание наложил
на жалбоподателя административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В.Д., който
потвърждава констатациите в АУАН. Твърди, че той и колегата му Н. *** когато видели
нарушителя да пресича и да тръгва по бул.“ Владислав“, последвали го и през
цялото време той бил без маска.Спрели го и му съставили АУАН.
Показанията му се потвърждават
от тези на св. Н. .
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни
доказателства: показанията на свидетелите Д. и Н. , дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана. По същество е
основателна.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – директор ОД МВР
Варна, съгласно нормата на чл.209а, ал.4
от Закона за здравето, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът
намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм.,
бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от
14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1,
с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на
министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1.
Със
заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от
13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 год.,в която е
създадена нова т.9, съгласно която за всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места / в т.ч. транспортни средства на обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др./ са длъжни да имат поставени защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата / в т.ч.
кърта, шал и др./…, отм. със заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република
България до 13.05.2020год., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно
положение и препоръки на Националния оперативен щаб.
Санкционната разпоредба на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Безспорно се установява, а и не
се оспорва от жалбоподателя, че на 17.04.2020
год. в 10.05 часа / към който момент са били в сила Заповед № РД-01-197/11.04.2020 год. на министъра на
здравеопазването / жалбоподателя се е
намирал на ул.“Бенковска“ и е вървял към бул.“ Владислав Варненчик“ в гр.Варна.
Въпреки изложеното по-горе
състава на съда приема, че санкционираното нарушение попада в категорията на
така наречените "маловажни случаи" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във
връзка с чл. 93, т. 9 от НК.Отговорността на жалбоподателя е ангажирана затова,
че не е било с поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в т. ч. кърпа, шал и др.
при преминаване по улици на територията на гр.Варна. От показанията на свидетелите
не се установява в близост до жалбоподателя да е имало други лица и в този
смисъл състава на съда намира, че в конкретната хипотеза не е била създадена
опасност от заразяване на други лица или на самия жалбоподател (което се цели
да се предотврати с въпросното изискване). Всичко това сочи на по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението и на дееца, поради което и налагането на
административно наказание в случая се явява несъответно на закона.
По
разноските
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на
наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне
по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя К., който чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание не е направил изрично искане за присъждане на
разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 126/02.06.2020 год. на директора на ОД МВР Варна , с което на А.М.К.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
осн.чл.209а,ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 300 лв..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ
: