№ 207
гр. Плевен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105499 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** против И. Т. А. с ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми:
371,64лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2020г. до 30.11.2021г. и лихва за забава върху главницата в размер на
43,08 лв. за периода от 05.01.201821г. до 07.06.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д.№ *** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2020г. до 30.11.2021г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
***, възлизащи на сума в общ размер на 371,64лв. Навеждат се доводи, че
1
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия
дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите
на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на
43,08лв. за периода от 05.01.2021г. до 07.06.2022г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д. *** по описа на ПлРС, в което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът дал указания за предявяване на
иск за установяване на вземанията на ищеца.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 371,64лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2020г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № *** до
окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 13.02.2023г. ищецът, чрез пълномощника си е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответницата И. Т. А. с ЕГН **********, са
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответницата не се явява и
не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за
което е редовно призована. Не е направила и искане делото да се разглежда в
нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както
и че предявените искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
2
което се уважат исковите претенции.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 25лв. и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо
125лв. Така направените разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на
спора.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
И. Т. А. с ЕГН ********** , с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 371,64 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2021г. и
сумата от 43,08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.01.2021г. до 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № *** - 13.06.2022г.,
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
№1838 за изпълнение на парично задължение от 14.06.2022г. по ч.гр.д.*** по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Т. А. с ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 125лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
3
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4