№ 50
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Диана В.
при участието на секретаря Виолета Оск. Медина
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно административно
наказателно дело № 20241100602000 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 05.12.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав по
НАХД № 9518 / 2023 г., обвиняемата В. Й. Д. е призната за виновна в извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.1 и т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание “Глоба“ в размер на 1 500,00 ( хиляда и петстотин ) лева. На
основание чл.189, ал.3 от НПК В. Й. Д. е била осъдена да заплати и направените по делото
разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от В. Й. Д., чрез адв. В. А., с която се
иска същата да бъде отменена като неправилна, необоснована, необоснована и постановена
в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
В закрито заседание, проведено на 05.04.2004 г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК,
след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на обвиняемото лице, на свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на обвиняемата В. Й. Д. – адв. В.
А. поддържа жалбата. Счита съдебния акт на първата инстанция за несправедлив,
1
постановен в противоречие със събрания доказателствен материал и при превратно
тълкуване на същия, почиващ на предположения. В този смисъл твърди, че необосновано
Софийски районен съд е дал вяра единствено на свидетелските показания, като
немотивирано не е дал вяра на друга част на доказателствения материал. Навежда доводи за
вътрешно противоречие в показанията на свидетелите, поради което защитата счита, че се
внася съмнение в обвинителната теза. Моли за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които
депозираната жалба срещу постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставена без уважение.
Обвиняемата В. Й. Д. се присъединява към казаното от защитата си и моли за постановяване
на правилно решение. В правото си на последна дума обвиняемата В. Й. Д. моли да бъде
оправдана.
СОФЙИСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към
предмета на делото доказателства, чрез гласните доказателствени средства : показанията на
свидетелите Н.В., Ц.Б., Г.Б., Т.У., Т.П. и Б.П., писмени доказателства и доказателствени
средства : протокол за доброволно предаване, с който е приобщена медицинска
документация - амбулаторен лист, оперативен протокол № 1969 от 08.11.2022 г., трудов
договор № 5 / 24.07.2017 г., длъжностна характеристика, справка за съдимост, подадени
сигнали до Държавна агенция закрила на детето и протоколи за извършена проверка,
подписка в подкрепа на възпитателите в “Цветна градина М.“, протокол за проведена
родителска среща, дипломи и характеристични данни, касаещи личността на обвиняемото
лице, заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост и
другите писмени доказателства, които е обсъдил внимателно и задълбочено.
Преди всичко Софийски градски съд следва да подчертае, че след собствен анализ на
доказателствата, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на решението, включително чрез допълнително проведен разпит на вещите
лица по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза счете, че фактическите
констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото са направени в съответствие със събраните по делото доказателства и
при правилна интерпретация на установените чрез способите, предвидени в НПК факти,
относими към наличието на престъпление и участието на обвиняемото лице В. Й. Д. в
неговото извършване, поради което и в съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316
от НПК прие вече установените фактически положения по делото :
Съобразявайки събраните по делото доказателства, Софийски районен съд е приел, че
обвиняемата В. Й. Д. е родена на **** г. в гр. Сандански, българка, българска гражданка, с
висше образование, неосъждана, омъжена, живуща в гр. София, ж.к. “Западен парк“,
2
бл.****, с ЕГН **********. Обвиняемата В. Й. Д. се ползвала с добро име сред своите
колеги и обкръжение. Същата участвала и в различни конкурси, на които изпълнявала
фолклорни песни, както и била част от фолклорна формация “Б - Фолк“ при читалище
“И.**** г.“.
На 24.07.2017 г. обвиняемата В. Й. Д. била назначена на длъжност “преподавател“ ( учител
по музика ) в частна детска градина “Цветна детска градина - М.“, находяща се в гр. София,
ул. “****. Съгласно длъжностната й характеристика, неизменна част от сключения от
обвиняемата В. Д. трудов договор, същата имала задължение да преподава на деца и
ученици теория, практика и изпълнение на музика, както и участвала пряко във
възпитанието на деца в ранна училищна и предучилищна възраст. Бидейки учител по
музика, обвиняемата носела и отговорност за опазване здравето и живота на децата по време
на занимания с тях, както и по време на дейностите, организирани от детската градина. Тя
била длъжна да следи за здравословното състояние на децата и за спазването на санитарно -
хигиенните норми, както и да опазва материалната база и учебните пособия. Управител на
детския център била свидетелят Ц.Б., която организирала административната дейност, както
и помагала в ежедневната работа с децата.
Свидетелите Г.Б. и Т.У. са родители на малолетното лице - А.Г.Б.. От месец септември 2021
г., 5 годишният им син А.Г.Б. посещавал всеки делничен ден от 09:30 до 18:00 часа частна
детска градина “Цветна детска градина - М.“. В началото той имал затруднения да се
адаптира към новата среда и да се социализира с останалите деца, но с течение на времето
започнал да общува и играе с тях. Поради спорадични прояви на агресия към останалите
деца, детето било включено и в групови, и в индивидуални занимания за развитие на
социални умения, водени от свидетеля Б.П.. Свидетелят Б.П. забелязала, че детето има
напредък и започва да се адаптира.
На 07.11.2022 г., в детския център били на работа учителите - обвиняемата В. Д. и
свидетелят Н.В.. Около 16:30 - 16:45 часа, свидетелят Н.В. била в кухнята в детския център и
подготвяла следобедна закуска за част от децата. Останалите деца от групата, сред които и
А.Б., били в коридора и се готвели да излязат на двора, придружени от обвиняемата В. Д..
Преди да излязат В. Д. попитала децата дали са готови за разходка и направила забележка на
А.Б. да си облече якето, защото навън е студено. Детето обаче се възпротивило и отказало да
се облече. При тази негова реакция обвиняемата В. Д. му забранила да излезе на двора с
другите деца, ако не си облече якето. Това разстроило А.Б. и той започнал да плаче, да вика,
да рита и да отказва да си облече якето.
Обвиняемата В. Д. обяснила на А.Б., че не й е приятно той да се държи по този начин, но
детето продължило да плаче. В този момент обвиняемата В. Д. изпънала крака си и нанесла
удар в слабините на детето, от който А.Б. започнал да плаче още по - силно. Свидетелят Н.В.
чула разговора между обвиняемата и детето и тъй като имала пряка видимост към
санитарните помещения, видяла как обвиняемата В. Д. води детето към тях.
След няколко минути обвиняемата В. Д. влязла в кухнята, където се намирала свидетелят
Н.В. и силно притеснена, я попитала къде е аптечката за оказване на първа помощ, тъй като
3
детето било прокървило в областта на пениса и искала да промие раната му.
След около 10 минути обвиняемата В. Д. и детето А.Б. излезли от санитарното помещение,
където В. Д. промила раната му и го преоблякла, а след което, сравнително спокойно, детето
излязло на двора при останалите.
Обвиняемата В. Д. се обадила на управителя на детския център - свидетеля Ц.Б., и я
уведомила за настъпилия инцидент. От своя страна свидетелят Ц.Б. посъветвала
обвиняемата В. Д. да се обади на родителите на детето и да ги информира за случилото се.
Около 17:10 часа, обвиняемата В. Д. телефонирала на свидетеля Т.У. и й споделила, че А.Б. я
е ритнал и е настъпил лек инцидент. Свидетелят Т.У. се насочила към детския център и при
пристигането си видяла, че детето й е преоблечено и е спокойно. Тя провела разговор с
обвиняемата В. Д., в който й било обяснено, че е станал инцидент и че детето има рана и
леко кръвотечение в областта на кожата на пениса, но раната била промита и
кръвотечението било спряло.
Свидетелят Т.У. видяла раната на сина си, притеснила се и двамата се оправили към
УМБАЛСМ ”Пирогов“. По пътя свидетелят Т.У. информирала бащата на детето, свидетеля
Г.Б., за случилото се и двамата се срещнали в болничното заведение. Свидетелите Т.У. и Г.Б.
изчаквали лекарите да прегледат сина им, който междувременно им споделил, че учителката
го е ритнала, докато са били в коридора.
Около 19:15 часа завеждащият отделението лекар по детска хирургия приел детето и при
първоначалния му преглед била установена разкъсно - контузна рана и хематом в областта
на препуциума. За съдействие и консултация бил извикан дежурният лекар - уролог
свидетелят Т.П.. След преглед на пациента медицинските лица обяснили на родителите на
малолетното лице, че е необходимо да се извърши оперативна процедура “реконструкция на
пенис“, тъй като раната не може да зарасне сама.
В 23:45 часа в състояние на обща анестезия била извършена реконструкция на препуциума с
френулотимия ( циркусцизия – обрязване ). Оперативната намеса приключила в 01:15 часа
на 08.11.2022 г.
Свидетелят Т.П. забелязал, че нараняванията при детето са травматични и били уведомени
органите на реда. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били
разпитани лицата, имащи отношение към случая.
Била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, в заключението на която вещите
лица, боравейки с придобитите от тях знания, с надлежно събрания доказателствен материал
и след личен преглед на малолетното дете, обосновали извод, че при пострадалото лице са
установени следните травматични наранявания : разкъсно- контузна рана, обхващаща около
2/3 от циркумференцията на препуциума - циркулярно разкъсване на кожата на главичката
на пениса с хематом в областта на юздичката, които са му причинили значителни по
интензитет болка и страдание и са реализирали медико - биологичния квалифициращ
признак “временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. За най - вероятен
механизъм на реализиране на травмата вещите лица възприели силно преразтягане на
4
кожата, което можело да бъде получено при удар с ритник в областта на половия член.
В Държавна агенция за закрила на детето постъпили сигнали за случая от представители на
сдружение “Асоциация родители“, Дирекция “Социално подпомагане“ – Район Оборище и
от Регионално управление на образованието - София град, които извършили проверки върху
дейността на детския център.
На 13.11.2022 г. била проведена и родителска среща, на която останалите родители, чиито
деца посещават детската градина, били уведомени за настъпилите събития и по време на
която те сподели своята позиция.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си
обвиняемото лице В. Й. Д. е осъществило от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл.131, ал.1, т.2, пр.1 и т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция
изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по
делото. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е
установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски
градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят доводите, изложени в
жалбата, че обвиняемото лице В. Й. Д. е невиновно по повдигнатото му обвинение по
чл.131, ал.1, т.2, пр.1 и т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, с оглед на което постановеното
решение, в така посочената част, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Твърдението, че неправилно са кредитирани показанията на
свидетелите, съдът прецени за неоснователно. Първостепенният съд е кредитирал с доверие
показанията на посочените свидетели, като е възприел техните показания по отношение
поведението на обвиняемата спрямо пострадалото лице, механизмът на нанасяне на ударите
и получените от малолетното лице А.Б. телесни увреждания. Показания касателно
механизма обосновано са поставени в основата на фактическите изводи, преценени във
връзка със заключението на съдебно - медицинската експертиза. В тази връзка, несподелимо
е и оплакването за едностранчиво обсъждане на доказателствения материал, защото нито
едно доказателство и доказателствено средство не е останало извън вниманието на
първоинстанционния съд, като процесът на формиране на вътрешното му убеждение е ясно
обективиран в съдебния акт.
Същевременно, в атакуваното решение се съдържа внимателна и задълбочена преценка на
5
доказателствените факти, изводими от показанията на посочените свидетели Н.В., Ц.Б., Г.Б.,
Т.У., Т.П. и Б.П.. При подробен анализ в съчетание с проведения допълнителен разпит на
вещите лица и настоящата съдебна установи, че те съдържат еднопосочна информация за
това, че след първоначално настъпил спор между малолетното лице А.Б. и обвиняемото лице
В. Д., като последната е искала да бъдат облечени дрехите на детето, след което
обвиняемата е нанесла удар с крак на същото в областта на слабините, с което му е
причинила и травматичните увреждания. Изводимото от посочените гласни доказателствени
средства е преценено като достоверно и във връзка със заключението на СМЕ, според което
описаните травматични увреждания на малолетното лице А.Б. като механизъм на нанасяне
от обвиняемото лице от удар в областта на слабините на пострадалия малолетен има
съответно потвърждение в заключението на вещите лица, а това сочи на изясненост на
механизма на Д.ието в тази му част.
Законосъобразно съдът е възприел и писмените доказателства по делото.
В обобщение настоящият въззивен състав не констатира нарушения в доказателствената
дейност на Софийски районен съд и в този смисъл възраженията от въззивната жалба,
поддържани от защитата на обвиняемото лице се явяват неоснователни.
На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд се солидализира с
изводите на първата инстанция, че обвиняемото лице В. Д. е осъществило състав на
повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.1 и т.4, пр.2
във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна, законосъобразно Софийски районен съд е преценил, че Д.ието е било
извършено от страна на обвиняемото лице виновно, при форма на вината пряк умисъл за
инкриминираното Д.ие.
Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното
наказание, което е било наложено на основание чл.78а, ал.1 във вр. с чл.131, ал.1, т.2, пр.1 и
т.4, пр.2 от НК, като обвиняемото лице В. Д. е било освободено от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 1500 ( хиляда и петстотин
) лева, намирайки го за справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на
извършеното от обвиняемото лице Д.ие, с което ще бъдат постигнати и целите на
наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са преценени и смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства относими към настоящото съдебно производство.
Първоинстанционната присъда е правилна и следва да се потвърди в частта й, с която
обвиняемото лице е било осъдено да заплати направените по делото разноски пред първата
инстанция. В тази връзка, доколкото по делото пред настоящата съдебна инстанция са
направени разноски за изслушването на вещи лица в размер на 360,00 лева, обвиняемото
лице следва да бъде осъдено да заплати същите, както и сумата от 5,00 лева по сметка на
Софийски градски съд, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
6
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което и намери, че решение от
05.12.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав по НАХД №
9518 / 2023 г., следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.12.2023 година на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 107 състав по НАХД № 9518 / 2023 година.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА В. Й. Д. да заплати направените разноски
пред настоящата съдебна инстанция в размер на 360,00 лева, както и на основание чл.190,
ал.2 от НПК 5,00 лева Държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8