Р Е Ш Е Н И Е
№260079
Гр. Пловдив,18.12. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи
наказателен състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина
Стоянова и прокурора Николай Бжилов, като разгледа докладваното от съдия ИВАН
РАНЧЕВ НД /В/ № 521 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет
и трета от НПК.
Образувано на основание чл.424, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, т.5 НПК по подадени искания на осъдения Ц.И.К. лично на
30.07.2020г. и на осъдения А.П.Г., чрез неговия защитник – адв. Сл. Х. *** на
27.08.2020г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4708/2018
г. на РС – Пловдив и ВНОХД №1509/2019г. на Окръжен съд - Пловдив
с твърдения за наложени им явно несправедливи наказания.
В съдебно заседание осъденият К. и
неговият служебен защитник – адв. М. А. ***, заявяват, че поддържат искането по
изложените в него съображения, като акцентират на възстановяването
на щетите от престъпленията, което изисква да се получи едно по-леко наказание.
Осъденият Г. не се явява,
но не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като се представлява от
адв. Х.. Последният заявява, че поддържа доводите в искането, защото съдилищата
не са отчели в достатъчна степен обстоятелството, че в извършеното престъпление
по чл.216 от НК подзащитният му е взел участие като подбудител и помагач,
въпреки което му е било наложено едно по-тежко наказание от това на останалите
съучастници, както и не съобразени добрите характеристични данни.
Представителят на ПАП,
намира исканията за възобновяване за неоснователни, защото от районния и
окръжния съд са съобразени всички налични за двете, осъдени лица смекчаващи и
отегчаващи отговорността им обстоятелства и моли съда да го остави без
уважение.
Пловдивският апелативен съд разгледа
направените искания, съобразно
правомощията си по чл. 425 от НПК и приема за установено следното:
С Присъда № 143/22.05.2019 г. по НОХД № 4708/2018
г. на Районен съд – Пловдив подсъдимият Ц.И.К. е признат за виновен,
както следва:
- за
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на
основание чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3 години, като е оправдан за второто от инкриминираните деяние да е било
извършено в съучастие с И.С.С., като подбудител;
- за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и на основание чл.54 от НК са му
наложени наказания от 3 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 2000
лева.
На
основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК му е определено едно общо, най-тежко
наказание от 3 години „Лишаване от свобода“, към което е присъединено и
наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева.
На
основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е постановено наказанието лишаване
от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
Подсъдимият
И.С.С. е признат за виновен за извършване на едното от инкриминираните му
деяния, съставляващо престъпление по чл. 216, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК и на
основание чл.54 му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от
свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален „Строг“ режим, като е признат за невинен и оправдан в това да е
извършил другото деяние във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият
А.П.Г. е признат за виновен, както следва:
- за
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на
основание чл.54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, като е оправдан за второто
от инкриминираните деяние да е било извършено в съучастие с И.С.С., като
подбудител;
- за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание от 5 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 10
000 лева.
На
основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК му е определено едно общо, най-тежко
наказание от 5 години „Лишаване от свобода“, към което е присъединено и
наказанието „Глоба“ в размер на 10 000 лева.
На
основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е постановено наказанието лишаване
от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
Подсъдимите
Ц.К. и А.Г. са осъдени да заплатят солидарно на наследниците на починалия
граждански ищец Б. И. – Р.И., А.И. и С. И. - 3200 лева, обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, като е отхвърлен иска срещу И.С.като неоснователен и
недоказан.
Съдът е
приспаднал от наложените наказания лишаване от свобода, времето на задържането
на подсъдимите, произнесъл се е по въпросите за веществените доказателства и
направените разноски.
С Решение
№ 131/22.07.2020г. по ВНОХД №1509/2019г. на Пловдивския окръжен съд присъдата е
изменена, като са намалени наложените на подс. А.П.Г. наказания за
престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК
от 5 години на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, за престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК от 5 години на 3 години „Лишаване от свобода“ и
„Глоба“ в размер от 10 000 лева на 6000 лева, както и на основание чл.23,
ал.1 и ал.3 от НК е намалено определеното му общо и най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ от 5 години на 3 години и 6 месеца, към което е
присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 6000 лева.
Приспаднато
е и времето, през което подс. К. е бил задържан под стража в производството
пред въззивния съд, като подсъдимите К. и Г. са осъдени да заплатят на
гражданските ищци и частни обвинители, направените пред въззивната инстанция
разноски.
Присъдата
е потвърдена в останалата й част и тъй като решението е окончателно, същата е
влязла в законна сила.
В молбите
на осъдените се посочва, че при определянето на наказанията им от редовните
съдебни инстанции не са съобразени в пълнота наличните смекчаващи за отговорността
им обстоятелства. В тази връзка се отправя искане за възобновяване на
наказателното производство като на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК се измени
присъдата и решението, тъй като са налице основания в техен интерес за
намаляване на наложените им явно несправедливи наказания.
Пловдивският апелативен съд, счита исканията
за възобновяване за процесуално допустими, защото са подадени лично и от
надлежно упълномощен защитник на осъдени лица за престъпление от общ характер и
са в рамките на законовия 6 месечен срок от влизане в сила на постановената,
непроверена по касационен ред присъда, но по съществото си са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Основните оплаквания визират допуснати
в хода на съдебното производство нарушения,
свързани с извършената дейност по индивидуализация на наложените им явно
несправедливи наказания, което изисква да се измени решението на въззивния,
окръжен съд или присъдата на районния съд, като се намалят по размер.
Настоящият състав намира, че не са
налице подобни нарушения, налагащи изменението на горепосочените съдебни актове
с намаляване на наложените на осъдените К. и Г. наказания.
На първо място, наложените на осъдения
Ц.К. наказания за извършените престъпления – по чл. 216, ал. 1 от НК и чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК са напълно справедливи.
При определяне на размера им,
районният съд е спазил принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, като при условията на чл.54 от НК за престъплението по чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание от 3
години „Лишаване от свобода“. Безспорни са отчетените отегчаващи обстоятелства,
свързани със засягането на чуждата собственост на повече от едно лице, качеството
им на служители в Затвора – Пловдив, пълното унищожаване на автомобилите,
липсата на възстановяване на нанесените вреди, обремененото криминално минало и
лошите характеристични данни на подсъдимия. Съобразени са, направеното
самопризнание пред съда, съдействието при разкриване на обективната истина по
делото и това, че е извършил престъпленията под влиянието на подсъдимия Г..
Това е относимо и спрямо престъпление
по чл.354а, ал. 1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено
наказание от 3 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ от 2 000 лв. И тук
са обсъдени в нужната степен, всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, като наказанието по размер е справедливо и съобразено със
степента му на лична обществена опасност.
Законосъобразно по чл. 23, ал. 1 и
ал.3 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание от 3 години „Лишаване
от свобода“, към което е присъединено изцяло и наказанието „Глоба“ от
2 000 лв.
Въззивната инстанция, правилно по
повод на изложените идентични съображения пред нея е преценила, че така наложените
наказания в тези размери за извършените от подсъдимия К. престъпления са
напълно съответни на извършеното и дават възможност за постигане целите на
генералната и специалната превенция.
На второ място, не отговаря на
действителността и твърдението в искането, че окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен, наличните по делото смекчаващи обстоятелства, за да намали
наложените на осъдения А.Г. наказания за престъпленията, за които е признат за
виновен и осъден.
Въззивният съд е преценил, че
наложеното на Г. за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК наказание от 5
години „Лишаване от свобода“ в рамките на максимално предвидения в закона
размер се явява явно несправедливо. Действително, въпреки отчетените от
районния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, необосновано
е даден приоритет на вторите от тях, като е подценена трудовата ангажираност на
Г. до извършване на престъпленията, високия му образователен ценз – висше
образование „зъболекар“, както и последващата възможност за неговата ресоциализация
в обществото.
Противно на доводите в искането,
окръжният съд е съобразил в нужната степен и неговата акцесорна съучастническа роля,
като подбудител и помагач при извършването от другия осъден - К. на двете
престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК. В този смисъл въззивният съд напълно
балансирано е преценил, че наказанието на Г. не е съобразено и с размера на
наказанията на другите двама подсъдими по делото – С. и К., същевременно с
което е отчел и неговата водеща роля. Затова и е изменил присъдата, като е
намалил наложеното на Г. наказание „Лишаване от свобода“ от 5 години на 3
години и 6 месеца, който размер би дал възможност за постигане целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на престъплението по чл.
354а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК отново е съобразено, че районният съд е проявил
неоправдано, различен критерий при определянето на наказанията, спрямо тези на
осъдения К., като на Г. са наложени 5 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ от
10 000 лв., в размери близки до горната граница и в максимума на предвиденото
в закона. В тази връзка сравнително точно е отбелязано, че тъй като количеството
и вида на намереното наркотично вещество в Г. не се отличава съществено от това
при К., за да се избегнат двойни критерии спрямо подсъдими с еднотипни
характеристични данни, с близка степен на лична обществена опасност, осъдени за
едно и също по вид престъпление, в интерес на справедливостта трябва присъдата да
се измени и в тази й част, като му се намали наказанието в близкия размер от 3
години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, както и „Глоба“ от 6 000 лв.
Законосъобразно, в резултат на това
изменение на присъдата, окръжният съд на основание чл. 23, ал. 1 и ал.3 от НК е
наложил едно общо и намалено най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ на осъдения
А.Г. за престъпленията, за които е признат за виновен, от 3 години и 6 месеца
„Лишаване от свобода“, към което е присъединена и наложената му, намалена по
размер „Глоба“ от 6 000 лв.
В заключение решението на
въззивния съд е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК при направената
преценка, че наложените наказания на осъдения К. следва да останат същите, а
тези на осъдения Г. да се намалят в един сериозен размер.
С оглед на гореизложеното,
доводите за нарушение при извършената преценка на индивидуализация на
наказанията и за тяхната явна несправедливост се явяват неоснователни, поради
което и искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от изложените съображения,
Пловдивския апелативен съд,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Ц.И.К. и на А.П.Г. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 4708/2018 г. на РС – Пловдив и ВНОХД № 1509/2019г.
на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.