Решение по дело №36887/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7304
Дата: 10 май 2023 г.
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20221110136887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7304
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110136887 по описа за 2022 година
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от Семейния
кодекс (СК) за прекратяване на брак, съединен с небрачни актове по чл. 56 СК за ползване
на семейното жилище, чл. 57, ал.2 СК.
Ищецът Т. И. П. твърди, че с ответника М. П. П. са сключили граждански брак на
14.02.1990г. като от брака нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен. Проблемите започнали през 2012г., когато ищецът за
първи път бил хоспитализиран. Ответницата не полага грижи за съпруга си. Настройвала
дъщерята на страните против баща ѝ. Посочва, че единствено той е осигурявал издръжката
на семейството. От 2019г. окончателно е настъпила фактическа раздяла между съпрузите.
Твърди, че вина за разстройството на брака има ответницата. Вината се изразява в
неизпълнение на съпружески задължения, липса на уважение към съпруга и уронване честта
и достойнството му. Моли съда да прекрати сключения граждански брак без да се произнася
по изключителна вина на ответницата. Иска от съда да предостави ползването на семейното
и жилище на съпругата, като я осъди да заплаща месечен наем в размер на 350 лв., считано
от влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете. Твърди, че бракът не е
непоправимо разстроен. Възразява срещу твърденията в исковата молба, че не е полагала
грижи за съпруга си и е настройвала дъщеря си против него. Твърди, че ищецът има
извънбрачна връзка. Моли съда да отхвърли брачния иск и съединените с него небрачни
искове. В условията на евентуалност иска съда да прекрати брака по изключителна вина на
съпруга. Претендира ползване на семейното жилище.
1
Със становище от ищеца се оспорват всички твърдения и евентуални искове, депозирани от
ответницата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 14.02.1990г. на Столична
община, район Подуяне, се установява, че страните са сключили граждански брак на
14.02.1990г., за което е съставен акт за сключен граждански брак №... от 14.02.1990г. на
Кремиковски район, гр. София.
От представен Нотариален Акт ...., е видно, че недвижим имот- гр. София, *****, е придобит
по време на брака от Т. И. П. на 29.11.1990г.
От изслушаната и приета съдебно-оценителна експертиза се установява, че месечният наем
за апартамента е в размер на 260 лв.
От показанията на св.В.Г., които съдът кредитира, се установява, че съпрузите не живеят
заедно от 2019г. Т. П. е работил 25 години като шофьор в Португалия. През 2012г. е
опериран от онкологично заболяване, като след операцията се е върнал в Португалия да
работи. По искане на ищеца свидетелят е заплащал консумативите на жилището. Свидетелят
е придружавал Т. П. до болниците, в които същият се е лекувал. През това време не е
виждал ответницата.
От показанията на св. К.К. се установява,че страните са във фактическа раздяла. По време на
брака М. П. е работила като медицински работник на две места. И двамата съпрузи са се
грижили финансово за семейството. В останалата част съдът не кредитира показанията на
свидетелката, тъй като не пресъздават лични впечатления, а чужди такива.
При така установената фактическата обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
От анализа на събраните по делото доказателства се установи, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Това е така, тъй като брачната връзка е изчерпана от
съдържание. Съпрузите не поддържат контакт и са във фактическа раздяла от 2019г.
Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се направи изводът, че
бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално.
Дълбоко е това разстройство на брака, при което между съпрузите липсва взаимност,
уважение и доверие, а брачната връзка съществува само формално и в нея няма това
социално, правно, икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изисква
законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските
отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за неговото
преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната привързаност, уважение,
2
доверие между съпрузите, данни за което има и по настоящото дело. Съдът намира, че
разстройството на брака е непреодолимо и безвъзвратно установено по отношение на
страните по настоящото дело, поради което същият следва да бъде прекратен. Съобразно
така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен.
Направено е искане от двете страни за произнасяне по вината. Не се установява
изключителна вина на съпругата по изложените в исковата молба твърдения, а именно
същата да не е полагала грижи за съпруга си и семейството. Не се установява и
изключителна вина на ответника, която да се изразява в поддържане на извънбрачна връзка.
Ето защо настоящият състав приема, че и двамата съпрузи са виновни за разстройството на
брака. Между съпрузите е настъпило отчуждение, което не е непременно причинено от
изключително виновно поведение на някой от двамата.
Ответницата е предявила иск по чл. 56 СК за ползване на семейното жилище. Съпругът не
желае ползването на семейното жилище, но желае от съда да определи месечен наем за
ползваната от съпругата част на апартамента. Ето защо съдът предоставя ползването на
семейното жилище на съпругата.
С оглед изслушаната и приета по делото експертиза, наемната цена за месец на семейното
жилище е в размер на 260 лева.
С оглед обстоятелството по делото, че семейното жилище ще се ползва от съпругата, която
няма да отглежда ненавършили пълнолетие деца, то съдът намира, че искането за заплащане
на наемна цена в размер на 350лв., е частично основателно. Претенцията е основателна за
сумата от 130 лв., като за горницата над 130 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. искът
следва да бъде отхвърлен. Наемната цена се дължи, считано от влизане на решението в сила.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК съдът намира, че следва да бъде определена държавна такса в размер на 50 лв. по
иска за развод, която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена по равно.
Ответницата следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50 лв., на
основание чл. 69,ал.1, т.5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК гражданския брак,
сключен на 14.02.1990г. в гр. София, между Т. И. П., ЕГН:********** и М. П. П.,
ЕГН:********** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
взаимна вина.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК ползването на семейното жилище, находящо се гр.
3
София, *****, на М. П. П., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал.2 СК М. П. П., ЕГН:********** да заплаща на Т. И. П.,
ЕГН:**********, месечен наем за апартамент №38, находящ се гр. София, **** в размер на
130 лв., считано от влизане в сила на решението в частта относно ползването на семейното
жилище до настъпване на промяна в обстоятелствата, като отхвърля иска за горницата над
130 лв. до пълния предявен размер от 350 лв.
ОСЪЖДА основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК и чл. 68, ал.1, т.5 ГПК М. П. П.,
ЕГН:********** да заплати, по сметка на СРС, държавна такса в размер на 75лв.
ОСЪЖДА основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК Т. И. П., ЕГН:********** да заплати, по
сметка на СРС , окончателна държавна такса в размер на 25 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4