Р Е Ш Е Н И
Е № 1135
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
13640 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против С.С.Г., ЕГН **********,*** , с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1147,53 лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.04.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 125,67 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.12.2017 г. до 02.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5160/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. П.. Ответникът като собственик на имот, находящ се в С.С.Г.,
ЕГН **********,***, има качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово
разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил топлинна
енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и услуга
за дялово разпределение на стойност
1147,53 лв. , която същият не е заплатил. Сочи се, че се дължи и
обезщетение за забава в размер от 125,67
лв. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не
е подал възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл.
47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на
ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може
да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена
при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата
искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното погасяване,
както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни. Твърди се нередовност на исковата молба, поради липса на индивидуализация на всеки компонент, включен в общата искова претенция. Оспорва исканията по основание и по размер. Оспорва исковата молба изцяло, като твърди, че между ищеца и ответника не са налице сочените отношения. Оспорва наличието на вземания, както и дължимостта на претендираните суми. Предвид изложеното се иска да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното случая частно гр. дело № 5160/2019 г. по описа на ПРС, вземането по
настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, като
същата е връчена при условията на чл. 47 ГПК, поради и което са дадени указания
за предявяване на установителни искове. Исковете, предмет на настоящото производство
са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание
изложеното следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество
и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна
енергия. Липсва противоречие и в съдебната
практика в тази насока. Нормите
на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От
приетата по делото като доказателство и неоспорена от особения представител на
ответника справка от Служба по вписванията П., се установява, че ответникът е
собственик на ½ идеална част от
ап.1, находящ се в гр. П., ул. „Ф.” № *, ет. *, от което следва и
качеството й на потребител по смисъла на закона и общите условия.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр. П.. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ
купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По
делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество и
справки за разпределена ТЕ от Техем Сървисис ЕООД. Заключението е прието по
делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от
страните по делото. От заключението се установява, че жилищният блок в гр. П., ул.
„Ф.“№ ** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като
през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и
битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през
процесния период се води от фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД.
През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез
преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството
ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Техем сървисис“ ЕООД за
разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е
извършвано в началото и в края на всеки отоплителен сезон, визуално от
отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя
от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално
на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият
обем е 185 м3. За целия процесен периода за апартамента е
разпределена 1,40699 MWh за сградна инсталация.
Начисляването на дължимите суми за ТЕ за всички абонати в това число и на
ответника през целия период е извършвано от ищцовото дружество, като
разпределената топлинна енергия от топлинния счетоводител е умножавана по
действащите за периода цени. През
процесния период 01.10.2017 г. -30.09.2018 г. абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в гр. П., ул. „Ф.” № ** ет. *, ап. * е работила, като е подавала
ТЕ за отопление и БГВ. Подадената е общо 125,642954 MWh ТЕ за разпределение, от
които са отчислени технологични разходи в размер на 3,065871 MWh за сметка на ищцовото дружество.През процесния период 01.10.2017 г. –
30.09.2018 г. в ап. 1, находящ се на ет.1, всички 5 бр. отоплителни тела са
били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за
дистанционен отчет, като същите са технически изправни. В допълнение в съдебно
заседание в. л. посочва, че не е посетило имота и данните ги е получило от
топлинния счетоводител, като в тази връзка сочи, че ИРУ е собственост на
потребителя и че в случай на неизправност трябва да уведоми дружеството за
топлинно счетоводство. През имота на
ответника не преминава щранг-лира. В имота на ответника има монтиран 1 брой
водомерно устройство за топла вода за отчитане изразходваното количество ТЕ за
БГВ, като начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на
база отчетни показания от устройството. Вещото лице посочва, че за имота на
ответника не са прилагани изискванията на т.6.5 от „Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника за периода 01.10.2017 г. -30.09.2018 г. по
месеци, показано в приложената към експертизата таблица е общо 11,10648 МWh, от които 1,40699 МWh
за отдадената от сградната инсталация, 8,42007 МWh за отопление и 1,27942
MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени
количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и
справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. В. л. посочва, че за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на
ответника не са издадени кредитни известия. Описаните в таблицата фактури са
осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка –
декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е
редовно счетоводството при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на
ответника за процесния период.
С оглед на приетата по делото справка от Служба по
вписванията – гр. П. и с оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия, съдът
приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е
в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия
за продажба на топлинна енергия от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД и
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цената за доставената топлинна енергия.
Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В
Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите,
подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата
експертиза по делото съдът установява, че за процесния период абонатната
станция е работила, като е подавала ТЕ за
отопление и за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното
количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори, като
всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част се
използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно
счетоводство.
Разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Относно
възраженията на особения представител на ответника, че липса на основание за
заплащане на непотребени услуги, то съдът счита същите за неоснователни.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени преюдициални
запитване, член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Приема се
също така, че член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО
и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съдът
възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно дадено,
неоспорено от страните. Начинът на разпределение и начисляване на потребената
от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в
съответствие с нормативните изисквания. В. л. е изготвило експертизата, като е
ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни
изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от в. л. по ССЕ, поради което
съдът намира, че предявените искове за
главница и лихва са изцяло основателн и доказани по размер, поради което
исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца. Ищецът е
направил разноски в размер на 75, 46 лв. в заповедното производство и 775 лв. в
исковото производство, като съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. От така претендираните и
направени разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца разноски в общ размер от 850,46 лв., от които сумата от
75,46 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 775лв. в исковото
производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.Г., ЕГН **********,*** дължи
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 следните суми, а именно: сумата от 1147,53
лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 03.04.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 125,67 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 02.12.2017 г. до 02.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5160/2019 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
сумата от 75,46 лв.- разноски по ч.гр.д. № 5160/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 775 лв.- разноски по гр.д. № 13640/2019 г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.