РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Пловдив, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300500400 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 4540 от 18.11.2024г., постановено по гр. д. № 16065 по описа за
2024г. на Пловдивския районен съд, VIII гр. с., с което се признава за незаконна заповед №
24РД09-472/05.09.2024г. и заповед № 24РД09-473/05.09.2024г., и двете на кмета на Община
**** – район *****, ЕИК *****, с първата от които е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, а с втората – считано от 06.09.2024г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ, е било прекратено трудовото правоотношение с Н. Х. М., ЕГН **********, и като
такива ги отменя.Осъжда Община **** – район *****, ЕИК ***** да заплати на Н. Х. М.,
ЕГН **********, направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева,
а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив 100 лева ДТ.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, поради неправилна
преценка на събраните доказателства и допуснати процесуални нарушения във връзка с
отказа на съда да допусне изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да
установи наличието на предпоставките на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.Моли се за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което иска да бъде отхвърлен.Претендират се
разноски.
С отговора по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се
иска да бъде оставена без уважение.Поддържа се и пред въззивната инстанция, че при
издаването на оспорваната уволнителна заповед, не е била спазена процедурата по чл. 333
1
от КТ. Освен това не били ангажирани писмени доказателства във връзка с предприетото
дисциплинарно производството, че са искани писмени обяснения от
ищцата/въззиваема.Моли се решението на районния съд като правилно да бъде
потвърдено.Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо и като инстанция по същество следва да се
произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –
искането е да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, във връзка с
което са издадени заповед № 24РД09-472/05.09.2024г. и заповед № 24РД09-473/05.09.2024г.
Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че ищцата е работила в
ответната Община, район *****, като на 05.092024г. са й връчени оспорваните заповеди и
трудовото правоотношение се прекратява. Със заповед № 24РД09-472/05.09.2024г. й било
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, а със заповед № 24РД09-473/05.09.2024г.
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ. Твърди,
че издадените заповеди страдат от пороци, тъй като не била спазена процедурата по чл. 333
от КТ.Ищцата страдала от ***** заболяване, но работодателят не я попитал дали се ползва
от закрилата по чл. 333 от КТ, нито поискал разрешение от Дирекция „Инспекция по труда"
**** за уволнението й. Освен това не била извършвала нарушения на трудовата дисциплина,
като винаги съвестно и точно изпълнявала служебните си задължения.
С отговора по чл. 131 от ГПК предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Срока за писмен отговор е изтекъл на 25.10.2024г., а същият е постъпил на
28.10.2024г., като ответникът не е ангажирал доказателства, че е подаден по пощата. Поради
това настоящата инстанция намира, че писменият отговор не следва да бъде взет предвид.
Въпреки това следва да бъде съобразено, че с исковата молба и в хода на
първоинстанционното производство ищцата/въззиваема не е правила възражения относно
спазването на процедурата по чл. 193 от КТ, а такива се правят едва с отговора на
въззивната жалба.
В приложената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
ищцата са изложени мотиви, че същата е подала заявление за ползване на полагаем платен
годишен отпуск на 28.08.2024г. за изминал период, а именно от 22.08.2024г. до 30.08.2024г.,
като било констатирано, че тя не е била на работното си място в административната сграда
на район „*****“, гр. ***** от 22.08.2024г. до момента на подаване на заявлението –
28.08.2024г. Във връзка с това били поискани писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 от
2
КТ с изх. № 3-9100-428/02.09.2024г. от Н. Х. М., на длъжност „*****“ в район „*****“ и
били получени такива в срок с вх. № 3-9100-428/1/02.09.2024г.Проведено било и устно
изслушване на 04.09.2024г. след получена покана с изх. № 3-9100-428/3/04.09.2024г. за
установяване на това, дали тя е била на работното си място от 22.08.2024г. до 30.08.2024г. и
каква е била причината за подаване на заявлението на 28.08.2024г., а не от дата предхождаща
началото на заявения период, както и дали е уведомила ръководството на район „*****“ за
предстоящото й отсъствие съгласно чл. 173 от КТ.От писмените обяснения на лицето било
установено, че е постъпила за лечение във „ВМА-болница за продължително лечение и
рехабилитация“, гр. ***** за периода 22.08.2024г. до 31.08.2024г. и е ползвала преференции
по програма на НОИ, съгласно приложено удостоверение рег. № Х-3-2575/29.08.2024г.
Приложила е медицинско направление изх. № 5035 от АИППМП д-р М. З. за насочване за
физиотерапия и рехабилитация за овладяване на болковия синдром и подобряване на
трудоспособността от дата 19.08.2024г., което доказвало, че лицето предварително е знаело,
че ще постъпи в заведение за рехабилитация.За отсъствието си тя уведомила само колегите
си, които я замествали. Не уведомила прекия си ръководител или кмета на район
„*****“.Проведено било и устно изслушване на 04.09.2024г. от 14, 15 ч., при което тя
потвърдила, че е била на рехабилитация и процедури през цитирания период и не е знаела,
че няма да й бъде издаден болничен лист. Работодателят е приел, че горното представлява
виновно нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно:
„неявяване на работа“ седем поредни работни дни в периода 22.08.2024г. до 20.08.2024г., за
което с оглед вида и тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за районната
администрация или гражданите, формата на вината на служителя и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“. С последваща заповед трудовия договор с ищцата е прекратен на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Двете заповеди са връчени на ищцата на 05.09.2024г.
Изложените фактически обстоятелства, въз основа на които работодателят е наложил
дисциплинарното наказание, са потвърдени и в писмо на Дирекция „Инспекция по труда",
гр. ***, адресирано до ищцата, след извършена проверка по подадени от нея сигнали.
Посочено е също в писмото, че от страна на работодателя не е искано предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 333, ал. 1 от КТ.
Пред районния съд ищцата е представила като писмени доказателства медицинско
направление /нечетливо/ и епикриза, издадена от клиника по *****, за проведено болнично
лечение през периода 17.07 – 20.07.2024г., с посочена диагноза: *****.
Въз основа на приложените медицински документи от ищцата районният съд е приел,
че ищцата боледува от ***** заболяване, поради което преди уволнението, е следвало да
бъде поискано предварително разрешение от Инспекция по труда и мнението на ТЕЛК.
Доказателства за това не били ангажирани от ответника, поради което с оглед разпоредбата
на чл. 344, ал. 3 от КТ процесните заповеди се явявали незаконни и като такива следвало да
бъдат отменени.
Във въззивното производство е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
3
неоспорено от страните, от което се установява, че към момента на лечение в клиниката по
**** УМБАЛ „Св. Георги“ – м. юли 2024г., няма данни за ***** заболяване, изискващо
образно и хистологично верифициране.
Настоящият състав на съда намира на първо място въз основа на издадената
мотивирана уволнителна заповед и изложените в нея фактически обстоятелства, потвърдени
и в писмото на Дирекция „Инспекция по труда“, доколкото тези обстоятелства не са били
въведени и като спорни по делото, че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, е спазена.От
ищцата са поискани обяснения и тя е дала такива.Заповедта, с която наказанието е наложено,
отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ.Тя съдържа данни за времето и мястото на
вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина и за обстоятелствата, при които
се твърди да е извършено.
На следващо място безспорно е установено по делото, че ищцата/въззиваема е
допуснала нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни.Това нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 190,
ал.1 от КТ е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“.Законодателят определя това нарушение като тежко, тъй като разстройва в
голяма степен създадената организация на труда.Липсата на писмено разрешение от
работодателя за ползване на отпуск представлява нарушение на трудовата дисциплина, за
което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност. От разпоредбата на чл.
173 от КТ следва, че субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по
определен от закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника или
служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочва вида,
размера, календарния период от време за ползване на искания отпуск, така и писмено
волеизявление от насрещната страна по трудовото правоотношение /работодателят/, с което
се разрешава отпуска. Тези изисквания в случая не са изпълнени, което обуславя и
неоснователността на предявения иск за отмяна на уволнението като незаконно. Не е налице
и хипотезата на чл. 333, ал. 1 от КТ, тъй като по делото не се доказа ищцата/въззиваема да
страда от болест, предполагаща предвидената в закона закрила. Поради това уволнението не
може да бъде отменено и на това формално основание.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Във въззивното производство е направено искане от жалбоподателя за присъждане на
разноски, което с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция се явява основателно и
доколкото са ангажирани доказателства за направени разноски за ДТ в размер на 50 лева,
заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000 лева, тези разноски
следва да бъдат присъдени.
По тези съображения Пловдивския окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4540/18.11.2024г., постановено по гр. д. № 16065 по описа за
2024г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. Х. М., ЕГН ********** от гр. *****, със съдебен
адрес: гр. ***** чрез адв. Б. П. против Община **** – район *****, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявана от кмета В. М. Л., за признаване
за незаконна на заповед № 24РД09-472/05.09.2024г. и заповед № 24РД09-473/05.09.2024г., и
двете на кмета на Община **** – район *****, ЕИК *****, с първата от които е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а с втората – считано от 06.09.2024г. на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е било прекратено трудовото й правоотношение, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Х. М., ЕГН ********** от гр. *****, със съдебен адрес: гр. ***** да
заплати на Община **** – район *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представлявана от кмета В. М. Л., общо сумата от 1350 лева – направени разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5