Р Е Ш Е Н И Е
448/14.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На тридесети
юни две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1789 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл.32, ал.2 от ЗС.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от Ж.А.К. с ЕГН **********
с адрес *** със съдебен адрес ***, чрез адв. С.П. от ШАК срещу
С.К.Г. с ЕГН ********** *** с искане за разпределение реалното ползване на
незастроената част на съсобствения поземлен имот с идентификатор 83510.672.256 по плана
на гр.Шумен.
В исковата
молба се твърди, че по силата на Нотариален акт № 173, том XV, рег. №
3934, дело № 5019/1997г. на ШРС и Нотариален акт № 137, том IX, рег. №
1835/2019г., дело № 1835/2019г. на ШРС С. В. А. - дъщеря на ищцата -
придобила 11/20 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 83510.672.256 с площ от 651 кв.м., находящ се в гр.*** и върху
построените в него самостоятелни обекти – жилищна сграда № 5 със застроена площ
от 62 кв.м. с идентификатор 83510.672.256.5 и сграда № 3 със застроена площ 38
кв.м. със смесено предназначение с идентификатор 83510.672.256.3.
Ищцата била
ползвател на гореописания недвижим имот, като правото ѝ на ползване било
учредено пожизнено с първия посочен нотариален акт. Съпругът на ищцата, за
който също било учредено право на ползване починал на 05.03.2001г.
Ответницата
придобила 9/20 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 83510.672.256 с площ от
651 кв.м., находящ се в гр.***, видно от
Нотариален акт № 12, том II, рег. № 2273, дело № 240/2000г. на Нотариус А.А.и
Нотариален акт № 82, том III, рег. №
1386, дело № 358/2002г. на Нотариус С.С., както и върху построените върху
поземления имот самостоятелни обекти жилищна сграда № 4 със застроена площ от
49 кв.м. с идентификатор 83510.672.256.4 и сграда № 2 със застроена площ 14
кв.м. с предназначение хангар, депо, с идентификатор 83510.672.256.2.
Сочи се, че
имота има лице към булеварда с дължина от 17.53 кв.м., от които ответницата е
заградила и ползва 16.63 кв.м., а ищцата само 0.90 м., като не могат да влизат
с лекия си автомобил в имота, нито да внасят по-обемни вещи. Цитират се нормативни актове – Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. и Приложение към нея, които уреждат
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, като съгласно
тях необходимото пространство за лек автомобил е 3.25 м. Правени са опити за
уреждане доброволно на отношенията между страните, но те не са били успешни,
поради което и възникнал правния интерес от водене на настоящото производство.
В заключение се иска постановяване на решение, с което да бъде определено правото
на реално ползване на съсобствения поземлен имот с идентификатор 83510.672.256,
находящ се в гр.*** с площ от 651 кв.м., съобразно идеалните части и
собствеността на страните. Моли се за присъждане и на разноските в
производството.
Исковата
молба, ведно с приложените към нея доказателства е връчена редовно на
ответницата, която в срока на писмен отговор депозира такъв. В него се взема
становище по отношение допустимостта на иска по отношение на ищцата С. В. А.,
като в тази му част съдът има произнасяне с Определение № 2164 от 19.07.2020г.,
понастоящем влязло в законна сила, поради което не следва да се обсъжда
възражението наново. По отношение на предявения от ищцата К. иск, по който
производството продължава, се взема становище за неговата неоснователност.
Основния довод е, че по отношение на имота е имало договорено и практически
осъществено разпределение на ползването на съсобствения имот, като съобразно
това са изградени и трайни огради на границите на частите, определени за реално
ползване. Не се налага пререшаването на този въпрос, като това разпределение
обвързва съсобствениците и в последствие. Този въпрос би могъл да бъде разрешен
от страните на основание чл.20 от ЗЗД, но не и чрез настоящото производство по
чл.32, ал.2 от ЗС. Поради изложените
съображения, развити подробно в писмения отговор, се моли да бъде отхвърлен
иска като неоснователен и да бъдат присъдени деловодните разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея се явява
адв. С.П. ***, като поддържа исковата молба. В хода на съдебните прения и в
депозираните писмени бележки по делото се излагат подробни аргументи за
основателността на иска, сочейки се че последния вариант на експертизата е в
най-голям интерес на страните.
В съдебно заседание ответницата се явява лично, както и с
преупълномощения адв. Г.Г. от ШАК, като поддържат писмения отговор и оспорват
иска. В хода по същество и след това в писмената защита се излагат мотиви за
неговата неоснователност. Основните доводи са свързани с това, че по отношение
на процесното съсобствено дворно място от средата на миналия век съществува
договорка относно реалното ползване на мястото, като към момента не са
настъпили нови обстоятелства налагащи промяна в начина на ползване. Смяната на
собствеността или изграждането на постройки, съгласно съдебната практика, не
водят до промяна в обстоятелствата.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, че ищцата е ползвател, а ответницата е собственик на недвижим
имот, представляващ дворно място, съставляващ парцел XXIV – 7339 в
кв. 483 по плана на гр.Шумен, находящ се на административен адрес гр.*** с площ
от 651 кв.м. с идентификатор 83510.672.256, съгласно скица на поземлен имот № 15-374347 от
24.04.2019г.
Представен е
по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (лист 35
от делото), сключен на 28.06.1957г. между С.Р.С. и С.В.К.. Видно от него С. се
задължава да продаде на С.К.11/20 ид.ч., съставляващи около 307 кв.м. в
източната част на парцел 11/59 в кв. 483 по плана на гр.Коларовград (сега
Шумен). Изповядването на сделката следвало да стане след плащане на пълната
цена на имота – до 15.09.1957г.
Видно от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том IV, дело № 822/1957г. (лист 36 от
делото) С.Р.С. продал на В.С.К.11/20 ид.ч. от парцел 11/59 в кв.483 по плана на
Коларовград, съдържащ 558 кв.м. С Нотариален
акт № 173, том XV, рег. №
3934, н.д. № 5019/97г. на Нотариус при ШРС ищцата и нейния съпруг В.С.К.дарили
на дъщеря си С. В. А. своя собствен имот, а именно 11/20 ид.ч. от дворното
място, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и гараж, за който
имот е отреден парцел XXIV – 7339 в
кв. 483 по плана на гр.Шумен, като запазват вещното право на ползване и
обитаване върху имота докато са живи. В.К.починал на 05.03.2001г. и оставил за
наследници съпругата си Ж.К. и дъщерите си С. В. А. и Д.В.Т.. В последствие с Нотариален акт № 23, том IV, рег. № 7986,
н.д. № 409 от 17.06.2019г. на Нотариус М. А. с рег. № 709 на НК ищцата и дъщеря
ѝ Д.Т.дарили на своята роднина собствените си 5/6 ид.ч. от сграда със
смесено предназначение с идентификатор 83510.672.256.3, състояща се от два
самостоятелни обекта.
С Нотариален
акт № 47, том I, рег. №
309, н.д. № 57 от 28.10.1998г. Е.С.Т.и С.Б.Т.(наследници на С.Р.С.) продали на
„Пестицид“ ООД 9/20 ид.ч. от парцел XXIV-7339, в кв. 483 по плана на гр.Шумен, заедно с построената в
това място жилищна сграда от 49 кв.м. с
подобрения и трайни насаждения.
С Нотариален
акт № 12, том II, рег. № 2273,
н.д. № 240 от 17.05.2000г. „Пестицид“ ООД продал на ЕТ“Плутон – Г.Г.“ 9/20 ид.ч. от дворно място цялото от 670
кв.м., представляващо парцел XXIV – 7339 в
кв. 483 по плана на Шумен, заедно с построената в него сграда.
С последваща
продажба оформена с Нотариален акт № 82,
том III, рег. №
1386, н.д. № 358 от 26.06.2002г. на Нотариус С.С., ЕТ“Плутон – Г.Г.“ чрез
собственика си продал на ответницата едноетажна жилищна сграда с площ от 49
кв.м., върху изба, заедно със земята върху която е построена – урегулиран
поземлен имот XXIV-7339 в кв. 483
на улица ***.
Видно от
заповед № РД 25 663 от 23.06.1994г. на Кмета на Община Шумен дворищната
регулация между парцелите XXIV-7339
и II-7339а е
изменена само за гаражите, без да се отнася за подземното пространство под тях.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели. Свид. С. В. А. – дъщеря
на ищцата и съсобственик, казва, че
сегашния начин на ползване е същият какъвто е бил при 1997г. когато е била
надарена от родителите си. Гаража, който ползват в момента стъпва отчасти върху
процесния парцел и отчасти върху парцела на съседите, като баща ѝ е купил
частта от тяхното място. Когато имота е бил съсобствен на семейството на свид. Т.
и родителите на свидетелката, е имало
изградени бордюри и мрежа, а всички са се разбирали помежду си. Сега неразбирателство
има между новия съсобственик – ответницата и семейството на сина на
свидетелката. В момента достъпа към ползваната от тях част от имота е около 90 см. – 1 метър, който е недостатъчен
да се пренесат по-обемни вещи. Разказва, че когато баща ѝ е бил болен,
носилката, с която е трябвало да го отнесат до линейката от Бърза помощ не е
успяла да премине.
Свид. В.А.Ж.–
внук на ищцата свидетелства, че в имота на майка му живее неговия брат, като
достъпа им към улицата е около метър.
Свид. Е.С.Т.разказва,
че нейния баща продал половината от неговия имот на С.. Парцела се намира на ъгъл
между улица „Преслав“ и някаква пресечка, като се смятало, че продадената част
ще има изход към тази пресечка. Разпределението тогава се оказало сложно, тъй
като в този парцел можело да има само едно петно за къща. Затова
съсобствениците им допрели своята къща до тяхната, като с това навлезли в
тяхното място, но за компенсация им дали място от долния край. Така се наложило
да се направи пътечка, която да им позволява да влизат през мястото на баща
ѝ, за да стигнат до тяхното. От 1957-1958г. до момента този начин на
ползване не е променян, не е имало спор между страните. Не е влизала скоро
(последните 2-3 години), но доколкото разбира се ползва по същия начин.
Свид. Г.Н. Г.
казва, че когато продал имота на ответницата в съсобствения имот имало
изградени огради. Отношенията между съседите се влошили след като в имота
заживял внука на ищцата, заедно със съпругата си. В частта, в която ползват има асманлък,
беседка с плочи отдолу и винкелна конструкция, алеи, озеленяване.
С изключение
на свид. Е.Т., всички свидетели имат пряка заинтересованост с изхода по делото,
предвид роднинска или друга близка връзка със всяка от страните, като това
обстоятелство се съобразява от съда. Въпреки това показанията им следва да се кредитират
изцяло, тъй като кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и
не са в противоречие помежду си.
По делото е
назначена съдебно-техническа и допълнителна съдебно –техническа експертизи.
Видно от заключението по първата експертиза С. В. А. притежава 11/20 ид.ч.,
които се приравняват на 358 кв.м., а за ответницата, притежаваща 9/20 ид.ч. се
падат 293 кв.м. Площта на имота по кадастрална карта е 651 кв.м., като ищцата
ползва 341 кв.м., а С.Г. ползва 286 кв.м.
Лицето на поземления имот е 17.30 м., като към момента ответницата
ползва 16.13 м., а ищцата 1.17 м. Вещото лице е приложило скица (Приложение 1,
находящо се на лист 72 от делото), което отразява съществуващото положение,
както и е изготвило два варианта за разпределение на ползването. Към
допълнителната експертиза е приложен още един вариант за ползване. И при трите
варианта съществуващото положение не би могло да бъде запазено, тъй като се
проектират нови граници и се въвеждат промени в съществуващите към момента. При
всички варианта би се засегнало извършеното благоустрояване и подобрения,
направени и от двете страни. Предвид съществуващата денивелация при
осъществяването на достъпа с автомобил от лицето на имота до вътрешността на
частта, ползвана от ищцата е необходимо
да се изгради рампа. Към момента в имота има изградена лека ограда между
частите, които се ползват, като в по-голяма част е с бетонни и метални колове с
градинска мрежа в източния край на имота, като има участък и с подръчни
материали – дъски и палети.
В
допълнителното заключение, съобразено със заповедта на кмета на общината, с
която се изменя дворищната регулация между парцелите, вещото лице заключава, че
лицето на имота е 20.14 м., като ищцата ползва 4.01 м., тъй като гаража, който
се ползва от съсобственика С.А. се включва в площта на съсобствения урегулиран
поземлен имот. На втория въпрос експерта отговаря, че при промяна на
установения начин на ползване ще бъдат засегнати изградените от ответницата
навес, бетонни настилки, астма, бетонен умивалник, подпорна стена, зидано
барбекю, част от зимна градина и озеленяване. Съответно строителството, което
следва да извърши ищцата е да бъде изградена подпорна стена и евентуално
вътрешна ограда над подпорната стена.
По
допустимостта на иска: Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с
несъгласие на част от съсобствениците с установения до момента начин на ползване
на общия имот, което обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване
на спора. Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че е налице спор,
поради което и намира, че иска е допустим. По отношение на първоначалната
искова молба, съдът е намерил, че първата ищца С. В. Костова не е процесуално
легитимирана да участва в производството и е прекратил делото спрямо нея.
Основното съображение е било, че голият собственик не е
носител на правото на ползване, което е останало в патримониума на праводателката ѝ
– нейната майка Ж.А.К.. В този смисъл е и Решение № 660 от 20.12.1988г.на ВКС по гр.д. № 660/88г., Решение № 652 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1130/2008 г., IV г. о., Определение № 282 от 25.05.2009г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 269/2009г. I г.о.
По отношение
на основателността на иска: Съгласно Тълкувателно
решение № 13 от 10.04.2013г. по тълк.д. № 13/2012г. на ОСГК на ВКС, производството по
чл.32, ал.2 от ЗС
не е исково, а спорно производство за съдебна администрация на граждански
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на
общата вещ. Това е форма
на съдебна намеса, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, в което съдът не осъществява
правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от
съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най -
целесъобразното използване на общата вещ или имот. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 335 от
25.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 317/2012г. I г. о., Решение №
175 от 12.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 2931/2013г., II г. о., Решение № 72
от 15.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 553/2015г., II г. о. и други.
В случая се
установи, че повече от половин век съществува неформално разпределение на
ползването, което е изцяло съобразено с описаното разпределение в Договора за
покупко-продажба от 1957г. Действително този предварителен договор е сключен
между С.Р.С. и С.В.К., но техните наследници са приели и спазвали това
разпределение, включително при изграждането в последствие на постройките в
дворното място. От събраните по делото гласни доказателства се доказа, че от
повече от 60 години и към момента, начина на реално ползване на дворното място
не е променян. Искането на ищцата за
ново разпределение на ползването е аргументирано с желанието да има излаз към
улица „Преслав“ и възможност да паркира
в съсобственото място лек автомобил. Към
момента излаза, който има към улица „Преслав“ е около метър, като вратата
поставена на мястото, заедно с колоните си е 1.17 м. Следва да се отбележи, че
при разпита на свид. С.А. се установи, че действително е налице затруднение при
внасяне или изнасяне на обемни предмети, включително и невъзможност за достъп в
ситуации като оказване на спешна медицинска помощ. В този смисъл искането на
ищцата има своето житейско основание.
Предвид, че
този начин на ползване е съществувал отпреди, то ново разпределение на ползуване
е допустимо винаги, когато настъпят правни и фактически промени в
обстоятелствата, които са обуславяли първоначално възприетият начин на ползване. В този
смисъл са Решение № 183/05.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1344/2010г. II г.о. и Решение
№ 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г., I г. о. В Решение № 25 от
22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о. се излагат мотиви, кои
обстоятелства следва да се приемат за съществени, а именно тези свързани със
предназначението и състоянието на съсобствената вещ (ново строителство или
премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на
съсобствения имот, в резултат на регулационни изменения, изменение в обема на
правата на съсобствениците, сделки между тях, чрез които намалява квотата на
някои в сравнение с другите). Дори и да приемем обаче, че в случая са настъпили
промени в обстоятелствата, при които е било първоначално разпределено
ползването, то според утвърдената безпротиворечива съдебна практика, съдът постановява
мерките за ползване на общия имот при съобразяване на съществуващото в него
фактическо положение, без да разпорежда извършването на каквито и да е
преустройства. В този смисъл е Решение №
878 от 19.11.2009г. на ВКС по гр.д. № 745/2008г., III г.о., Решение № 825 от
06.11.2009г. по гр.д. № 1854/2008г. на ВКС, II г.о., Решение № 409 от
26.05.2010г. по гр.д. № 22482009г. на ВКС, I г.о.Решение № 71 от
10.04.2011г. по гр.д. № 727/2020г. на ВКС, II г.о., Решение № 59 от
04.03.2009г. по гр.д. № 67/2008г. на ВКС, II г.о., Решение № 303 от
15.05.2009г. по гр.д. № 427/2008г. на ВКС, II г.о. и много други.
В случая
разпределение ползването на дворното място (обвързано с искането на ищцата да
има лице към улицата, съобразно идеалните ѝ части от правото на ползване),
е свързано с извършването на значителни преустройства. При всички представени
по делото варианти не се отчита съществуващото фактическо положение в имота –
наличието на изградени постройки, огради, подобрения изразяващи се в алеи,
озеленяване и други. И трите варианта налагат събаряне на съществуващите
постройки и подобрения и евентуално изграждане на нова ограда, подпорна стена и рампа. Това обаче предполага
предявена искова претенция по чл.109 от ЗС, каквато няма представена за
разглеждане в настоящото производство.
Поради това
и съдът не може да не се съобрази с изградените в имота постройки, ограда,
подпорна стена и други, тъй като са изградени толкова плътно до оградата
разделяща двете части от двора, че всяко разширяване на достъпа ще доведе до
събаряне и премахване на изграденото. Или към момента и двете страни ползват
реално имота, съобразно идеалните си части в съсобствеността. Следва да се
отбележи, че нетърпимостта в отношенията между тях не е основание за ново
разпределение ползването на имота. В
Решение № 146 от 06.02.2008г. на ВКС, V г.о. се приема, че допускането на съдебна администрация
по исков ред няма законова цел да изглажда „крайно влошени отношения“ между
съсобствениците, тъй като при съдебната администрация водещи са съображенията
за законност, а доводите за „влошените отношения“ нямат правен характер. В
Определение № 574 от 08.10.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 444/2009г. I г.о. се
сочи, че фактическите отношения между съсобствениците, дори и да са влошени не
са релевантни за разпределението на ползването. От човешка и житейска гледна точка излаза до
улицата следва да се разшири, според възможното, например чрез премахване на
колоните на вратата, така че да може да се пренасят по-обемни багажи и товари,
като това следва да стане чрез взаимното разбирателство между страните.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция са претендирани разноски за производството и
такива са направени от ответницата в размер на 1020 лв., от които 600 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 420 лв. за възнаграждение за вещо лице, поради
което следва да се присъдят.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ж.А.К. с ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес ***,
чрез адв. С.П. от ШАК срещу С.К.Г. с ЕГН **********
*** с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС за
разпределяне ползването на незастроените части от дворно място, находящо се в
гр.***, цялото от 651кв.м., съставляващо УПИ XXIV-7339 в кв. 483 по
плана на гр.Шумен, с идентификатор 83510.672.256 по одобрената кадастрална карта
на гр.Шумен.
ОСЪЖДА Ж.А.К. с ЕГН ********** да заплати на С.К.Г. с ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата общо от 1020 лв. (хиляда и двадесет лева),
представляваща направени от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждения за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: