№ 569
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502106 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 92 от 22.03.2024 г. по гр.д. 567/2023 г. по описа на ОС-Перник (ПОС)
„Бул Инс” АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК: ********* е осъден да заплати
на М. Ш. Х., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 120 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със
законна лихва върху сумата от 120 000 лв. от датата на депозиране на претенция пред
застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане; на М. Д. М., ЕГН: **********
/чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., ЕГН: **********/ на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сума в размер на 170 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили
вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва върху сумата от 170 000 лв. от
датата на депозиране на претенция пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното
изплащане, както и на С. Н. Е., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в
размер на 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на Д. М. Д., ведно със законна лихва върху сумата от 150 000 лв. от датата на депозиране на
претенция пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане. И трите главни
иска за обезщетяване на неимуществени вреди са отхвърлени за разликите над уважените
суми до пълно предявените им размери от по 200 000 лв. за всеки от тях. Със същото
решение, ПОС е определил и каква е отговорността за разноски и такси за страните по
правилата на чл. 78 ГПК, а на процесуалния представител на ищците е присъдил и
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
1
Отказано е изменение на акта в частта за разноските с определение по чл. 248 ГПК от
16.05.2024 г. по искане на представителя на адвоката на ищците.
Първоинстанционното решение е обжалвано в срок, както от трите ищци (с обща
въззивна жалба), така и от застрахователя.
Оплакванията на физическите лица са свързани единствено с приложението на чл.
52 ЗЗД, като се счита, че обезщетенията за претърпени болки и страдания следвало да са в
размер от по 200 000 лв. за всеки от тях и били присъдени необосновано ниски суми от ПОС
в разрез със събраните доказателства за това, че трите ищци преживявали много тежко
смъртта на Д. М. Д.. Затова от САС се иска да отмени решението в отхвърлителните му
части и да се уважат исковете в пълен размер ведно с последиците от това – присъждане на
мораторна лихва за забава и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на процесуалния им
представител-адв. Р..
В жалбата на „Бул Инс” АД се съдържат доводи за това, че исковете били изцяло
неоснователни. Твърди се по-конкретно, че не били налице основания за уважаване на
претенциите по чл. 432, ал. 1 КЗ, доколкото нито е установено противоправно поведение на
застрахован от това дружество водач, но не била налице хипотезата и за вреди от вещ при
условията на чл. 50 ЗЗД, в която хипотеза, „Бул Инс” АД следва да отговаря на основание
чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ. Не се установявало автомобилът да е бил в движение или престой
преди или по време на инцидента, а той бил ползван за спане и греене на спящи лица в него,
едно от които бил Д. М. Д.. С оглед на това се твърди, че нямало нито една хипотеза по
Кодекса за застраховането, по която „Бул Инс” АД да следва да отговаря към трети увредени
лица по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Затова се настоява за отхвърляне на исковете в
цялост, а в условията на алтернативност – да се намалят обезщетенията до сумите от по
100 000 лв. за майката на починалия и фактическата му съжителка и до 150 000 лв. за
дъщеря му. Претендират се разноски.
Страните взаимно оспорват жалбите си като неоснователни с писмени отговори по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Двете жалби са подадени в срок, от легитимирани страни в процеса, при наличие
на съответен правен интерес, насочени са против съдебен акт от категорията на
обжалваемите и са процесуално допустими. Пред апелативния съд нови доказателства не са
събирани поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
При преценката си, която следва да направи по чл. 269 – 271 ГПК, САС в
настоящия си състав намери следното от фактическа и правна страна:
Ищците М. Ш. Х. /майка на Д. М. Д./, М. Д. М., чрез нейната майка и законен
представител С. Н. Е. /малолетно дете на Д. М. Д./ и С. Н. Е. /фактически съжител на Д. М.
Д./ са предявили против „Бул Инс“ АД обективно съединени искове за обезщетяване на
неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ и във връзка с инцидент, настъпил на
20.12.2022 г. при с. Рани Луг, общ. Трън, обл. Перник, при който е починал Д. М. Д..
Тримата ищци излагат в исковата молба, че на посочената дата и място, лек автомобил
2
марка „Сузуки“ модел „Витара“ с peг. № ******* е изгорял изцяло поради настъпила
техническа неизправност в областта на газовата бутилка, вследствие на което настъпва
смъртта на Д. М. Д. - пътник в лекия автомобил. Сочи се, че към датата на събитието
процесният автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответния застраховател. Във връзка с инцидента е образувано ДП № 126/2022 г. по описа на
ОД-МВР-Перник, като преписката се наблюдава от прокурор при Окръжна прокуратура-
Перник.
С исковата молба се навеждат твърдения, че настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, както и че всеки един от
ищците, в качеството си на увредено има право, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да
претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, изплащане
на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното застрахователно
събитие. В условията на алтернативност считат, че при фактическата обстановка са налице и
данни за т.нар. "случайно събитие", което изключва противоправност в действията на
виновния. Допълва се, че тъй като не е установено наличие на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на застрахования, следвало да се приложи
правната квалификация по реда на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че ищците са депозирали писмена застрахователна претенция на
14.06.2023 г. до застрахователното дружество ведно с всички необходими доказателства,
които удостоверяват настъпването на застрахователното събитие, но въпреки това с писма от
03.07.2023 г. е постановен отказ за изплащане на претендираното обезщетение. В
продължение се сочи, че вредите за ищците са в пряка връзка с настъпването на
застрахователното събитие, поради което същите заявяват претенциите си пред съда.
В исковата молба се твърди, че за всеки един от ищците загубата на техния 26-годишен
съответно син, баща и фактически съжител е едно от най - тежките житейски събития,
поради което мъката няма как да бъде преживяна до края на живота и вредата в това
отношение е непоправима и материално неизмерима. Сочи се, че пострадалият не е бил
просто син, а приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги са разчитали и който
е бил с присъствие в живота им, тъй като са били изключително близки. спокоен живот и
срещи с близки и приятели, бил е щастлив. Наведени са твърдения, че преди инцидента
всеки един от ищците е бил един активен, борбен и силен човек, радвал се е на спокоен
живот и срещи с близки и приятели, докато след инцидента при същите се наблюдавало
наличие на негативни психологически последици, наблюдавало се промяна в поведението
им - станали са избухливи, сприхави, затворени. Допълва се, че същите отказвали да общуват
с други хора извън семейните си контакти, били затворени и ангажирани с постоянни мисли,
дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги трагедия.Твърди се, че и
към настоящия момент ищците са изпълнени с чувство за самота и безпомощност, с
безперспективни мисли за бъдещето си и с чувство за безпокойство.
3
На следващо място с исковата молба се моли съда при определяне размера на
обезщетението да се вземе предвид икономическата обстановка в страната и ръста на
инфлацията в последните години, който нараства с бързи темпове. Твърди се от една страна,
отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, макар и да е
такава по справедливост, не може да е безгранична и безконтролна, а от друга страна,
намират, че обезщетението, дължащо се от застрахователя за компенсиране на вредите,
които ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят във връзка със загубата на
своя близък, са в размери от по 200 000 лева за всеки един от тях, които претендират
частично в размер от по 26 000 лева за всеки ищец. Впоследствие, исковите претенции са
увеличени до пълните им размери от по 200 000 лв. за всеки ищец.
Ответникът “Бул Инс” АД е подал писмен отговор, като оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Сочи се, че в исковата молба липсва ясно, точно и конкретно
изложение на обстоятелствата относно това как е настъпила смъртта на наследодателя.
Допълва се, че отговорността на застрахователя не е за извършен от него деликт, а
произтича от закона и е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на вредата - делинквента. Намира, че в депозираната искова молба липсва изложение на
фактите и обстоятелствата, от които произтича отговорността на дружеството. На следващо
място с отговора се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди
- както по основание, така и по размер. Намира, че по делото не са налични данни, че
посоченият лек автомобил на посочената дата и място е бил управляван от когото и да е. С
отговора е оспорено твърдението, че поради техническа неизправност на газовата бутилка
процесния автомобил е изгорял изцяло. В продължение се сочи, че от изложеното в исковата
молба не става ясно от кое адвокатът на насрещната страна намира настъпилото събитие,
неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани. Твърди се, че
исковата молба страда от много неясноти и пороци, поради което счита, че същата следва да
бъде оставена без движение, като бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите.
Оспорва предявените искове за неимуществени вреди и по размер, като счита същите за
силно завишени. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото се установява следната обстановка съобразно приетите пред окръжния съд
доказателства:
По гражданското дело са приложени документи от досъдебно производство № 126/2022 г. по
описа на ОД на МВР - гр. Перник, ведно с пр. пр. № 2798/2022 г. по описа на ОП - Перник.
Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 330, ал. 3 НК. В хода на
разследването е установено, че на 20.12.2022 г. в района на с. Рани Луг, общ. Трън, обл.
Перник е бил открит изгорял лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с peг. №
*******. При извършеният оглед в колата е констатирано наличие на трупове на три лица,
като техните тела, както и дрехите, с които са били облечени, са били силно обгорели -
практически овъглени.Два от труповете са се намирали върху предните две седалки, а
4
третият - върху задната. В областта на краката са открити два обгорели трупове на кучета.
Още три обгорели трупа на кучета са открити за задната седалка. В досъдебното
производство са били извършени съдебно - медицински експертизи за установяване
самоличността на лицата, като при извършената медицинска експертиза под № 988/2022 г.
на трупа на предна дясна седалка е констатирано наличието на термична травма, изразяваща
се в изгаряния по главата, тялото и крайниците с разрушаване на костните структури.
Констатирано е наличие на карбоксихемоглобин в кръвта на починалия с концентрация 13%
и на метхемоглобин в концентрация 9%, както и на вдишани сажди в неговата трахея.
Експертът сочи, че смъртта на лицето се дължи на описаната термична травма, като не е
открил травматични изменения на вътрешните органи и наличните тъкани. От взета проба
от това тяло и извършено ДНК изследване е изготвен съответния ДНК профил, който е бил
сравнен с профила на свидетелката М. Ш. Х. и е констатирано, че вероятността тя да е майка
на лицето е 99,99998%, т.е. категорично е доказано, че описаното тяло е на Д. М. Д..
Изготвената в досъдебното производство пожаро - техническа експертиза е търсила
причините за възпламеняване на лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с peг. №
*******. Експертът е категоричен, че огнището на пожара е в лявата част на двигателния
отсек на колата, тъй като именно там са били констатирани най - значителните следи от
горене. Той напълно изключва възможността за умишлено предизвикване на пожара и
приема, че най - вероятната конкретна причина за възникване на пламъците е настъпила
техническа неизправност или авариен режим в електрическата инсталация на автомобила.
Последвало е бързо развитие и разпространение на огъня, включително и в купето на колата,
за което са способствали множеството лесно запалими предмети в автомобила - пластмаси и
изолации на кабели, съчетани с наличие на достатъчно въздух.
От всички събрани доказателства прокурорът е приел, че поради ниската външна
температура лекият автомобил, който е бил собственост на Н. А., е бил запален през нощта
и лицата са нощували в него. Продължителната работа на двигателя е довела до висока
температура в двигателния отсек на колата, а от там и до техническа неизправност в нейната
електрическа инсталация, от което най - вероятно е възникнал пламък - точно в лявата част
на двигателния отсек е огнището на пожара. Липсата на цвят и мирис на въглеродния оксид
е предотвратила способността на тримата мъже да възприемат неговото наличие и
постепенно купето на лекия автомобил се е наситил с отровния газ, което е довело
първоначално до замайване на пострадалите,а впоследствие и до сериозна интоксикация.
Именно това отравяне е попречило на лицата да извършат активни действия пи запалване на
автомобила. Поради това е и прекратил наказателното производство по досъдебното
производство.
Установените факти в това производство и най - вече обстоятелството, че лек автомобил
марка „Сузуки“ модел „Витара“ с peг. № ******* е бил със запален двигател, имат
отношение за изясняване и доказване наличието на фактическия състав за възникване
отговорността на застрахователя по сключената за автомобила задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
5
В производството пред ОС-Перник са изготвени заключения по допуснати съдебни
екпертизи. Въз основа на приетото, неоспорено от страните заключение по допуснатата
комплексна автотехническа и пожаротехническа експертиза и другите събрани по делото
доказателства, причините за настъпване на процесното събитие са промяната конструкцията
на автомобил, без да се спазват действащите в страната нормативни изисквания неправилна
експлоатация и монтаж на бутилката за втечнен нефтен газ. Освен това, газовата бутилка не
била закрепена съгласно нормативните изисквания.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че ищецът Д. М. Д.,
който е бил пътник в засегнатия автомобил-намерен е на дясна предна седалка, вследствие
на събитието е загинал от термична травма, която се дължи на пряко пламъково въздействие,
на което е било подложено тялото му приживе и след смъртта. Пряката причина за смъртта
на Д. е термичната травма, която е настъпила бързо, видно от ниските концентрации на
карбокси- и метхемоглобин в кръвта.
Установява се още, че с извънсъдебна застрахователна претенция на основание чл. 380 КЗ,
че на 14.06.2023 г. ищците за заявили извънсъдебна претенция за сумите - предмет на делото
пред ответника, но същият е отказал да изплати претендираното застрахователно
обезщетение, тъй като е приел, че уврежданията не са настъпили вследствие на ПТП, а от
престъпление по чл. 330, ал. 3 НК.
Пред ПОС са събрани още и гласни доказателства, свързани с твърдените в исковата
молба неимуществени вреди.
За да уважи предявените искове по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, състав на
първоинстанционния съд е приел, че по делото било доказано това, че било налице
противоправно поведение от страна на водача Н. А., който на 22.12.2022 г. престоявал на
място със запален двигателя на застрахованото МПС, което МПС не било изправно и
доколкото със свое действие бил нарушил задължения, установени от правните норми, а
именно-правилата за движение по пътищата. Вината на дееца се предполагала по силата на
оборимата презумпция, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не била оборена от ответното
дружество. Поради това, е уважил частично исковете в размерите, посочени в диспозитива
на съдебното решение.
Тези виждания не могат да бъдат споделени. Макар и валидно и допустимо,
първоинстанционното решение е неправилно по следните съображения:
За да се приеме, че Н. А. е осъществил генералният състав на деликта по чл. 45 ЗЗД,
както е приел ПОС в обжалваното решение следва да се посочи коя конкретно императивна
норма от ЗДвП или ППЗДвП /или друг нормативен акт/ е нарушило лицето с действията или
бездействията си. Окръжният съд не е сторил това, а и доказателствата по делото не сочат,
че е доказано противоправно и виновно поведение от Н. А., поради което застрахователната
компания не следва да отговаря на това основание. В исковата молба обаче се релевира и
хипотезата на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД, т.е., че отговорността на „Бул
Инс“ АД се основава и се търси от ищците при специфичния случай на отговорност за вреди
6
от вещ, свързани с притежаването и/или използването й, както по време на движение, така и
по време на престой. Ищците считат именно това – че била възникнала ситуация, в която
вредите са произлезли от свойствата на самата вещ, а не на противоправното и виновно
поведение на конкретно физическо лице, свързано с експлоатацията на автомобила.
За разграничаване на отговорността по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, следва да се има предвид, че ако
се твърди, че вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по
повод изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата,
пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако се твърди в исковата молба, че вредите са резултат от
вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той,
тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на
случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено
увреждане (ППВС № 17/1963г.). Такава поради липса на причинна връзка между свойствата
на вещта и вредите не възниква и при причиняване на увреждането от самия пострадал (при
„изключителната вина на пострадалия“ според терминологията на цитираното ППВС от
1959г.) или при причиняването на вредите от трето лице (вж. ППВС № 7/1959г.).
Отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея вреди, а също и
отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е основана главно на
обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на
безопасност на производството. Затова е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, която е
безвиновна, резултат от обективно присъщи свойства на една вещ, независимо дали тя е
източник на повишена опасност, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение
на предписани или други общоприети правила и от нея са произлезли вреди, дори и когато
не е известна причината за повредата на вещта. Когато при ползване на вещта е допуснато
такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. При техническа
невъзможност за обезопасяване на вещта отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава
възможност - по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, когато самата вещ няма отношение към
увреждането (ППВС № 4/1975г.). В обобщение, за отговорността по чл. 50 ЗЗД е характерно,
че тя произтича от проявлението на самата вещ, от нейното функциониране, въпреки и
каквато и грижа за нея да е положил собственикът, а не от волево поведение на човек, т.е.
вредата следва да е произлязла от вещта без връзка с поведение на лицето, което манипулира
с нея.
И доколкото в исковата молба се твърди именно че вредите са резултат от вещта
/автомобила/, настоящият съдебен състав следва да разгледа това – налице ли са
основанията, дружеството-застраховател да носи отговорност за неимуществени вреди на
основание чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД, доколкото не се установява виновно
и противоправно поведение на водача на джипа.
В случая, причините за пожара в процесния автомобил „Сузуки Витара“, който е довел до
смъртта на Д. Д., са изяснени от в.л. Л. в приетата по първоинстанционното дело комплексна
АТЕ и пожаротехническа експертиза /л. 92-94/, като заключенията на експерта се
възприемат от САС като компетентни и обективни.
7
Причината за настъпване на процесното събитие са промяна в конструкцията на
автомобила, без да се спазват действащите в страната нормативни изисквания, както и
неправилната експлоатация и монтаж на бутилката за втечнен нефтен газ, вкл.
незакрепянето на бутилката съгласно законовите изисквания – л. 94. Не е спорно, че
превозното средство е било дооборудвано с автомобилна газова уредба с втечнен газ, за
което не са налице никакви писмени доказателства за нейния монтаж в съответствие с
нормативните правила за това, като вещото лице се е позовало на показанията на разпитания
в досъдебното производство свидетел Н. А., който е посочил, че джипа е бензинов двигател
но той бил изкаран, а колата си останала само с газовата бутилка, която била в багажника.
Действително липсват писмени доказателства за това, че газовата уредба за втечнен нефтен
газ е била поставена на колата съобразно изискванията за това.
В приложеното на л.64-65 Постановление за прекратяване на наказателното производство от
18.09.2023 г. по пр.пр. № 2798/2022 г. на прокурор при ОП-Перник е възприето, че Н. А., Д.
Д. и О. С. търсели трюфели в района, но в нощта на 20.12.2022 г. останали да нощуват в
процесния автомобил, тъй като температурата навън била ниска, те не загасили двигателя на
автомобила, за да остане включено неговото парно и да им осигурява топлина, докато спят.
Именно, продължителната работа на двигателя е довела до висока температура в
двигателния отсек на колата, а от там и до неизправност в електрическата инсталация.
Възникнал е пламък и при последвалото горене се е отделял въглероден оксид, който е
прониквал в купето на автомобила, улеснен от работата на парната инсталация. При пожара
са изгорели и трите лица, намиращи се вътре в джипа.
Заключенията на пожаротехническата експертиза, възпроизведени като цяло в
прокурорското Постановление за прекратяване на наказателното производство, по същество
съвпадат с тези на експертизата, приета в окръжния съд.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е с оглед свойствата на вещта, например скрит недостатък на
същата, но ако увреждането не е произлязло от свойствата на вещта, а поради
несвойственото й или неправилното й използване от пострадалия, няма непозволено
увреждане, т.е. налице е самоувреждане. Такъв е и настоящия случай. Събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност сочат, че газовата бутилка е монтирана
допълнително на автомобила по начин, който не само, че не е в съответствие с нормативните
изисквания, но е бил и технически неправилен. Отделно от изложеното, рискът от
възникване на инцидента, който се е случил, се е повишил изключително много от това, че
газовата уредба е експлоатирана към момента на настъпване на пожара по неправилен и
несвойствен начин – не, за да се придвижва превозното средство, а за да работи при много
ниски обороти двигателя, съответно - да работи постоянно парната инсталация и същата да
отоплява лицата, намиращи се в автомобила. Отделно от изложеното, колата се е намирала
продължително време в покой /за разликата между престой и паркиране – чл. 93, ал. 1 и 2
ЗДвП, от които е видно, че превозното средство следва да се квалифицира като паркирано, а
не в състояние на престой – срвн. чл. 493, ал. 1, изр.първо in fine КЗ във връзка с чл. 93, ал. 1
и 2 ЗДвП/. Ето защо следва да се приеме, че фаталният инцидент е произтекъл не от
8
проявлението на самата вещ или от нейното функциониране, а от напълно несвойствената и
неправилна употреба на газовата уредба, което е предизвикано от външни фактори, както и
от неправилния монтаж и закрепване на бутилката. Поради това, не е налице фактическият
състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД, а е налице самоувреждане в резултат на допусната
непредпазливост от намиращите се в автомобила лица, но за това не може да се носи
отговорност за вреди от застрахователя по сключения договор „Гражданска отговорност“.
По изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Решението на ПОС в частите, в които исковите претенциите са уважени, следва да се отмени
и те да бъдат отхвърлени ведно със законните последици от това. В останалата обжалвана
част, а именно – в отхвърлените части на исковете – решението е правилно и ще следва да се
потвърди.
При този изход в производството, право на присъждане на разноски има само
застрахователната компания /чл. 78, ал. 3 ГПК/. Те са следните - за първата инстанция са
представени три договора за правна помощ с приложени доказателства, че за защитата по
трите главни иска са изплатени адвокатски възнаграждения в размер от 15 240 лв. с ДДС за
всеки от тях или общо 45 720 лв. с ДДС. Направеното възражение за прекомерност на
хонорарите пред първата инстанция е неоснователно, доколкото материалният интерес е
общо 600 000 лв. За втората инстанция е заплатена държавна такса от 8 800 лв., както и са
представени договори за правна помощ и съдействие, както и платежни документи, видно от
които са заплатени адвокатски хонорари, както за защита по въззивната жалба на трите
физически лица /за всеки от трите иска/, така и за процесуално представителство по
въззивната жалба на „Бул Инс“ с оспорване на трите главни иска, в частите, в които същите
са били уважени от Пернишкия окръжен съд.
Във връзка с направеното от процесуалния представител на ищците възражение за
прекомерност на хонорарите, настоящият съдебен състав прецени, че следва да се признаят
по реда на чл. 78 ГПК единствено заплатените разноски за един адвокат по собствената
въззивна жалба на застрахователя, но не и за защитата по въззивната жалба на ищците,
доколкото за последното е съставен един общ отговор на жалбата, а процесуалното
представителство е осъществено общо /по всички жалби/ и само в едно открито съдебно
заседание пред САС. Ето защо, следва да се признаят единствено разходите по въззивните
претенции на „Бул Инс“ АД, обективирани в жалбата им, а именно – 11 400 лв. с ДДС
относно М. Х., 13 800 лв. с ДДС относно М. М. и 12 840 лв. с ДДС относно С. Е.. Те не са
прекомерни предвид съответните обжалваеми материални интереси и ориентирите, дадени в
чл. 7, ал 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет и следва ищците да
бъдат осъдени да ги заплатят на застрахователното дружество.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение 92 от 22.03.2024 г. по гр.д. 567/2023 г. по описа на ОС-Перник в
следните части: а/ в частта, в която „Бул Инс” АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
ЕИК: ********* е осъден да заплати: на М. Ш. Х., ЕГН: ********** на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сума в размер на 120 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили
вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва върху сумата от 120 000 лв. от
датата на депозиране на претенция пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното
изплащане; на М. Д. М., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С. Н.
Е., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 170 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със
законна лихва върху сумата от 170 000 лв. от датата на депозиране на претенция пред
застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и на С. Н. Е., ЕГН:
********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 150 000 лв., представляваща
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва
върху сумата от 150 000 лв. от датата на депозиране на претенция пред застрахователя –
14.06.2023 г. до окончателното изплащане; б/ в частта за присъдените съдебно-деловодни
разноски и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за осъждане на „Бул Инс” АД,
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ЕИК: ********* да заплати на М. Ш. Х., ЕГН:
********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 120 000 лв., представляваща
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва
върху сумата от 120 000 лв. от датата на депозиране на претенция пред застрахователя –
14.06.2023 г. до окончателното изплащане; на М. Д. М., ЕГН: **********, чрез нейната
майка и законен представител С. Н. Е., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума
в размер на 170 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва върху сумата от 170 000 лв. от датата на
депозиране на претенция пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане,
както и на С. Н. Е., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 150
000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д.,
ведно със законна лихва върху сумата от 150 000 лв. от датата на депозиране на претенция
пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 92 от 22.03.2024 г. по гр.д. 567/2023 г. по описа на ОС-Перник в
отхвърлителните му части.
ОСЪЖДА М. Ш. Х., ЕГН: **********, М. Д. М., ЕГН: ********** /чрез нейната майка и
законен представител С. Н. Е., ЕГН: **********/ и С. Н. Е., ЕГН: ********** /всички с
адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ **/ да заплатят солидарно на „Бул Инс” АД, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 ЕИК: ********* сумата от 8 800 лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, а именно държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА М. Ш. Х., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ ** да заплати на
10
„Бул Инс” АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ЕИК: ********* сумата от 26 820 лв.,
представляваща разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за първите две
инстанции.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН: ********** /чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е.,
ЕГН: **********/ с адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ ** да заплати на „Бул Инс” АД, гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ЕИК: ********* сумата от 29 220 лв., представляваща
разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за първите две инстанции.
ОСЪЖДА С. Н. Е., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ ** да заплати на
„Бул Инс” АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ЕИК: ********* сумата от 28 080 лв.,
представляваща разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за първите две
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му при предпоставките по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11