О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. Велико Търново, 18.10.2019 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 385/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 147,
ал. 3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодек /ДОПК/ във вр. чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба от В.П.П. *** против писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1 от
07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, с който се е произнесъл по допустимостта на жалба против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г.,
издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново.
В жалбата се излагат съображения, че
АУЗД е незаконосъобразен, като издаден при неправилно приложение на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Сочи, че жалбата й срещу посочените
АУЗД е оставена без уважение и оспорва отговора на директора на Дирекция
"Местни данъци и такси", поради това, че съдържа неверни
обстоятелства относно връчване на обжалваните административни актове. Отправено
е искане да се уважи жалбата.
Ответникът директорът на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Велико Търново в писмо вх. № 3595/06.08.2019
г. е изложил мотиви, че с писмото изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. се е
произнесъл по допустимостта на жалбата срещу АУЗ. Счита, че същият е влязъл в
сила. От друга страна с плащането на задълженията по изпълнително дело, В.П.
била признала основателността на вписаните в АУДЗ задължения.
Съдът установява следното
от фактическа страна.
Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г., издаден от орган по приходите
в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново е изпратен на В.П. по
пощата. Видно от оригиналното известие за доставяне, на л. 102 от делото, пратката
е връчена на получателя на 24.11.2017г. в 10.30 часа. Няма посочено
упълномощено да я получи лице.
В проведеното на
17.09.2019г. първо съдебно заседание бе оспорена автентичността на подписа
положен за получателя, като по този повод бе допусната съдебно-графическа
експертиза, която да даде отговор подписът, положен върху известието за
доставяне, изпълнен ли е от В. П.П. или съпругът й П.Н.П..
Видно от заключението на
вещото лице подписът за „получател“ в графа „подпис на получателя“ на известие
за доставяне ИД 5000 00YU
G с дата на
доставяне 24.11.2017г. в 10.30ч. не е положен от В.П.П.,
нито от съпруга й П.Н.П..
С оглед установеното съдът
прави следните правни изводи:
В писмо изх. №
94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Велико Търново е посочено, че е АУЗ е получен на адресът в ***,
който е бил подаден в декларацията. Твърденето, че положеният подпис на
обратната разписка не е на П., бил факт, който като административен орган
нямали компетентност да установят.
Издаденото писмо е с
изявление, че оспорените АУЗД са влезли в сила, т. е. прието е, че жалбата е
просрочена и не е разгледана по същество. Следва, че писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1
от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Велико Търново е с характер на решение по чл.
147, ал. 1 от ДОПК и подлежи на оспорване. В същото не е указано пред кой
орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срока за обжалване
се е удължил на два месеца, съгласно чл.
140, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР
на ДОПК.
Оспореното писмо е съобщено
на 15.06.2019 г., жалбата е подадена на 01.07.2019 г. в законоустановения
срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Оспореният Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г. е
изпратен по пощата на адрес в ***, който е бил подаден в декларацията, като
няма спор, че това е адресът на жалбоподателката.
Видно от заключението на
вещото лице подписът за „получател“ в графа „подпис на получателя“ на известие
за доставяне ИД 5000 00YU
G с дата на
доставяне 24.11.2017г. в 10.30ч. не е положен от В.П.П.,
нито от съпруга й П.Н.П.. При това положение оспореният АУЗД не е надлежно
съобщен на жалбоподателката, поради което жалбата и него не е просрочена и той
не е влязъл в сила, както е приел директор на ДМДТ при Община Велико Търново.
Следва оспореното решение, обективирано в писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г.
на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, да
се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по
жалбата вх. № 94-ВВ-3688-1/21.05.2019 г. на В.П.П. против
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №
731-1/13.11.2017г.
При този изход на спора
на основание чл.
143, ал. 4 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 444.40лв. за заплатената от нея държавна такса в размер на 10лв.,
134.40лв. депозит за вещо лице и 300лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 38 от
делото.
Предвид горното и на
основание чл.
147, ал. 3 от ДОПК във вр. чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.П.
***, Решение обективирано в писмо изх. №
94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Велико Търново.
ВРЪЩА
преписката на
директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново за
разглеждане по същество жалба вх. № 94-ВВ-3688-1/21.05.2019 г. на В.П.П. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.
3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Велико Търново.
ОСЪЖДА Община
Велико Търново да заплати на В.П.П., ЕГН: **********,***
сумата 444.40 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: