Определение по дело №385/2019 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 429

гр. Велико Търново, 18.10.2019 г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в публично заседание на петнадесети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Данаилова

 

като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 385/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодек /ДОПК/ във вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от В.П.П. *** против писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, с който се е произнесъл по допустимостта на жалба против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново.

В жалбата се излагат съображения, че АУЗД е незаконосъобразен, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи, че жалбата й срещу посочените АУЗД е оставена без уважение и оспорва отговора на директора на Дирекция "Местни данъци и такси", поради това, че съдържа неверни обстоятелства относно връчване на обжалваните административни актове. Отправено е искане да се уважи жалбата.

 

Ответникът директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Велико Търново в писмо вх. № 3595/06.08.2019 г. е изложил мотиви, че с писмото изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. се е произнесъл по допустимостта на жалбата срещу АУЗ. Счита, че същият е влязъл в сила. От друга страна с плащането на задълженията по изпълнително дело, В.П. била признала основателността на вписаните в АУДЗ задължения.

Съдът установява следното от фактическа страна.

Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново е изпратен на В.П. по пощата. Видно от оригиналното известие за доставяне, на л. 102 от делото, пратката е връчена на получателя на 24.11.2017г. в 10.30 часа. Няма посочено упълномощено да я получи лице.

В проведеното на 17.09.2019г. първо съдебно заседание бе оспорена автентичността на подписа положен за получателя, като по този повод бе допусната съдебно-графическа експертиза, която да даде отговор подписът, положен върху известието за доставяне, изпълнен ли е от В. П.П. или съпругът й П.Н.П..

Видно от заключението на вещото лице подписът за „получател“ в графа „подпис на получателя“ на известие за доставяне ИД 5000 00YU G с дата на доставяне 24.11.2017г. в 10.30ч. не е положен от В.П.П., нито от съпруга й П.Н.П..

 

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

В писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново е посочено, че е АУЗ е получен на адресът в ***, който е бил подаден в декларацията. Твърденето, че положеният подпис на обратната разписка не е на П., бил факт, който като административен орган нямали компетентност да установят.

Издаденото писмо е с изявление, че оспорените АУЗД са влезли в сила, т. е. прието е, че жалбата е просрочена и не е разгледана по същество. Следва, че писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново е с характер на решение по чл. 147, ал. 1 от ДОПК и подлежи на оспорване. В същото не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срока за обжалване се е удължил на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Оспореното писмо е съобщено на 15.06.2019 г., жалбата е подадена на 01.07.2019 г. в законоустановения срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспореният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г. е изпратен по пощата на адрес в ***, който е бил подаден в декларацията, като няма спор, че това е адресът на жалбоподателката.

Видно от заключението на вещото лице подписът за „получател“ в графа „подпис на получателя“ на известие за доставяне ИД 5000 00YU G с дата на доставяне 24.11.2017г. в 10.30ч. не е положен от В.П.П., нито от съпруга й П.Н.П.. При това положение оспореният АУЗД не е надлежно съобщен на жалбоподателката, поради което жалбата и него не е просрочена и той не е влязъл в сила, както е приел директор на ДМДТ при Община Велико Търново.

 

Следва оспореното решение, обективирано в писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, да се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по жалбата вх. № 94-ВВ-3688-1/21.05.2019 г. на В.П.П. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г.

 

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 444.40лв. за заплатената от нея държавна такса в размер на 10лв., 134.40лв. депозит за вещо лице и 300лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 38 от делото.

 

Предвид горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.П.П. ***, Решение обективирано в писмо изх. № 94ВВ-3688-1#1 от 07.06.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново за разглеждане по същество жалба вх. № 94-ВВ-3688-1/21.05.2019 г. на В.П.П. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 731-1/13.11.2017г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново.

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на В.П.П., ЕГН: **********,*** сумата 444.40 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: