№ 1966
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100510433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20129745 от 02.06.2021 г., постановено по гр. д. №
60140/2020 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 177 състав, е признато за установено, че
Л. ИЛ. Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2
ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС, сумата от 265, 75 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. –
30.04.2018 г., сумата от 16, 01 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., както и на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 35, 64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху дължимата сума за ползване на
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 08.09.2020 г. до окончателното плащане.
Искът срещу Л. ИЛ. Р. за заплащане на обезщетение за забава върху
дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода 31.03.2017 г. –
25.08.2020 г. в размер на 3, 06 лв. е отхвърлен. Изцяло отхвърлени са
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.А. Р. искове за признаване за установено,
че последната дължи, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл. 110, ал.2 ЗС и чл.86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 159, 45 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2017 г. – 30.04.2018 г., сумата от 9, 61 лв., представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., сумата
от 21, 38 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата сума за
ползване на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., както и
за сумата от 3, 06 лв. - обезщетение за забава върху дължимата сума за
1
услугата дялово разпределение за периода 31.03.2017 г. – 25.08.2020 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2020 г. до
окончателното плащане. Ответницата Л. ИЛ. Р. е осъдена да заплати на
ищеца, сумата от 445, 69 лв., сторени разноски в производството. Ищецът е
осъден да заплати на В.А. Р., сумата от 600 лв. - разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Л. ИЛ. Р..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита, че
изводите на решаващият съд не кореспондират със събраните писмени
доказателства и изготвените експертизи. Твърди, че не е подавала молба –
декларация за откриване на партида за процесния период, както и че имотът е
собственост на В.А. Р.. Същият не е топлоснабден, като радиаторите във
всички стаи са свалени и затапени на 09.05.2012 г. и няма уреди, които да
отчитат подадена топлинна енергия. Свалени са и всички радиатори в
бл.******* за което обстоятелство е издаден акт за изключване на
отоплението от топлопреносното дружество на 01.12.2002 г. Оспорва
количествата на постъпилата в сградната инсталация топлинна енергия и на
потребената такава в процесния апартамент. Счита, че решаващият съд
незаконосъобразно е кредитирал заключенията на изготвените по делото
съдебно - техническата и съдебно - счетоводната експертиза. Поддържа, че за
исковия период не е сключван договор между етажната собственост и
фирмата за дялово разпределение. Представеният по делото такъв е изтекъл
още през 2015 г. Поддържа, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй
като не е потребител на топлинна енергия. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. С молба от 27.04.2022 г. моли съда да
потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1
ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот –
апартамент № 30/7, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № *******,
като му дължат разделно сумата от общо 512, 78 лв., от които: 425, 21 лв. -
2
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
м.10.2017 г. – м.04.2018 г.; 57, 03 лв., представляваща обезщетение за забава
върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.; 25, 63 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., както и 4, 91 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга
дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, при квоти от 3/8 за В.А. Р., а именно сумата от общо
192, 29 лв., от които: 159, 45 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2017 г. – м.04.2018 г.; 21, 38 лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.; 9, 61 лв. - цена на услуга
дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., както и 1, 84 лв. -
обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане и при квоти от 5/8
за Л. ИЛ. Р., именно: сумата от общо 320, 48 лв., от които: 265, 75 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2017 г. –
м.04.2018 г.; 35, 64 лв. - обезщетение за забава върху задължението за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.; 16,
01 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г. –
м.04.2019 г., както и 3, 06 лв. - обезщетение за забава върху цената на услуга
дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане. Във връзка с
подадено на 08.09.2020 г. заявление, по ч. гр. д. № 43091/2020 г. по описа на
СРС, 177 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са
депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори
ответниците оспорват предявените искове. Излагат съображения, че нямат
качеството на пасивно легитимирана страна в условията на разделна
отговорност. В. Р. е собственик на процесния имот, а Л.Р. по силата на
нотариален акт за дарение си е запазила правото на ползването му докато е
жива. Липсва подадена молба - декларация за откриване на партида на името
на ползвателката. Считат, че не дължат претендираните от ищеца суми, тъй
като не са потребители на топлинна енергия и такава реално не е доставяна.
Имотът не е топлоснабден и всички радиатори в него са свалени и затапени.
Няма и уреди, които да отчитат подадената топлинна енергия. Липсвал
договор между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД за извършване на дяловото
разпределение в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния
апартамент. Оспорват всички приложени към исковата молба доказателства.
Правят възражение за изтекла погасителна давност. Въз основа на
изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират
сторените по делото разноски.
На 08.09.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.А. Р. и Л. ИЛ. Р.,
3
за сумата от 425, 21 лв. – главница и 57, 03 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., както и за сумата от 25, 63 лв. – главница и 4, 91
лв. - мораторна лихва за периода 31.08.2017 г. – 25.08.2020 г. В т.12 от
заявлението е пояснено, че длъжниците дължат сумите за доставена от ищеца
топлинна енергия през периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, община Подуяне, ж. к.
„******* абонатен № *******. Посочено е, че дължимите суми са, както
следва: за доставена незаплатена топлинна енергия в периода м.10.2017 г. –
м.04.2019 г. се дължи сумата от 425, 21 лв. – главница и 57, 03 –лихва за
периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., а за дялово разпределение – 25, 63 лв. –
главница за периода м.07.2017 - м.04.2019 г. и 4, 91 лв. -мораторна лихва за
периода 31.08.2017 г. – 25.08.2020 г. В т.13 е посочено, че сумите се
претендират в условията на разделност при квоти от: 3/8 за В.А. Р. и 5/8 – за
Л. ИЛ. Р..
С разпореждане от 22.09.2020 г. по ч. гр. д. № 43091/2020 г. по описа
на СРС, 177 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като
разпределил и дължимите суми както следва: В.А. Р. – сумата от 159, 45 лв.,
ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане, сумата
от 21, 38 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.,
сумата от 9, 61 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода
м.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до
окончателното плащане, сумата от 1,84 лв. – мораторна лихва за периода от
31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., както и сумата от 28, 12 лв. – разноски в
заповедното производство, от които: 9, 38 лв. – държавна такса и 18, 75 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, а Л. ИЛ. Р. - сумата от 265, 76 лв., ведно със
законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 35, 64
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г., сумата от
16, 01 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното
плащане, сумата от 3, 07 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до
25.08.2020 г., както и сторените от заявителя разноски по делото, в размер на
15, 63 лв. – държавна такса и 31, 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от
длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 105, том 8, дело № 17198 от 10.07.1997 г., Л. ИЛ. Р., В.А.Р. и Е.А.С. са
дарили на В.А. С., дъщеря на първата и сестра на вторите двама, 7/8 идеални
части от следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 30/7, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******, състоящ се от: три стаи, кухня, сервизни
помещения, два балкона, застроен на площ от 103, 08 кв.м., заедно с
припадащото му се мазе № 34 от 5, 96 кв.м., заедно с приспадащите се 1, 216
% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. С
посочения нотариален акт дарителката Л. ИЛ. Р. си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване на апартамента.
Видно от представения протокол от проведеното на 28.08.2002 г.
Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в
4
гр.София, ж. к. „******* вх. Б, етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение вкл. и на ответницата
Л. ИЛ. Р..
На 19.09.2002 г. е сключен договор № 3882 между „Т.С.“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „******* вх. А, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди
за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Съгласно представен документ за главен отчет от „Т.С.“ ЕООД,
отоплителните уреди в процесния недвижим имот са затапени на 09.05.2012 г.
Представен е препис от акт за изключване на отопление на
01.12.2002 г. от „Т.С.“ ЕАД в сграда, находяща се в гр. София, ж. к.
„*******, чрез сваляне на радиаторите.
От заключението на вещото лице инж. А.Ж. по изслушаната
съдебно - техническа експертиза се установява, че през процесния период
редовно е отчислявана топлинна енергия за технологични разходи в
абонатната станция в сградата – етажна собственост за сметка на
топлопреносното дружество. Дяловото разпределение е извършвано от
фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД, съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. В периода м.10.2017 г. –м.04.2019 г. в
процесния апартамент топлинна енергия за отопление на имота и за битово
горещо водоснабдяване не е потребявана, поради което такива разходи не са
начислявани. Отоплителните тела (радиатори) са демонтирани и затапени.
През процесния период общото количество топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация е определена за сградата – етажна собственост (СЕС),
като част от общото количество топлинна енергия за отопление на същата.
Делът на процесния имот в това количество е определен според
съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 235 куб.м. към
пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на
9 743 куб.м. съобразно изискванията на действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Съгласно заключението общо фактурираната по
прогнозни данни сума за топлинна енергия за периода е 415, 76 лв., а след
5
изготвяне на изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение е
установена сума за получаване в размер на (–) 9,45. Така размерът на
дължимата сума за потребена топлинна енергия за периода м.10.2017 г. – м.
04.2018 г. възлиза на сумата от 406, 31 лв. В тази сума не са включени
предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице е
установило, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метеорологични проверки на всеки 2 календарни години.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице М.В., от чието заключение се установява, че няма
данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия
период. Прогнозно фактурираните суми изчислени за периода м.10.2017 г. –
м.04.2019 г. за процесния имот са на обща стойност от 415, 76 лв. с ДДС, а
изравнителните сметки осчетоводени в м.07.2018 г., м. 07.2019 г. и м.08.2019
г. са на обща стойност (+) 9,45 лв. С изравнителните сметки за
възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период.
Общият размер на неплатената главница възлиза на сумата от общо 450, 84
лв., от които: 425, 21 лв. за топлинна енергия (415,76 лв. по прогнозни сметки
и 9,45 лв. по изравнителни сметки) и 25, 63 лв. за дялово разпределение.
Размерът на обезщетението за забавено плащане върху дължимите суми,
изчислено от 15.09.2018 г. (датата на изпадане на забава) до 25.08.2020 г.
(датата на извлечение от сметки), възлиза на сумата от общо 61, 84 лв., от
която: 57, 03 лв. – върху стойността на топлинната енергия и 4, 91 лв. – върху
сумата за дялово разпределение. Така общият размер на дължимите суми за
главница и лихви възлиза на общо 512, 78 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца
е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
6
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съгласно представения по делото нотариален акт № 105, том 8, дело
№ 17198 от 10.07.1997 г., обсъден по – горе, Л. ИЛ. Р., В.А.Р. и Е.А.С., са
дарили на В.А. С., която е дъщеря на първата и сестра на вторите двама
дарители процесния недвижим имот, като дарителката Л. ИЛ. Р. си е запазила
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху него. По този
начин правото на собственост на приобретателя върху процесния имот е
ограничено от вещното право на ползване на същата. Собственикът В.А. С.
притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на
ползване за третото лице, тя не би могла да упражнява правомощието да
ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за
разноските за ползването на имота е ползвателя. Отговорността на
7
собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на
прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в
ЗС. По делото не се твърди и съответно не се установява вещното право на
ползване да е прекратено. Ето защо ответницата Л. ИЛ. Р., в качеството си на
вещен ползвател на процесния имот, се явява и потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Възникването на облигационната връзка между
страните не се предпоставя от подаване на молба за откриването на партида
за имота, доколкото не е въведено такова изискване. Ето защо релевираните
от жалбоподателката доводи в тази насока се явяват неоснователни.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая
жалбоподателката не твърди и не установява да е упражнила това си право
срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия. Това обуславя неоснователност на доводите на жалбоподателката в
тази насока.
Неоснователни са релевиранита във въззивната жалбата оплаквания,
че на 01.12.2002 г. са свалени радиаторите в сградата, находяща се в гр.
София, ж. к. „*******. Представеният по делото акт за изключване на
отоплението се отнася други входове на процесния блок 15, но не и вход Б, в
който се намира топлоснабдения имот.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период
между Л. ИЛ. Р. и топлопреносното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот – обстоятелство, което обуславя
неоснователността на наведените във въззивната жалба оплаквания в тази
насока.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
8
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период. По делото няма данни процесният договор да е
прекратен по инициатива на някоя от страните. Напротив, установи се, че
третото лице – помагач е извършвало услугата дялово разпределение.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответницата топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че в периода м.10.2017 г. – м. 04.2019 в процесния имот
липсва потребление на топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване доколкото отоплителните тела са били демонтирани и топла
вода не е ползвана. Начислена е топлинна енергия само за сградна
инсталация. Общото количество топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация е определена за сградата – етажна собственост като част от
общото количество топлинна енергия за отопление на същата. Делът на
процесния имот в това количество е определен според съотношението на
пълния му отопляем обем в размер на 235 куб. м. към пълния отопляем обем
на СЕС по проект към общия топломер съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота също е извършено правилно,
поради което оплакванията на жалбоподателката в тази насока се явяват
неоснователни.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
стойността на потребената топлинна енергия за исковия период възлиза на
сумата от общо 450, 84 лв., от които: 425, 21 лв. за топлинна енергия (415, 76
лв. по прогнозни сметки и 9, 45 лв. по изравнителни сметки) и 25, 63 лв. за
дялово разпределение.
Ето защо и доколкото ответницата Л. ИЛ. Р. отговаря до размера на
притежавания от нея обем от права по отношение на процесния недвижим
имот, а именно 5/8, за което не са релевирани оспорвания, то задължението й
за незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2017 г. - м. 30.04.2018 г.
възлиза на сумата от 265, 75 лв., а за дялово разпределение на сумата от 16,
01 лв.
В жалбата не са изложени оплаквания относно установения с
9
обжалваното решение размер и период на дължимата лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020г. в
размер на 35, 64 лв., поради което този въпрос е извън предмета на въззивна
проверка съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, следва да се приеме, че същият е защитаван в настоящото
производство от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 вр. с
ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, без явяване в открито съдебно заседание.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20129745 от 02.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 60140/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 177 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е признато за установено, че Л. ИЛ. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, ет.2, кантора 9, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „******* на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД във вр. с чл. 110, ал.2 ЗС, сумата от 265,7 5 (двеста шестдесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки) лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. - 30.04.2018 г., и сумата от 16, 01
(шестнадесет лева и нула стотинки) лв., представляваща стойност за услугата
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, дължи
сумата от 35, 64 (тридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лв.
ОСЪЖДА Л. ИЛ. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „*******, ет.2, кантора 9 – адв. В. Й., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, с адрес гр. София, ул. „******* сумата от 50 (петдесет) лв., на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11