РЕШЕНИЕ
№ 23261
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110132624 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, ал.1 ЗЗД, вр., чл. 45, ал.1 ЗЗД от М. С. М. срещу ЮЛ, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 10000 лв.
частично от 40000 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на
вредата – 30.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, страх, увреждане на
здравето изразяващо се в травма на дясно коляно и усукване на става,
нарушение на съня, вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа
ПТП по АМ „********“ с посока на движение от ********* към ********, в
района на 8-ми километър след първия тунел, поради внезапно свличане на
скална маса на пътното платно, както и сумата от 1732.20 лв., представляваща
разликата до пълния размер на действителната стойност на претърпените
имуществени вреди от погиването на МПС марка „*****“, модел „****“, с рег.
№ ********, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата –
30.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал.1 ЗЗД, вр, чл. 45,
ал.1 ЗЗД от К. В. К., действащ със съгласието на своята майка Е. К. Н. срещу
ЮЛ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по
10000 лв. частично от 40000 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на вредата – 30.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, страх, нарушение на съня,
1
вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ
„********“ с посока на движение от ********* към ********, в района на 8-
ми километър след първия тунел, поради внезапно свличане на скална маса на
пътното платно.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал.1 ЗЗД, вр, чл. 45,
ал.1 ЗЗД от Б. Л. Б. срещу ЮЛ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от по 10000 лв. частично от 40000 лв., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на вредата – 30.01.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес,
страх, нарушение на съня, вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около
20:00 часа ПТП по АМ „********“ с посока на движение от ********* към
********, в района на 8-ми километър след първия тунел, поради внезапно
свличане на скална маса на пътното платно.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал.1 ЗЗД, вр, чл. 45,
ал.1 ЗЗД от В. В. К., действащ със съгласието на своята майка Е. К. Н. срещу
ЮЛ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по
10000 лв. частично от 40000 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на вредата – 30.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, страх, нарушение на съня,
вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ
„********“ с посока на движение от ********* към ********, в района на 8-
ми километър след първия тунел, поради внезапно свличане на скална маса на
пътното платно.
Ищците твърдят, че на дата 03.02.2022 г. са предявили иск за осъждане на
ответника да им заплати по 2000 лв. на всеки от тях, представляващи
частично предявен иск от общо по 40000 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени следствие на ПТП, настъпило
на дата 30.01.2021 г. около 20:00 часа с л.а. „***** ****“, с рег. № ********,
по АМ ******** с посока от ********* към ********, в района на 8-ми
километър, след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по
пътното платно. Сочат, че първият ищец има предявен иск за 2000 лв.
имуществени вреди за уврежданията по процесното МПС, представляваща
частично предявен иск от 12000 лв., настъпили от погиване на автомобила.
Поддържат, че по техните претенции, било образувано гр.д. № 5432/2022 г. по
описа на СРС, 174 състав и с решение № 13257 от 27.07.2023 г. им е било
присъдено обезщетението, като решението било влязло в сила. Заявяват, че
решението по уважените частични искове се ползва със СПН относно
правопораждащите факти на спорното право при предявените в настоящото
производство искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния заявен размер на вземането и за обезщетение за имуществените вреди,
като произтичащи от същото право. Сочат, че в този смисъл е приетото от
ВКС в Т.Р. № 3/2016 г, от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Твърдят, че на дата 30.01.2021 г., прибирайки се с личния автомобил на ищеца
– М. С. М. към вилата в ********, около 19:00 часа, като първият ищец карал
2
с около 90 км./ч. и изведнъж се чул трясък и бучене, а върху тях се изсипало
огромно количество камъни и скална маса, част от която се стоварила върху
автомобила, а другата част се изсипала върху пътната настилка. Поддържат, че
са се разминали само с преживян ужас и стрес от случката, без да имат
физически наранявания с изключение на първия ищец, който получил травма
на дясното коляно и усукване на ставата. Посочват, че тази случка се отразила
негативно върху тяхното психическо и емоционално състояние, като и до днес
продължават да изживяват събитието. Изтъкват, че е нарушен съня им и често
сънуват кошмари. Ищецът М. С. М. твърди, че вследствие на срутилите се
скални маси, собствения му автомобил е погинал напълно. Сочи, че е закупил
автомобилът на дата 29.12.2020 г. за сумата от 31700 лв., като същия бил
застрахован с покрит риск „Пълно каско“ в ЮЛ. Твърди, че от
застрахователната компания го уведомили, че щетата на МПС марка „*****
****“, с рег. № ******** е тотална по смисъла на КЗ, като след изпълнение на
законово предвидените процедури от компанията му заплатили сумата от
20596.80 лв. Поддържа, че в производството по гр.д. № 5432/2022 г. по описа
на СРС, 174 състав е приета като неоспорена от страните САТЕ, с която е
установено, че стойността на обезщетението за уврежданията на процесното
МПС, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части е в размер на 24329 лв. и искът е основателен и за разликата
в размер на 3732.20 лв., от които към момента били неразплатени още 1732.20
лв., като по влязлото в сила решение АПИ е заплатила сумата от 2000 лв.
Молят за уважаване на така предявените искове. Претендират и разноски.
Пред съда процесуалните представитЕ. на страните поддържа исковата молба,
прави уточнение на исковата претенция и претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Твърди, че вече е налице произнасяне с решение по гр.д. № 5432 от
2022 г., на СРС, 174 състав, потвърдено с решение по гр.д. № 11898/2023 г. по
описа на СГС, II-в въззивен състав. Моли съда да се прекрати производството
като недопустимо. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП относно механизма
на ПТП и за вредите по процесното МПС. Сочи, че произшествието не е било
извършено в присъствието на съставителя на акта. Изтъква, че към исковата
молба не е представен снимков материал относно местонахождението на
евентуалното препятствие и настъпилите щети на МПС. Счита, че в
настоящия случай е налице хипотезата „Случайно събитие“. Намира за
неоснователно твърдението на ищците, че СГС, II-В въззивен състав, не се е
съобразил с т. 2 на ППВС № 4/1968 г. Заявява, че с настоящата искова молба се
цЕ. саниране на срокове по предходни производства, за които е налице
произнасяне с решение по гр. д. № 5432 от 2022 г., на СРС, 174 състав,
потвърдено с решение по гр.д. № 20231100511898/2023 г. по описа на СГС, II-
В въззивен състав, което е недопустимо. Намира претенциите за недопустими
и неоснователни, като в случай, че съдът уважи претенцията за имуществени
и неимуществени вреди в предявения размер, би довело до неоснователно
обогатяване. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а в
условията на евентуалност да отхвърли претенциите като неоснователни и
3
недоказани. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с
влязло в сила решение по гр. д. № 5432/2022 г., на СРС, 174 състав съдът е
уважил исковете на ищците срещу ответника с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лв., частично от 40000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците,
в резултат на процесното ПТП от 30.01.2021 г., както и иска на М. М. за
сумата от 2000 лв. частично от 11103 лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ищеца, в резултат на процесното ПТП от
30.01.2021 г. Горното се установява и от представеното решение № 13257 от
27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/22г. по описа СРС, 174 състав,
съгласно което е осъден ответникът ЮЛ на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да
заплати на М. С. М., сумата в размер на 2 000 лева, представляващ частичен
иск от 40000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек
автомобил „***** ****”,с рег. № ******** по АМ ******** с посока от
******** към ******** в района на км. 8 след първия тунел, поради внезапно
свлачище на скална маса по пътното платно. С решението е осъден ответникът
ЮЛ на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Б. Л. Б., сумата в размер
на 2 000 лева, представляващ частичен иск от 40000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „***** ****”,с рег.
№ ******** по АМ ******** с посока от ******** към ******** в района на
км. 8 след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното
платно. С решението е осъден ответникът ЮЛ на основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД да заплати на В. В. К., сумата в размер на 2 000 лева, представляващ
частичен иск за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек
автомобил „***** ****”,с рег. № ******** по АМ ******** с посока от
******** към ******** в района на км. 8 след първия тунел, поради внезапно
свлачище на скална маса по пътното платно. С решението е осъден ответникът
ЮЛ на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на К. В. К., сумата в размер
на 2 000 лева, представляващ частичен иск от 40000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „***** ****”,с рег.
№ ******** по АМ ******** с посока от ******** към ******** в района на
км. 8 след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното
платно. Също така с решението е осъден ответникът ЮЛ на основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на М. С. М. сумата от 2 000 лева, предявена като
частичен иск от сумата от 11103 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от погиването на собствения му автомобил ***** ****, с
рег. № ********, вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа
4
с лек автомобил „***** ****”,с рег. № ******** по АМ ******** с посока от
******** към ******** в района на км. 8 след първия тунел, поради внезапно
свлачище на скална маса по пътното платно.
По делото е представено решение № 89 от 08.01.2025 г. постановено по
гр. д. № 11898/2023 г. по описа на СГС, II- В състав.
Разпитван е свидетелят Л.Б., чийто показания настоящият състав цени по
реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се явява баща на ищеца Б. Б.. Свидетелят
посочва, че процесния инцидент психически доста се бил отразил на
четиримата. Свидетелят познавал всички и бил прибрал В., К. и Б. от
магистралата. Твърди, че децата били доста изплашени, доста време след това
когато отивали към село никой не искали да минават през магистралата,
минавали през ***, когато минЕ. през магистралата и видЕ. скалата се плашЕ.
и отказвали да минаваме от там. Когато ги видял на магистралата били
премръзнали и много уплашени, не говорЕ., като когато му се обадила дъщеря
му, тя говорела неадекватно и се наложило да им задавам въпроси, за да
разбере какво се случва. Твърди, че от около 1 година и половина, отново
започнали да минават покрай процесното място. Посочва, че при пътуване при
рязко движение на автомобила или по-рязко спиране на автомобила имало
реакция от тях, която преди не била видима, сега доста им се отразявала. Към
настоящият момент имали едно на ум, когато минават от там, доста често
пътували като понякога карал свидетел, понякога карал ищеца М..
Като свидетел по делото е разпитван В. К., чийто показания настоящият
състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се явява баща на ищците В.
К. и К. К.. Посочва, че след инцидента му се обадил М. и му казал, че скала е
паднала и била ударила колата. Когато пристигнала на място свидетелят Б.
вече бил там и видял, че М. бил много притеснен, треперел, като Б. също била
много притеснена. Твърди, че избягвали да говорят за случая, тъй като им
било тежко. В. и К. ходЕ. една година на терапия, защото не можЕ. да спят и
до ден днешен не искали да минават от там.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че с влязло в сила решение по гр. д. №
5432/2022 г., на СРС, 174 състав съдът е уважил исковете на ищците срещу
ответника с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2000 лв., частично от 40000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца, в резултат на процесното ПТП от 30.01.2021
г., както и иска на М. М. за сумата от 2000 лв. частично от 11103 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, в
резултат на процесното ПТП от 30.01.2021 г.
Съгласно постановките на ТР № 3/2016г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/ на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При
уважаване на частичния иск обективните предЕ. на СПН обхващат
5
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие
на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Единствено размерът на обезщетението не се явява
правопораждащ факт, от което следва, че не се ползва със СПН. В хипотезата
на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да
съществува, но е възможно и да не съществува, като обективните предЕ. на
СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна
СПН.
В оглед на гореизложеното неоснователни се явяват оплакванията на
ответника за недопустимост на производството, доколкото вече имало дело
със същия предмет, а именно гр.д. № 5432/2022 г., на СРС, 174 състав, по
което имало влязло в сила решение. В случая е безспорно по делото, че
предмет на производството по гр.д. № 5432/2022 г., на СРС, 174 състав са
частични претенции, а предмет на разглеждане пред настоящото производство
е останалата част от вземането, поради което настоящото производството се
явява допустимо.
В случая с решение № 13257 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. №
5432/22г. по описа СРС, 174 състав са уважени предявените частични искове
срещу ответника, поради което с влизане в сила на това решение, то в
настоящото производство подлежи на изследване единствено въпросът за
размера на претендираните обезщетения.
С оглед основателността на предявените искове следва да бъде определен
и размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищците. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
6
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно събраните по делото доказателства не се установява ищците
вследствие на инцидента да са получили травматични увреждания, като
процесното събитие е довело до негативните психически изживявания, което
се установява и от разпита на свидетЕ.те Б. и К.. Свидетелят К. твърди, че
когато видял ищците на магистралата били премръзнали и много уплашени, не
говорЕ., като доста време след това когато не искали да минават през
магистралата, като от около 1 година и половина, отново започнали да
минават покрай процесното място. В този смисъл са и показанията на
свидетелят К., който посочва, че когато пристигнал на мястото на инцидента
М. бил много притеснен, треперел, както и Б. също била много притеснена.
Настоящият състав взе предвид и обстоятелството, че е провеждано лечение
единствено по отношение на ищците В. К. и К. К., доколкото съгласно
показанията на свидетеля К. същите една година ходЕ. на терапия, защото не
можЕ. да спят. При определяне на размера на обезщетението е съобразена
възрастта на ищците към момента на инцидента, като по делото не са събрани
доказателства, които да обусловят настъпили трайни увреждания във връзка с
настъпилия инцидент. Не на последно място са взети предвид социално-
икономическите условия в страната както при както при причиняване на
негативните психически изживявания, така и при постановяване на
настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от по 4000 лв., е в състояние да
обезщети причинените на ищците В. К. и К. К. неимуществени вреди, както и
обезщетение в размер на сумата от по 3500 лв. е в състояние да обезщети
причинените на ищците М. М., и Б. Б. неимуществени вреди, заедно със
законна лихва върху нея от деня на увреждането - 30.01.2021 г., доколкото тези
вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.
Настоящият състав като съобрази, че с решение № 13257 от 27.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 5432/22г. по описа СРС, 174 състав, ответникът вече е
осъден да заплати на ищеца В. К. сума в размер на 2000 лв., то предявения иск
се явява основателен за сумата от 2000 лв., в който размер следва да бъде
уважен, а в останалата си част до пълния предявен се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Настоящият състав като съобрази, че с решение № 13257 от 27.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 5432/22г. по описа СРС, 174 състав, ответникът вече е
осъден да заплати на ищеца К. К. сума в размер на 2000 лв., то предявения иск
се явява основателен за сумата от 2000 лв., в който размер следва да бъде
7
уважен, а в останалата си част до пълния предявен се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Доколкото с решение № 13257 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. №
5432/22г. по описа СРС, 174 състав, ответникът вече е осъден да заплати на
ищеца М. М. сума в размер на 2000 лв., то предявения иск се явява
основателен за сумата от 1500 лв., в който размер следва да бъде уважен, а в
останалата си част до пълния предявен се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Настоящият състав като съобрази, че с решение № 13257 от 27.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 5432/22г. по описа СРС, 174 състав, ответникът вече е
осъден да заплати на ищеца Б. Б. сума в размер на 2000 лв., то предявения иск
се явява основателен за сумата от 1500 лв., в който размер следва да бъде
уважен, а в останалата си част до пълния предявен се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди от
страна на ищеца М. М.. По делото не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че размерът на действителните имуществени
вреди е 24329 лв., която сума представлява стойността на обезщетението за
уврежданията на процесното МПС, определена при условията на тотална щета
и след приспадане на запазените части. В исковата молба ищецът е посочил,
че процесният автомобил е бил застрахован по застраховка „Пълно каско“ при
„ЗК Бул инс“ АД, като застрахователят му бил заплатил обезщетение във
връзка с процесното събитие в размер на 20596.80 лв., като така
декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на
неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл.
175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря
на истината. С оглед на гореизложеното искът за имуществени вреди се явява
основателен за сумата в размер на 3732.20 лв., и доколкото с решение № 13257
от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/22г. по описа СРС, 174 състав,
ответникът вече е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лв. за
претърпените имуществени вреди, то предявения иск се явява основателен за
сумата от 1732.20 лв., в който размер следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в производството.
Ищецът М. М. претендира сумата от 469.28 лв. /400 лв. по иска за
неимуществени вреди и 69.28 лв. заплатена държавна такса по иска за
имуществени вреди,/, 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото претенцията за имуществени вреди е уважена изцяло на страната
следва да се присъди сумата от 69.28 лв. за държавна такса и 450 лв.
адвокатско възнаграждение, тъй като в договора за правна помощ и
съдействие от 03.06.2025 г. е договорено общо възнаграждение в общ размер
на 900 лв. за процесуално представителство и по двата иска, поради което
същото следва да се раздЕ. наполива за всеки един от исковете. По отношение
8
на иска за неимуществени вреди с оглед частичната му основателност на
ищеца М. М. следва да му се присъди сумата от 127.50 лв. Ищецът В. К.
претендира сумата от 400 лв. държавна такса и 900 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, като с оглед изхода на спора на страната следва да се присъди
сумата от 260 лв. Ищецът К. К. претендира сумата от 400 лв. държавна такса и
900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора на
страната следва да се присъди сумата от 260 лв. Ищецът Б. Б. претендира
сумата от 400 лв. държавна такса и 900 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, като с оглед изхода на спора на страната следва да се присъди
сумата от 195 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав
опредЕ. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. С оглед
частичната неоснователност на исковата претенция на ответника следва да му
бъде присъдена сумата от 165 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление
*********, ******, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***********, чрез адв. Н. Д., по предявените обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49, ал.1 ЗЗД, вр., чл. 45, ал.1 ЗЗД,
сумата от по 1500 лв. частично от 40000 лв., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на вредата – 30.01.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, страх, увреждане на
здравето изразяващо се в травма на дясно коляно и усукване на става,
нарушение на съня, вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа
ПТП по АМ „********“ с посока на движение от ********* към ********, в
района на 8-ми километър след първия тунел, поради внезапно свличане на
скална маса на пътното платно, както и сумата от 1732.20 лв., представляваща
разликата до пълния размер на действителната стойност на претърпените
имуществени вреди от погиването на МПС марка „*****“, модел „****“, с рег.
№ ********, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата –
30.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница сумата над уважения размер от 1500 лв., до пълния претендиран
размер от 10000 лв. частично от 40000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, стрес, страх, увреждане на здравето изразяващо се в травма на
дясно коляно и усукване на става, нарушение на съня, вследствие на
настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ „********“ с посока
на движение от ********* към ********, в района на 8-ми километър след
първия тунел, поради внезапно свличане на скална маса на пътното платно.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление
*********, ******, да заплати на К. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
9
*************, чрез адв. Н. Д., действащ със съгласието на своята майка Е. К.
Н., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 49, ал.1 ЗЗД,
вр, чл. 45, ал.1 ЗЗД, сумата от по 2000 лв. частично от 40000 лв., ведно със
законната лихва от датата на настъпване на вредата – 30.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, стрес, страх, нарушение на съня, вследствие на настъпило на
30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ „********“ с посока на движение
от ********* към ********, в района на 8-ми километър след първия тунел,
поради внезапно свличане на скална маса на пътното платно, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница сумата над уважения размер от 2000 лв., до
пълния претендиран размер от 10000 лв. частично от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, страх, нарушение на съня,
вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ
„********“ с посока на движение от ********* към ********, в района на 8-
ми километър след първия тунел, поради внезапно свличане на скална маса на
пътното платно.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление
*********, ******, да заплати на Б. Л. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес
*************, чрез адв. И. М., по предявения иск с правно основание чл. 49,
ал.1 ЗЗД, вр, чл. 45, ал.1 ЗЗД, сумата от по 1500 лв. частично от 40000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата – 30.01.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, стрес, страх, нарушение на съня, вследствие на настъпило на
30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ „********“ с посока на движение
от ********* към ********, в района на 8-ми километър след първия тунел,
поради внезапно свличане на скална маса на пътното платно, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница сумата над уважения размер от 1500 лв., до
пълния претендиран размер от 10000 лв. частично от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, страх, нарушение на съня,
вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ
„********“ с посока на движение от ********* към ********, в района на 8-
ми километър след първия тунел, поради внезапно свличане на скална маса на
пътното платно.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ ***********,със седалище и адрес на
управление *********, ******, да заплати на В. В. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***************, чрез адв. И. М., действащ със съгласието на
своята майка Е. К. Н., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание
чл. 49, ал.1 ЗЗД, вр, чл. 45, ал.1 ЗЗД, сумата от по 2000 лв. частично от 40000
лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата – 30.01.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, стрес, страх, нарушение на съня, вследствие на настъпило на
10
30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ „********“ с посока на движение
от ********* към ********, в района на 8-ми километър след първия тунел,
поради внезапно свличане на скална маса на пътното платно, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница сумата над уважения размер от 2000 лв., до
пълния претендиран размер от 10000 лв. частично от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, страх, нарушение на съня,
вследствие на настъпило на 30.01.2021 г., около 20:00 часа ПТП по АМ
„********“ с посока на движение от ********* към ********, в района на 8-
ми километър след първия тунел, поради внезапно свличане на скална маса на
пътното платно.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление
*********, ******, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес **************, чрез адв. Н. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 646.78 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление
*********, ******, да заплати на К. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. Н. Д., действащ със съгласието на своята майка
Е. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 260 лв.
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление
*********, ******, да заплати на Б. Л. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес
******************, чрез адв. И. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
195 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление
*********, ******, да заплати на В. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. И. М., действащ със съгласието на своята майка
Е. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 260 лв.
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес *********, бул.
„Витоша“ № 29, ап. 3, чрез адв. Н. Димова, К. В. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес *******************, чрез адв. Н. Д., действащ със съгласието
на своята майка Е. К. Н., ЕГН **********, Б. Л. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес ****************, чрез адв. И. М., В. В. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ********************, ап. 1, чрез адв. И. М., действащ със
съгласието на своята майка Е. К. Н., ЕГН **********, да заплатят на ЮЛ,
БУЛСТАТ *******,със седалище и адрес на управление *********, ******, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 165 лв. -
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11