№ 1295
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. Г., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. А. П. против „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ
Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 1840.27 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., вкл. за топлоснабден имот – апартамент № 55,
находящ се в гр. Перник, кв. *********, бл. 12, вх. В, сумата от 360.43 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г., 1820.18
лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /датата на исковата молба/, както и направените
разноски по делото в размер на 44.01 лева за държавна такса и 200 лева – за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС /въз
основа на заповед № 5282 за изпълнение на парично задължение от
22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС/ и които
суми са предмет на изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., на изп.д. №
591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и на изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ
С. Б., поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
за топлоснабден имот с адрес: гр. Перник, кв. *********, бл. 12, вх. В, ап. 55.
Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца,
1
като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на
Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение
като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на
дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на
заповедта за вземанията по същата в полза на дружеството бил издаден и
изпълнителен лист от 28.12.2012 г. В последния обаче ЕГН на длъжника било
изписано погрешно. Поради това и същото било „забелено“ от листа от
помощта на корекционна течност и така останало единствено имено на
длъжника. Поради това последният излага подробни, че процесният
изпълнителен лист бил неправомерно корегиран, а самият ищец не бил вписан
правилно като длъжник в него.
За събиране на вземанията си по лист обаче дружеството образувало
изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.. По същото обаче не били
извършвани изпълнителни действия. В тази връзка в исковата молба се
излагат подробни доводи, че процесните вземания били погА.и по давност
като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три годишна
погасителна давност, относима към периодичните плащания – съгласно чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за приложима общата 5 годишна
давност обаче тя също била изтекла.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 2390/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б.. По същото по искане на ответника били предприети поредица от
изпълнителни действия. Суми обаче така и не били събрани.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба е представено копие от изпълнителен лист от 28.12.2012 г. и заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС, както и
съобщения по изпълнително дело № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е три изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., изп.
д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2390/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б.. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани
регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за
процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите
не са погА.и по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед
приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика –
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от
изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2390/2021 г. по описа
2
на ЧСИ С. Б., както и уведомително писмо относно изп.д. № 569/2013 г. по
описа на ЧСИ А. В. от ЧСИ В..
В съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищеца С. Д. Г. за вземанията, предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
5282 от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник. Въз
основа на последната и след влизането й в сила по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по
описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. Въз основа
на последния по молба на ответното дружество от 01.04.2013 г. е образувано
изпълнително дело при ЧСИ А. В.. От ЧСИ В. е постъпило уведомително
писмо, че изп.д. № 569/2013 г. със страни „Топлофикация Перник“ АД като
взискател и С. Д. Г. като длъжник е унищожено, поради което и същото не
може да бъде представено. Уточнено е че изпълнителното дело е архивирано
на 19.06.2017 г. По другите изпълнителни дела, обаче е налично копие от
изпълнителния лист. От печат на гърба на същия и настоящият състав
установява, че изп.д. № 569/2013 г. на ЧСИ В. е образувано именно на
01.04.2013 г. В печата е отбелязано и че има извършено изпълнително
действие – от 13.05.2013 г., но не се посочва какво е същото. Отбелязано е и
че има събрана сума в размер на 106 лева.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на
изпълнителния лист от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС
Перник по молба на ответното дружество от 03.02.2017 г. срещу ищеца като
длъжник е образувано и второ изпълнително дело – изп.д. № 591/2017 г. по
описа на ЧСИ У. Д. като на последната е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника С. Д. Г..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 591/2017 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника С. Д. Г., но до него не е изпратена дори покана за
доброволно изпълнение. По изпълнителното дело не са извършвани никакви
изпълнителни действия, нито са събрани суми. Постъпила е молба от
взискателя за изпращане на изпълнителното дело при друг съдебен
изпълнител, но това също не е сторено. Поради това през 2021 г. взискателят е
поискал и му е бил върнат оригинала на изпълнителния лист.
3
Отново въз основа на изпълнителния лист от 28.12.2012 г. по молба на
взискателя ответник от 05.08.2021 г. срещу С. Д. Г. е образувано и трето
изпълнително дело – по описа на ЧСИ С. Б., като отново е поискано налагане
на запор на вземания на длъжника. Извършени са справки за имущественото
състояние на лицето и в тази връзка е наложен запор на банкова сметка на
длъжника и на МПС на длъжника и двата от 16.08.2021 г. Отново на
16.08.2021 г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение,
която няма данни да е връчена, но съгласно която дългът му към посочената
дата възлиза на: 1840.27 лева – главница, 1647.91 лева – лихви, 498.44 лева –
неолихвяема сума, 5 лева – разноски, 151.80 лева – разноски изпълнително
дело, 416.80 лева – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ с ДДС и 100 лева – други разноски.
Предвид наложения запор от длъжника С. Д. Г. е събрана сумата от общо
2370.99 лева, разпределена на 22.07.2022 г. – като 2129.49 лева са преведени
на взискателя с такса превод от 1.5 лева, а 240 лева с ДДС са разпределени в
полза на съдебния изпълнител /съгласно печати на гърба на изпълнителния
лист/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 28.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
7241/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б./.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими за
следните суми: 1840.27 лева – главница за неплатена топлинна енергия,
360.43 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012
г. и 85.50 лева – остатък законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /датата на исковата молба/.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
4
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погА. по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца,
за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело,
докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков
ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса
от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Относно сумите от 44.01 лева за държавна такса по гр.д. № 7241/2012 г.
по описа на РС Перник, 200 лева юрисконсултско възнаграждение по .гр.д. №
7241/2012 г. по описа на РС Перник и 1734.68 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /разликата
между допустимата част от сумата в размер на 85.50 лева и пълния размер на
претенцията от 1820.18 лева /, предвид събраните по делото доказателства
следва извод за недопустимост на производството поради липса на правен
интерес. Това е така, доколкото от длъжника са събрани суми по изп. дело №
2390/2021 г. по описа на ЧСИ Б., които покриват тези задължения съгласно
правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД - същото гласи, че когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В тази връзка
от ищеца е събрана сумата от общо 2476.99 лева /от ЧСИ Б., с изключение на
106 лева събрани от ЧСИ В./. От тази сума 240 лева с ДДС са отишли в полза
на съдебния изпълнител, 1.5 лева – за банкови такси, а останалите 2229.49
лева – са достатъчни да покрият задължението от 5 лева – разноски /по ПДИ/,
151.80 лева – разноски по изпълнително дело /по ПДИ/ и 100 лева – други
разноски съгласно ПДИ, 44.01 лева разноски за държавна такса по ч.гр.д. №
5
7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС и 200 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на
Пернишкия РС, както и сумата от 1734.68 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /разликата
между допустимата част от сумата в размер на 85.50 лева и пълния размер на
претенцията от 1820.18 лева /.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от
22.03.2018 г. по в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение №
9/11.01.2019 г. по в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС.
Последните разглеждат аналогични хипотези на извършено от длъжника
погасяване на процесни суми, за които суми след извършване на плащането
от длъжника, съответно на плащането от съдебния изпълнител към
взискателя, се предявява установителен иск за погасяването им по давност. В
тази връзка се обръща внимание, че ищецът няма интерес от такова
самостоятелно установяване, още повече, когато не е налице предявен наред с
установителния иск, осъдителен такъв на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
В настоящия случай исковото производство е образувано на 19.07.2022
г., но още на 22.07.2022 г. сумите са разпределени от съдебния изпълнител,
поради което последният няма как да съобрази силата на пресъдено нещо по
делото.
С оглед гореизложеното производството в частта относно тези суми
следва да бъде прекратено.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ищецът заяви искове на
плоскостта на неоснователното обогатяване, но едва в първото по делото
съдебно заседание. Последното обаче не попада в хипотезата на чл. 214 от
ГПК, доколкото представлява едновременно заявяване на ново основание на
иска и на ново искане, което е недопустимо.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
6
заповед № 5282 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
22.10.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
27.12.2012 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 27.12.2012 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
01.04.2013 г. при ЧСИ А. В. е образувано изп.д. № 569/2013 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 27.12.2012 г. и датата на
образуване на изп.д. № 569/2013 г. – 01.04.2013 г. е изминал период от едва
няколко месеца.
По изп.д. № 569/2013 г. не може да се установи какви изпълнителни
действия са извършвани, нито точно кога предвид, че делото е унищожено.
Съдът обаче приема, че изпълнително действие е извършено, доколкото е
събрана сумата от 106 лева. В интерес на ищеца длъжник обаче съдът приема,
че изпълнителното действие е извършено на най-ранната възможна дата, а
именно датата на образуване на делото – 01.04.2013 г. В тази връзка и по
аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 569/2013 г. следва да се
приеме за прекратено по право на 01.04.2015 г. /две години след образуването
му вкл. по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС/ - което е възможно най-благоприятния за ищеца вариант.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 01.04.2013 г. –
с образуването на изп.д. № 569/2013 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege
(по закон) на 01.04.2015 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК,
аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Такова искане в интерес на длъжника
съдът приема, че взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело – като отново в интерес на длъжника същото е
извършено отново на датата на образуване /предвид липсата на други данни/.
7
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 569/2013 г. е
било висящо в периода от 01.04.2013 г. до 01.04.2015 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла
давност /същата е била спряна/. От 01.04.2015 г. за процесните вземания е
започнала да тече нова давност.
Следващото действие, което е относимо към давността е образуването
на изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д.. Това е така, доколкото в
молбата за образуване на изпълнителното дело от 03.02.2017 г. се съдържа
искане за налагане на запор. При преценката дали след образуване на
изпълнителното дело процесните вземания са погА.и по давност съдът
намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайната
съдебна практика, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС /в настоящия случай това второ
изпълнително дело е образувано след датата на постановяване на
тълкувателното решение. Последното отменя даденото с Постановление № 3
от 18.11.1980 г. тълкуване, поради което приложение намират единствено
разясненията, дадени в тълкувателното решение/. Съгласно цитираната
съдебна практика давността се прекъсва с образуването на изпълнителното
дело, в молбата, за което се съдържа искане за изпълнителни действия, а след
това многократно – с предприемането действия за принудително изпълнение.
Такива в конкретната хипотеза действително може да предприеме само
съдебният изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора.
Същата обаче не се прекъсва веднъж с искането на взискателя и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, само ако след
поискването давността е изтекла. От своя страна налагането на запор или
възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР №
2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес съответно
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. От своя страна
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който
не се осъществява изпълнение т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане / така цитираното Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение
№ 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа на тези съображения относно прекъсването на давността за
вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото
производство, момента на образуване на второто изпълнително дело –
03.02.2017 г. и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
8
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че погасителната
давност е била прекъсната отново в момента на образуване на второто
изпълнително дело – т.е. 03.02.2017 г. в контекста на Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. В тази връзка и
нова давност за задълженията е започнала да тече на 03.02.2017 г. Запор по
второто изпълнително дело не е наложен, но това не е по причина, за която
взискателят отговаря. Последният е направил надлежно искане за налагане на
запор, което обаче съдебният изпълнител не е осъществил. Поради това и
именно датата на искането за запор прекъсва давността и слага началото на
нова такава – отново съгласно цитираните по-горе съдебни решения.
Третото изпълнително дело № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ Б. е
образувано на 05.08.2021 г. Доколкото в молбата за образуване на същото е
посочено, че се иска налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, то
посочената молба отново е прекъснала давността за процесните вземания. В
тази връзка между 03.02.2017 г. – когато е образувано второто изпълнително
дело /довело до прекъсване на давността съгласно дадените по-горе
разяснения по приложението на цитираната съдебна практика и тълкувателно
решение/ и датата на образуване на третото изпълнително дело – 05.08.2021 г.
отново не е изтекъл приложимият в случая петгодишен давностен срок.
Доколкото и от датата 16.08.2021 г. /когато е наложен запор по третото
изпълнително дело/ и до настоящия момент не е изтекъл петгодишен период,
то следва изводът, че процесните вземания не са погА.и по давност.
В тази връзка и в обобщение съдът намира, че в нито един момент
между датите 27.12.2012 г. /влизане в сила на заповедта за изпълнение/,
01.04.2013 г. /образуване на изп.д. № 569/2013 г./, 01.04.2015 г. /перемиране
на изп.д. № 569/2013 г./, 03.02.2017 г. /образуване на изп.д. № 591/2017 г./ и
05.08.2021 г. /образуване на изп.д. № 2390/2021 г./ не е изтекъл пет годишен
период. В случая, както се отбеляза по-горе, приложима е пет годишната
погасителната давност /независимо, че няма съдебно решение, а само заповед
за изпълнение на парично задължение/, каквато е най-актуалната практика на
върховната инстанция - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС.
С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ответното дружество.
Ответникът претендира разноски от 100 лева юриконсултско
възнаграждение. С оглед същите следва да се присъдят изцяло.
Претенциите за разноски на ищеца са неоснователни.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
9
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично като недопустимо поради липса на правен
интерес производството по иска на С. Д. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Перник, кв. *********, бл. 12, вх. В, ап. 55 срещу „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“ за признаване за установено, че ищецът С. Д. Г.
не дължи на ответника „Топлофикация Перник“ АД следните суми: сумата от
44.01 лева - разноски за държавна такса по гр.д. № 7241/2012 г. по описа на
РС Перник, сумата от 200 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник и сумата от
1734.68 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /разликата между допустимата част от сумата в
размер на 85.50 лева и пълния размер на претенцията от 1820.18 лева /, които
суми са начислени за апартамент № 55, находящ се в гр. Перник, кв.
*********, бл. 12, вх. В, като за сумите е издаден изпълнителен лист от
28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС /въз основа
на заповед № 5282 за изпълнение на парично задължение от 22.10.2012 г. по
ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС/ и които суми са предмет на
изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., на изп.д. № 591/2017 г. по описа
на ЧСИ У. Д. и на изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на С. Д. Г., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Перник, кв. *********, бл. 12, вх. В, ап. 55 против
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ТЕЦ Република, за признаване за установено, че
ищецът С. Д. Г. НЕ ДЪЛЖИ на дружеството следните суми: 1840.27 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., вкл. за топлоснабден имот – апартамент № 55,
находящ се в гр. Перник, кв. *********, бл. 12, вх. В, сумата от 360.43 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г. и 85.50лева
– остатък законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /датата на исковата молба/, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа
на Пернишкия РС /въз основа на заповед № 5282 за изпълнение на парично
задължение от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия
РС/ и които суми са предмет на изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.,
на изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и на изп.д. № 2390/2021 г. по
описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА С. Д. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, кв.
*********, бл. 12, вх. В, ап. 55 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
4 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и копия
от изпълнителни дела в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишкия ОС в едноседмичен
10
срок от връчване му на страните. В останалата му част решението подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11