№ 2582
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110135101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „МЕ-АП“ ООД против ИВ. С. ДР. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 600 лева, представляваща получена от ответника без правно
основание по разходен касов ордер от 21.05.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху
вземането от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.01.2021 г. до
окончателното му погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.01.2021 г. по ч. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изплатил на ответника сумата в
размер на 600 лева, за което е съставен процесния разходен касов ордер. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че между страните по спора не съществува
облигационно правоотношение, по силата на което „МЕ-АП“ ООД е дължало паричната
престация, поради което ИВ. С. ДР. дължи връщане на полученото без основание.
Направено е искане сторените съдебни разноски в заповедното и настоящото производство
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба е представен документ, за който е направено искане да бъде
приет като писмено доказателство по делото.
Исковата молба е връчена на ответника на 04.10.2021 г. като в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
По делото е депозирана молба с вх. № 104206/08.12.2021 г. от адвокат В.И. в
качеството му на процесуален представител на ИВ. С. ДР. съгласно ангажирано ведно с
молбата пълномощно, с която предявеният иск е оспорен като неоснователен. В молбата са
изложени твърдения, че между страните по спора съществува трудово правоотношение, а
получената сума в размер на 600 лева представлява изплатено от „МЕ-АП“ ООД трудово
1
възнаграждение на ответника. Ведно с постъпилата извън срока по чл. 131 ГПК молба са
представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника за
установяване на отношенията на страните във връзка с извършеното плащане на процесната
сума.
По доказателствената тежест на спора и заявените от страните доказателствени
искания съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване извършена пряка
престация на парична сума в полза на ответника, а ответната следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, положителния факт - наличие на правно основание
за получаване на престираната сума. Установяването на основание предполага доказване на
породено за ответника субективно материално право на вземане за процесната сума, т.е.
ангажиране на доказателства за правопораждащия правото на вземане юридически факт.
Съдът намира, че представеният от ищеца документ следва да бъде приет като
писмено доказателство по делото. Независимо от обстоятелството, че ответникът не е подал
в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба съгласно задължителните указания
дадени с т. 11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът следва
да разгледа обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания
на вземането на кредитора. В разглеждания случай в хода на заповедното производство
длъжникът е изложил твърдения, че процесната сума е получена от него на основание
трудово правоотношение между страните. Предвид изложеното и доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК преклузията на доказателствените искания на страните
настъпва едва при обявяване на доклада по делото за окончателен, съдът следва да разгледа
заявените от ответника с нарочна молба от 08.12.2021 г. искания. Съдът намира, че следва да
приеме като писмени доказателства по делото представените от страната документи, както и
да допусне събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане за установяване на поддържаните от ответника фактически твърдения,
като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да остави без уважение искането за разпитване
на втори свидетел.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК, искането за разпит на втори свидетел.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.03.2022 г. от 15.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от подадено по ч. гр. д. № 274/2021г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав възражение по чл. 414 ГПК и молба с вх. №
104206/08.12.2021 г.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3