Решение по дело №223/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 376
Дата: 22 юни 2023 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20231800500223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500223 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. П. И. и С. Е. Ф. против решение
№ 146 от 03.10.2022г. по гр.д.№ 532/2020г. на РС-Сливница,с което е
отхвърлен искът им с правно основание чл.109 ЗС против Й. И. П.,Л. К. П. и
Е. Й. П. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си
въздействия,ограничаващи пълноценното използване на реални части от
съсобствения между страните недвижим имот,представляващ дворно място с
площ 1080 кв.м, УПИ Трето за имот 303 в кв.52 по плана на с.П.,да бъдат
задължени да възстановят премахнатата от тях метална врата,поставена
между жилищната сграда на ищците и лятната им кухня или при условията на
евентуалност да бъдат осъдени да заплатят стойността й в размер на 200
лв.,както и да бъдат задължени да предадат на ищците ключ от патрона на
външната врата за двора откъм северната страна на улицата и да осигурят
достъп до имота от тази страна, и ищците са осъдени да заплатят на
ответниците 400 лв. съдебни разноски. Релевират се оплаквания за
необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност.Иска се
отмяна на решението,уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски за
двете инстанции.Съдът игнорирал доказателствата за многобройни
деяния,нарушаващи закона и правата на ищците,включително
предупредителен протокол по ЗМВР ,съставен на Й. и Е. П.и.Лишено от
житейска логика било съждението ,че металната врата пречела на
ответниците да преминават и пренасят багаж при положение,че СТЕ
установила отваряема част 1.00-1-20 м,а обичайно отваряемата част е 0.85-
1
0.90 м .Погрешно приел,че металният навес е премахнат само
частично,докато СТЕ и снимковият материал очевидно установявали пълното
му премахване. П.и премахнали и вратата във вътрешността на двора между
къщата на И.и и лятната кухня и сменили патрона на външната входна врата
на двора.Входната врата откъм улицата до гаража била заключена и
ответниците отказвали да предадат ключ.тези дадни били безспорно
установени от гласните доказателства и полицейските преписки,но съдът ги
интерпретирал погрешно.Неправилно приел,че не е необходимо всеки да има
ключ и от двете порти,за да ползва пълноценно имота реални части от имота.
Не е депозира отговор от въззиваемите страни.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият състав намира иска процесуално допустим, но
неоснователен.
По делото е безспорно,че страните са съсобственици на гореописания
имот и по силата на договор за разпределение на ползването от 20.12.1993г.,
вписан в СВ при СлРС ответниците са се задължили определени реални
части от парцела да се ползват по предназначение от всички
съсобственици.Неразделна част от договора е скица,отразяваща конкретните
реални части за ползване от наследодателя на ищците П. И. и ответника Й.
П..Ищците твърдят,че след смъртта на наследодателя им през 2017г.
ответниците започнали да създават проблеми ,твърдейки,че пътеката между
жилищната сграда на ищците и гаража на ответниците е предоставена за
ползване само от последните.В самия договор било уговорена,че всяка от
страните ползва частта от пътеката,намираща се в близост до собствния
имот. Ответниците поддържат,че след като Й. П. и съпругата му Л. П.
прехвърлили собствената си ½ ид.ч. на синовете си Е. и И., договорът
следвало да се счита прекратен,но въпреки това те продължили да ползват
имота по регламентирания с него начин.Пътеката била много тясна и им
създавала неудобства при при преминаване до къщата в дъното на
парцела.Желязната врата по средата на працела била поставена през 2008г. от
наследодателя на ищците и ответниците били принудени да преминават през
две врати до къщата си,но нямали нищо общо с премахването на тази
врата.През 2020г. ищците поставили нова врата и разположили на пътеката
машина,която препятствала движението.Ответниците твърдят,че са
предоставили ключ след смяната на патрона,въпреки ,че ищците имат достъп
до имота си от друга врата в близост до собствената им къща.Лятната кухня
била достъпна през двора.Покривът върху пътеката бил премахнат със
съгласието на наследодателя на ищците. Свидетелските показания и съдебно-
техническата експертиза установява,че в дворното място има две порти-от
западната и от източната страна и между тях има пътека широка около 2
метра и дълга около 8 метра.По средата на пътеката /на около 3-4 м / от всяка
порта има метална врата с две крила , от които активно се ползва едното, с
височина 2м и ширина 2.25 м като всяко крило е широко 1 м.Металната врата
е на стойност 408.46 лв., а ламариненият покрив-навес-442.30 м.Навесът е
премахнат,но по фасадата на къщата има следи от закрепването
му.Свидетелят И. П./братовчед на ищците и съответно-син и брат на
2
ответниците/ установява,че ищците влизат от северната порта, а ответниците
от южната порта.В пространството на пътеката между източната порта и
междинната врата имало машина,поставена от ответниците,и навес за
инструменти.достъпът до лятната кухня за ищците бил свободен.След
смъртта на наследодателя на ищците Й. П. сменил патрона ,но дал ключ от
източната порта.,при което ищците разполагали с ключ от двете порти,докато
ответниците-само от източната.Навесът на пътеката бил премахнат със
съгласието на наследодателя на ищците, а ламарините прибрани от Й. П.,тъй
като били негови.Свидетелката И.а-майка на ищцата С. и сестра на ищеца А.-
установява,че от 40 години нейното семейство влиза през западната порта.
През нощта на 09.11.2019г. междинната порта „изчезнала“по неустановени
причини и ищците поставили нова,която до момента била на място,но не се
заключвала.Ламариненият покрив се крепял на къщата на ищците и на гаража
на ответниците ,покривал цялата пътека и бил премахнат след смъртта на
наследодателя на ищците.Пътеката била разделена по дължина и всеки
ползвал частта откъм собствената си сграда,както е по договора.От западната
порта не бил предоставен ключ на ответниците през последните 4
години.Преди смъртта на наследодателя на ищците ответниците изобщо не
ползвали източната порта, а минавали през западната, но след това сменили
патрона на източната порта и не предоставили ключ.Свидетелката Герганова
установява,че и двете порти са от лицевата част на парцела, а междинната
мила открадната както й споделила ищцата.В момента имало друга междинна
порта ,която не се заключвала.Свидетелят З. установява,че в двора няма
прегради,освен междинната порта.Навесът бил поставен за съхраняване на
сено , а междинната порта била предназначена да пречи на достъпа на козите
на наследодателя на ищците до сеното.След смъртта на наследодателя на
ищците навесът бил премахнат , а останала само портата.Старата порта била
открадната при зачестилите по това време кражби на метални
предмети.Новата порта създавала известно неудобство при преминаване с
багаж,но в момента съществувала.
При тези данни първоинстанционият съд е достигнал до извода,че не са
налице неоснователни действия на ответниците,създаващи пречки на ищците
да ползват пълноценно реалните части от съсобствения имот.Не се доказва
,че премахването на старата междинна порта е по вина на ответниците и те не
дължат възстановяване на стойността .Двете страни имат безпрепятствен
достъп до жилищните сгради от две различни порти.Тези изводи са напълно
обосновани от гласните и писмените доказателства.Влошените отношения
между страните ,отразени в полицейските преписки,са ирелевантни предвид
липсата на увреждащи правата на ищците действия и бездействия от страна
на ответниците.Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №146 от 03.10.2022г. по гр.д.№ 532/2020г.
3
на РС-Сливница.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4