№ 6811
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110125631 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 147203/07.05.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата И. К. П.
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.
150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1520.49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – ателие №1, находящо се в
гр.С* аб. № *, ведно със законна лихва от 20.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
269,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 29.09.2023 г.,
сумата от 21.60 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 5.01 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до
29.09.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. №
57893/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот - – ателие №1, находящо се в гр.С* аб. № *, за който през периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 1520.49лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху
която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 269.93лв. за периода от
15.08.2021 г. до 29.09.2023 г., като се дължала и сумата от 21.60лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5.01лв. - лихва за
забава за периода от 15.11.2020 г. до 29.09.2023 г. Твърди се, че ответницата И. К. П. е
ползвател на процесния имот и в това й качество се явява клиент на топлинна енергия, като
съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
1
заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на
ищеца от 20.10.2023г., на 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 57893/2023 г. по описа на СРС, 27 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са
претендирани от ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е заявена и
претенция за разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответницата
И. К. П., чрез назначения особен представител. Оспорва се през исковия период да е
съществувало облигационно правоотношение между нея и ищеца в качеството на
собственик, респ. ползвател, така и въз основа на декларация за откриване на партида, а с
това и да е била потребител на топлинна енергия. Поддържа, че сключеният между етажните
собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и дружеството за дялово
разпределение договор не обвързва валидно ответника, доколкото договорът е бил с изтекъл
срок към исковия период и нямал връзка с предмета на делото. Оспорва исковете и поради
недоказаност приложимите според ищеца общи условия да са влезли в сила след
публикуването им в поне по един централен и местен ежедневник. Възразява, че от ищеца
не се установява количеството топлинна енергия, доставено до имота, достоверността на
извършените в тази връзка изчисления и отразявания от ищеца в представените писмени
доказателства. Поддържа, че не е уведомена с отправяне на покана за плащане от ищеца за
претендираните вземания. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми
по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет препис от настанителна заповед № 10а от 11.06.1995г., съгласно
която на И. К. П. се предоставя за жилищни нужди ателие № * в ж.к. „Л*“. Приобщено е и
писмо от Столична община – район Л* от 04.09.2023г., от което се установява, че на И. К. П.
е предоставено през периода от м.05.2019г. до 2023г. ателие № 1, вх.1, бл.133 в ж.к. „Л*“ с
инсталация */*.
Като писмено доказателство е прието също така и заявление – декларация, подадено и
подписано от И. К. П., входирано при „Топлофикация София“ ЕАД под номер ОП-
1275/29.03.2004г., от което е видно, че ответницата е направила искане за откриване на
партида на нейно име за адрес: гр.София, ж.к. Л*“, * В заявлението е отбелязано, че става
въпрос за ателие с абонатен номер № * с предходен потребител „проектантска организация“.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 12.02.2002г. и
договор от 12.03.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. „Л*“, бл.133,
вх.1, е избрало и възложило на „Нелбо Инженеринг” ООД да извършва дяловото
разпределение на енергията. Представен е и списък на етажните собственици, в които като
титуляр на партидата № * към „Топлофикация София“ ЕАД е посочена „проектантска
организация“.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/30.06.2022г. за периода
01.05.2021г. – 30.04.2022г. за сумата от 682,48 лева; съобщение към фактура №
**********/30.06.2021г. за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. за сумата от 545,97 лева.
Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период за
стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и лихви в размер на 1817,03 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
2
период, от които е видно, че за имота единствено е начислявана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. От представените констативни протоколи се установява, че
ответницата И. П. не е осигурила достъп за извършване на годишен отчет на уредите за
дялово разпределение през процесния период.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „Нелбо“ АД, което дружество е издавало изравнителни
сметки. За имота е начислявана единствено енергия за битово горещо водоснабдяване
служебно поради неосигурен достъп за отчет на база един обитател, което било сторено в
съответствие с нормативната уредба. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на
имот и на общи части, както и за сградна инсталация. Общият топломер е преминал
метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към
ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна
енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните
сметки, възлиза общо на сумата от 1481,38 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги
е предал на клиента (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребители на топлинната енергия на ответницата - в качеството на
ползвател на имота), че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и че в имота е извършена
услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като
доводите на ответника за противното са неоснователни.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
3
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата
по делото И. К. П. е клиент на топлинна енергия, като възраженията за противното съдът
счита за неоснователни. В тази връзка следва да се съобрази приетата по делото
4
настанителна заповед, с която на ответницата се предоставя за ползване за жилищни нужди
процесното топлоснабдено ателие. Нещо повече – самата ответницата е депозирала пред
„Топлофикация София“ ЕАД заявление декларация от 29.03.2004г., с което е изразила
желанието си за откриване на партида на нейно име и е заявила воля да е страна по
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ищеца. В
действителност в декларацията е посочено, че адресът на топлоснабдения имот е гр.София,
ж.к. Л*“, * но въпреки това следва да се вземе предвид и допълнителното отбелязване в
декларацията, че предходният потребител на енергия е „проектантска организация“ за ателие
с абонатен номер № *, какъвто е и абонатният номер на процесното ателие № 1. Освен това,
в писмо от СО – район „Л*“ се сочи отново, че предоставеното на ответницата ателие № 1,
вх.1, бл.133 в ж.к. „Л*“ е с абонатен номер *. При това положение, съдът намира, че е
налице идентичност между топлоснабдения имот, съгласно подаденото от ответницата
заявление – декларация от 29.03.2004г. и имотът, до който ищецът твърди, че е доставял
топлинна енергия - ателие № 1, вх.1, бл.133 в ж.к. „Л*“. Обсъжданото заявление –
декларация съставлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е
при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищецът е
приел предложението на И. К. П. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.
Чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото
дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото
дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответницата е поискала откриването на
партида, а предприятието е уважило искането й. Предвид това, между ищеца и ответника
съществува правоотношение по продажба /доставка/ на топлинна енергия за процесния
обект, в чието съдържание влиза задължението на клиента да заплаща стойността на
доставената топлинна енергия.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през
процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 и нейното количество и стойност се
установяват от заключението на съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е
посочило, че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 1481,38 лева
и същата се отнася единствено до енергията за битово горещо водоснабдяване, като същата е
начислена служебно поради неосигурен достъп. Във връзка с възраженията на ответницата
относно неустановеността на количеството доставена топлинна енергия до имота следва да
се посочи следното: Съгласно чл.12, т.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София от 2016г., потребителят има
задължение да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота
си. Същото това задължение е уредено и в чл.70, ал.2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020
г. за топлоснабдяването. В чл.70, ал. 4 от наредбата е предвидено, че на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Според
чл. 69, ал. 2, т.2 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане. За процесния период и в съответствие с тази законова уредба и установеното в
Общите условия сумите за топлинна енергия относно процесния имот са начислявани
помесечно от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани
фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение на база служебно начислено количество
топлинна енергия за процесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите,
5
констатиран в изготвените за това констативни протоколи. Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която се дължи плащане,
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. позволява да се определи служебно частта на
неосигурилия достъп клиент. В настоящия случай се установява от приобщените по делото
констативни протоколи за отчет, че ответницата не е изпълнила задължението си да осигури
достъп за отчет на водомерите. Доколкото не e бил осигурен достъп до собствения на
ответницата имот за отчет, за ищцовото дружество е възникнало правото да определи
служебно количеството на доставената топлинна енергия за имота по реда на чл.70, ал.4 и
чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице по техническата експертиза
е извършило проверка на начислената по този ред служебна енергия за БГВ и е достигнало
до извод, че неговите изчисления съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР,
както и че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно действащата нормативна
уредба. Предвид изложеното и като съобрази заключението на вещото лице, съдът намира,
че стойността на доставената топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата в
размер от 1481,38 лева, а не както е претендирал ищеца в размер от 1520,49 лева, като до
този размер в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е възникнало вземане от И. К. П..
Ответницата обаче своевременно е навела възражение за изтекла погасителна давност
на предявените вземания, което следва да бъде разгледано. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът
е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на
20.10.2023г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен
срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични
плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 20.10.2020г. За процесния период са приложими общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени
по давност се явяват вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.08.2020г. на стойност от 143,54 лева. Извън погасителната
давност остават вземанията на ищеца за заплащане на доставена до имота топлинна енергия
за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., поради което за този период искът по чл.422 ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, предявен срещу ответницата, се явява основателен до размера
на сумата от 1337,84 лева. Искът за установяване дължимост на стойност на доставена
топлинна енергия срещу И. К. П. следва да се отхвърли за сумата над размера от 1337,84
лева до пълния претендиран размер от 1520,49 лева и за периода от м.05.2020г. до
м.08.2020г.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
И. К. П. дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение следва да
се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото, че такава услуга в
действителност е била извършвана от дружеството „Нелбо“ АД. Съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за
6
"дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От представеното от
ищеца извлечение от сметки, се установява, че стойността на извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от м.09.2020г. до м.04.2022г. е в размер на 21,60 лева.
Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се посочи
следното: Отбеляза се вече по - горе, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано пред съда на 20.10.2023г., поради което погасени по давност са всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 20.10.2020г. Доколкото не е предвиден срок за
заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от ЗЗД задължението
става изискуемо от момента на възникването му, поради което погасени по давност се явяват
вземанията за м.09.2020г. в размер на 1,08 лева. Извън погасителната давност остават
вземанията за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до
м.04.2022г. в размер на 20,52 лева. Предвид това, искът срещу И. К. П. за признаване на
установено, че дължи заплащане на възнаграждение за извършена услуга дялово
разпределение е основателен до размера на сумата от 20,52 лева и за периода от м.10.2020г.
до м.04.2022г. Искът следва да се отхвърли за сумата над размера от 20,52 лева до пълния
претендиран размер от 21,60 лева за м.09.2020г.
Неоснователен е обаче искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен срещу
ответника, за признаване на установено, че последният дължи заплащането на обезщетение
за забава за периода от 15.08.2021г. до 29.09.2023г. в размер на 269,93 лева. В случая
приложими са Общите условия от 2016г., съгласно които за изпадането в забава не е нужно
да се отправя покана от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане
за обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е
направено ясно разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които
са определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32,
ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на
изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33,
ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не
уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и
извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота начисленията са правени
ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура е април
месец на съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по изравнителните
сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този
момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури за процесните отчетни
периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните сметки да са били връчени
на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след
периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил
в забава ответника за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от
ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му
забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото
фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и
на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на
7
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е
преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по
делото, поради което ответникът не е поставен в забава и обезщетение за забавено плащане
на главницата за топлинна енергия в размер на 269,93 лева и за периода от 15.08.2021г. до
29.09.2023г. - не се дължи.
Неоснователен е и искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че И. К. П. дължи заплащането на сумата от 5,01 лева, представляваща
обезщетение за забава върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.11.2020г. до 29.09.2023г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същият не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 86,34 лева в хода на заповедното
производство, като с оглед изхода на делото в негова полза се следва на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 64,54 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 835,28
лева, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че такова
следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, за исковото производство в полза на
ищеца се следва на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 699,18 лева, съразмерно на
уважената част на предявените искове.
Ответникът се е представлявал от особен представител и не е сторил разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника И. К. П., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от
ЗЕ, че И. К. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1337,84 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до
30.04.2022г. до топлоснабден имот – ателие №1, находящо се в гр.С* аб. № *, ведно със
законната лихва от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер от 20,52 лева, представляваща възнаграждение за извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 57893/2023г. по описа на
СРС, I ГО, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу ответника И. К. П., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
8
признаване на установено, че И. К. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в
размер на разликата над 1337,84 лева до пълния предявен размер от 1520,49 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.08.2020г. до топлоснабден имот – ателие №1, находящо се в гр.С* аб. № *; сумата в размер
на разликата над 20,52 лева до пълния предявен размер от 21,60 лева, представляваща
възнаграждение за извършена услуга „дялово разпределение“ за м.09.2020г.; сумата в размер
на 269,93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2021г. до
29.09.2023г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата в размер на 5,01 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2020г. до 29.09.2023г. върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 64,54 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 699,18
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9