Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 28 януари 2013год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, публично съдебно заседание на 30
октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря А.С., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №5001/2007год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от И. Н. М. и Л. *** с
пълномощник-адвокат Д. против П.Х.Н.-У. и Н.Г.У., иск с правно основание
чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 000лв.,обезщетение за ползуване
за периода 01.06.2005год.-01.06.2007год., на апартамент №3, със застроена площ
от 108.50кв.м.,находящ се на първи етаж в жилищната сграда –бл.9 А в гр.С., район”О.”,бул.”Я.С.”/”Г.В.З.”/,
състоящ се от две стаи,хол, кухня и сервизни помещения при граници: от две
страни-двор,стълбище и апартамент-собственост на Л. М., заедно със зимнично
помещение в първия сутерен/без номер и посочена полезна площ/,при граници:
коридор и избени помещения-собственост на Д. и В.Й., П.П. и на А.А., заедно с
2.5 % идеални части от общите части на сградата и от правото на страеж върху
поземления имот, на който е построена сградата,ведно със законната лихва и
направените разноски.
Ответницата – П.Х. Н.-У., чрез пълномощник-адвокат М. моли да се
отхвърлят исковете по отношение на ищеца М. изцяло, а по отношение на ищцата М.,счита
иска за основателен до 1/8 идеална част от установения размер на
съдебно-оценителните експертизи, като да се вземе цената на необзаведен
апартамент, тъй като не е имало обзавеждане на ищците в апартамента, ползвано
от ответницата.Оспорили съдебна делба,поради неучастие на наследник, а именно П.С..Претендира
разноските по делото и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Н.Г.У.,чрез пълномощник-адвокат Д.
моли да се отхвърлят исковете.Ответникът не е обитавал и не е ползвал имота, за
който ищците претендират обезщетение.Още отпреди периода на исковата претенция Н.У.
***, където се грижел за болната си майка, за времето от м.май 2005год. до
смъртта й на 26.12.2008год.Ответникът е бил принуден да промени както
мястото,където живее,така и трудовите си ангажименти,започвайки работа в
провинцията, а именно в театри в гр.Ш.,гр.Г.,гр.П. и гр.Д.., в които е работил
в периода от 2005год. до 2008год.Ответникът е посещавал процесното жилище
изключително рядко и то единствено да осъществява лични контакти с непълнолетната
си тогава дъщеря.Ищците не са станали собственици на целия имот и право да иска
обезщетение има само И.М., и то единствено за 1/8 от имота, но не и съпругът и Л.М..
Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК/отм./ съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение №29 постановено на 16.09.1996год.
Софийски районен съд, 35 състав, ГК, по гр.дело №1572/1998год. е прогласил
нищожността на извършеното от С.И. саморъчно завещание от 02.12.1986год. и е признато за установено,че по отношение на
П.Х.Н.,че останалата една втора от саморъчното завещание от 02.12.1986год.
направено в нейна полза е недействително
на основание чл.43,б.”а” от ЗН и като извършено от недееспособен и е осъдена П.Н.
да предаде собствеността и владението на основание чл.108 ЗС на недвижим
имот,находящ се в гр.С.,ж.к.”В.З.”,бл.**,ет.*,ап.№* застроен на
108.50кв.м., съгласно описанието в същото решение.
С решение №140 постановено на 10.05.1999год.
ВКС на Р.Б.,Четвърто гр.отд., по гр.д.№3119/97год. е оставил без уважение
молбата на П.Х.Н. за преглед по реда на надзора на решение №29 от
16.09.1996год., по гр.дело №1572/88год. на СРС, 35 състав и решение от
10.04.1997год. по гр.дело №5368/96год. на СГС, ІV.-а отд.
С решение №278 постановено на 26.07.2010год.
ВКС на Р.Б.-второ гр.отд., по гр.дело №1422/2009год. е оставил без разглеждане
молба от 06.08.2009год. подадена от П.Х.Н.У. за отмяна на основание
чл.303,ал.1,т.1 ГПК на съдебните решения №29/16.09.96год.,по гр.д.№1572/88год.,
на СРС, решение от 10.04.97год., по гр. дело №5368/96год. на СГС и решение
№140/10.05.99год., по гр.д. №3119/97год. на ВКС ІV гр.отд., като процесуално
недопустима и е прекратено производството по гр дело №1422/2009год., по описа
на ВКС ІІ гр.отд.
С определение №69 постановено на
21.02.2011год.ВКС на Р.Б., Второ гр.отд., по гр.д.№499/2010год. е потвърдил определение
№278 от 26.07.2010год., по гр.дело №1422/2009год. на ВКС, състав на ІІ г.о.
По протокол от публично съдебно заседание на
08.05.2001год.Софийски районен съд, 57 състав, по гр.дело №12867/2000год., е
одобрил постигна мужду страните
спогодба, въз основа на която И.Н.М./ищцата в настоящото производство/ е
получила изключителната собственост
върху имота предмет на делбата,а именно: апартамент находящ в гр.С.,ж.к.”В.З.”,сега
ул.”Я. С.”,бл.**,ап* на първия етаж, състоящ се от две стаи,хол,кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 108.50кв.м.,
със зимнично помещение в първия сутерен при съседи съгласно описанието в
протокола.
Ищците се легитимират, като собственици на
гореописаният процесен апартамент въз основа на нотариален акт №**,том І-А, рег.№25261,дело №171 от 08.12.2003год.Представен
е и протокол за въвод във владение на
процесния недвижим имот от 21.04.2012год. срещу П.Х.Н.-У.,въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 14.08.1997год. от СРС, 35 състав,въз основа
подлежащите на изпълнение съдебно решение постановено по гр.д.№1572/88год., по
описа на СРС и съдебно решение постановено по гр.дело №5368/1996год., по описа
на СГС.
По
заключението на вещото лице-инж.С. по извършената съдебно-техническа експертиза/СТЕ/
за претендирания период е дадена оценка
по средни пазарни цени в размер на
8 895 евро,в лева- 17 345лв.Съгласно заключението на вещите лица по тройната СТЕ
размерът на претендираното обезщетение
за процесния имот за периода 01.06.2005год. до 01.06.2007год. възлиза на
17 000лв.
Неоснователен е довода на ответниците, че
ищцата И. Мировска е собственик само на
1/8ид.част от процесния имот и че Л.М.
не е активно легитимиран да предяви този иск,предвид на това, че от ответниците не беше оборена,както
формалната така и материалната доказателствена сила на нотариален акт за
собственост на недвижим имот
№14/08.12.2003год., който легитимира двамата ищци, като собственици на процесния
имот и правото на изключителна собственост на ищцата, което е придобила
върху този имот,въз основа на одобрена от съда спогодба по протокол от съдебно
заседание на 08.05.2001год., на СРС, 35 състав по гр.д.№12867/2000год., както и
че уравнението на дяловете на другите съделители е по време на брака на ищците/удостоверение
за граждански брак № 178361 на ГНС-Плевен/.
С влязло в сила решение на СРС, 35 състав,ГК по гр.д.№1572/1988год. е
признато за недействително завещанието направено в полза на П.Х.Н. от С.И.
Илиева ответницата е осъдена да предаде собствеността и владението на процесния
апартамент по чл.108 ЗС и съдът и
страните са длъжни да зачетат това решение,предвид
императивната разпоредба на чл.220,ал.1 ГПК/отм./ –влязлото в сила решение е задължително за страните и техните
наследници и правоприемници, за съда, който го издал и за всички други съдилища
и учреждания в Републиката.
Не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство по иск с
правно основание чл.59 ЗЗД – възражение за
недействителност на делбата и съдът изрично е постановил определение, че оставя без
уважение молбата на адвокат М. да бъде прието заявеното възражение за нищожност
на делбата,поради неучастие на един от съделителите - Петър И. Семерджиев като
процесуално недопустимо/протокол от публично съдебно заседание на 26 май 2009год./.,
поради това не са и предмет на обсъждане
и съдебно-почерковите експертизи –
протокол от 23.11.2011год.,протокол №19/2012год. и протокол№35/2012год. Не може
в настоящото производство да бъде оборена материалната доказателствена сила на официален документ - протокол от публично съдебно заседание от
08.05.2001год. на СРС ГК, по гр.д.№12876/2000год., по който протокол е
одобрена спогодбата за делба на
процесния имот,предвид изричната
императивна разпоредба на чл.125,ал.3 ГПК/отм./ - съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд,
поради това съдът и страните в
настоящото производство са длъжни да зачетат
поставеното със одобряване на спогодбата от СРС от 08.05.2001год.,по
която спогодба И.М. е получила в изключителна собственост процесния имот със
задълженията да заплати на останалите осем съделители равностойността на
дяловете им.
Делбата от 08.05.2001год. обаче се
атакува със самостоятелен иск за обявяване на нейната нищожност от
ответницата П.У./ ищца в производството по друго дело - гр.дело №664/2008год,по
описа на СГС,г.отд.13 състав/, а САС е счел, че производството по гр.дело
№664/2008год. няма преюдициално значение спрямо иска за заплащане на
обезщетение тъй като И.М. остава един от
съсобствениците на процесния имот и в това си качество има право да претендира
обезщетение за ползването му и ако бъде присъдено обезщетение за ползване,
надвишаващо квотата й на съсобственост,това би обусловило вземане спрямо нея от
останалите съсобственици/ определение №642/13.04.2010год. на САС,ГК, 4 състав
по ч.гр.д.№506/2010год./. Данните по делото са,че с определение №300 от
13.06.2009год. на ВКС на Р.Б.,Трето г.отд., по ч.гр.д.№324/2009год. е отменено
определение №303 от 19.03.2009год., по
гр.д.№14 по описа за 2009год. на Апелативен съд-С., с което е оставена без
уважение частната жалба на П. У. против определение №671 от 19.11.2008год.
по гр.д. №644/2008год. на СГС и делото е върнато на Софийски градски съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявеният от П.Х.Н. срещу И.Н.М.
и Л.И.М. иск с правно основание чл.97 ГПК за разглеждане и решаване на спора по
същество.
С решение постановено на 14.12.2011год. от
СГС Първо г.отд.,13 състав, по гр.д.№644/2008год. за което няма данни да е
влязло в сила е отхвърлен предявеният от П.У. против И.М. и Л.М. иск по
чл.97,ал.1 ГПК/отм./ във вр. с чл.75,ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на делба
извършена по гр.дел.12867/2000год. СРС, 57 състав .
При тези данни съдът приема, че е налице фактическият
състав на чл.59 ЗЗД по отношение на ответницата П.У., и след като се установи,
че ищците са собственици на процесния имот, и след като ответницата го е
ползвала през целия този период без
основание,то ответницата дължи
обезщетение за ползуване.
Размерът на дължимото обезщетение следва да
се определи на базата на средната пазарна
наемна цена за исковия период от време или обезщетението за ползване
следва да бъде равно на наема, който собствениците биха могли да получат ако са
отдавали под наем процесния имот.
Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищците сумата 14 000лв., обезщетение за ползуване на процесния
имот, ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба в съда -18.12.2007год.
до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията по чл.59 ЗЗД е основателна и
доказана в размер на сумата 17 000лв.,
съгласно заключението на вещите лица по тройната СТЕ,което съдът
възприема за изготвено компетентно, но предвид диспозитивното начало в процеса
и липсата на заявено искане от страна на ищците за увеличение на иска по чл.116,ал.1 ГПК/отм./ исковата
претенция следва да бъде уважена в предявеният размер на сумата 14 000лв.
По
делото са представени епикриза от
МБАЛ-Каварна-ООД-неврологично отделение на Д.
Г.У., както и експертно решение №2232 от 19.09.2005год. на МБАЛ-Д. АД,гр.Д.
от което е видно, че на Д. Г.У. е дадено оценка на работоспособността – 100% с
чужда помощ пожизнено с дата инвалидизиране - 13.05.2005год. с водеща диагноза:
последици от мозъчно съдова болест.
Представени са договор за публично
представяне №094 от 24.10.2005год. на Н.У. с Драматично-куклен театър”В. Д.”-Ш.,
договор за създаване на произведение-роля №001 от 11.01.2006год. на Н.У. с
Драматично-куклен театър”В. Д.”-Ш., анекс от 10.06.2005год. към договор за
публично представяне №38/01.06.2004год. на Н.У. с Драматичен театър”Р.С.”-Г.,договор
за публично представяне на авторско изпълнение-роля №137/07.12.2005год.на Н.У. с Драматичен
театър”Р.С.”-Г.,анекс от 04.01.2007год. към договор за публично представяне
№38/01.06.2006год. на Н.У. с Драматичен театър”Р.С.”-Г. и допълнително
споразумение от 30.06.2005год. към договор за публично представяне от
20.04.2001год. на Н.У. с Драматичен театър-П..
От удостоверение от 29.05.2009год. на СДВР-Сектор”БДС”
е видно, че Н.У. към дата 01.04.2009год. е с настоящ адрес: Община Е.П.,област
Софийска,с.Равно поле,ул.”Ч.”№1 и постоянен адрес към дата 13.06.2001год.,гр.С.,бул.”Я.С.”№**,ет.*,ап.*.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелят Я. В. П. посочва, че е виждал актьорът Н.У. *** поне три пъти,като
уточнява,че през 2005-2008год. е посещавал адреса 2-3 пъти годишно.Свидетелката
Ц.П. К. заявява, че през 2005год., до 2007год. или 2008год., съпругът на П.У.
имал болна майка с много тежки проблеми
и той заминал да се грижи за нея в Българево.
От така представените медицински документи и
показанията на свидетелката Цветанка К., които съдът кредитира за достоверни се установява,че майката на Н.У. е била в
тежко здравословно състояние, което е наложило У. *** – за провинцията в Б. за да се грижи за болната си майка която е била със
100 % неработоспособност с чужда помощ,
което е изисквало непрекъснати грижи от негова страна и очевидно и това го е
принудила да приеме служебни ангажименти
извън гр.С., където е постоянния му адрес – в провинцията по-близо до населени места по местоживеене на
майка му – Драматично-куклен театър-В. Д.-Ш.,Драматичен театър”Р.С.”-Г. и
Драматичен театър.П., предвид
необходимостта да подпомага майка си и се грижи пълноценно за нея.
Съдът приема, че от така събраните писмени и гласни доказателства се установява,че
за процесния период, за който ищците претендират обезщетение за ползване на въпросния имот ответника-Н.У., по
гореизложените причини от личен и служебен
характер не е живял и не е ползвал
процесното жилище-апартамент №3, гр.С., бл.**, бул.”Я.С.”, поради което не е пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията по чл.59 ЗЗД. Данните са,че Н.У. е посещавал процесното
жилище инцидентно, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Я. П.,
който посочва, че виждал ответника 2-3 пъти
в годината.Предвид на изложено исковата претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД против
ответника Н.Г.У. следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и
недоказана.
Претенцията по чл.64,ал.1 ГПК/отм./ на Н.У.
за присъждане на разноски трябва да се отхвърли,като неоснователна и
недоказана. В пълномощното за адвокат Д. няма посочено договорено възнаграждение,
а само е отразено, че е платимо с отделен договор, който не е представен по
делото, и при това положение липсват както данни за договорено, така и за
реално заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не следва и да се
присъжда възнаграждение за един адвокат.
С оглед изхода на спора на основание чл.64,ал.1 ГПК/отм./ ответницата П.Х.Н.-У. следва да бъде осъдена да заплати на ищците
сумата 1 423.90лв., за направени по делото разноски,включително и
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.59,ал.1 ЗЗД П.Х.Н.-У., съдебен
адрес”адвокат М.,*** да заплати на И.Н.М., ЕГН-********** и на Л.И.М., ЕГН-**********
и двамата със съдебен адрес:адвокат Д.,*** сумата 14 000лв., обезщетение
за ползуване за периода 01.06.2005год.-01.06.2007год. на апартамент №3, със
застроена площ от 108.50кв.м., находящ се на първи етаж в жилищната сграда-бл.* –А в гр.С., район ”О.”,бул.”Я.С.”/”Г.В.З.”/, състоящ
се от две стаи хол, кухня и сервизни помещения,при граници: от две страни-двор,стълбище
и апартамент –собственост на Л. М., заедно със зимнично помещение в първия
сутерен/без номер и посочена полезна площ/,при граници: коридор и избени помещения-собственост
на Д. и В.Й.,П.П. и на А.А.,заедно с 2.05 % идеални части от общите части на сградата и от парвото на строеж
върху поземления имот, на който е построена сградата,ведно със законната лихва
считано от 18.12.2007год., до окончателното изплащане на сумата и на основание
чл.64,ал.1 ГПК/отм./ сумата 1 423.90лв., за направени разноски по делото,
включително и възнаграждение за един адвокат, като ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска с
правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД
против Н.Г.У.,съдебен адрес: адвокат Д.,
гр.С., ул.”Х.Б.”№*,ет.** за заплащане на сумата 14 000лв., обезщетение за
ползване, за периода 01.06.2005год-01.06.2007год.,ведно със законната лихва, за
гореописаният апартамент, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.64,ал.2 ГПК/отм./ на Н.Г.У., съдебен адрес:адвокат
Д.,гр.С.,ул.”Х.Б.”№* против И.Н.М.,
ЕГН-**********, Л.И.М., ЕГН-********** и двамата със съдебен адрес:адвокат Д.,***
за осъждане за заплащане на направени разноски по делото представляващи
разноски за възнаграждение за един адвокат, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщения от
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: